Приказка за буквосъчетанието ЙО
Колеги, споделям с вас един мой опит да напиша дидактическа приказка за буквосъчетанието ЙО. Очаквам с нетърпение вашите професионални мнения и най-вече - конструктивната ви критика, за да коригирам неточностите, ако има такива.
Живяла някога буква Й. Тя си имала по-голям брат – гласният И. Двете букви много си приличали – изглеждали като същински близнаци. Различавали се само по това, че Й никога не сваляла от главата си своята кокетна извита шапчица и се изразявала кратко и ясно, докато И бил гологлав и имал навика да държи дълги речи. Й обичала да слуша речите на брат си и винаги била съгласна с всичко, което той казвал. Затова я наричали съгласната Й.
И и Й били неразделни. Тъй като И бил гласен звук, той честичко играел със своите приятели – гласните А, О, У, Е, Ъ. Като грижовен брат водел навсякъде със себе си сестричката си Й и тя също си играела с гласните. По време на играта гласните заставали пред Й и така се получавали разни възклицания: ОЙ, АЙ, ИЙ, ЕЙ, ЪЙ.
Когато всички букви си устройвали буквено парти, гласните отново заставали пред Й и се подреждали в думи като: МАЙКА, ПЕЙКА, МОЙ, ТЪЙ, ДИЙ. Буквените забавления били чудесни, но имало нещо, което всеки път помрачавало радостта на Й. Там била работата, че щом буква Й се опитвала да застане пред някой гласен, той я хващал за раменете и я поставял след себе си.
Една вечер, по време на едно буквено парти, станало мъчно на буквичката Й, че се отнасят така пренебрежително към нея. Разсърдила се, седнала в ъгъла на един стол и заплакала.
Видяла я О и отишла при нея.
- За какво плачеш, миличка? Защо не се забавляваш както всички останали?
- Защото вие, гласните, винаги заставате пред мен в срички и думи. Какво като съм съгласен звук – нима не заслужавам понякога да се наредя преди някоя гласна?
- Заслужаваш, как да не заслужаваш, но такова е правилото, когато си самичка – винаги да стоиш след гласен – отвърнала О. – Не тъгувай! Аз мога да ти помогна, защото преди малко Феята на буквите ми постави задачата ние с теб да направим съчетание. Искаш ли да бъдем приятелки? Обещавам ти, че често ще заставаш преди мен и даже с теб ще започват някои думи.
Й като чула това, толкова много се зарадвала, че заподскачала почти до тавана. Хванала за ръчичка своята приятелка О и те започнали да застават в разни думи - в началото им или след гласен. Така се появили думите ЙОД, ЗАЙО БАЙО, ЙОНИКА, МАЙОР и много други.
Тъй като двете букви често пъти ги виждали уловени за ръце и подредени ето така – първо Й, а после – О, всички започнали да ги наричат с общо име - Буквосъчетанието ЙО. И така, оттогава та чак до днес останало правилото, че Буквосъчетанието ЙО се пише винаги в началото на дума или след гласен.
Приказка за буквосъчетанието ЙО
Живяла някога буква Й. Тя си имала по-голям брат – гласният И. Двете букви много си приличали – изглеждали като същински близнаци. Различавали се само по това, че Й никога не сваляла от главата си своята кокетна извита шапчица и се изразявала кратко и ясно, докато И бил гологлав и имал навика да държи дълги речи. Й обичала да слуша речите на брат си и винаги била съгласна с всичко, което той казвал. Затова я наричали съгласната Й.
И и Й били неразделни. Тъй като И бил гласен звук, той честичко играел със своите приятели – гласните А, О, У, Е, Ъ. Като грижовен брат водел навсякъде със себе си сестричката си Й и тя също си играела с гласните. По време на играта гласните заставали пред Й и така се получавали разни възклицания: ОЙ, АЙ, ИЙ, ЕЙ, ЪЙ.
Когато всички букви си устройвали буквено парти, гласните отново заставали пред Й и се подреждали в думи като: МАЙКА, ПЕЙКА, МОЙ, ТЪЙ, ДИЙ. Буквените забавления били чудесни, но имало нещо, което всеки път помрачавало радостта на Й. Там била работата, че щом буква Й се опитвала да застане пред някой гласен, той я хващал за раменете и я поставял след себе си.
Една вечер, по време на едно буквено парти, станало мъчно на буквичката Й, че се отнасят така пренебрежително към нея. Разсърдила се, седнала в ъгъла на един стол и заплакала.
Видяла я О и отишла при нея.
- За какво плачеш, миличка? Защо не се забавляваш както всички останали?
- Защото вие, гласните, винаги заставате пред мен в срички и думи. Какво като съм съгласен звук – нима не заслужавам понякога да се наредя преди някоя гласна?
- Заслужаваш, как да не заслужаваш, но такова е правилото, когато си самичка – винаги да стоиш след гласен – отвърнала О. – Не тъгувай! Аз мога да ти помогна, защото преди малко Феята на буквите ми постави задачата ние с теб да направим съчетание. Искаш ли да бъдем приятелки? Обещавам ти, че често ще заставаш преди мен и даже с теб ще започват някои думи.
Й като чула това, толкова много се зарадвала, че заподскачала почти до тавана. Хванала за ръчичка своята приятелка О и те започнали да застават в разни думи - в началото им или след гласен. Така се появили думите ЙОД, ЗАЙО БАЙО, ЙОНИКА, МАЙОР и много други.
Тъй като двете букви често пъти ги виждали уловени за ръце и подредени ето така – първо Й, а после – О, всички започнали да ги наричат с общо име - Буквосъчетанието ЙО. И така, оттогава та чак до днес останало правилото, че Буквосъчетанието ЙО се пише винаги в началото на дума или след гласен.
Мисля, че ако вземем да й измайсторим и една презентацийка или видео, ще им бъде още по-лесно на децата да разберат трудните правила, свързани с правописа на ЙО и на Й, която никога не стои след съгласен.
Евче, и такова нещо замислям, ама дали ще успея да я сътворя, още не съм съвсем уверена. Но иначе съм си поставила задача на подсъзнанието да мисли какъв да бъде сюжетът, така че да отговаря на правописните правила и същевременно да е емоционално поднесен. Защото, както учи д-р Лозанов, първият, най-важен закон, за да се запомни едно нещо, е информацията да бъде поднесена емоционално :)
П. П. От момента на публикуването на приказката до сега съм направила няколко редакции - вероятно ще има и още, защото все си намирам по нещичко, което искам да подобря.
Оооо, Дани, вярно, че тази приказка може да бъде специален поздрав за теб :))) Феята на буквите знае какво да позволи :)
Ами приемам я като личен подарък, Поли! :)))
Убедена съм, съдържанието на тази приказка ще провокира мисленото и емоционалната нагласа на децата. Поли, сътворила си го с умение и любов!
Мая, изгарям да видя реализираната идея в един чудесен филм.
Мая, само мога да ти кажа, че в момента, в който прочетох предложението ти, първата ми реакция беше силен вик на радост :) Със сигурност са ме чули и съседите на горния етаж :)
Веднага записах ЗВУКА и сега и аз, като Цвети, ще чакам филмчето. Не съм добавяла музикален фон, а ми се струва, че би станало още по-добре, ако има такъв, но ти ще прецениш дали е уместно :) Знам, че си станала царица на аудио миксовете :)
Всичко е точно,Поли! Струва ми се, че едно гласче липсва само, а ти и него можеш.Чакаме и всички ще запеем.
От рожденният ден на Мая, до днес все си пея -"чуваш ли ,чуваш ли"- защото само това знам. Спирам да тананикам, когато някой ми отговори неочаквано -"чувам де, чувам де".Така присъствате всички в деня ми. До септември има време и за текст към песничката. Благодаря ти!
Твоята приказка, Поли си направи пътешествие до Москва. Ето резултатът.
"Фильм, с моей точки зрения, выполнен безупречно. Вот в таком стиле следует делать все обучающие фильмы. 5-6 минут демонстрации.
Не могу не отметить очень качественный комментарий, в исполнении Павлины Рангеловой."
Поли, Мая, невероятни сте- силен и истински екип от творци! Толкова ми хареса!!! Това е филм с методическо съвършенство и такава сладка емоционална провокация! Нямам думи да изкажа възторга си!
Поли, ти си нежният и очакван посланик на новото образование. Край на сухарските и трудновати правила! Време е за забава и веселие при ученето, за да бъдат децата приобщени и спечелени, а не отблъснати от учебна среда - с твоите блестящи идеи!
Знаеш ли, и аз като тебе си измислям подобни истирийки. Сетих се, че си имам нещичко. Може да стане продължение на твоята приказка. Само ако се съгласиш да редактираш /че само извадих и пестнах от един друг документ, понеже битовизмите са ме обзели в момента/ и ако решиш, че си заслужава, да озвучиш. А ти, Майче, ако пожелаеш, да направиш подобно красиво и такова свежо и сладко филмче. Аз не мога :( Ако не – въобще не се сърдя, милички! Само това, което двечките сте сътворили, ме подсети за моя блед опит преди години.
Само че аз съм извела своята приказка за звук Й в буквичките Я и Ю от замъка на буквите, който нарисувахме с децата преди три години.
Колегите всичко са казали като мнения и впечатления за общия продукт. Толкова много се развълнувах от изказванията ви, че този път онемях - нетипично състояние за мен, нали?
Скъпи колеги, приказката беше измислена и написана онзи ден, а Мая вчера я филмира. В рамките на два дена се получи нещо добро. Тандемът ни с Мая винаги е бил много ползотворен - с нея работим в невероятен синхрон и всяка от нас участва с онова, което умее да прави добре.
Благодаря за топлите думи! Те са по-важни от всичко друго на света, защото зареждат с желание и енергия да продължим да създаваме, като пречупваме всичко през любовта си към децата. Любовта е движещата сила, която ни амбицира да вложим всички усилия в осигуряването на достъпния, нагледен, емоционален начин на поднасяне на учебната материя, съобразен с особеностите на детската психика и с възприемателните възможности на нашите малки ученици.
Желая ви усмихнат и слънчев ден! Прегръщам ви!
Поли, носим дърва, мила. Аз бягам от отговорност и явно от бързането е. Ето тук го пействам:
Понеже Й много обичало гласните, започнало да си играе с тях все по-честичко, а забравяло за своите събратя-другите съгласни.Дори заживяло на етажа на гласните в буквения замък. Така се сдружило с А и У. Това се случило по време на един буквен бал. Те толкова харесали Й, че подобно на О му разрешавали да застане пред тях, но само ако са скрити под обща бална дрешка-нали на маскения бал никой не бива да те разпознае при първото появяване! Речено-сторено: Първата рокличка изглеждала така: Я-когато в нея скачали Й и А. А щом решили да се маскират двете палавничета Й и У, тя изглеждала така- Ю. Понеже балната рокличка била обща за два звука – гласен и съгласен, тя била наполовина синя- като цвета на Й и наполовина червена- като скритите гласни звукове в нея- съответно А и У.
Явили се първо Й и А пред другите звукове, а те от радост извикали: Я-ааааааа!!!!!!!, понеже още отдалеч виждали една усмихната главичка и леко повдигнато за танц краче. В края на танца Й и А разкрили личицата си и всички отново с радост казали Я-аааа! И оттогава тази рокличка носи името Я. И оттогава всеки път, щом почне буквеното хорце, Я се нареждала най-отзад на трийсето място. А децата лесно я изписвали и нарекли буквичката Я.
Но по време на бала и приятелите Й и У минали да се представят на буквеното ревю. Тогава всички с почуда извикали: Ю-уууууууу!!!, понеже явно доста лакомства са си похапнали двете лакомничета, докато чакали реда си, та чак коремчето на някоя от тях смешничко навдигало балната рокличка. Щом показали учудените си главички Й и У, за да се представят, другите буквички, ги освиркали още по-силно: Ю-уууууууу!. И оттогава името на тяхната обща рокличка- буквичка е Ю. Децата най обичат да й пишат коремчето – надутичко от сладкото хапване на двата скрити в нея звука.
Дотук всичко било повече от весело. Но съгласните много се разсърдили на своя събрат. Уж е като тях- от отбора на сините, а все с червените играе. Най-много се ядосвали, когато застанел след някой от синия отбор, когато носи обща дрешка Я и Ю- като в думичките дЮлЯ, лЮт, тЮтЮн, цЯл… Тогава вадели от джобчето си страшна бална маска или от детския си кобур пластмасов воден пистолет и плашели, а понякога дори пръскали с вода Й – нали той застава пръв в буквичките Я и Ю. Горкият звук Й, как само се плашел! Измъквал се изпод рокличката и хуквал да бяга към своя дом в буквения замък- при гласните, от които търсел помощ…
А ако детето не се сети да го улови навреме, пише "дула" вместо "дюля", "лут"- вместо "лют", "тутун"- вместо "тютюн", "цал"- вместо "цял"… и брои един звук по-малко в тези думи. Не забравяй, мило дете, да помогнеш на звука Й да не се плаши в твоите написани думи, а той ще ти помогне да преброиш правилно!
Дочето и ти ми припомняте един от първите ми песенни опити тук - май беше съвсем първият.
Бях попаднала случайно на статия в "Начално образование", в която Стефанов беше публикувал текст стихотворение за правилото за Ю и Я. Там пишеше, че текстът е адаптиран към музиката на "Над смълчаните полета". Съответно седнах пред диктофона вкъщи и се получи ЕТО ТОВА. Днес, като си чух отново изпълнението, си мисля, че не може да остане в този вид - трябва да се презапише, защото наистина много се задъхвам, тъй като песента е много бърза. Вероятно ще пипна темпото и ще оправя записа.
Поли, какво значи:
"...........с Мая сме иззели функциите на озвучител и режисьор и от нас никой друг колега не може да се дореди да филмира :) "
Ако някой иска да направи нещо, нека, тъкмо ще има вариативност в работата. Няма лошо.....
Руми, разбира се, че върху едни и същи материали може да се правят много варианти! Би било чудесно даже да се видят различните подходи :)
Спасче, благодаря!
Професионализъм - по всички показатели и критерии!! Екипна работа - качествен продукт! А щом е споделено точно тук - колегиалност и приятелство в едно. И още много, много измерения!!
Чудесни сте, Поли , Маичка!!
Много е интересна и приказката на Розалина!
Рози, как си озаглавила твоята приказчица?