http://dox.bg/files/dw?a=45bd9c3f0b
ГОДИШНО УТРО В ПЪРВИ КЛАС
/сценарий – В. Димова – СОУ „Й. Йовков”, гр. Тервел/
Дете: Септември беше този ден
със нова чанта, пременен,
събуден рано сутринта
дойдох аз тука да чета.
Дете: Бе тиха есен, капеха листата,
звънчето пееше с приятен глас.
Отворихме страхливичко вратата
и влязохме за първи път във клас.
Дете: Училищната стая свети
тържествено във тоя час!
Навред цветя, навред букети
и грейнали лица кай нас...
Дете: На изпита годишен
родителите идват,
на децата си обични
успехите да видят.
Учител: Скъпи първокласници, днес е празник на славянската писменост и култура, но за вас този празник е още по-щастлив, защото успешно завършихте първи клас. Всеки от вас очкваше с нетърпение последния учебен час, защото с последния училищен звънец започват вашите първи ваканционни дни, изпълнени с игри и веселия. Затова ще посветим последния учебен час на игрите.
Дете: Днес е ден на книжнина велика
сътворена от перо и меч.
Късайте божур и перуника
и славете българската реч!
Дете: Братските народи с букви кой дари?
Кирил и Методий – братята добри!
Днес венец им вие цялата страна.
С гордост славим ние тези имена!
Дете: Буквите като дечица
Тичат, скачат, като в надпревара:
ту се хващат за ръчица,
Ту се крият из буквара.
Не играйте днес на жмичка,
мои буквички добри!
Ще ви събера самичка,
ще ви преброя дори!
Зная – всичките сте трийсет!
К, не крий се! М, ела и ти!
Я елате най-отпред –
с вас започват имената
На двамина славни братя.
Кирил и Методий с вас
искам да напиша аз!
ПЕСЕН „БИКВИЧКИ”
Учител: 1 игра /РК/: А сега нека поиграем с тези чудни букви. На дъската съм направила малка кръстословица. Трябва заедно да я решим. И ако работим вярно, то в първата колона ще прочетем ,мого скъпо за всички нас име.
1
б
у
к
в
а
р
2
ъ
г
ъ
л
3
л
а
л
е
4
г
л
а
в
а
5
а
з
б
у
к
а
6
р
а
к
7
и
г
р
а
8
я
б
ъ
л
к
а
1. Моят пръв учебник /буквар/
2. Част от геометрична фигура. /ъгъл/
3. Пролетно цвете. /лале/
4. Част от човешкото тяло. /глава/
5. Какво са създали Кирил и Методий? /азбука?
6. Водно животно с щипки. /рак/
7. Любимото занимание на децата. /игра/
8. Вкусен есенен плод. /ябълка/
Учител: Какво е за нас България? Коя е нашата столица?
Деца изпълняват стихотворенията:
- „Татковина” –
- „Родна стряха” –
- „Аз съм българче” –
Учител: 2 игра/Литер./: Литературни телеграми-гатанки:
1. Моят сън предречен продължава сто години.
А за всичко е виновно островърхото вретено.
Бодна пръстите ми фини, сякаш беше зла карфица
и за цели сто години станах... /Спяща хубавица/
2. Аз съм малка и засмяна, 3. Аз от приказка вълшебна
баба болна е, лежи. на дървото се родих
Тичам през гора зелена, и затуй сега съм златна,
кошничката ми тежи. най-красива на света.
Кумчо Вълчо ще ме срещне, От една ламя ме пазят
приказката съм прочела, трима братя в нощен мрак,
ще ме хапне без да мигне, само третият юнак
пак поука не е взел. мене ме спасява пак.
Днес ловецът ме спаси, /Златната ябълка/
баба също е спасена.
Кумчо Вълчо, ти не си
хитър, умен като мене.
/Червената шапчица/
4. Аз край ниското огнище в стара, избеляла риза
чистя лещата, ориза.
Сръчно мия всяка чашка и се казвам......../Пепеляшка/
Учител: 3 игра/БЕ/: Пословици: Открийте скритите зад числата букви и прочетете пословиците.
1. Човек се учи докато е жив. 2. Здравето е най-голямото богатство.
ПЕСЕН ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Учител: 4 игра /Матем./:Венец за Кирил и Методий: За да направим венеца за двамата братя, всяко дете трябва да сложи своето цвете, след като правилно реши задачата, написана на гърба му.
Учител: 5 игра: /Матем./ На дъската съм нарисувала царя на страната на Математиката. Нека заедно разкрием неговата тайна. /Той е нарисувам с помощта на всички цифри и децата трябва да ги разпознаят правилно и бързо/.
Учител: А сега няколко деца ще ни кажат весели задачи-шеги:
Дете: Рибар ловил риба. Попитали го колко риба е уловил. А той отговорилтака: „ На осмицата половината, шестицата без главата и девятката без опашката.” Е, колко риба е уловил рибаря?
Дете: Две момиченца красиви с тях и 3 момченца
си поръчват сок от киви дружно на бщфета.
Леличката се уплаши, смята и пресмята
колко общо пълни чаши трябват за децата:
три веднъж и още две или пък две и още три?
Ха иди, та разбери!!! Две и три или обратно?!
Губи само време златно, че в какъвто да е ред –
три и две, две и три – трябват общо точно пет.
Дете: Имам на ртцете 10 пръста аз.
Ако свия два само на едната, колко са тогаз?
Осем? Да! А от тия още два щом свия?
Ще останат шест. А още три тогава?
Да – ще останат три!
Ала вече спри, че без още три, както сме чевръсти,
край на всички пръсти...
ПЕСЕН ЗА МАТЕМАТИКАТА
Учител: 6 игра: Балони: В цялата стая има разпръснати разноцветни балони. Повечето от тях са съвсем обикновено, но има и 7 от тях, които крият в себе си малки тайни. За да разберем какви са тайните им, трябва да ги ... спукаме. Хайде всеки да си вземе балон и да го пукне.
Нека децата, намерили „съкровище” в своето балонче, дойдат отпред и да се опитаме заедно да подредим думите в изречения.
Сега нека заедно да ги прочетем: „НИЕ ЗАВЪРШИХМЕ ПЪРВИ КЛАС!” и „ЗДРАВЕЙ, ЗАСМЯНО ЛЯТО!”
Учител: Поздравява децата с успешното им представяне в игрите.
Деца: 1.Последният звънец удари. И ние сме на крак.
Стои сред весели другари и учителят ни драг.
2. И книгите ни върху чина отдъхват този час.
Свърши учебната година, завърших я и аз!
3. Любимата ни класна стая от гласове ехти.
Дойде на ученето края, започват веселби!
4. Сбогом на тетрадки сини! Сбогом, и ти - чин любим!
Чантата ми днес е пълна само с песни и игри!
5. Има много игри, на които играят децата.
Но най-добрите игри им донася горещото лято!
Колко много слънце! Колко синева!
Пред красиви гледки погледът замира...
Ала всяко лято носи и това –
мене с теб разделя, тебе с друг събира!
6. Първи клас! Първи клас! Ти приятел беше с нас!
„Сбогом!” - казваме с тъга, но втори клас очаква ни сега!
ПЕСЕН „ПЪРВОКЛАСНО”
Всички деца: Сбогом, моя класна стая!
Сбогом, мои класни дни!
Здравей, засмяно лято!
Здравей, втори клас!
Учител: Раздава свидетелствата за завършен първи клас.
Пожелава на децата весела ваканция, изпълнена с много слънчеви дни и весели игри.
, Вяра!
Comments28
Съжалявам, Поли! Наистина публикацията ми е със закъснение за тази година.
Обаче... идеята може да премине от хартиен на електронен носител ( Iura), а това ще я направи още по-актуална и лесна за реализация:)
Идеята за ваканционната тетрадка е много хубава.Благодаря,Дани!
Аз вече завърших първи клас,но ще си я запазя.На децата подарих книга - ,,Ваканционно другарче".Тя е точно за бъдещи второкласници .Много е хубава и занимателна .
Марго ,не се страхувай да учиш дъщеричката си.Аз също учих моята дъщеря и до ден днешен не съжалявам.Тя вече е студентка .
Относно обучението на собствено дете... Хм, спомням си случката с моя син, на който преподавах от 5 до 7 клас. В един от часовете не спазваше дисциплината /не беше нещо, за което бих наказал със забележка в бележника друг ученик, но нали не трябва да оставяме и нотка съмнение за толериране на собственото дете/, при което му поисках бележника и му написах забележка. На следващия час поисках да видя дали се е разписал родител и му направих забележка, че бележникът не е подписан. Така де, той си има и друг родител :-))
И друг случай си спомням - работихме с атласи и аз забелязвам, че моя син нещо се усуква и няма Атлас. При което аз започвам да се правя на строг и справедлив и му правя забележка, защо е дошъл без атлас. той отвърна -Ами господине - той е у вас. Вие сте взели и моя и вашия Атлас, като сте тръгвали за училище. Такива ми ти работи.
Чопър, много ме разсмя с разказаното, но какво да се прави... Мисля си, че родителите - учители на собствените си деца често ги наказват за назидание на останалите, а това не е справедливо...
Рада, абсолютно си права.
Поне в едно нещо си приличаме - и аз обожавам такъв тип истории, но ги създавам съвсем ненарочно, което стана причина да си избера този именно ник, а не някой друг :)
Връщам жеста с една моя съвсем истинска история.
А една колежка, така улисана от работата, че си тръгнала с дневника в ръка и чак в рейса се усетила, че е в нея.
Това със забележката ми е до болка познато. И на мен ми се случи - един единствен път. Поисках бележника на сина си и написах забележката, която след това (като единствен родител) трябваше сама да подпиша. Много тъпа ситуация, но наистина не трябваше да оставя и нотка на съмнение в толеранс към собственото си дете.
А за учителските деца аз пък да ви кажа - била съм учителско дете и на двамата си родители, защото и двамата бяха начални учители. Не са ми преподавали в училище, но изискванията към мен бях винаги по-големи отколкото към другите деца. За сметка на това пък похвалите бяха силно редуцирани, сакън да не се разглезя.
Мисля, че в желанието си да не ни обвинят в пристрастие към собствените ни деца, понякога малко се прекалява.
Чудесна идея! Поздравления!Благодаря и от мен! Чудесно! Ще помисля как да го приложа за по-големите класове, тъй като приключих за тази учебна година с първи клас.
Приятна и заслужена почивка!!!
Даниииииииииии, супер идея, мила! Защо я открих със закъснение! Е, по-добре късно...
Желая ти първо да отдъхнеш поне мъничко през лятото, а после отново по твоя си начин да ни радваш с прекрасните си хрумвания, разработки и споделяния!
Ани, при мен също не бяха попълнени на 100% всички тетрадки, но това са деца:) И две редчета да са написали с желание ще е по-добре, отколкото 100 на яд.
А и като направих нацупена муцунка (понякога ми се получава), всички се опитваха да ме зарадват след това. Номерът не винаги минава обаче и не при всеки:)