Да идеш в монопартийна държава и централизирана икономика - нещо като да съм отново в ранното ми детство.
Когато комунизмът като режим рухна в Бг, аз бях около на 10-11 год. и си спомням за него като приказка, която би била ужасно отегчителна, ако си възрастен. Гледаха се само български детски филми, за възрастни не се намириха, може би "Дом за нашите деца" бе от малкото и гледаха да засегнат селския бит, само метроро и откраднато за него време (пари) се подусеща.
Много хора ще ме попитат: ходила си в голямата аз. държава, социалист. република Лаос, е, как е там? Приличат ли на нашите. Някой с право бе казал, че комунизмът при нас бе национален нихилизъм, а при тях национализъм. И тегобата от СССР, и историята й бе в нас. Спомняте ли си Таня Свичева от читанките, сирачето, за което плачехме.
Тук ще кажа за детството ми
Има немалко социални журналисти, които откриват пред зрителите все още усещането за някога с многото ограничения и когато безработицата не съществуваше, т.е. имахме много учители, които въобще не ставаха за това и искаха да си отмъстят, и може да ги резбереш, но не и оправдаеш или системата, сложила ги там (но ако си чужденец в такава държава, знаеш, че любезността е важно качество), а в Бг това се чувстваше, докато там в голямата държава имаше благост, диктувана от гордост и патриотизъм. Бяхме критикувани от някогашните учители, ако сме по-тъмни и не приличаме на руси русначета, гледахме отдалеч (или близо: ако имаше деца от смесени бракове в класа, а аз имах 2) на тях като на богове. Инспекторатът защитаваше при посещение "безпристрастност", която те наказва и теб - детето. Аз участвах на 10 г. в клас и почти аз разнообразих часа, в който имаше Инспекторат, а след него учителката (познаваща ме и малко нехаресваща ме) ядно ми каза: пишем ти лоша оценка, защото носиш някакви панделки, а си доста голяма, не те е срам. Трябваха ми май цепната пола и фин чорапогащник. Даже модата да си елегантно леке продължи и нататък и често после се шегуваха, че елитните гимназии са за елитни ... знаете какви. Не бе разкарване по крайно модни дрехи по време на кризисните 90-те, не бе чудо. Пари родителите имаха, след като по чужбина нямаше как да идат, та и долари да имат, защото отвън много-много не ни искаха. Казваха, че българите са все мошеници, но там на Запад доста прекалиха с кампаниите си анти-източни. Нарочно ни караха да вярваме, че и по природа сме задръстени, а при тях може да се изкара доста. Но виждайки Китай и една Германия, там в първата има повече ядене, макар и неравномерно дадено. Китайците знаят как да ядат сухи и после напоени спагети и както мирни японци, които могат да ядат и спят на пода, са доста дисциплинирани и не се отказват от непечаливши отрасли, защото трябва нещо да оставят след себе си. Вносни стоки не ядат - т.е. шоколадът се отбягва, има само вносни руски бонбони с повече ядки, отколкото какао.Но да се върна на детските ми дни: от моите рождени дни имах снимки с една и съща на вид торта през годините: с оцветени птичета и розички от гадно масло. Гарнирана бе с орехи по краищата, а на мен ми се искаха те да са навсякъде. Така че нишестената торта на баба ми повече ми се нравеше. Обичах сутрешните закуски от лавките, обаче мама и тате нямаха такива. Чудех се какво ли ядат? Беше интересно да си дете, освен когато често ти се карат в час защо не си си написал домашното по-добре, а на Запад нямат до 10 г. никакво домашно. Учителката ми в Началното май беше от Държавна сигурност, задаваше въпроса: този църковен празник някой празнува ли го. Настъпваше гробна тишина и аз на един Трифон Зарезан казах: ако има механа "Трифон Зарезан" и някой иде там, това брои ли се? Всички се разсмяха тогава. Караха ни се, че синонимите в тетрадката са само 3 в задачата да изброим синоними, а трябва да са поне 10, дори и да не ги разбираме. Скараха ми се, че мастилото много пускала и да препиша в отдиха 4 листа заради това. Скараха ми се веднъж, че имам болки в стомаха и добре, че тати си бе спомнил, че на буркана купената лютеница била странна и видял срока на годност, та беж в училище. Аз се хвърлих върху него като на спасител. Но най-трябваше да крием, че единият ми дядо е защитил Унгария при нападането й от Хитлер. Върнел се с дребен медал, защото не бил и не станал никога комунист. Но му дали само право да има 2 вместо един имот, което ни отстъпи, поради което бях с апетитна зестра, която оставаше в тайна. Защо ли? Защото когато от време на време (ако сте гледали "Дом за нашите деца") "журналисти" третират имащите като изедници. А ние ходехме злеоблечени, без почивки си стояхме в града, за да изплащаме - да, защото то бе само право, а не самият имот. Така се научих да съм доста скромна, да не паеадирам и да не се бия в гърдите. Така стигнах до 32 да съм стара учена мома. Но си намерих любовта - чакаш, чакаш и накрая птичето идва ояло се на рамото ти. Моят чужденец не мразеше Бг за това, което била някога и той ми е връстник. Но спомени имаше от Унгария отпреди. Интересно бе през 90-те и в началото на 21 век помръкнах от излъгана надежда а ползвам знания и езици да видя света. И на бригади не бях ходила - все за мен скромната са свършили малко преди.
--- Следва продълж.
Comments