Мила Мамо,

Аз те обичам. Обичам сърцето ти – то е весело и в него за мен има цветя с розови листенца.Обичам и ръцете ти, защото са хубави и умеят да вършат много неща.

Искам да приличам на теб в лицето и косата.

         Целувам те:Маги

Мила мамо,

Когато мисля за теб, става слънчево и горещо, цъфтят цветя и птички пеят. Много съм щастлива, когато ти помагам да готвиш. Щастлива съм и когато си играем с Яна. Щастлива съм и когато аз съм легнала на моето легло, а ти седиш на леглото на Яна и ни четеш приказка.

Искам да приличам на теб, когато си облечена в хубава рокля. Искам да правя като твоите банички със сирене. Искам да ходим двете на разходка.

        Целувамте: Пресияна

Мила мамо,

Аз те обичам. Защото си ми майка. Ти си ме родила, гушкаш ме, играеш с мен на куклен театър, четеш ми понякога приказки, купуваш ми дрехи, готвиш ми. Обичам да ми правиш краставици със сол.

Обичам те, мамо. Обичам и тати. Еднакво и двамата. Мечтая си да отидем четиримата с кака Илона на море: аз да плувам, кака и мама да се пекат, татко да плува пак с лодката. Искам пак да отидем в Кипър със самолет.

            Целувам те: Денис

Мила мамо,

Обичкам те много: от детската градина до Сторгозия. Обичам те, защото си ме родила и си ме пазила от болести.

Мамо, ти си много добра. Когато правя беля: 5Х5 по дупето, когато направя нещо хубаво, ме галиш по главата.

Щастлив съм, когато и ти си щастлива. Когато бях  малък  и ти беше тъжна и аз ставах тъжен и плачех, а когато ти беше весела и аз бях весел и се усмихвах. Сега когато си тъжна искам пак да направя твоята буква, да я сложа на земята пред теб и ти да се усмихнеш.

         Целувам те: Георги

Мила моя мамо,

Сладко те обичам. Защото ти си най-добрата майка на света. Много по-добре се грижиш за мен – правиш каквото аз искам, храниш ме добре.

Обичам те, мамо. Ти си моето сърчице. Когато си мисля за теб си представям слънце с облаци и море – спокойно, синьо. Аз се нося по леките топли води, ти ме викаш да ме намажеш с крем, да не стана на гореща филийка, а тати се маже със своя крем.

Най-много обичам да ходя с вас в зоопарковете. Обичам да гледам животните, а вие да ми разказвате за тях.

Обичам и да слушам приказки от голямата книжка. Обичам и да рисуваме: аз рисувам мама, тя рисува мен, а тати рисува нашата къща и целия блок.

Целувам те: Георги

Мила моя мамо,

Много те обичам: както обичам пате. Патето е жълто и пухкаво и искам да го гушкам. Ти си сладка, хубава и прекрасна и искам и теб да гушкам силно.

Обичам вечер да лягам на ръката ти, да си сложа ръчичките под бузката и двете да гледаме телевизия, докато заспя.

Искам да приличам на теб в усмивката. Искам и да готвя като теб твоите манджички, супички и таратор. Много харесвам твоята блуза с усмивката. Като порасна, искам и аз да я нося. Моля те, носи я по-малко, за да остане за мен.

Обичам заедно да четем приказки, да ми купуваш хубави играчки и дрешки. Обичам и да си играем двамата с тати, докато ти се къпеш.

Целувам те: Сибел 

Мила мамо,

Ти си добричка, даваш ми да ти помагам, да святкам лампата сама. Обещавам да те слушам много.

Обичам да те  милвам и да ти правя прически. Обичам те чаааак до България. Защото ти си сладичка и пухкава. Като мече. Обичам да си играем с теб на кукли.

Обичам да ми сипваш сокчета, да ми правиш лимонада. Най-много обичам да излизаме навън и ти да ме люлееш на люлката пред нашия блок.

      Целувам те: Кристина

Мила моя мамо,

Много те обичам. Обичам те повече от пъпеш. Защото ти си ме родила. И когато правя беля ми се караш, но не ме наказваш.

Когато те видя – изгрява слънце. Става ми топло и ми се иска да тичам, да тичам и да си играя.

Когато те няма – мисля за теб и ми се иска по-бързо да си дойдеш. Последния път ми донесе страхотна блуза с акули и китове, която свети, когато я нагрееш със светещи неща. Толкова я харесвам, че спя с нея.

С теб, мамо, си играем с коли; четеш ми приказки, ходим заедно на Корфу. Най-много обичам да си играем заедно и заедно да пътуваме. Още помня вафлата, която ми купи на кораба за Корфу.

               Целувам те: Крум

Мила мамо Гери,

Да си здрава, мила мамо, да не кашляш. Когато ти си болна, аз се смея като маймунка, за да оздравееш по-бързо.

Аз те обичам. Обичам те много – 5. Теб обичам повече от супата, таратора, ориза и мусаката, които ми правиш. Обичам и тати. Искам да отидем с теб и тати в Мола и да ядем макдоналдс.

         Целувам те: Марианка

Мила мамо,

Аз много те обичам. От тук до края на света. Защото ти си ме родила. Защото ми наливаш вода, когато ми се пие през нощта. Защото ми даваш да карам колелото от Гецата. Защото ми даваш да карам тротинетка. Даваш ми и филия със свинска мас.

Обичам те, защото се грижиш за мен. И тати се грижи за мен. Даваш ми да ходя на паркинга и там да карам колело. Да се качвам на един много висок баир. Направи ми и стая с хубави тапети.

Най-много обичам с теб да гледаме за Мега ум.

Мечока Джо и той те обича. Защото го переш с пералнята, а на мен ми режеш ноктите.

Много се радвам, че ще ставам батко.

Обещавам да ти помагам и да те слушам.

         Целувам те: Владимир

Мила мамо,

Ти си хубава, най-хубава от всички хора. Когато те видя да идваш в градината, ми се иска да те гушкам и цункам. И тати е най-хубав.

Ти си добра. И тати е добър. Когато направя беля, аз се извинявам, ти ме гушкаш и ме цункаш. Само ми се карате и не ме наказвате.

Обичам те, мамо. Обичам те до 100. Обичам мама, и баба, и зеленчуците, и плодовете. Когато съм в къщи, аз си играя с Марти, мама чисти, а тати чисти колата или помпа гумите.Хубаво ми е в къщи.

         Целувам те: Павел

Мила мамо,

Ти си много хубава. Ти си моето слънце. Като те видя, ми става топло и тичам да те гушна.

Харесва ми, когато си в почивка. Тогава идваш да ме вземеш от градината и ходим на разходка в Кайлъка, в зоопарка или при колите, които се състезават.

Аз те обичам. Обичам те колкото книгата за Кумчо Вълчо и седемте козлета. Обичам те, защото ми купуваш разни неща, защото се разхождаме заедно, защото ми готвиш картофки със сос.

Поздравявам те за празника. Обичам да ти подарявам букет с цветя.

Обещавам да те слушам и да те обичам до когато искаш.

         Целувам те: Крис 

Мила мамо,

На твоя празник ти подарявам гривничка с името ми. Защото те обичам. Обичам те колкото агнетата, колкото къщата, колкото динозаврите. Агнетата и динозаврите са родени от стомаха на майка си, като мен.

Обичам те, защото искаш да ходя на градина. Тогава ми купуваш всичко. Купуваш ми тетрадки, играчки, пластилини. Водиш ме в Макдоналдс. Водиш ме и в детския кът с батута и играчките.

Обещавам ти да те слушам и да ходя на градина без да плача. Вече започна да ми харесва в градината. Само малко ми е мъчно за теб, за тати и за бати.

         Целувам те: Антоан

Мила мамо,

Много те обичам. От Земята до небето. Защото ме галиш. Тогава ми е добре – ръцете ти са нежни. Когато ме галиш с тях  ми се иска да ти помагам и да ти набера букет от жълти минзухари. Много ми беше хубаво на Боровец. С нас беше и тати и се пързаляхме много.

Обещавам ти да те гушкам и обичам чак докато свърши света. И ще те слушам и няма да казвам лоши неща.

         Целувам те: Алекс

Мила моя мамо,

Благодаря ти за всичко, което ми подари. Благодаря ти и за супата, която обичам най-много. Благодаря ти за всички грижи за мен.

Аз те обичам много. Хиляди. Ти за мен си слънцето. Когато те видя ми става топло. Веднага искам да те прегърна. Най-много обичам да играем двамата на Енгри  Бърдс. Харесва ми да сме един отбор и заедно да побеждаваме прасетата.

Обичам и да готвим заедно: ти да правиш боба, аз – супата.

Да си ми жива и здрава, мамо, докато те обичам. А аз ще те обичам докато стана голям. И тогава няма да престана да те обичам. Все пак си ми майка. Нямам друга. И не искам друга майка.

Обещавам ти за всички неща, които си ми давала, да бъда 1 ден послушен без караници. Това ще е добре за теб. Може да имаш такива дни колкото искаш.

       Целувам те: Матей

Мила мамо и бабо,

Аз ви обичам. Обичам ви много, безкрайно. Мамо, теб обичам, защото ми позволяваш да играя на компютъра, даваш ми да ям и ме слагаш да спя когато трябва. Бабо, теб те обичам, защото ми показваш буквите на разваления компютър и да броя числата на клавиатурата на големия компютър. Казваш ми да играя с играчките, правиш ми пица и ми готвиш.

Най-много обичам да наричам ръцете на мама „рибки” и те си играят с мен. Обичам и когато мама ми чете за Мравчо. Обичам и когато баба идва в спалнята и ми казва на ушенце, че ме обича.

Обещавам ви да правя това, което ми казвате.

         Целувам ви: Цецко

Мила мамо,

Аз те поздравявам за твоя празник. Искам да ти кажа, че те обичам. Обичам те от нас до стената на детската градина. Защото ми готвиш супа и тараторче, правиш ми сладкиши, кремвиршче и кремчета. Купуваш ми обувки и ми переш дрехите.

Обичам когато на обяд сядаш на моето легло, четеш ми приказка и аз заспивам набързо.

Когато те видя на вратата на групата се скривам, за да те изненадам. Когато ме намериш, тичам да те гушна.

Най-хубавото е аз да те гушна и ти да ме гушнеш.

Обещавам да те слушам.

Целувам те: Стели

         Мила моя мамо,

Много здраве от мен. Защото те обичам. Обичам те повече от мотора. Защото ти си играеш с мен. Рисуваме заедно. Готвиш ми супа и спиш с мен в едно легло.

         Когато идваш да ме вземеш, сякаш чувам гръмотевица и тичам да се гушна в теб. Защото когато съм в теб, не може да ми се случи нищо лошо.

         Ти за мен си нещо специално. Не мога да те загубя завинаги.

         Обещавам да те слушам и да те обичам 5-6 години.

                   Целувам те: Димо

Мила мамо,

Ти си прекрасна. Много ме гушкаш и каквото ти поискам – ми купуваш. Обичаш ме. Когато се усмихнеш – значи искаш да ме гушнеш. Тогава ми идва да се разплача, става ми топло и ми се иска да ти дам 30 цветя – сини, бели и едно розово.

Много обичам с Деа и теб да излизаме на разходка в новия Мол. Обичам да ми купуваш накрая Чипикао с метални чипове. Вече събрах 12.

Обещавам да те слушам много. Когато порасна ще ти подаря дрехи и нови обувки. Ще ти купя и собствен компютър. И ще продължа да те обичам до 1 милион години.

         Целувам те: Митко

Честит празник, мили жени! Вие сте прекрасни не само на този ден, но всеки ден от годината, години наред. Казват го децата ви. А няма по-искрени и по-правдиви хора на света от тях.

През последните дни прочетох какви ли не статии, коментари, трактовки, изявления, в които се съдържаха и противоречия, и неистини за проектите за учебни програми по БЕЛ (8. - 12. клас), вследствие на което ми се прииска да сложа в ред цялата информация, да отсея вярното от невярното, и сега я споделям с вас.

Ще коментирам първо законния начин, по който учебните програми се одобряват, приемат и влизат в сила, защото ми се струва, че огромна част от сънародниците ни не са наясно с процедурата и лесно се хващат за изказвания от рода „махат Ботев от учебните програми”. Наблюдавайки емоционалните им реакции, съм сигурна, че те възприемат новината в буквалния смисъл – днес махат Ботев и от утре той вече няма да се изучава. Това на практика не е възможно и в подкрепа на думите си ще цитирам чл. 13, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план:

Чл. 13. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

Преди обаче образователният министър да се разпореди с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, учебните програми трябва:

1. Да бъдат изготвени, като в написването им участват учители и университетски преподаватели, които подават заявка и са одобрени да участват в работните групи след конкурс по документи. Министърът и зам.-министрите носят отговорност за организацията и провеждането на проекта, но не и за съдържателната част на учебните програми. Там отговорността е на участниците в работните групи.

2. Да бъдат оповестени като проекти на сайта на МОН и предложени за публичен дебат на кръгли маси в присъствието на медии и журналисти.

3. В зависимост от изказаните учителски мнения, ако те са преобладаващо положителни, да се утвърдят.  

4. Да влязат в сила след приемането на Закона за училищното образование, който обосновава промяната им. Новият закон въвежда две степени на обучение в гимназията – първата е до 10. клас, а втората – до 12. клас, което налага написването на изцяло нови програми за 8. – 12. клас.

Да проследим какво на практика се случи до този момент.

1. Работата по учебните програми започна преди около две години и все още не е завършена. Тя се осъществява по проекта "За по-качествено образование", финансиран чрез Европейските структурни фондове, и се изразява във:

• усъвършенстване на учебните програми за 1. – 7. клас и
• изготвяне на нови учебни програми за 8. – 12. клас.

2. Проектите на учебните програми бяха качени на сайта на МОН ето тук: http://www.mon.bg/left_menu/projects/OP-HR/index.html#better_education, но след бурните страсти в публичното пространство вече ги няма. Според мен, не биваше да бъдат сваляни, защото липсата на информираност дава възможност да се спекулира с общественото мнение.

3. Вече е под въпрос дали проектът „За по-качествено образование” е успешен, или не. Ако той се провали, не само че в следващите години актуални, модернизирани учебни програми няма да има и сегашните ще стават все по-морално остарели и все по-непригодни за обучение на съвременните ученици, но също така ще трябва да бъдат върнати парите, които вече са усвоени. Финансовият проблем не е никак маловажен, защото тези пари ще бъдат взети от други фондове и ще бъдат за сметка на квалификацията на учителите. 

Преди да се върна на темата, ще направя малко отклонение и ще ви разкажа една дребна наглед случка, отпреди може би 6-7 години, която още помня, защото тогава за пръв път се сблъсках с проблем, свързан с обучението по БЕЛ при по-големите ученици.

… Бях квестор на изпит по български език след 7. клас. Беше се паднал епизод от „Под игото” и седмокласниците трябваше да го преразкажат. В стаята имаше 14 деца от различни училища. Преди да започнат да пишат, ги попитах кои от тях са чели романа „Под игото”. Само един ученик вдигна ръка. Не коментирах, но резултатът ме потисна.

След изпита бяха останали две девойки, които помолиха да им разреша спор, състояш се в следното: дали думата „домашните”, употребена в текста, означава „домашни животни”, или „хора от семейството”. Обясних какво е имал предвид Вазов, но у мен остана съмнение, че те изобщо са разбрали текста, в който се срещат непознати за тях имена като „Краличът” и „Диарбекир” и някои по-архаични думи, а какво остава да го предадат със свои думи, т.е. да го преразкажат.

Дадох си сметка защо едно емблематично за българската литература произведение като "Под игото" не е никак привлекателно за четене от 13-годишните деца. Отговорът е прост - те не го разбират...

А сега да се върна на темата за учебните програми по български език и литература за гимназията.

Вчера изразих мнение в групата „Учители” във Фейсбук и в отговор на молбата ми за повече яснота във връзка с учебните програми по български език и литература, получих няколко писма от колеги, които са участвали в работните групи по този предмет. Позволявам си да обобщя мненията им и да ги споделя тук.

Защо се налага да се правят нови стандарти и учебни програми по всички учебни предмети за 1. – 12. клас?

• Резултатите от международни изследвания показват, че България е на последните места в PISAи губи позиции в PIRLS, защото се търсят по-различни компетентности: например функционална грамотност – умение за четене, извличане, разбиране, тълкуване, използване на информация от различни източници (текстове, диаграми, таблици; текстовете са от различен характер, като литературните текстове са само малка част).  
  
  
• Резултатите от НВО и ДЗИ показват, че учениците не умеят да създават текстове в писмена и устна форма; затрудняват се да формулират теза, да се аргументират. В момента образованието не провокира мисленето, мотивацията, интереса на децата.
  
  
• Препоръката на ЕК по Националната програма за реформи свежда проблемите в образованието до три момента – да се приеме нов закон за средното образование, да се модернизират програмите и преподаването и да се квалифицират учителите.
  
  
• Националната програма за предучилищно и училищно образование (2006-2015), която е основен стратегически документ в областта на средното образование, приет от Народното събрание, предвижда нова структура с нови етапи и степени; в изпълнение се създават два проекта на Закони, но не успяват да се дочетат в две поредни НС. Необходимостта от нов закон е много спешна и наложителна.
  
  
• Учебните програми са необходимата основа и съдържание за влизане в сила на нов закон за училищното образование.

  Какви са основните критики към обучението по БЕЛ?

• Ниска функционална грамотност на учениците
• Претоварени учебни програми с много автори и произведения, което налага в един учебен час да се коментират по 2-3 творби, което определено пречи на изграждането на умение за аналитично четене на текст
• Възпроизвеждане на готови литературни постановки
• Липса на умения за мислене и за общуване с литературата
• Демотивация, отблъскване от четенето на книги
• Отказ и неумение да се чете, разбира и анализира текст
• Липса на съвременни автори и творби
• Липса на ярки представители на други автори от световната литература
• Липса на съвременни проблеми и на такива, които са близки до учениците

  Какви проблеми се преодоляват с проектите на нови учебни програми?

• Некоректното разбиране, че обучението по литература е равносилно на четенето на много литературни творби.
  
  
• Превесът на знанията над уменията, характерен за сегашните учебни програми.
  
  
• Липсата на определен точен брой часове за всеки от компонентите на предмета.
  
  
• Пренебрегването на уменията за възприемане и създаване на текст.
  
  
• В действащите учебни програми на много места срещу името на автора стоят думите поезия (напр. Багряна, Далчев), стихосбирка (Да бъде ден!) разкази (военна проза). и др., без да се посочват конкретни творби. Това води до претовареност в часовете и до липсата на единство в учебниците по литература, защото авторските екипи избират различни текстове. В резултат е невъзможно изпитването и оценяването на учениците върху единно учебно съдържание и се стига до ситуация, в която на национални външни оценявания и на държавни зрелостни изпити изборът на автори и творби се стеснява до онези, които са избрани от авторските колективи и коментирани във всички учебници. Така постепенно се стига до преподаване само и единствено на авторите и творбите, които се дават на изпити.

  Кои са основните посоки на промяната?

• Редуцира се учебното съдържание и се увеличават часовете за упражнения, като се намаляват часовете за нови знания.
  
  
• За всеки от компонентите на предмета са определени точен седмичен брой часове, като по този начин се гарантира успешното усвояване на заложените в учебните програми очаквани резултати за двата компонента.
  
  
• Въвеждат се комуникативни компетентности със седмичен брой часове за двата компонента на предмета и очаквани резултати, насочени към възприемането (слушане, четене) и създаването (говорене, писане) на текст.
  
  
• Посочват се конкретни творби от всеки автор.
  
  
• Изборът на текстове от работните групи се подчинява и на една нова и съвременна гледна точка, според която водещи са уменията, които ученикът следва да овладее, а текстът е само средство за постигане на очакваните резултати.
  
  
• Всички класически автори от действащите учебни програми остават, но са представени с по-малко творби, с част от изучаваните в момента творби или с други представителни за тяхното творчество произведения.
  
  
• Редуцирането на изучаваните творби е съизмерно при всички автори и литератури – класическите български автори са представени с творби и жанрове с характерните за тях теми, мотиви и стилистика.
  
  
• Въвеждат се съвременни автори и се разнообразява световната литература.
  
  
• Търси се баланс между направления, литературни родове, жанрове.
  
  
• Разглеждат се проблеми –национални и общочовешки,  но и близки до учениците.
  
  
• Българската литература в началния, в прогимназиалния, в първи и във втори гимназиален етап е представена на различен принцип. Ако в първия гимназиален етап логиката на учебните програми изисква запознаване с литературата на хронологичен принцип, където на фона на най-добрите образци на световната литература се представят и образци на българската литературна класика, за да се гарантира и необходимата широка обща култура на всички млади хора в края на задължителното им образование, то във втория етап водещ е тематичният принцип, като акцентът е главно върху българската литература. Във втория гимназиален етап, учениците, придобили вече основни знания и умения, следва да бъдат насочени към овладяване на умения за четене, за подбор на текстове, за сравнения и анализ, като всичко това е свързано и с изграждането на социални и граждански компетентности.
  
  
• Разширяването на изучаваните автори, творби и теми може да се осъществява, от една страна, на училищно равнище, като учителите имат свободата заедно със своите ученици и в зависимост от техните интереси и възможности да избират за допълнителна работа още други автори или още други творби от изучавани автори, и от друга – чрез възможностите на профилираната подготовка за учениците със специфична хуманитарна насоченост.