
Сн.1 Общ изглед
1. Би трябвало да има маси за няколко деца, които да говорят и да работят заедно, а не чинове, на които децата да работят тихо сами.

Сн.2
2. Би трябвало да има няколко ясно различими къта в стаята - например ъгъл с кукли и предмети от домакинството; кът с блокчета, кът с книжки. Освен това - място, което да отговаря на менящите се интереси на групата в зависимост от това, което се изучава в момента -математика , история и т.н.

Сн.3

Сн.4
3. Би трябвало да има разнообразие от материали за различните видове изкуство - маркери, лепило, ножици, бои, пластелин, различни видове хартия...

Сн.5

Сн.6
4. Навсякъде би трябвало да има много думи, залепени на съответните предмети (напр. на прозореца - думата "прозорец"), за да могат децата визуално и без усилие да "попиват" изписването на различни думи.

Сн.7
5. Би трябвало да са изложени творби на децата на специално място - рисунки, проекти, върху които са работили...

Сн.8

Сн.9
6. Децата НЕ БИ ТРЯБВАЛО да прекарат по-голямата част от деня си, седнали на чинове, изпълняващи задачи, свързани само с писане или четене.Те би трябвало да имат възможност през повечето време да се движат из стаята, да правят избор в кой кът да играят (учат), да общуват с останалите деца в групата.

Сн.10
7. В стаята би трябвало да има много интересни, привлекателно изглеждащи книги, поставени на място, от което децата да могат да ги вземат сами.

Сн.11

Сн.12

Сн.13
8. Би трябвало да има разнообразни занимания, протичащи едновременно - например някои деца се занимават в къта за книги, други, седнали по масите, изпълняват задачи, свързани с фини моторни движения (работа с кубчета...) и т.н. Не би трябвало всички да правят едно и също нещо по едно и също време.

Сн.14

Сн.15

Сн.16
9. Учителката би трябвало да насърчава децата сами да достигат до нужните изводи - задавайки въпроси с отворен край, уважавайки детските идеи. Тя не би трябвало да стои повечето време отпред пред децата, говорейки на цялата група в лекторски стил.
10. Децата би трябвало да могат да вземат участие в разрешаването на проблем, например да помогнат в съставянето на правилата за държане в класната стая.
11. Децата, които се чувстват защитени и в безопасност в стаята на групата си, по-малко спорят помежду си, особено за това кой кога да ползва дадена играчка или флумастри.
Учителят не бива да допуска твърде чести спорове за това кое дете да ползва даден предмет (напр."Госпожо, Иван ми взе молива!").
12. Децата би трябвало да изглеждат щастливи, ангажирани в това, което вършат.
13. Учителите би трябвало да изглеждат по-скоро щастливи от работата си (поне през повечето време :).
ДЕТАЙЛИ ОТ СНИМКИТЕ

Сн.17

Сн.18

Сн.19

Сн.20
Ето изглед от площадката за игра в двора на училището:

Сн.21
Местната библиотека има автобус, който спира на определени места в квартала, за да могат всички да се възползват от услугите на библиотеката.
В понеделник след училище - жителите от околните къщи заедно с децата вземат нови книги.
В дъното на автобуса може да се забележи един от малкото представители на сикхите в квартала ни (с характерен жълт тюрбан на главата).

Сн.22
Спрелият пред училището автобус:

Сн.23
Няколко пояснения по снимките:
Сн.2 Децата седят заедно на една маса, но често се разместват, за да свикват да общуват с всички.
Сн.8 Времето (часове и дни) се изучава много усилено. Децата отрано придобиват трайни знания за календара и свикват да се ориентират в дните на седмицата.
Сн.10 Учителката чете на децата в този кът, а те сядат на земята пред нея (за да си починат и да сменят обстановката след седене на едно място на столчетата).
Сн.14 В общите занимания по математика се включва и работа по пространствени модели (минаване от дву- към триизмерното пространство в мисленето), която продължава в първи клас.
Сн.15 На стотния ден от училище децата имат празник - получават грамоти; правят предмети от 100 елемента като шарената верига в горната част на снимката; всяко дете трябва да донесе кутия със сто броя дребни предмети или храна (100 зърна ориз, леща...)
Сн.16,17,19 Много практични за ежедневна употреба са тези прозрачни джобове. Учителката може да използва сменящи се карти за различните дни, седмици, месеци; или за конкретните случаи.
Сн.19 Това е програмата за деня.
Сн.17 Ученото дотук през месец май.
Сн.16 Към края на годината петгодишните деца от предучилищна група вече могат да четат кратки изречения.
Comments18
Интересно и полезно предложение и на двете колежки! Благодаря Ви много! Ще помисля и аз нещо подобно да направя! Мисля си да бъде нещо като табло "Моите добри постъпки", на което са залепени пликове с името на всяко дете и в тях да се поставят листчета с извършената добрина. Чудесна е идеята и за даване на грамоти!
А може би правите и нещо подобно за прочит на книги! Винаги преди да раздам читанката правя една тетрадка, в която всяко дете си записва прочетените книги и който е прочел най-много е обявен за Четец на класа и получава грамота.
Интересно ми е друго - как ще разберем дали детето не лъже с добрите дела, които е направило? А след като кутията се отвори веднъж месечно, на три месеца или в края на учебния срок, може да се напише списък с тези добри техни постъпки и да се представи по някакъв начин - сайт, табло...
stefanov, заключваме стаята и ограничаваме достъпа на големите ученици в нея.Трябвал кабинет за даден час, имали консултации ... въобще не ме интересува...Пускам ги едва тогава, когато се уверя, че и колегата влиза с тях.
А за лъжата ... Как да се уверим? Особено ако става въпрос за постъпка с минала давност (веднъж месечно, на три месеца или в края на учебния срок). Приемаме на доверие написаното.
Здравейте! Много ми харесва идеята да се поощряват добрите постъпки на децата или поне желанието им да бъдат полезни на околните. Аз, както и повечето начални учители съм много щедра на похвали, дори и за нещо съвсем дребничко. Така им даваме крилца и те се чудят какво още по-хубаво нещо да направят.
А пък аз въведох една кутия, на която беше написано "Гафове". Когато някой от моите сладури "изпуснеше" някоя неподходяща дума, цинизъм или обида, собственоръчно пишеше на листче какво е казал и си пишеше името. Идеята беше да ги предложа на родителска среща на родителите им. Резултатът беше невероятен! В интерес на истината се събраха 7-8 листчета и ... до там. Мисълта, че ще изложат родителите си и себе си ги караше да се съобразяват и да се контролират. Говоря за третокласниците ми, с които ми остава само година да бъдем заедно. Така и не се наложи да ги чета на родителите, само ги уведомих, че имаме такава кутия. И деца, и родители бяха доволни! Винаги има изключения, но вече много рядко.
Pagination