Роснала роса росица
над зелената тревица,
охлюва подал рогца,
а калинка скри крилцата.

Роснала роса росица,
и над китната върбица,
тя за празника да е росена,
да е свежа и зелена.

Роснала роса росица
над момина главица,
дето китка оросена
на венец е нагласена.

Роснала роса росица
на ергенската десница,
в нея цвете здраво стиска,
някоя мома да го прииска.

Роснала роса росица
и над малките дечица
тичащи в тревата боси,
нека здраве да им носи!

Роснала роса росица
на невестина ресница,
дето пък една сълзица
се е скрила за сестрица.
Тя далеко е домена,
дълго време отделена,
там в чужбина да живее
и за къщи си милее.
Росни ми роса росице,
па вдигни се на мъглица,
а сълзицата вземи ми,
при сестрица, занеси ми!
Там росни я, докосни я,
да усети, че съм с нея
и за празника пак двете,
да си търсим росно цвете.

Само ти владееш сила
да събуждаш нов живот,
над природните стихии
властваш с устрем и замах.
Пролет моя, ти си вездесъща,
шеметна, вълшебна, ненагледна!
Плахо тръгваш, но настъпваш
все по-смело и умело,
до последно се раздаваш
с красота да пребиваваш.
Заслужаваш не възхвала,
много повече от нас,
толкова си се старала
да изпадаме в захлас!
Голата земя превърна
с най -красиви цветове
на изложба подредена,
пак за нас е отредена.
Загадъчно жужат пчелите,
твойте тайни преразказват,
а пък птиците във хор
те възпяват със възторг.
Ти запълваш и душата,
и пространството отвън,
който може да те вижда,
любовта му ще приижда.

Готова да се включи във ефир,
разпрати дебютиращите репортерки,
теменужки разпространяват тихичко вестта,
че започва пролетна емисия.

Подсилва се зеленият декор.
Потоци отнасят разтопени снегове,
озвучавайки с динамичен ритъм,
студоито на водещата- Пролет!

Птиците припряно репетират хора,
за солото, все още се надпират,
всичките си знаят песента,
а тя е- пролет, пролет.

Чакаме я в уречения час,
предизвестени, че ще е навреме,
зарадвани от топлия и глас,
всички ще сме наградени!

Запях те в моята песен,
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух, 
да издишам, не смея сега.

Ръцете си няма да мия,
защото докоснах те с тях,
с нозете си стъпвах след тебе,
спрях да вървя върху тях...

Болна за тебе съм легнала,
не дишам, не спя, не вървя...
Болна, без теб се предавам,
друго неще да ме свърне!

Линея от мъка бездънна,
удавих се в скрита любов,
чакам те сам да откриеш,
чакам, само ти ще си лек.

В чаша вода те привиждам,
искам от теб да отпия...
Пресъхва в мене живеца,
от жажда свирепа немея.

Болест си ми ти, на сърцето,
болест, дето затрива,
а ти сам, даже не знаеш,
и аз няма нивга да кажа!