Поезия
Поезия 15.06.2009 DianaIlieva 216 прочитания

Сякаш?

Сякаш?

Докосваш ме толкова леко -
сякаш вятър докосва косите ми.
Целуваш ме толкова нежно -
сякаш сняг се топи в очите ми...

Прегръщаш ме толкова силно -
сякаш огън гори ръцете ми
и ме поглеждаш тъй тъжно -
сякаш познаваш сърцето ми...

А всъщност не го познаваш -
то е само и скрито.
Само то знае тайната
как да не бъде разбито...

Категории

Реклама

Коментари

ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 години и 10 месеца
Здравей Sluchaina, много ми хареса това твое стихотворение. Хареса ми главно със своята нежност. Може би този стил ти приляга най-много. Браво!
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 10 месеца
Заслугата за това стихче е изцяло на Пестицид и на изпитото капучино в обедната почивка :). Радвам се, че ви харесва и Много благодаря за оценката. Valiata, аз нищо не разбирам от стилове и анализи - някъде в първите си публикации бях казала, че думите се подреждат сами с доста малко мое участие и едва ли мога да се придържам към някакъв стил съзнателно :). Благодаря ви за оценката. Поздрави.
pek68ilieva
pek68ilieva преди 16 години и 10 месеца
Sluchaina , прекрасно стихотворение си написала.+ + +
VqraEneva
VqraEneva преди 16 години и 10 месеца
Прекрасен стих! Звучи ми толкова мило, тъжно и откровено...Поздрави :-)
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 10 месеца
Благодаря, pek68 и Vqra Eneva. Радвам се, че ви е харесало стихчето. Поздрави.