Не се притеснявайте за равнището на развитието на речта на племеника Ви – все пак детето е на три години. Най-вероятно той се „заиграва“ с вас, а в тази ситуация е препоръчително да мотивирате по-убедително дейността, която предлагате на детето да извърши. Подчертавам по-убедително за детето, а не за Вас. Инструкцията, която използвате за поставяне на задачата е подходяща със сигуност за училищна среда и за 5-7- годишни деца. Така че пробвайте да мотивирате през любим за детето персонаж. Например: Мечо иска да му помогнеш да нареди…. и т.н. При три годишните деца, а особено при момчетата, в тази възраст, водеща продължава да бъде предметната дейност, която е свързана с подреждане на обекти, така че за оцветяване е още рано. Ако дадете по-прости образци и по-малко наброй обекти ще постигнете очаквания от Вас резултат. Например: изисквайте детето да подрежда редици с редуване на два цвята при по-малко на брой елементи на ред до 6 – за второто предложено от Вас упражнение (редовете с разноцветни кръгове и квадрати). Отделете всеки ред на отделно пространство, а не всички редове на общ лист, както е сега. Това разположение допълнително утежнява упражнението (да не влизам в допълнителни обяснения). Най-вероятно детето се насочва към избор на онзи цвят, който е доминиращ в неговото зрително възприятие и следващите такива. Добре е не да „изпитвате“ детето, а да участвате в обща игра с него. Пробвайте Вие да поставяте един елемент и стимулирайте детето и то да постави един елемент – мотивирайте чрез подреждане на обща цветна пътечка, по която ще мине например Мечо. Така в съвместната ви дейност можете да поставите изикване за подреждане поред като покажете следващия елемент след поставения от Вас, а детето да подреди фигурка със съответния цвят на показаната. Така при тези повторения, постепенно ще работите и върху изграждане на навично действие, което да е фиксирано към културната норма на писмената ни система да подрежда обекти отляво надясно, последователно без да прескача, да се подчинява на въведено от Вас правило. Някой трябва да даде образец на детето, който то да може да следва или да действа по подражание.

По отношение на първото ви упражнение с картите с разноцветни квадрати и кръгове от 3 до 6 наброй и с различно пространствено разположение – това вече е трудно за възрастта. Може би детето поставя само няколко карти с най-проста визуална структура. Ето това е интересно за наблюдение, но очевидно няма как да го проследя за повече коментари. Но по отношение на ориентиране в пространството и термините за обозначаване на пространствените отношения не бързайте. В тази възраст е важно детето да разпознава пространствени отношения в тримерно пространство, а не в двумерно, каквото е изображението, с което работите. Детето трябва да открива обект по неговото местоположение, което вие сте определили и то спрямо самото дете. Например: Кажи ми кая играчка е пред теб? А коя зад теб? и т.н. След като преминете през този етап ще поставите и въпрос: Къде е топката? С примерен очакван отговор от детето „отпред“ или „пред“- разбира се ако тя е действително така разположена спрямо него.

Но това, че не всичко се получава във очакваната от вас форма не бива да Ви отказва. Анализирайте причините. Търсете отговор на въпроса: Защо детето реагира така? Търсете други подходи. Те могат да се окажат по-ефективни. За справка потърсете литература или учебник по Методика на формиране на математически представи. Дисциплината се изучава с цел подготовка на предучилищни педагози. Това, което правите е свързано и с нея.
А това, че Ви се усмихва можете да го приемете като подкана за обща игра. Детето очевидно търси възможност за някакво взаимодействие. То иска да играе с някого, а не да го наблюдават какво прави само.  
С поздрави за утрешния празник!

И аз бях там, но нищо повече не мога да допълня. Може би в по-следващи дни ще илюстрирам написаното от теб със снимки.

Само един въпрос имам и те моля за отговор - Дале, мога ли да споделя поста ти с колегите и приятелите ми от групата на Първия випуск на СУ " Климент Охридски" - филиал Благоевград във ФБ?

Конференцията в Сандански се провежда всяка година 2 седмици преди Великден ( в четвъртък и петък).

1.Сандански- Австрийския.JPG

видеостена.jpg

Откриване - Сандански.jpg

Приветствие от министър С. Игнатов.jpg

Гостите от съседни страни.jpg

Децата от ОДЗ 3, Сандански.jpg Залата едва побираше всички участници, пристигнали до този момент.

Програма от вечерта.jpg

Програма от вечерта-2.jpg

Догодина - хубаво време.jpg

Випуск 1980г - ППДУ.JPG  Тези, които са завършили образованието си в Благоевград на тази снимка ще разпознаят свои преподаватели - проф. Е. Янакиева, доц. М. Балабанова, доц. В. Вардарева, доц. М. Колева, гл. ас. В.Стоименова, гл. ас. Н. Терзийски. Липсва само доц. И. Дeрижан, защото поради неотложен ангажимент на следващия ден не дочака момента за общата снимка. 

 А проф. Г. Иванов не се вижда, защото е срещу всички :))

Хоби.jpg

И накрая - с позволението на автора на поста

Далето.JPG

Уважаеми колеги,

Вече се знае датата за следващата конференция в Сандански - 5-6 април 2012 г.

Страхотно!

Браво, Валя!

И майките понякога забравяме:))

valya konova, твоята вече се отваря и за мен беше удоволствие да я разгледам!

И аз да попитам: А нещо за майките няма ли???

galina trifonova, благодаря  ти за обстойната информация! И за видеоматериала също.

От първо четене - у мен въпроси: Всички фактори ли "Водим бъдещето за ръка" в една посока? Ще търся отговори в следващите дни...

Въпросът, който ме интересува е следният: Различното в работата в традиционния модел. Как колегите виждат Предучилищната педагогика напред, в бъдеще време? Нали и това е мотото на националната среща. Доволни ли са колегите от статуквото? Тяхното виждане за съвременната ситуация в ПУП. Мнения и коментари за програмите и програмните системи по които се работи в момента в България. Дават ли им всичко, което им е необходимо в работата?

Май се оказаха въпроси, а не въпрос...Само аз ли се чувствам недоволна от заобикалящата ме действителност??? Ако получа отговори на горе-написаните въпроси, ще ми си изясни на мен самата моето място и роля в професията ми, на която дадох много-време, емоции, надежди, загриженост за децата....

Другото, което ме интересува е как колегите приемат европейския повей в ПУП?!? Онзи ден имахме съвет и семинар. Колежка прочете доклада си, който ме жегна...От самото начало на доклада долових познати моменти от проекто-програмата, която разнищвахме в блога.

....Приобщаване към европейските ценности, за компетентностите ...знаете ги....Попитах колегите как те виждат българските ценности, по какво се различават от европейските, че да ги изоставим нашите и да гоним техните.

След като в някои европейски държави българската ПУП е като настолна книга, или беше....няма да им се сърдим, ако са се отказали, то ние не сме наясно, та те ли ...

И след като ще гоним европейските ценности искам групата ми да е от 12-15 деца, както е в Чехия. Да работя сама в група от 8 часа до 17 часа....Заплатата естествено и тя да бъде европейска.Така е в Чехия. Няма какво да правя в Чехия, така че да става тук и да се знае, че сме в Европа. На това ми словоизлияние беше отговорено, че в България подобно нещо не може да се случи. След като неможе, за каква Европа става дума? Онази Европа не е моята Европа. Живея и работя в България и искам работата, която работя да е на ниво-като програми, загриженост за децата, за тяхното психично и всякакво здраве. Детската градина наистина да се окаже един детски дворец на мечтите, изкуството, спокойствието. Да няма деца, които да казват: Мразя занятията! Да не се повтаря от втора до четвърта група едно и също нещо с наслагване на повече информация. Децата ни са умни. Нека да не ги подценяваме, но и да не подценяваме детското в тях.

Спирам, защото се отклоних от съществената тема...

 Галя, благодаря за подробния обзор в картини и слово, които ни представяш. Чаках с нетърпение твоя пост, защото една такава национална конференция наистина е огледало на състоянието на предучилищната педагогика-и като реално положение в момента, и като тенденции. Този форум е изключително важен и поради факта, че на него се представя педагогически опит от всички краища на България. Надявах се, че тази година ясните критерии и стандарт за представяне на докладите ще позволят до форума да стигнат наистина най-важните и качествени разработки. Вглеждам се в разпределението на представените теми: "7 доклада -работата с родителите, 6 -  интеграцията на децата от етническите малцинства и на агресията между децата от детските градини, на новите IT и педагогически технологии, по 5 - на празниците в детската градина и на някои аспекти на методиките на преподаване".

   Излиза, че най-важното към този момент в работата на детските учители е контактът и спецификата на взаимодействие със семействата, нещо, което беше на първо място и в нашата анкета. За мен това звучи доста обнадеждаващо, защото показва един сигурен процес на декапсулиране на възпитателно-образователния процес в градините и търсене на механизми за обхващане на всички влияещи върху възпитанието фактори.

   Агресията и интеграцията на децата от етнически малцинства - честно казано очаквах докладите в тази посока да са повече, особено що се отнася до изследване ескалацията на детската агресия. Явно не си даваме сметка още, че това е снежна топка, която ще има лавинообразен ефект върху следващите поколения българи и цялостния облик на обществото ни. А темата за детската агресия има много пряко отношение с целта на пребиваване на детето в детската градина и организацията на режима там, както и на методиката на обучаване и възпитаване, както и на обхвата на материала, предвиден за усвояване...Все области, които са в пряка връзка с целта на пребиваване на детето в детската градина. Тема, която, за съжаление отсъства изобщо от националния форум. Излиза, че ние се опитваме да усъвършенстваме методи, похвати, база, да увеличаваме обема на изучавание материал, без всъщност да сме наясно с целта, заради която го правим. В нашите педагогически /а бих казала и в научните/ глави бъка някакъв хаос от хармонично развити деца, европейски ценности, подготовка за живота и училище. Тук ми иде дълбоооко да въздъхна и да питам: -Абе, хора, да сте виждали занаятчия, който обсъжда с чираците извивките на бода, начина на рязане с ножицата или естетическия вид на изделието, без да е наясно какво точно ще шие? Аз не съм, защото ако ще е палто, иглите и конците са едни, ако ще е бална рокля е друго. Изделието зависи от това за кого е предназначено, с каква цел, както и от вкуса на купувача и от майсторлъка на занаятчията. За съжаление тука виждам ясно само вкуса на купувача и тук там се прокрадва разговор за майсторлъка. Ама какво ще е крайното изделие - никой не знае...

 Интеграцията на деца от етнически малцинства - ще ми е интересно да видя докъде са стигнали колегите в опит и теория - на предишната конференция се прокрадваше идея не да приобщаваме малцинствата, а ние да търсим начин да се приобщим към тях с реализираната вече идея висшите учебни заведения да произвеждат педагози с майчин език. Като че ли забравиха, че официалният език в страната е български и задачата е не да обучаваме на малцинствените езици, а да ги научим на книжовен български език и да ги приобщим, уважавайки и познавайки тяхната култура и традиции.

  Еех, интересно е било в Ловеч, искрено съжалявам, че не успях да отида. Но, както казва Галя, дискусията може и трябва да продължи тук. За да имаме ясна представа  към какво точно бъдеще водим децата.

Недоволството е състояние на духа, Dale,

То е, което ни движи напред, нас, мястото, в което работим, ако щеш и цивилизацията ни.

Аз съм привърженик на еволюционизма.:-) Винаги помня една прекрасна мисъл, че ако човек промени себе си, и е постоянен в самоусъвършенствуването си, в крайна сметка, ще промени първо света около себе си, по-нататък ще допринесе за промяната в сектора, в който работи, в страната си, а защо не и в света! Мисля за себе си като за пеперудата, пърхането на крилцата на която водят до избухване на свръхнова звезда.:-))))

Може би всички присъстващи на конференцията мислеха така за себе си, защото основно всеки се опитваше да представи промяната в своята работа по най-добрия начин и в този смисъл наистина аз, която известно време отсъствах от такива форуми усетих промяната в проблематиката, в качеството на представените и доклади, и презентации. Недоволство и към системата на предучилищното възпитание, и към отделни аспекти на тази система имаше, особено по време на разговорите в почивките. Но не мога да кажа, че те имаха "бунтовен" характер и че в скоро време ще се очакват искания за кардинални промени. Бих казала, че мненията на колегията за статуквото са разположени в целия диапазон: от приемане до отричане. Така, че ако беше дошла щеше да намериш съмишленици и в този смисъл да се почувстваш подкрепена, но това щеше да бъде само част от общото мнение на колегите.

Имаше един доклад - "авторски анализ и самооценка", както пише авторката, на доц. К. Галчева:"Между традиционното и иновационното в програмната система за подготвителна група "Здравей, училище" е творчеството", в който се разисква пограмна система и то не коя да е. :-) Името на доклада е показателно за начина, по който авторката на направление "Природен свят" и "Социален свят" вижда резултатите от едногодишното апробиране в ДГ в Пловдив, Пазарджик, Велинград и Семтември. Както се досещаш авторския колектив е доволен от постигнатото през годината и описва методиката и част от тематичния кръг, в който са се движели децата през годината.Макар, че говори за мониторинг, доц. Галчева на съобщава резултати от тестове, свързани с развитието на обследваните деца, така че поне за мен не е ясно с какво тази програма е по-ценна от върволицата програми, минали през битието ми на учителка. Всъщност, в това битие само веднъж съм преживяла мониторинг, както го пише по книгите, и то в програма "Стъпка по стъпка". Така че за сега мога да вярвам само на тези резултати. Чудя се дали някой български авторски колектив ще събере смелостта да подложи програмата си на такъв мониторинг и дали ще изнесе резултатите за обществено обсъждане. 

Разковничето и нещото, което ни носи удовлетворение и на теб, и на мен, и на всеки уважаващ себе си учител, доц. Галева го е разбрала: творчество. Няма съвършени програми и в крайна сметка учителят е този, който дава лице и съдържание на програмата. Той е и един от хората, от който зависи какво и колко ще знаят децата и доколко и как ще са подготвени за училище. Така, че, мила Dale, кой каквито и програми да си пише, твоето място никой не може да го заеме: и в недоволството, и в задоволството. :-))))Честно казано, не забелязах и някой да се стреми към него. По-скоро обратното. Аудиторията беше в разцвета на педагогическия си стаж, иначе казано позастаряваща.:-(((

Да, Shelly, водещият приоритет в нашата анкета се оказа водещ и за конференцията. Можем да се поздравим. Значи участниците в анкетата са били искрени и наистина работата с родителите е важен проблем за колегията в национален мащаб. За сега докладите показват главно просветителско отношението към родителската общност и се споделя опит за организиране на различни форми за даване на педагогически знания - тренинги (гр. Враца),училище за родители (гр. Павликени), различни форми на комуникация. Съобщава се и опит в организиране на празниците  - гр. Ловеч, гр.Левски. Най-хубавото е, че на конференцията участва доклад на родители. Така да се каже, имаме възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна. Докладът за агресията (гр. Тутракан), показва такова зряло отношение и поведение, че това семейство едва ли има нужда от просвета. По-скоро то може да даде добри уроци на някои учители. Според мен, както по отношение на нашето отношение към децата трябва да изминем твърде дълъг път, докато ги приемем за субекти във взаимодействието, така и по отношение на родителите трябва да изминем същият път, за да станат взаимодействията ни субектно-субектни. Родителската общност е многолика и става все по-многолика и с много и различни възможности. И се сетих за нашия национален кумир - Левски. В неговите уста друг кумир - Вазов, сложи словата :"....богатий с парите, сиромахът с труда....". Да, все още имаме дълъг път пред себе си, в който да се научим и да споделим опит как всяко семейство, всеки родител, намира своето място в социалната система на детската градина не само като потребител на педагогическа услуга и на педагогичаска информация но и като партньор в учебния процес....И май учителите се плашим повече от възможността родителя да ни стане партньор, отколкото родителя. А той пък предпочита да оползотвори по друг начин времето, в което сме го освободили от непосредствени практически грижи по детето му, отколкото да е зает с детската градина. 

А що се отнася до приоритетът на второ място: "целта на пребиваване на децата в детските градини" - явно това не е видим приоритет на колегията в национален мащаб. Или най-малкото форматът "конференция" не е мястото, където някому идва на ум да го поставя на разискване. На мен пък ми идва на ум, че би било интересно, ако по време на конференцията се организираха открити форуми за дискусии и обсъждания. Бях на такава конференция в Швейцария, на която в по швейцарски точно определено време, в определена аудитория, се даваше възможност за разисквания и дискусии и по определени теми, и по теми, възникнали по време на конференцията, извън предварителната програма.. Ще доживея ли и в българските конференции да има такова свободно пространство за мислене и дискусии?! Това значи ръководството на конференцията да даде свобода, но и да има достатъчно свободни хора, които да се възползват от нея.....

А що се отнася до докладите за интеграция на деца със СОП, те показват реалното състояние на системата за интеграцията им в ДГ (Дупница) и някои постижения, постигнати  в ежедневна работа в масова (гр. Дулово) и в  специализирана група (гр.Варна) и в работата по проекти (гр.Дупница). Впечатлението, което оставиха докладите за интеграция на деца със СОП и деца от етническите малцинства е, че, както се казва, вижда се искрицата в тунела, но все още до края му е далеко. В някои случаи интеграцията ми прилича повече на сегрегация, поради обективни или дори и субективни причини и само натискът "отгоре" да се осъществява интеграция на всяка цена кара колегите да наричат един феномен с точно обратната на реалното състояние дума. Чест прави на колегите, че работят в тези посоки и съзнавам изключителните усилия, които са положили, за да достигнат до удовлетворяващи ги резултати. Не съм присъствала на работата на тази секция и не знам в каква посока са вървели дискусиите, но България е в сложен период на преосмисляне на мястото и ролята на "различните" в обществото. Колко сложна е проблематиката и колко сме далеч от нейното решаване е видно всеки ден от телевизионните новини и от истината в собствените ни сърца.Ще повярвам, че сме стъпили на пътеката на тяхното решаване, когато на някоя следваща конференция чуя доклад от ромска майка. Майка-инвалид или майка на дете-инвалид сподели свой опит. Но ти си права: обучаването на учители, владеещи някакъв "майчин" за България език е едно, национална стратегия за официален български език и неговото използване с цялата система за санкциониране на нарушаването му - нещо друго. Но да си забелязала в България да се наказват виновни?! Това става само в детските ни градини. :-))) Май ще трябва екипът от гр. Враца да проведе своя тренинг "Наказание и похвала" на държавно и правосъдно ниво. :-))))))))

Благодаря за похвалата за клипчетата. Искаше ми се по този начин да направя повече хора съпричастни не само към статистиката около конференцията, но и на цялата атмосфера в Ловеч и Троян. Това са прекрасни малки градове, в които човек се чувства като в майчин скут. Като се сетя за тях, и ми се приисква да затананикам заедно с група Тангра: " Този град, в който аз съм роден....."

Права си за индивидуалния подход и липсата му в нашето училище.
Може би ни липсва методиката за преподаване?
За да има индивидуален подход, трябва да има поне няколко учители за една група деца, учители, които да си разпределят класа/групата на по-малки групи от 2-3 деца.

(Аз помагам в училището на децата ми по математика във втори клас - оказа се, че има деца, на които трябва допълнително да се помогне да усвоят материала, и учителите пратиха бележки с молба към родителите за помощ. Аз винаги откликвам, защото това ми дава шанс да науча повече за амер. система на преподаване. И сега веднъж седмично се занимавам с две групи по 3  деца от 2 клас, които са на ниво 7+8=? и 11-4=? по математика.
Освен това трите  учителки на втори клас разделят всеки клас на групи по 3 деца  - "зелена група", "жълта група" и т.н.(след като е минало малко време от учебната година и се види всяко дете на какво ниво е). Ако детето ми е във втори "а" и има умения, подобни на уменията на Лукас от втори "б" клас, за математиката те се събират заедно в една група и решават задачи, подходящи за тяхното ниво. И мисля, че това е правилно - ако едно дете е на ниво смятане до 1000, би му било много скучно в моята група, в която децата все още се борят с 11-4...

Това доста усложнява нещата...)

Благодаря за информацията, беше ми много интересно да прочета всичко.

Здравей, Ела :-)

Честит Гергьовден, там далече......

Твоят пример е прекрасен. Както се казва в една реклама - две в едно: и за това какво представлява индивидуалния подход, и за това, какво значи родителите да са партньори в учебния процес. Благодаря ти!

Но за да се реализира нещо подобно в България ми се струва, че не е само непознатата или липсващата методика за това. Това е по-малката грижа. Мисля, че преди това трябва да се прекрачат много граници и табута в учителското ни съзнание:

- да изоставим идеята, че само ние, учителите сме отговорни за успешното учене на децата в групата или в класа;

- да приемем, че родителите могат да се справят успешно с ролята на учители;

- да се доверим на родителите и да признаем, че имаме проблем и се нуждаем от помощ за неговото решаване;

- да гледаме на себе си по-скоро като на организатори, мениджъри на учебния процес, а не само като носители на учебна информация и отговорни за дисциплината;

- да познаваме до подробности развитието на всички деца и възможностите на родителската общност;

- да гледаме на същата тази общност като на загрижена общност - загрижена за развитието на всички деца, а не само на своите собствени;

- да съществува добра комуникация между учителите на различните групи/класове и те да са готови на сътрудничество в името на успеха на децата;

-учителите да са достатъчно свободни духом и толерантни, за да отворят вратите на груповите/класните стаи за родителите-партньори и да изградят отношения на доверие, позитивност и дискретност с тях.

Това са само няколко неща, които ми идват на ум в момента, но без които не е възможно такъв индивидуален подход и такова сътрудничество, каквото ти преживяваш от другата страна на света. :-) Може би това са и част от причините, които предопределят факта, че никой на тази конференция не се занима и не се занимава въобще с проблема "индивидуален подход" и с проблема "родителите-партньори в учебния процес".

Ако е на лице съзнанието за необходимостта от такова отношение към децата и родителската общност, методиката престава да съществува като проблем. Нали знаеш: Който не иска да направи нещо - намира оправдание, който иска - намира начин.

Впрочем, мисля си, че пренебрегването на индивидуалния подход е въпрос и на народопсихология. Не зная колко познават и обичат творчеството на Вапцаров, но неговата крилата фраза:"Какво тук значи някаква си личност!" я чувам доста често от устата на различни хора - от университетски преподаватели до обикновени хора на улицата. Това възпитание ни кара да се страхуваме да застанем под прожекторите на общественото внимание и да потъваме в тъмнината на безличността.Зад него е толкова удобно да скрием собствената си личност!  

Но аз съм убедена, че животът ще наложи темата за "индивидуалния подход". В България от скоро се търсят методики и техники на работа с деца на родители, които изискват лично отношение към детето им. За сега, доколкото аз съм в течение на работата в детските градини, специалното отношение се проявява най-често в по-богатата материална база и по-скоро глезенето на тези деца, отколкото в използването на техники за по-различно успешно развитие.Да ме извинят колегите, които работят с такива деца и наистина са постигнали резултати. Моето незнание е плод на факта, че те не са споделили, като теб, своя опит тук! :-)

Благодаря!
Искам да изясня само няколко неща, за да не остават четящите с погрешно впечатление.
Първо, ние, няколкото родители, които помагаме по четене и математика, не вършим основната работа на учителите (за 3 години за пръв път те се обръщат към нас с такава молба, предполагам защото заради кризата се увеличи броят на родителите, които оцеляват, работейки на 2-3 места, и нямат време да контролират детето си. Едно от тези дечица ми каза, че майка и' работи по 10 часа.)
Второ, с децата работим не в класната стая, а в коридора. Учителката в това време е в час с останалите деца от класа.

Не би било проблем обаче за който и да е родител да влезе в клас и да наблюдава учебния процес колкото си иска.
Направи ми впечатление, че в подготвителна група освен да четат и броят до 20, децата основно се учат как да се държат в клас.
Което включва:
--да контролират силата на гласа си;
--да изчакват реда си;
--да работят в група (всеки месец децата в групата се разместват, а всяка година - се разместват децата в класовете - така няма "един неразделен клас", а всеки се учи да общува с хората, с които е заобиколен в момента);
--да уважават мнението на другите, дори да не са съгласни с него.

В първи клас това обучение по социално поведение дава плодове - децата работят тихо на малки групи, което дава пък възможност на учителя да бъде гъвкав - той може да избере с коя група да работи в момента, докато другите се занимават със задачите си.
Разбира се, има моменти като нашите класически часове - когато учителят говори прав пред дъската, но лекциите са по-малко, в повечето случаи децата работят на малки групи.
Това е невъзможно без дисциплина; иначе часът би бил един безкраен хаос.

И ето я първата основна разлика между нашето и американското обучение в предучилищна група: докато ние се стремим да наблъскаме колкото се може повече материал в главите на 5-6 годишните, за да са "готови" за първи клас, тук ги учат основно как да общуват, как да бъдат дисциплинирани, така че после в час да не пречат на себе си и другите. Учат ги да четат и да пишат също, но съобразено с възрастта им и с това, че на тази възраст абстрактното мислене на децата не е добре развито. 
Така предучилищното обучение намалява агресията между децата и запазва жив интереса им към ученетo...

Благодаря ти, Ела, за уточненията.

Така,както обясняваш американския модел на индивидуална работа в началното училище, даваш нова методика за работа с деца с различно ниво на развитие в определена област на нуждаещите се. Стига някой в България да си направи главоболието да я приложи.:-)

От твоите обяснения за американската система и от моите наблюдения върху една европейска - (в Германия, валдорфската) програма, ми прави  впечатление, че хората в тези страни акцентират преди всичко на възпитанието и развитието на комуникативните умения в подготвителна група, а не толкова на знанията. Ти сама го отбелязваш по-горе, а аз многократно съм писала тук за това. Не мислиш ли, че зачитането на специфичните особености на всеки етап от развитието на детето чрез акцентирането на водещата дейност - за детската градина - възпитанието, за училището - ученето, е базово за успешното развитие на тези страни. Наред с още редица неща, които са на мястото си в тези страни, за разлика от България, разбира се. Добре възпитания в ранното си детство човек, по-успешно се обучава в училище и по-успешно се реализира в общността по-късно. Всяка дейност - в своя сензитивен период.Това е част от усещането ми, че "там" всяко нещо и всеки е на своето място и границите са ясно очертани. Това е част от свободата на хората там. Тук малко неща и малко хора са на местата си. Границите се очертават, за да знаят хората кое да бъде нарушавано.И, за съжаление, в детската градина от примера на обслужващия персонал, усвояват какво и как се нарушава. Елементарен пример: в Германия сутрин родителят води детето си до занималнята. Там той тържествено се ръкува с всяка от учителките и спазва целият ритуал по пристигането. Същото е и на обяд при напускане на детската градина. Тук някои родители нямат достъп по занималните, в други детски градини личното предаване на децата не е задължително и родителите пускат децата си сами, за да не изкачват стълбите до втория етаж и така си спестяват ритуала по предаване на детето на учителката. В трети случай учителката си седи край масата и най-много отдалече да помаха на родителя, в четвърти - и родител, и учител забравят поздрава и на влизане в съблекалнята, и на излизане и направо разменят някоя и друга дума. Чудно ли е тогава, че гилдията се оплаква от недостатъчно уважение и често се чуват реплики от рода:" Този родител ме подмина на улицата", или общото оплакване, че нацията ни става все по-невъзпитана и все по-груба. На нацията все повече и "липсват първите седем". И си пишем проекти, и си правим тематични проверки по възпитателни теми, изпуснали златните моменти на ежедневието. Там учителят е професионален всичките работни часове и не забравя, че във всеки момент е обект на подражание и от страна на родители, и от страна на деца. Тук се държи професионално най-често когато дава информация, т.е., когато учи децата. През останалото време се държим по обичайния си начин.....

Но аз се отклоних......      

П.П. Присъствах на областния кръг на "Училището- желана територия на ученика" -ІІ място, бяхме класирани на "Водим бъдещето за ръка" в Ловеч, но знанията който ме обогатяват от тук едва ли мога да ги получа другаде...
    

Благодаря ви, момичета! :-)

Имах нужда да чуя, че материалът ми е бил полезен. Щеше ми се участниците в конференцията да се включат в обсъждането, за да може да се очаква, че догодина конференцията ще бъде още по-добра. Или да качат варианти на докладите си тук. Вариант на моя доклад отдавна е качен и обсъден. :-)

http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=26587

Гале, чудесна си! Благодаря ти за споделените минути и идеи! За мен са малко училище. Моят материал също е качен.

http://bglog.net/blog/masvera/site/posts/?bid=28686

Браво, Шели,

това е всичко, с което трябва да се ЗАПОЧНЕ истинскят дебат за образованието днес.

Вече ми се струва, че няма какво да го спре.

Стягайте се, хора, с положителна и остра едновременно нагласа за сряда - всеки с най-доброто, което е таял - да го концентрира и да го дава - тук или в ефир или на Шели.

Аз почнах да слушам в без десет на компютъра, така че не чух началото. Шели беше страхотна, а професорът се нацупи, защото Шели каза, че децата трябва да учат без насилие (Браво!). Което го вбеси, понеже го дискредитирало пред научната общност...Е нека той дойде и преподаде това огромно количество материал без насилие.

Възмути ме и това, че г-н професорът иска от членовете на "сдружението" (както нарича Общността) да направят програма, като не харесват неговата. "На ти си куклите...". Аз съм сигурна, че пишещите  в Общност Предучилищна педагогика колеги могат да направят прекрасна програма, но това ли е въпросът? Ако така ще се нападаме, защо всички теорeтици не влязат за месец в часове в детската градина и училище - със задължително условие да работят по собствените си програми, методически указания и учебни помагала.

Шели, подкрепям те и за позицията ти против "непрекъснато направляваната игра". На децата не се оставя време да играят със собственото си темпо точно това, което искат, защото учителката трябва да  вкара в главите им огромно количество неразбираем за тях материал. Каква игра е това? Точно както Шели се изрази - академично насилие.

Колеги,

Радвам се, че сме така единодушни в радостта си за успеха на общността. Защото за да поканят Шели в разговор с Гюров, явно само нашата общност се е противопоставила така категорично на новото научно недомислие.

За да бъдем още по-точни и да придадем по-широка и убедителна основа на нашето мислене върху програмата, предлагам да привлечем още съмишленици между родителите, психолозите и педиатрите. Ако познавате такива - дайте им да прегледат програмата в частта за практическа работа с децата: да видят хорариума, примерните разпределения на темите.... Нека те да кажат от свои позиции как им се струва тази програма

Сигурна съм, че няма да са очаровани от нея. Особено психолозите и педиатрите. Наскоро слушах една психотерапевтка, която съобщи, че още във ІІ клас се наблюдава липса на мотивация за учене в училище и социално незряло поведение. И всичко това тя отдава на липсата на свободна ролева игра в детската градина. Този вид игра тя поставя (което ние всички знаем, но университетските преподаватели явно са забравили) в основата на изграждането на всички качества на личността, включително емпатия, адекватно социално поведение и не на последно място, мотивация за учене. Съжалявам, че не мога да кажа името на терапевтката, но не съм взела нейното съгласие и разбирате, че не мога в този случай да го съобщя. Но колегите начални учители могат също да се включат и да обяснят академизирането на детската градина помага ли им или им пречи. Това че децата отиват в първи клас готови да правят всякакви видове анализи, пишещи и четящи, смятащи и знаещи чужди езици помага ли на децата да се адаптират към училището като социална система и научна общност.

Нека да бъдем конструктивни и да продължим обсъждането на по-широка основа!

Шели, мила,

Радвам се на успеха ти!

Качи програмата в блога, та всеки, който си няма друга работа да я прочете!

Разбира се, ако това не противоречи на Закона за авторските права....

Е, срещата утре няма да се състои, но не пречи ние да си говорим и да споделяме идеите си. Така че, ето продължението на нашите идеи - копирам ви част от скайп-разговор, малко подреден, за да е четивен.

"shelly : сега предлагам да помислим каква ще бъде насоката на евентуалния публичен диспут

[09:34:22]

 galina trifonova : посоката е ясна - искаме принципно ново образование в детската градина, а не козметика ...

 galina trifonova: защото за сега ДГ е малко училище

 galina trifonova : сравних формите при вас и при нас: при вас -уроци ЗИП и СИП

при нас - ситуации нерегламентирани и регламентирани

shelly: проблемът не е в това, че в ДГ не трябва да се учи, а как трябва да се учи

galina trifonova каза: защото откъм съдържанието нещата са още по-плачевни

Lel: ДОИ?

 galina trifonova каза: ДОИ са добре формулирани, но те могат да се покрият и с по-малко от това бясно учене… те си мислят, че ние искаме свободата на децата заради себе си - ние нищо да не правим,  а всъщност най-трудно се организира и ръководи момента, в който децата имат свободата да избират и тук трябва или да си майстор или става страхотен хаос

shelly каза: а не сме си свършили работата в социалната и психическа подготовка на децата от много дидактизъм ... и по отношение на мотивиране за непрекъснато учене - то не става с толкова дидактизъм... : никаква сензорика, никакво лично темпо, никаква възможност за учене чрез грешка

shelly : дразни ме тезата, че ние искаме да превърнем  всичко само в игра - игра се превърна в мръсна дума, ако не е намесен и учителя, а беше на пиадестал

daleto каза: Родител-не искам детето ми да се прибира в къщи уморено и да ми казва-само тетрадки,тетрадки...да ви припомня ли,че днешните грешки ще ги отчитаме утре

shelly : толкова ще е нагъстено учебното съдържание, че без книжките и без старите занятия групово, сме загинали

galina trifonova : сякаш тези хора са по-загрижени да измислят форми, които лесно да се поддават на контрол от страна на всякакви експерти, а не за качеството на учене на децата и за това какво и как учат

 shelly каза: и цялата теоретична постановка за формиране на ключови Европейски компетентности отива на кино - освен ако механичното упражнение и зубрене е европейска компетентност

Lel каза: По -горе и се намесва "бележкарството"

 shelly каза:  за играта се иска физически време в пространството и режима и множество свободни избори, а тук идея за свободни избори няма

 galina trifonova каза: в ДГ се учат да правят избори...и след това в училище не се държат като диваци

shelly: по-скоро бих казала умело модериране на избора на децата чрез управление на средата

 Lel каза: избор ли е прецизната дума на тая възраст?

 daleto : Ще изберат от това,което им предложиш да избират

galina trifonova каза: да избор

 shelly каза: избор и зачитане на индивидуалността, както и подкрепа на всяко откривателство

galina trifonova : в ДГ трябва да се учат какво подлежи на избор и какво не могат да избират, как да избират и, най-важното, : отговорността към направеният избор

 daleto каза: аз залагам на детското творчество,на претворяване на живота в детската игра

 shelly : защото в тази възраст детето е най-обърнато към реалното боравене с предмети, към играта с тях, а в главата му е призказен сбор от парченца информация... в тази възраст сглобяването на пъзела става най-малко чрез зубрене, упражнението , доколкото го има, трябва да съпроводено с емоция

 daleto каза: На първо място

Lel : нужно е магнетизъм на развълнуваното сърце

 shelly : и да е подвластно на избора на детето да каже стига толкова

 galina trifonova каза: разбира се, но важното е децата да избират и да реализират избора си като завършена дейност: правене на избор - дейност - правене на избор - дейност

 galina trifonova каза: когато детето има възможност да участва в правенето на избори от малко, то израства отговорно и свиква да прави учудващо правилни избори...свиква с отговорността за направения избор

 daleto каза: така е

shelly : точно идеята, че главната задача на детската градина е да научи детето какво значи избор, как се реализира избор, как се избира в съотборничество с други, които може и да не искат същото

galina trifonova : Детския колектив е първият, в който детето се упражнява в социално поведение ... : а от учене те нямат тази възможност

 shelly каза: не, не се прави и това ме дразни, защото това го намирам за ключова компетентност, толкова важна както умението да се изразяваш на български  и да правиш трансфер на информацията и опита в друга среда

... тъй като децата нямат време да играя ролеви игри, за да упражняват поведение

shelly каза: е, значи сме напипали всеки поотделно болното място на българското образование

galina trifonova каза: те отиват незрели в училище и вече във втори клас нямат мотивация за учене!!!!!!!!

 shelly : не е нужно да отделяме по час дневно, за да го научим да борави с мишката на компютъра, но е задължително да отделяме по поне час дневно, за да го поставим в условията на избор сред децата

daleto каза: техниката на учене кой и как

galina trifonova каза: и в условията на свободна ролева игра

daleto каза: а не като ги затрупваме с неусвоена и неразбираема информация докато започнат да пушат

 shelly : и да затлъстяват от стрес и обездвижване

 galina trifonova : в теоретичните разсъждения винаги трябва да се изхожда от хигиена на тази възраст и от разбирането на това колко е важно да се придържат към специфичните и особености

 Lel каза: Хигиена и специфични дистанции.... "радар" за човешката (детската) реакция

galina trifonova каза: да , прав си

Lel : Изборът съдържа много ирационални компоненти , върху които вътрешното сетиво работи на тези възрасти

galina trifonova: да, но нали трябва да му дадеш възможност на това вътрешно сетиво да работи

shelly каза: да, това сега си е чисто невротизиране на децата

 galina trifonova каза: и някои деца никога не успяват да започнат или да завършат заедно с другите

 shelly: и това води до ниско самочувствие, агресия и погрешни послания

и оттам после до асоциално поведение в училище

 daleto каза: В детската градина на детето трябва да се осигури максималната възможност да твори,да пее,да рисува,да танцува,да театрализира,да експериментира,да прави опити/като моето снощи/,да вижда нагледен пример поне за нещата,за които е възможно/да апликира,моделира,математиката да е песен,с всички форми на моделиране в мисловен план

Lel  каза: Нужно е творчество, водене към образци, водене към формата на красивото

dorotea каза: ранно чуждоезиково обучение - английски език

shelly каза: защо английски в детската градина, а не компютър, примерно

 Lel каза: по прагматични и налагащи се от "големият"свят причини... Английски,компютри, икономика

 shelly : чакай, това не е достатъчно основание - и в компютърното обучение има такова

 galina trifonova каза: езиците са все пак общуване

dorotea  каза: за компютъра - не е нужен, защото в детската градина детето  има нужда да пробва, да докосва и да осъзнава, че нещо  е направило, а  ПС е само машина

shelly : именно – езикът като лингвистичен  и комуникативен опит

dorotea: езиците е добре да се учат, но  с подходяща методика и добре подготвен учител, който познава психологията на децата от тази възраст

shelly каза: да, като по-добра идея за развиване на ключови компетентности от компютрите

dorotea  : хубаво би било, когато се създава програма за дадена степен, то тя да бъде плавен преход  за следващата..."

 Та такива работи. И още дълго говорихме с още колеги и приятели какво му трябва на това българско образование, за да се вдигне на крака. Защото искаме да го видим силно и полезно за децата.

Нашият дебат продължава. Предлагам Ви, моите мисли и изводи, които са резултат от по-горе публикуваният разговор. Но първо:                        “Дефиниция на дозата”:

“О, много може чарът, който скрит е

във минералите и във тревите,

защото няма зло на този свят,

което да не носи благодат,

или добро, което да не крие

зло, щом зле прилагаме го ние.

Порок е дарът, впрегнат в зла посока –

добре насочен, става дар порока.

Тоз крехък цвят в смешение такова

съдържа и лекарство и отрова,

че вдъхван, дава обща лекота,

а вкусен, спира в жилите кръвта.”

/Шекспир/

Структура:

1.Детските градини са живи и екологични,  образователни и възпитателни системи, но не са мини училища;

2. ЗП, ЗИП, СИП (училище) - регламентирани, нерегламентирани ситуации (детски градини)?

3. Хорариум 24 часа. За ІІІ  - 21. Хорариум 25,5 в І -ви клас?

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Програмата (проф. Гюров и колектив)

Програмата не е изградена от екип в който са се спазили пропорциите на участие на специалисти от различни научни области: дидактика, педиатрия, психология, социология, мениджмънт на знанието!

• Вертикална срещу хоризонтална структурозадаваща позиция:
• Субордиционизъм срещу субсидиарност?
• Академизъм срещу творческо-колективна креативност и интеграция?
• Сваляне на учебното съдържание все по-надолу във възрастовите групи!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Традиция срещу реформаторство

Традиционно установилата се дидактика срещу реформаторските педагогики:

o        „По традиция (образованието) е консервативно, което не значи в никакъв случай лошо и недопустимо. Консерватизмът в случая означава стабилност, последователност, спазване и следване на определени традиции”. /Бижков, Г. Реформаторска педагогика, Просвета, С., 1994, с. 210., виж.т.1 от гл. 12, Христоматия/

o        „Там, където се следва традицията, там не може да има промяна”/ Курт Левин/

Коментар:

Плурализация на педагогическата наука. Търсене на алтернативи. Характерната черта на историческото ни развитие на отбелязваната постоянна прекъснатост, липса на приемственост, смяна на моделите, „скорозрейност и нетрайност”.

Педагогиката подлежи на пролиферация /плурализация/. Категориите могат да бъдат основание на кодифицирана нова образователна система. Съвременното апробиране, апроксимиране.

N.B.инерция на механицизма в рационалността, съвременната дидактика в полето на реформаторската педагогика,  в нетрадиционното иновационно мислене не е осмислена в Програмата (проф. Гюров и колектив)!

Коментар:

1 §. Да се вземе под внимание: интуиционистът Льотзен Егберт Ян Брауер (1881-1966) се противопоставя решително на  универсалистки амбиции (в математиката, респективно тук екстраполация на идеята в дидактиката) като заявява, че не формализмът трябва да налага схемите на мислене, а апаратът на дидактиката и логиката трябва да се извежда от естественото мислене.

2 §. Общото, но не точно общо! Границите на многообразието, е степен на ограниченост; модел на реалия в мисловен срез; Естествената игра е полисемантична, живо - събитийна , опитна и творческа , когато е сюжетна и ранжирана; не е достатъчно развита прагматиката на игрите.

Категорията “игра”. Думата придобива своето значение в контекстуалната употреба. Полиморфна дидактика. Критика на формалната дидактическа формулировка. Дидактика? Усилия да се фиксират точни свойства посредством спектри от полифонични, полихроматични, полисемантични тренинги (игри). Характеристики видимо различни, но идентични. Представят максимално всеобщото. Синтетични системи различни, но идентични. Интуиционизмът. Гъвкавост, релевантност на възприетата логика на обучението, срещу инерционната механициска процедура и формализма на чисто абстрактната система.

Аргумент І: интенционална волево - полагаща дейност, като езиково и игрово опредметен процес дори на био-неврологично равнище;

Аргумент ІІ: акселерация ускорено полово съзряване, но тя е характерна за всички области, съществува относителна демаркация.

Аргумент ІІІ: Вървим към интерсубективно логическо мислене, волево-оценъчно, логика на предпочитанията.

***

Оценка – избор -  интерсубективни логики

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Хигиена:

o         обездвижване, затлъстяване, неврози, стрес, агресия

o         деца със СОП, Даун, церебрална и т.н.

Коментар:

В Програмата (проф. Гюров и колектив) отсъства:

Идентифициране и категоризиране на занятия с деца с трайни тежки увреждания!

Необходимо е, разделяне на децата с трайни тежки увреждания в следните 6 категории, деца с:

- Увреждания на възприятията - бавноразвиващи се
- Емоционални и поведенчески отклонения
- Многостранна инвалидност
- Диагностицирани психични (и медицински) отклонения
- Глухота
- Слепота
Като към всяка категория е нужно да имаме:

1. Критерии за отнасяне към категорията
2. Най-често задавани въпроси и отговори
3. Примерен казус

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мотивиране:

дидактизъм (учене), зазубряне и/или игра (сензорика), преживяване, творчество?

когнитивистика срещу преживяване със и  без превилегирована посока (сюжетни игри и игри)?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Ето и къстче "небе" от целите на Новото образование :-)

   Основна цел

Основната цел на Образованието  е, да отваря и поддържа с помощта намногообразнитворчески форми, съобразени със зрялостта, научния  напредък и най-вечеготовността на детето, оновавъзприятие за по-съвършени впечатления,градящи съзнанието за интегралността на идеята за Единството , Мира и Красотата на Всичко.Като за това първо, учебното заведение, се задължава да осигурява здравословна, безопасна, хармонична среда за пребиваване, обучение, изява и усъвършенстване на всяко дете; второ, да запазва, разкрива, развива и стимулира детския творчески порив и способности така, че всяко дете да живее пълноценно и в радост да придобива комплексни знания и умения във възпитание в дух на приятелство и мир между народите за всички деца на света и трето, да формира уникалния творец и отговорен човек, който се отнася към живота с ведрина, вдъхновение и ентусиазъм, способен да се приобщи към националните и световни ценности.

Тази цел съдържа най-важните съставки на успешното  творчество и интеграция на личността на детето в едно свободно и високо развито общество.

Отправната й точка са нуждите и правата на личността на детето. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от културното, икономическото и от социалното развитие на обществото.

Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да  възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване,  трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (изкусни,  поведенчески, знаниеви) в живота на човешкото общество.

***

"В живота ваш оставайте верни на Прекрасното, пазете ентусиазма. Дайте на творческите мисли да растат във вас, помнейки, че по мощ нищо не може да се сравни със силата на мисълта. Действието само изразява мисълта, затова ние сме отговорни не само за нашите действия, но още повече за мислите.  Давам ви жизнен съвет: имайте мисли чисти и силни. Изпълвайте с непоколебим ентусиазъм вашия живот и така го превърнете в постоянен празник.  С  усмивката на  истинското познание внушавайте на вашите деца непобедимото желание да съзидават. Тази безкрайна нишка на труда, съвършенстването и благото ще ви доведе към Прекрасното."

Добър ден, приятели :-)

Днес, заедно с чашата утринно кафе погълнах и малко от "любимата" ми напоследък програма на проф. Гюров и колектив. Само началото, но то ми беше достатъчно за да се отворя широко очите и да ми затупти за пореден път сърцето в ускорен ритъм.....но не  от кафето. :-)

Още вчера една мисъл не ми даваше покой: Защо уважаваният от мен професор така скочи като стана дума за академичния натиск върху предучилищното образование, прокаран и от тази програма, още по-очеваден, отколкото в предишните?

Отговорът е прост:

"Така предучилищното образование поставя пред обществеността ни две основни перспективи за институционално реализиране:

Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение към училището и мотивация за учене - важни фактори за успех в подготвителна група и в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава мотиви за учене през целия живот. Тази задача е особено важна за децата, които живеят в среда, в която образованието не се приема за ценност.

Предучилищното образование има и втора глобална перспектива - да полага усилия за изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Мотивираните родители помагат да се преодолеят трудности и препятствия, за да се гарантира успешно обучение на децата преди постъпване в подготвителната група, а   след това и в началното училище.(стр.3)

Толкова. Никаква цел, която да се отнася до най-важните задачи на тази възраст: да се развие детският организъм според индивидуалните особености на всяко дете и с индивидуален темп на развитие, чрез и във водещата в този период на развитие дейност - играта; да се адаптира всяко дете пак според своите индивидуални особености и темп на развитие, към света ТУК И СВЕТА! Да, точно така. Никаква цел, която да се отнася за детето тук и сега. Сякаш в този период то не живее заради самото себе си, а живее, очаквайки кога най-сетне ще свърши този никакъв период, в който то само иска да играе и нищо научно не му идва на ум да погълне. Поне ние, детските учителки, трябва това да му внушим, че така трябва да живее.

Кога учебните програми не само за детската градина, но и за другите степени ще престанат да внушават на децата, че животът им тук и сега не е важен, а е само подготовка за следващият етап от живота им?! В детската градина им казваме: твоят живот не е важен - чакай да дойде училището. Да видиш там колко е интересно!! В училище им казваме: този ви живот не е важен - готви се за университета, за работа.....Да видиш тогава колко е интересно! И детето свиква да приема живота си тук и сега като на сън, все очаквайки интересното, важното в бъдеще!!!!!И ги учим да пропускат интересното, важното, което им се случва тук и сега!!!!!!!

Прав е професорът: как така няма да учат много, след като тук и сега животът им е толкова глупав: играят си с някакви кубчета, играчки, ровят се в пясъка и се цапат....И представете си, това им доставя даже удоволствие!!!!!!!!Я марш да рисувате пътечки от моркова до зайчето, за да видите ще има ли за всяко зайче морковче! А госпожата да нахрани зайчето в групата, защото децата ще изпуснат учебният материал!!!!

Не зная при вас как е, но и сега ние в градината се шегуваме, когато някое дете отсъства от групата:"Аууууу, ами сега как ще навакса пропуснатия учебен материал?!" И се съветваме една друга: "трябва да го викаш допълнително в къщи в събота и неделя да му преподадеш пропуснатото!!!!!"

Искам да попитам уважаваният професор и още нещо: като толкова старателно и до сега им преподаваме научно познание, макар и по други програми, как така детските психиатри, клинични психолози и психотерапевти разтревожено алармират за липса на мотивация за учене още във втори клас и този масов отлив от училището, констатиран в Националната стратегия за детето 2008 - 2018 г.? 

Изобщо къде е намерила отражение третата глобална цел от тази стратегия: "Подобряване здравето на децата"?

И още един въпрос: при така формулирани цели, как така мисли да осъществи 

•         "......промяна на гледната точка на обществото към образованието не само като информационно, но и като хуманно-прогресивно, носещо отговорност както за основополагащите представи, умения и отношения, така и за личностната култура на подрастващите;"

Вчера малко "напънах" моите малчовци от трета група да учим (а това рядко го правя, просто имам тази възможност), т.е., направих 3-те ситуации!, които имам в програмата за деня така, както се прави това в българските праграми (аз работя в програма "Стъпка по стъпка"), и елате да видите колко изнервени и агресивни бяха те в първите 20-тина минути от игрите им след това бяха!!!!При това те "учиха" "само" от 9,30 до 10, 30 и са трета група. А какво ли става в подготвителната група! Там понякога колежките нямат възможността да ги изведат навън до обяд, дори в тези прекрасни есенни дни!

Дааааааааааа, интересно четиво за размисъл ми е тази програма.....

Довечера ще продължа...... 

Сега вие сте на ред.....

Много бих искала да се запозная и с останалите рецензии. Само доц. Димитров ли не се срамува да застане " очи в очи" с практикуващите учители?

По повод на това дебатът да продължи: Това, което трябваше да се направи и да се каже, Шели го направи и го каза много точно. Нейната позиция е позиция  на всички съблогери от ПУП, които подписаха писмото до МОН, а и на голяма част от детските учители, които не пишат тук. Мисля си, че ако трябва да има Национална програма за Предучилищно възпитание и подготовка, тя не бива да е дело само на екип от педагози.В екипа задължително трябва да има и други специалисти - психолози, лекари. Видя се, че педагозите  ( в лицето на екипа на проф. Гюров) могат само да накарат детето от толкова учене в детската градина да намрази ученето за цял живот.

На доц. Димитров - чест и почитания! Помня си още слабата оценка затова, че съм изгубила времето на децата за игра, защото много дълго съм ги учила как да играят. (Урок за цял живот!)

Другото, което си мисля. И най-съвършената програма да имаме, при тази материална база, при това отношение на не малко ръководства ( детето е само  1000 и отгоре лева и се приемат по 36 деца в група, макар че дори въздухът не им достига) нищо добро няма да се случва с децата в детските градини. Само с ентусиазъм и себеотдаване на учителите не става! ( Сега очаквам пак някой да ми препоръча частната детска градина. Няма лошо.Но едва ли с това ще се решат проблемите на децата в общинските детски градини).

Искам да изразя подкрепата си. За съжаление само на думи. Просто не ми хрумва как бих могла да бъда полезна.

Децата ми не ходят на градина. Големият (на 5) така и неможа да свикне, а малкият е на 2.

Големият реагира остро (с отказ) на всякакъв натиск за целенасочено обучение. Учим се да брои като играе на Не се сърди човече. Разпознава броя на точките по зарчето. Когато играе на компютъра му показвам числа, букви, кое какво означава. После разиграва компютърните игри "на живо" - рисуваме пътечки, рисува и изрязва гъби и разни чудовища.

Чат-пат му предлагам книжките "Моливко" или сп. Бърборино и прави по някоя "задачка" и то успешно.

Мрази да рецитира стихчета и да пее, не че не помни текста.

Борави спокойно с ножица и нож. Маже си сам филия и сам си реже салама.

Всичко това без натиск, при моето дете натиска дава обратен ефект, сигурно и затова не можа да свикне с ДГ. Даже, когато минаваме покрай училището ме кара да влизаме вътре, за да не го е страх като тръгне на училище.

Една голяма част от майките около мен се "вторачват" именно в това брои ли до 10(20), колко букви знае и пр. и много държат децата им да знаят тези неща. Това може би "спомага" за налагането на тенденцията за автоматично пренасяне на изискванията от 7 годишните към 6 годишните. И какво от това, че Пешко е на 6 и чете, а моя не може......на 6 и аз не можех да чета.....ей на грамотна съм.

Като прегледах набързо Програмата и видях, че 5-6 годишните би трябвало да са наясно със събиране и изваждане се втрещих.........

Шели, аз работя в университетска администрация. 6 години вече. Мога да кажа, че има преподаватели, които действително работят за качествена промяна, но става много бавно. Просто самите общности от преподаватели, учители и пр. трябва да започнат да се "самоконтролират". Усилено се говори за диференциация на заплащането, спрямо това как си вършиш работата. Дано да започнат да се атестират ефективно, не само фиктивно.

Тук става въпрос за предучилищна подготовка, но като гледам програмите са разработват като за училищна, но "пригодена" за по-малки......ми няма как да стане. Игра и пак игра и в процеса им пълниш главата и поднасяш информацията атрактивно.

Моят син снощи (уморен) сам си взе книжката и почна да чертае по пунктирите разни кръгове, квадрати пр. Ако го бях накарала, абсурд.

Пък и в крайна сметка и учителите и преподавателите имат деца. Всички имаме интерес да сме ангажирани.