Здравейте приятели,

Искам да споделя с всички вас как се запознах с моята половинка и успях да спечеля сърцето му. (буквално)

Всичко започна есента на 1974 в Казимир Долни, Полша. Бях в Полша по работа като шивачка и се запознахме в ателието, в което работех. Беше любов от пръв поглед за мен - той изглеждаше великолепно! Изглеждаше като полския Тодор Живков, но по-красив и по-строен. Аз от друга страна бях малко нисичка, дебеличка и леко грозна, но това не ме спираше да преследвам любовта! Многобройни пъти се опитвах да го заговоря, но някак все не се получаваше. Оказа се, че е познат на тогавашната ми другарка от училище, с която заедно живеехме там. Помолих я да ни уреди среща, за да може да се опознаем по-добре, но той отказа... Бях съкрушена, но това не сломи духа ми! 

От баба ми бях чула за една полска врачка, която била много добра в любовните магии. Отидох при нея за съвет и дискутирахме вариантите за прелъстяване. Тя реши, че най-добре би било да се добера до косъм от главата му, мигла от окото му и слюнка, за да може да започнем ритуала. Не ме питайте през какво трябваше да мина, за да се снабдя с тези неща.. беше нелепо, но нямаше да се откажа! Той трябваше да бъде мой! След като успях да събера материала бях инструктирана да смеся всичко в пликче заедно с моята менструална кръв. Няма да ви лъжа - бях малко погнусена, но какво да ви кажа.. всичко за любовта! След като изпълних инструкциите трябваше да сложа пликчето върху петолъч, който е заобиколен от свещи. Наложи ми се да повторя "Пшемислав и Жасмина, завинаги двамина" докато не изгорят свещите и трябваше да се въртя през цялото време по часовниковата. Ужасно ми се зави свят и на няколко пъти щях да падна, но силата на любовта ме държеше изправена. Отне ми време да се освестя, но след като се осъзнах приятелката ми ме заведе у Пшемислав и сложих пликчето в матрака му. Наложи се да разпоря матрака и след това да го зашия, за да подейства магията.

Минаха ден или два без ефект и бях малко разочарована, защото в интерес на истината не вярвам в такива неща. На третия обаче приятелката ми сподели, че Пшемислав е питал за мен - бях във възторг! Казах си "О, Боже, подействало е!" и бях наистина изненадана. Не след дълго Пшемислав ми дойде на гости и ме  покани на вечеря. Заведе ме в една малка механа, която чичо му държеше. Храна беше чудесна, приказвахме си през цялото време и наистина имах възможността да го опозная по-добре. Не можех да спра да го гледам в очите и да си мисля как искам да съм пържолата, която погълва като мечка стръвница. След вечерята ме заведе у тях, където прекарахме най-бурната нощ заедно. Не съм очаквала да е толкова надарен и умел в любовната игра. Минаха няколко месеца в тайни срещи в ателието ми, сладки пикници в градината на дядо му и среднощни разходки. На годишнината ни той ми предложи брак и аз, разбира се, приех на драго сърце. 

Няколко месеца по-късно правехме пролетно почистване и ме помоли да му донеса кутията с инструменти, която беше на тавана. Трябваше да му подам отвертката, но за мой шок, която отворих кутията там беше същото пликче, което бях скрила в матрака му преди време! Не можех да повярвам на очите - бях в тотален шок. Попитах го дали знае какво е това и той ми каза, че не знае нищо. От този ден насетне Пшемислав започна да се държи изключително странно. Прибираше се много по-късно от обикновено, дори осъмваше понякога навън... Наши познати ми съобщиха, че са го видяли в гората близо до кръчмата, от която са се прибирали една вечер. Изглеждал ужасно - целия бил в пръст, мръсен и объркан. Една вечер се скарахме заради неговите среднощни прояви. В разгарът на скандала му казах, че е луд и той откачи. Очите му изпъкнаха, целия стана червен и посегна към кухненския нож. Студени тръпки побиха тялото ми. Знаех, че нещата не отиват на добре и хукнах да бягам за помощ. Успях да стигна до съседската врата и за мое щастие те тъкмо се прибираха. Съседката Агнежка ме видя и веднага усети, че нещо не е наред и викнахме мъжа й Хубърт, който по онова време работеше в милицията. След като разказах всичко на Хубърт, той тръгна с няколко негови колеги да търсят Пшемислав. Намерили го гол в гората и се опитали да го осмирят, но Пшемислав се нахвърлил върху тях и наръгал Хубърт, отхапвайки лявото му ухо. За нещастие Хубърт загина на място след сблъсъка, а Пшемислав беше арестуван и до ден днешен е в затвора. 

След всички тези години Пшемислав ми пращаше по едно писмо всяка седмица. Всяко от писмата бе изпълнено с любов, молитви и истории за премеждията му с другите затворници, но последното му писмо, което получих през 2012 ме стъписа. В него беше снимка на Агнежка, която по онова време работеше като медицинска сестра в същия затвор. Нещо не беше наред със снимката.. беше цялата в капки, които изглеждаша като кръв и Агнежка се усмихваше, но бе някак разстроена. Когато докоснах пликът, в което беше писмото усетих, че има още нещо в него. Бях шокирана да намеря изсъхнало ухо, което приличаше на противен хербарии. Подозирам, че беше на Хубърт.

Не знам какво се обърка и дали врачката има пръст във всичко това, но все още обичам Пшемислав и мисля за него.

Тези дни се наслушах на глупави и дълбоко некомпетентни изказвания на министри от новото правителство. 

Не знам тези хора от Марс ли падат, не знам кой ги съветва, но ден след ден се убеждавам, че ако продължават в същия дух в държавата ще продължава да кипи безсмислен труд и ще се приказват празни приказки.

Думата ми е за "идеите" на социалния министър да вкарва в затвора неплатилите осигуровки.

Учудващо е, че точно заместника на Тотю Младенов, г-жа Христина Митрева, която е така да се каже един от най-големите капацитети в социално-осигурителното право и дългогодишен главен актюер на Националния осигурителен институт лансира идеята да се въздигне в престъпление неплащането на осигурителни вноски.
Необяснимо за мен е, че г-жа Митрева много добре знае, че такъв неуспешен експеримент беше правен от едно предишно правителство и предложеният и приет текст на член 259а в Наказателния кодекс беше отменен като П Р О Т И В О К О Н С Т И Т У Ц И О Н Е Н от Конституционния съд с Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК (виж по-долу въпросната част от решението). 
Да, ама видите ли – тогава като го направили били събрани трийсет милиона лева – голям праз! 
Ами тогава дайте всеки ден Народното събрание да приема безумни промени в законите за да има работа Конституционния съд да ги отменя след това!!! Продължавайте все така и скоро ще станете за смях!
Ето и ако някой се интересува част от текста на Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК 
11. С оспорената разпоредба се създава нов член 259а в Наказателния кодекс. Според него "Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години". Съгласно втората алинея на същата разпоредба "...деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви". 
Подателите на искането поддържат, че така създадената уредба противоречи на правото на труд, съответно на трудово възнаграждение - чл. 48 от Конституцията, и на принципите на демократичната и правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията. 
12. Искането се поддържа от СРБ. 
13. Съдът приема, че така създадената уредба e противоконституционна. Прилагането й застрашава осъществяването на основни конституционни принципи - чл. 4 от Конституцията (България е правова държава, която гарантира живота на гражданите) и чл. 16 от Конституцията ("Трудът се гарантира и защитава от закона"). Систематичното изнасяне на този принцип сред основните конституционни начала изразява значимостта му на условие за нормално и достойно човешко съществуване, предпоставка за удовлетворяване на естествените човешки потребности. В съвременните условия основна цел почти на всеки труд е получаването на трудово възнаграждение, което е от първостепенна, може да се каже биологическа, важност за отделния човек. Затова правото на "минимално трудово възнаграждение" е посочено изрично сред основните права на гражданите - чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Държавата е длъжна да гарантира и защитава това право, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. 
14. Неразривно свързано с правото на минимално трудово възнаграждение, негов правен корелат е задължението на работодателя да изплати заработеното възнаграждение. Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение. 
Следователно, конституционното задължение на държавата по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията да създава "условия за осъществяване" на правото на труд по необходимост включва задължението й да създава условия за изпълняване на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за положения труд. С приемането на § 6 ЗИДНК държавата прави точно обратното - обявява за престъпление изпълнението на конституционно установеното задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Създава се противоконституционно законово основание за длъжностното лице, в случая работодателя, да откаже изплащането на трудови възнаграждения, като се позове на невъзможността да внесе задължителните осигурителни вноски и на заплахата от наказателна репресия по оспорената разпоредба. 
15. Съдът отчита, че гражданите имат и право на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Разбира се, законодателят трябва да създаде законови условия за осъществяването и на това право. При създаването на законовата уредба обаче той е длъжен да съобрази различието в целта и функциите на трудовото възнаграждение и целта и функциите на общественото осигуряване. Докато трудовото възнаграждение служи за ежедневно, актуално задоволяване на насъщните нужди на работника и неговото семейство (храна, подслон, лекарства), общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива нужди в един бъдещ, несигурен момент (пенсиониране, болест и пр.). Очевидно, ако гражданинът не получи днес заплатата си, за да се нахрани, вероятността да доживее до пенсия намалява. От тази гледна точка фактическата конкуренция, която възниква между правото на труд и на минимално трудово възнаграждение, от една страна, и правото на обществено осигуряване, от друга страна, законодателно може да бъде решавана само в полза на първото - чл. 16 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. 
16. Съдът отчита, че от гледна точка на социалната концепция за същността на социалното осигуряване системата на последното се основава не само върху волята на осигуреното лице (работника), но и върху интересите на обществото като цяло. Основен конституционен принцип е обаче, че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл. 57, ал. 3 от Конституцията). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността..." - Преамбюл на Конституцията. 
Ето защо съдът приема, че разпоредбата на § 6 ЗИДНК е противоконституционна.
Надявам се поне някой юрист от МТСП да го прочете и да докладва на г-жа Митрева без да го е страх, че ще го уволнят!
Уважаеми министри, сменете си незабавно съветниците - те са вредни и за Вашето и за нашето здраве!
И НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

Във връзка с ето тази справедлива кампания на демократичната власт в България предлагам да се извърши набег и върху създателите на безсрамното и развращаващо произведение - видеоклипът към поовехтялата песничка на дует Каризма: "Mr. Killer".

Ето някои от най-срамотните и позорящи кадри на туй безстойностно видеофотографическо произведение:


Докоснах ги с най-голямо омерзение, за да ги взема от клипа, който се намира тук, но недейте да го гледате, защото ще попаднете под справедливите удари на закона. А неговите правоверни слова гласят, както следва:

"Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
--------------------------------------

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
28. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице."

Сори, Миро! Очаква те среща и интимно запознанство с Петко Шарения от килия номер 8. Жалко и за теб, Галя! Дано от Сливенския затвор има изглед към Карандила. Жалко за всички вас, малки и големи еротични и порносписания, известни и забутани кабеларки, които след 12 пускате пъшкащите каки от Spice Platinum-а, жалко за всички вас, стотици хиляди интернет потребители! Бих ви носил цигари в затвора... ако не се налагаше незабавно да се предам в полицията, защото с този пост разпространих порнографско съдържание и попаднах под ударите на същата разпоредба.

Всички камери имат поне 2 начина да се контролира светлината - скоростта на затвора и диаметъра на апертурната решетка. Апертурната решетка е като ириса в окото. Тя контролира навлизащата светлина, като си променя диаметъра. Когато се натисне бутона за снимане, решетката се отваря със зададен предварително диаметър и стои така зададено предварително време, през което изображението се експонира върху един чип, наречен матрица, който обработва светлината достигнала до него и после тази информация се записва в някаква памет в апарата ви.

От тука проличава, че ако някоя от тези стойности е по-голяма(да но говорим и 2те), на този чип ще попадне прекалено много информация и снимката ще стане преекспонирана. Всеки апарат си има и така наречения ISO ниво, което всъщност е чувствителността на този чип към светлината, която достига до него. Представете си вечер, след като сте били достатъчно дълго време на тъмно как ви се заспеляват очите ако изведнъш някой пусне лампата около вас и как ви трябва време да се съвземете и започнете да виждата нормално. Ако бяхте фотоапарат, в мометна, в който ви е тъмно и можехте да виждате дейталйите на тъмна светлина щяхте да сте на високо ниво на ISO. Общо взето исото ви помага да виждате тъмните детайли за по-кратко време, вместо да се опитвате да се съсредоточите за да ги забележите.

Тези обяснения не съм ги превеждал от никъде, а са така, както аз си ги разбирам нещата. Затова ако имам някаква грешна представа за някой от термините търпя критика. 

Че за да заснимаме красиви кадри, като използваме ръчните настройки на апарата си, трябва да знаем какво прави той, за да може да се получи изображение и как да го манипулираме за да започне той да ни слуша и да прави това, което искаме да се получи преди да натиснем копчето за снимане.

Като за начало да ви преведа триъгълника горе:
Shutter speed е скороста на затвора, а Aperture, е апертурната решетка, ISO е чувствителността на апарата към светлината или исото :), а за exposure се говори в целия пост.
От този триъгълник и от увода се разбира, че 3те му върха работят за да се получи добра експозиция. Вече знаем, че трябва да намерим баланса.(едно е да балансираш между 2 неща, съвсем друго е на 3 ;)) Така, че не разчитайте, че във всеки един момент, ако знаете какво да зададете на някой от 3те елемента, ще можете да направите добър кадър. Както вече казахме, важен е баланса между 3те.(една от многото света троици във фотографията, освен нея има и 3те линии, но всяко нещо с времето си). Много интересен пример намерих в интернет за взимовръзката между тези 3те неща. Аз го обясних като човек, който е стоял на тъмно и изведъш му става много светло.

Примера казва следното: Представете си, че сте на плажа и че ви пече жарко слънце. Целта от цялата тази процедура е да получите приятния лек загар, който много жени се опитват да постигнат дори и зимно време стоейки из разните солариуми. Но тъй, като това е общност "фотография", а не "Здраве", ние не искаме да ставаме с красив тен, а да направим красива снимка.
 
Всеки човек им различна кожа и почернява за различно време на слънце. Чувствителността на кожата към слънцето можете да си я представите като ИСОто на вашия апарат.
 
Скороста на затвора е времето, на което стоите на слънце. Колкото повече стоите, толкова повече тен хващате, но можете и да изгорите(да се преекспонирате) ако стоите много време.

Апертурната решетка е като плажното масло. То спира част от слънчевите лъчи в различна степен в зависимост от фактора си. Ако увеличим фактора на плажното масло, можем спокойно да увеличим и стоенето на слънце без да се притесняваме, че ще изгорим дори и да сме с чувствителна кожа.

От всичките тези бръщолевения можем да разберем, че във всеки един момент трябва да приемем някой от 3те елемента за базов и според него да нагласяме останалите. Обикновено това е ИСОто. Тъй като в повечето от евтините апарати за него имам възможност да избираме измежду 4-5 стойности, като максималната рядко надхвърля 800(в каноните от нисък и среден клас са 50,100,200,400,800). 

Вземе си едно исо(избираме колко сме чувствителни на слънце). После обикновено аз избирам фактора на плажното масло(диаметъра на апертурната решетка. Там по-малкте стойности означават, че се пропуска повече светлина и обратно). Това отново го избирам в предвид сравнително малкия избор който ни се предлага в по-евтините апарати (от f2.7 до f3.5). Обикновено нагласям на най-малката или на най-голямята и от там насетне търся баланса.

И последно е скороста на затвора. При него избора е много голям. От 1/3200 до 14 секунди. 

Като знаем тези 3 неща всичко останало е процес на проба грешка и на разбиране възможностит на апарата си за да получм изображение, чиято хистограма (ако не знаете какво е, скоро ще го научите ако следите фотоблога) да показва добър диапзон на балнса на светлите и тъминте тонове.

Можете да пробвате на следния адрес да променяте настройките и да видите какъв би бил резултата: http://www.photonhead.com/simcam/shutteraperture.php
Има и други допълнителни настройки, но тези, както вече споменахме са основните и всеки фотограф трябва да умее да ги манипулира.

Дано съм ви помогнал да ги разберете.