BgLOG.net
By Teri , 10 November 2022


Днес никъде не прочетох информация какво честваме, а това е ден в който се случи нещо забележително. Бях малко момче, което същата вечер се опитваше да усети магията на Операта. Баща ни беше ни завел в софийската опера и много искаше да съпреживеем с него насладата от изкуството. Помня, че не разбирах много какво пеят и постоянно питах какво се случва. С интерес наблюдавах и зрителите долу - бяхме на един страничен балкон и имах възможност да разгледам цветните шапки, костюми и рокли на захласналите се по изпълнението гости. Бях впечатлен от пищността на костюмите на сцената, както и от изискания вид на зрителите.
Малко след антракта публиката се оживи. Не разбрах какво точно се случи, сигурно някой беше дошъл и подшушнал нещо на друг, той на трети. Хора ставаха, покланяха се и излизаха с усмивка на уста, а други със загрижено изражение. Баща ми толкова бе захласнат в представлението, че нищо не разбра. След края му излязохме навън и пред колоните започнахме да закопчаваме якета, докато хора вървяха оживено по улицата и поздравяваха другите с добрата вест. Баща ми попита някой, който му отговори "Живков падна!". Никога не бях виждал баща си толкова сияещ, колкото когато чу новината.

На следващия ден в училище ни строиха и ни казаха, че трябва да занесем книги на вторични суровини. Това беше странно. Необичайното беше, че книгите, които този път носехме бяха трудове по социализъм и комунизъм. Голяма част от онези скучни, сиви книги, които запълваха голяма част от училищната библиотека изминаха своя път към Голгота.

После дойде опитът за подмяна, въздигането на Петър Младенов, чувството на разочарование в хората, особено на фона на събитията в Берлин, стачките, протестите, прочутата реплика "Да дойдат танковете!" изръсена пред телевизионна камера. Последвалият спор дали е казал точно това, а не "Да дойде Станко!", Луканов, кръглите маси, промяната!

Всички бяха въодушевени! Усещаха, че ни чака нещо ново, нещо, което ще ни направи свободни. Щяхме да черпим от гнилият, но така желан, капитализъм с пълни шепи! Свика се Велико Народно събрание, написа се конституция! Някои велики депутати гладуваха в протест срещу приемането и, което не им попречи по-късно да станат конституционни съдии... БКП се преименува, появи се СДС, пръкна се страшилището ДПС, започнаха купоните за сирене, олио, прах за пране, а покупките се отбелязваха в зеления паспорт с герба на НРБ. Обещаха ни да седнем на трапезата и раздадоха бонови книжки за масова приватизация. Последваха множество скандали, Димитър Попов с неговата реплика - За бога братя, не купувайте! Филип Димитров, юмрукът на Жорж Ганчев, изгряването на неотразимия светлината Жан Виденов... Въведе се ДДС, започна да се крие и краде ДДС, падна Виденов. Далеч преди да падне, почнаха престрелките и продължиха още няколко години. Дойде Костов и започна промяната към добро. Той направи мъдри държавнически ходове, които позволиха на страната ни да се пребори с хиперинфлация и донякъде с мафията. Не пусна руски самолети през България за да бомбардират Югославия. Свърши много, но това му костваше мандата. Беше успешно и методично оплют от Слави Трифонов с неговото прохождащо шоу Хъшове, а след това в носещото неговото име. В грозния грак се включиха и куп медии, някои от които още съществуват, но вече всеки смята за пропаганден парцал и не чете. Създаде се завера да бъде викнат един цар, за който още тогава се знаеше, че е задлъжнял комарджия и много копнее да се докопа до имоти в страната ни. Той пък на неправилен български език обеща да ни оправи. Даже даде срок - 800 дни и сме готови! Някъде по средата реши да се оправдае с чипа в главата на българина. Благодарение на свършеното от Костов, нищоправенето на този цар и свита от юпита донякъде изглеждаше добре, защото още по времето на Костов направихме постъпки за приемане в ЕС и трескаво затваряхме глава след глава, попаднахме и в НАТО, а всички помним когато Паси пусна и сълза. Години по-късно същия човек ще се опита да посредничи и да излъска имиджа на един опростачен бабаит в опит да събере наивници за коалиция, която пък да го спаси от правосъдие.

После царят падна, на трона се намърда бабаита. Още не беше баш бабаит, но от него лъхаше харизма, която спечели сърцата на лели и баби толкова силно, че го направи първо кмет, а след това и премиер на изстрадалата ни държавица. Разбира се, преди това беше внимателно лансиран като главен секретар на МВР, а той като гангстер ходеше да огледа след всеки публичен разстрел. След като се намърда в министерски съвет се захвана да довърши започнатото,  а именно да организира благоденствието на останалите неутрепани котараци, а също и на своето си. Тук някъде един млад журналист с фамилия на чифтокопитно го нарече мафиот. За да се превърне в негов рупор само няколко години по късно. Малко ми напомня на Али, който мразел Мохамед и искал да го убие, но жените му така неистово плачели, че той размислил и не само, че не изпълнил заканата си, но и станал негова дясна ръка. Нещо такова и с "журналиста".

Живяхме 12 години в един абсурд в който Обликът Му ни следваше навсякъде. Чуваше се от всяко радио, дори и по тези, които пускат само музика и реклами. Обикаляше с една ножица и всекидневно режеше някакви лентички, което му донесе прякорът "Главният ленторез на Републиката", наред с другите Буда, Тиква, Барба Ганя и др. Мина време, Бабаитът погрозня, почна да се държи безцеремонно и от него да лъха на просташки, дебелашки хумор. Завехналият чар, вдигна булото и поведението му започна все повече да се усеща като на чобанин.  Верните му редици, непомирисали власт от две години още се държат, но съвсем скоро ще почнат да напускат потъващия кораб. И се озоваваме днес в лето 2022-тое, на прага на зима в която не е ясно как ще се оцелее, с галопиращи цени на живота, горивата и всичко останало, с перспектива да нямаме нов бюджет, камо ли пък правителство. С война на няколко стотици километри от нас и полудял сатрап, който гали перверзно червения ядрен бутон. Та... това беше накратко случилото ни се от 10-ти ноември, 1989 г. Поука? Че каква поука от цялата тази тъпотия? И да има, няма да си я вземем. Както не сме си я взели и до днес. Справка - списъкът с депутати в парламента.

Но да погледнем от положителната страна на нещата - има млади хора, възможно е техният живот да не мине чак толкова живописно. Да им пожелаем успех! И да им разкажем за случилото се, за да могат поне те да си вземат поука от нашите грешки. И да не възлагат големи надежди на празни хора.
Legacy hit count
1440
Legacy blog alias
81494
Legacy friendly alias
10-ти-ноември
Събития
Политика
История и цивилизация

Comments3

Tosh
Tosh преди 3 години и 2 месеца
Здрасти, Тери! Радвам се, че сайтът все още съществува и има някаква дейност, макар да не е като някога през 2005 или 2006 г... Върнах се тук покрай една моя нова "мега книга" по Общ изкуствен интелект, която засега е над 1200 стр., а вероятно ще стане поне 1300, а може би дори и 1400-1500, ако включа и всички лекции от първите курсове по Общ ИИ в света (на които съм автор), с допълнителен коментар. Исках да видя едни мои публикации за създаване на корпус с текстове от кратки форми ("dataset" за машинно обучение) от 2005 г., за които бях споделил и тук и търсех и съдружници.

Попадайки на статията ти, реших да се "разпиша", да изкажа и друга гледна точка.

Добре написано като стил, но естествено - разказано от определена страна на "барикадата", захаросваща някои неща, почерняща, или по-скоро *замитаща под килима* други. ГЕРБ и ББ са продукти на "евроинтеграцията", а някакъв от най-главното разузнавателно управление на най-Свободната страна в света ли какъв веднъж май посочи ББ като "техния човек" на Балканите или нещо такова. ГЕРБ е Граждани за ЕВРОПЕЙСКИ развитие на страната, ГЕРБ са част от европейската народна партия (и не ги изключват от там, въпреки че всички знаят колко са корумпирани... - а европ. с техния лобизъм и с извиването на ръце на малките членове не са корумпирани и са "демократични", там са най-честните и почтени: ако тук крадат милиарди, там и отвъд океана се крадат ТРИЛИОНИ, само че не може да се критикува "големият началник", нали?).  ГЕРБ  са създадени от две немски фондации, също по признанията на ББ, и той се хвалеше с благоволението на Меркел - немският канцлер. Т.е. "злините" създадени от ГЕРБ са под пряката ръководна роля на "партията кърмилница", която се намира в Брюксел, Германия и САЩ.

Костов не е пуснал руски самолети да бомбардират Югославия - като го четох, преди да прочета цялото изречение, за миг се обърках - чакай малко, той не беше ли пуснал самолети, не бяха ли падали и заблудени ракети на наша територия? А, вярно, той само НАТО-вски беше пуснал, защото имаше ултиматум, че ако не ги пуснел, нямало да ни приемат в най-миротворческата организация (и няма да ни пазят - ония дето са се стреляли по улиците през 90-те, те не действаха ли по подобен начин? ако не направиш нещо, "нямаше да те пазят"?).

Миналата година открих брой на вестник "Сега", на първа страница със снимки с жертва и пострадала родилка, обясняваща как НАТО бомбардира болници, и с оправдания от натовците, БЕЗ ГРАМ чувство за вина, че това е необходимо и оправдано. Е, да, в Югославия имаше диктатор, извършваше геноцид и т.н. (опа... сега нямаше ли версия за нещо такова на другото място, където друг диктатор и сатрап галил някакво копче, но казва, че трети диктатор извършвал геноцид над населението, и планирал да извърши масирана атака за масово изтребление - и затова нахлу;? а даже и някакво "споразумение" имаше, дето уж беше подписано и от "демократичните страни", а после бяха признали, че не били имали намерение да го спазват, и т.н...)

Статията ти ми напомня и за мои произведения. За песните "135 години стигат", за "Тъпанасов, или СЕКС, другари!" - радио-пиеса и разказ, който написах на 17-18 години, вторият е публикуван и тук, и предвиди и "евроинтеграцията", и че ще има управление тип "ББ" (по проф. Иво Христов: "имитация на демокрация и карикатура на диктатура"). Напомняш ми и за "Мила Европа или Хилядолетния Рай" - преклоненията пред "свободния и демократичен" запад с широко затворени очи за всичките им жестокости, алчност и "греховност" - типично лицемерие в техен стил.

Напомни ми и за "Митът за демокрацията, или свобода на словото, добросъвестност и обективност в политическото говорене за демократи и комунисти".

В една от първите статии/глави от последната разказвам за "прехода" от друга гледна точка. Иронично е как започваш с опера на която си ходил точно тогава. "Висока култура, високо изкуство", както биха казали културтрегерите. В "Митът за демокрацията" разказвам за прехода от гледна  точка на дете от детската градина от "работническата класа", което се интересува от поп културата, а не от "Летящия холандец", "Мадам Бътерфлай" и "Аида". "Преходът" там беше страшен, ако човек се замисли и не е към "висока култура".

И да отбележа: според мен и "едните", и "другите" са лоши. Всички империи са "зли". В тях има насилие, има някаква форма на диктатура или авторитаризъм, потисничество - по един или друг начин.  Да: "всички са маскари". Или казано по ПРАВОСЛАВНОМУ: всички са "грешници", ние също сме грешници, всеки от НАС, както и всеки от ТЯХ.

Едните са зли и грешни по един начин, а другите - по друг, а често са "грешни" по един и същи начин, но поклонниците на едните или другите са НАГАЖДАТ според това кой е настоящият им господар. Смени ли се господарят - сменят само посоката, в която гледат. За това се е изказвал например и един американски езиковед и мислител, че американската демокрация била подобна на Ленинизма и Сталинизма, защото най-важното било къде е центърът на властта - най-върлите им последователи и поклонници се обръщат натам, накъдето задуха вятърът, това е тяхната същинска идеология, т.е. те нямат такава, освен лично облагодетелстване, вулгарно маймунско положение в обществото и власт, както в България известното разделение на "партийци" и "истински комунисти". Партийците след "демокрацията" станаха СДС-ри, децата им се вляха и в други 'демократични проекти' (като Х.И. и мн. др.),  демократи, "евроатлантици" (те въщност фактически и практически са били такива още през 1980-те години в НРБ),  "борци срещу комунизма", психо-русофоби и пр. макар че ден по-рано са писали стихове за Великия СССР, да живее вечната дружба с Русия (имаше и конкретен случай с един политик от пловдивския край, "голям демократ" и подмазвач -  май е от едно село до Пловдив, С.Г..)

Даже в последните години - а даже и преди 20 години с борбата им срещу "евроскептицизма", виж "ТЪПАНАСОВ, или СЕКС, ДРУГАРИ!" и горецитираната книга, - се оказва, че и "свободните" се опитват да цензурират и да потиснат и унищожат инакомислещите, за щастие засега (все още) няма чак толкова строг и жесток потиснически апарат, но доколкото могат ще се опитат да те заглушат и да не ти дадат трибуна, а уж се стремяха към "плурализъм". "Плурализъм", но само за ТЯХНОТО мнение и за ТЯХНАТА позиция, което не е съгласно с ТЯХНАТА пропаганда: трябва да се заглуши, блокира, да се заклейми като "фалшива новина", "пропаганда", "непроверена информация", "диктаторско", "тоталитарно" и пр.

И "другите", които се възхищавaт на бомбардировките на "Демократите" по света, включително в съседни страни на наши родствени народи, но заклеймяват "диктаторите", които осъждат местните "диктатори", но не виждат, че нашите местни корумпирани политици са МАРИОНЕТКИ на "Големите си началници" (цитат на реален израз).... те обикновено се опитват да *СЪДЯТ* другите, противниците си, от позиция на последна инстанция, на богове. Това не е православна, а католическа и особено протестантска етика и маниер. По принцип протестантите, хората с такъв манталитет, са много по-способни на лицемерие, двуличие, да си затварят очите за онова, което не им отърва. За православно виждащите света това е греховно, лошо, неуместно.

Въпросът за протестанткия и т.нар. либерален (псевдолиберален) светоглед и морал и висока търпимост към двуличие и лицемерие са разгледани например в друга моя книга: "Заблуждаващите понятия и разбор на истинския им смисъл: трансхуманизъм, цивилизация, демокрация, (.......)", а в друг контекст и в по-старата интердисциплинарна "мултиграфия": "Какво му трябва на човек? Играеш ли по правилата ще загубиш играта!" от 2014 г.

Завършвам със заглавието и началото на глава от книгата "Митът за демокрацията, или ...", което рисува разликата в мащаба на пропагандта до 1989 и след това - през очите на дете от детската градина, свидетел на събитията.

Из: Митът за Демокрацията, или
Свобода на словото, добросъвестност и обективност в политическото говорене за демократи и комунисти
20/10/2015

(...)
 "

Разумир

Добрият чичко Ленин и Митко Палаузов срещу добрите:

Рамбо, Командо, Робокоп, Американски войник, Американска нинджа, Американско ченге, Американски шериф, Американски таен агент, Американски агент Итън, Американски Президент, Американска армия, Американски пай, Американски психопат, Американска мечта, Американски идиот, Американски супергерой: Супермен, Батман, Капитан Америка, Жената котка, Човекът мравка, Железният човек, Стоманената маймуна, Великолепната четворка, Човекът Мутант Екс-мен, Американският вампир, Американско зомби, Американски жив-мъртвец, Американски сериен убиец, Американски Трансформърс, Американски Извънземен, Американски каубоец, Американски робот ...; Брус Уилис, Мел Гибсън, "Първият черен президент" и "Афроамериканец Господ" Морган Фриймън, Харисън Форд, Люк Скайуокър, Американско-италиански дон на мафията дон Корлеоне, Английски таен агент убиец Джеймс Бонд, Английския крал Артур с големия Меч, Американския иманяр и крадец на исторически ценности Индианеца Джоунс, Младия американски иманяр Индиана Джоунс, Американската секс-бомба и иманярка Лара Крофт, Американските мишки, катерици и плъхове, Американските баскетболисти, Американското ДС - ФБР и ЦРУ, Американските борци срещу Извънземните, ... ,

Добрият Чичо Сам, чичо Буш, чичо Клинтън, батко Буш, чичо Обама и още 100 страници с Добри Чичковци, Лелички и Дядовци - един от друг по-добрички и обичащи децата


Роден съм около 30 години след "анти-лениниста", но също имам спомен от занятие в детската градина, когато ни заведоха в зала или стая с много столове, може би в съседния Клуб на пенсионера. Там до един бюст на чичко Ленин ни обясняваха, че той се е борил за доброто, за всеки давал по двайсет стотинки ли?...10 Мисля, че в градината имаше портрет на Митко Палаузов. Май бях чувал за Вела Пеева?9

Спомням си за прословутите банани само около Нова година, но това не ме тревожеше, защото през останалото време ни сервираха противен сутляж с каймак, гнусни кремове и фрикасе... Някои учителки заплашваха, че който не си ги изяде, ще му го изсипят в гърба. Ако не слушаш, ще ти закачат магарешки уши - за доказателство те висяха над рамката на вратата на многофункционалната стая за игра, занимания и спане.

Всъщност Ленин и Митко Палаузов бяха като тънка паяжина пред Западната идеология още преди Демокрацията. Обичах да седя до късно и да гледам филми и "Студио Хикс". Някои не бяха полит-идеологически като фантастичния "Преходът" ("Le passage") с Ален Делон, но по правило бяха криминални. Мъж с черни кожени дрехи се спусна с въже на едно съвещание/сделка в небостъргач и им открадна куфарче с диаманти. В японски ли, хонг-конгски ли - колички с дистанционно и роботчета носеха бомби. Даваха "Разкази с неочакван край", филми на Хичкок като "Птиците". Всички гледаха "Октопод". В стола на почивна станция в Сандански имаха само една видеокасета - "Лудия Макс", - която въртяха всеки ден и Жан Клод Ван Дам ми стана любимец преди да навърша 5 години.

Не можах да стана нито чавдарче, нито пионерче, но си спомням случка, в която братовчед ми ме попита: "Честна пионерска или честна лапешка?". Чудех се какво е това "пионер" и му отговорих "лапешка" - защото си мислех, че означава "лапа", като кучешка или мечешка лапа...

Скоро обаче научих. Животът се политизира дотолкова, че дори ние мъниците в градината бяхме ангажирани и на две деца от една и съща група с имена "Тодор" и "Живко" - едното дете бях аз - им викаха подигравателно "Тодор Живков". (...)

(C) Разумир, 2015

...
Tosh
Tosh преди 3 години и 2 месеца
СЕКС*

135 години стигат

Маргарита

https://youtu.be/RP5oDpXUhhc

1.

Обичам ици-бици, мразя политици,
искат да ни хранят с постни пици.

Единият пристигнал от Украйна:
да*** неговата съветска майна.

Другият беглец от Диарбекир.
За неговите хора - политически факир.

Третият кацнал от Мадрид.
Четвърти е квартален бабаит.

Пети е в кафяво, Мусолини го привлича.
На шести розова поличка му прилича.

Седми цвета си менят като екран.
Опашките въртят без капка свян.

Осми си пуска дълъг мустак,
но в гащите си няма кьорав ташак! 
 
Девети със влака от Шриланка.
приватизира народната банка. 

Десети се скрива във подлез.
Дете да му прави таен облиз.

Но дай да свършвам, че става ми черно
и да мрънкаш до безкрай не е модерно.

2.

Обичам пойни птици, мразя политици,
гледат лошо като разярени бици.

Пътища строят, границите падат -
младите да могат по-лесно да избягат.

Да ходят на германците да мият гъза.
Из английските полета да жънат ръжта.

В САЩ да търкат чинии и тоалетни.
Така да прекарват нощите летни.

Английският да стане официален език.
Да 'земе да го научи и някой политик.

Е, да, някои от там дойдоха,
Британско юпи, американски пройдоха.

Още по-здраво ни го набиха.
В дупарата-а-а-а... сол ни натриха. 

"Приватизирам" значеше грабеж. 
Държавата се превърна в леш.

В тройна коалиция се събраха.
Каквото бе останало - го обраха.

Но дай да млъквам, че тук е опасно.
За две-три рими ша та вкарат натясно.

3.

Обичам голи цици, мразя политици,
разходжат се с крокодилските чепици.

Хей, чухте ли за Съюза?
За Ленин, Сталин и Бар'уза?

СИВ-ият съветският е оригинала.
Капиталистическият е папагала.

СЕКС - накратко го наричам:
Във вярност аз не му се вричам.
 
Съюз на европейските капиталисти.
но нашите кореми що са пълни с глисти?  

Ние сме май от работническа класа. 
Капиталът щото е на запад от Власа.

Ниска ни била производителността.
Зат'ва ни е ниска себестойността.
   
Чистачка кирлива във Танганайка.
Печели по-добре от твоята майка.
  
Цените тук обаче са като в Париж.
Европейците ни въртят на шиш.

Но да взема да млъквам и да се сбогувам,
пет пари не струвам - какво се бунтувам.

4.

Обичам фолк певици, мразя политици,
бъркат във меда със големите лъжици.

Сто тридесет и пет години стигат!
Великите сили от тогава ни го вдигат.
  
Данъкът. ... Че сме живи.
Да не вземем нещо да ги ужилим.

България на три морета не щем!
"И на половин няма да ви дадем. 

Нямате право бе киртаци.
ЧешЕте си бедняшките ташаци.

Нямате никаква държава.
Само вдигате ... много врява."

Наистина донякъде и те са прави.
Депутатите ни са като свещени крави.

Не само щото са от Индустан.
Или че страната ни е като хан.

Целуват гъзовете на Европа.
Народът иска да ги бие със сопа.

Но дай да млъквам и да се омитам.
Не ща заради песен камбаната да ритам.

Епилог

Съюз нерушим на свободни държави.
Сплотила навеки Велика Европа.

Империалисти го сътвориха.
Единен могъщ Европейски съюз.

КРАЙ

СЛЕДВА: Разширена версия и разширен епилог

* СЕКС - Съюз на Еврпопейските Капиталистически Страни,
 по сатиричните разкази на автора "СЕКС-ът много го търсят"
 и "Тъпанасов, или "СЕКС, другари!" (първа версия от 2002 г.)
 
Teri
Teri преди 5 дни

Tosh написа:

Здрасти, Тери! Радвам се, че сайтът все още съществува и има някаква дейност, макар да не е като някога през 2005 или 2006 г... Върнах се тук покрай една моя нова "мега книга" по Общ изкуствен интелект, която засега е над 1200 стр., а вероятно ще стане поне 1300, а може би дори и 1400-1500, ако включа и всички лекции от първите курсове по Общ ИИ в света (на които съм автор), с допълнителен коментар. Исках да видя едни мои публикации за създаване на корпус с текстове от кратки форми ("dataset" за машинно обучение) от 2005 г., за които бях споделил и тук и търсех и съдружници. Попадайки на статията ти, реших да се "разпиша", да изкажа и друга гледна точка. Добре написано като стил, но естестве…

Здравей, Тош! :) Радвам се да те видя! Това с AI е голяма работа! Виж как успях да мигрирам сайта на платформата, на която си беше още в началото :) Ще се радвам да те видя отново тук! И да кажеш, дали ти харесва развитието на сайта :)

By Teri , 9 September 2016
Прочетох в един коментар тук, че явно тази учебна година ще бъде шантава като миналата. Стана ми интересно - какви са настроенията преди началото на обучителния сезон? Както виждам, всеки търси разпределения, сякаш няма ред в това и министерството не си е свършило работата както трябва. На учителския събор имаше танци, веселие, няколко закачливи обещания, несъгласувани явно с по-висшестоящи. Мина, замина и това тържество. Лятото отминава, идват новите ученици. Вижда ли се полъх на положителна промяна в българското образование? Или хаосът продължава за поредна година?
Ще се радвам да прочета вашето мнение - с какви очаквания, страхове и надежди ще прекрачите прага на училището на 15-ти септември?
Legacy hit count
2638
Legacy blog alias
78641
Legacy friendly alias
Трепети--вълнения--страхове-и-очаквания-преди-15-ти-септември
Училище
България
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас

Comments8

NellyStancheva
NellyStancheva преди 9 години и 7 месеца
Аз няма да прекрача праг на българско училище и тази година и не откривам чувство на загуба в себе си въпреки почти тридесет години посветени на българското образование.
Тери, аз също бих се радвала да прочета размислите на колегите за новата учебна година, за промените задали се на хоризонта, за проблемите, с които са заринати, но ... не очаквам такива коментари. 
И друг път съм го казвала, тук вече не е място за злободневни мисли. Тук се предлагат ресурси за работата на учителите. Това е най-често и то не е от вчера. Дали българските учители масово страдат от мъчителен страх да не би някой да прочете какво са писали и да ги помисли за "несъгласни" с управлението на образователната си система, недомислените закони и наредби, некадърно или тоталитарно управление на училището, в което работят или налице е Стокхолмски синдром масово обхванал учителската гилдия? Нямам никаква идея, но ако някой започне да ми разказва за позитивните, креативни и неуморни личности, които са над всичките неуредици и проблеми, дълбоко ще се усъмня в тази теория. 
Е, може пък и да сме си заслужили това състояние на хаос и несигурност.
Teri
Teri преди 9 години и 7 месеца
Благодаря за мнението. Някъде прочетох, че делегирани бюджети направили така, че учителите да мълчат в страх и конкуренция. Дали е така наистина? Ако е така, става жалко. Не искам да мисля, че тази горда и славна професия се превръща в дейност на подизпълнител на МО. 
nina_keranova
nina_keranova преди 9 години и 7 месеца
Тери, много рядко пиша и сигурно греша. Това, което най-много ни липсва е връзката помежду ни. Истинската връзка. Много често мълчим, защото си мислим, че няма кой да ни обърне внимание. Това е поведение на жертви. Уж нямаме цензура, а последиците са същите както, когато я има. Това е много тъжно за поколението ни. Мисля, че ние сме основните виновници за това, което се случва, защото го позволихме и четвърт век не му се противопоставяхме. Нито веднъж не казахме, че кралят е гол, за да не ни упрекнат, че не си разбираме от работата. Новата "реформа" няма да промени нищо, защото не са променени принципите, а названията.

Делигираният бюджет такъв, какъвто е, кара учителите да си затварят ощите пред проблеми с дисциплината и учебните резултати, за да запазят всеки ученик, защото той е пачка пари. Отговорното семейство е едно добро пожелание и нищо повече. Чувала съм, че в Испания  ако един ученик допусне  неуважителни отсъствия, учителят уведомява работодателя на неговия родител и следва финансова санкция за родителя. Ето една ефективна мярка за борба с ранното отпадане от училище. Вместо това у нас много често родителят се чувства като клиента в кръчмата, който винаги има право. Достатъчно е да намекне, че ще премести детето си в друго училище и учителите веднага ще отстъпят. В училищния правилник има права и задължения на ученика, но липсва яснота за всяко незпълнение на задълженията, какво точно наказание се налага. Например, ако ученикът идва без тетрадка или учебник. Допълнителната "санкция" (не можем да кажем "наказание", защото е просташка българска дума, тя не е изискана като латинската "санкция") преместване в друга паралелка по нищо не променя отношението на ученика и родителя към правилата.

Друга мярка: ако едно дете в началните класове не е овладяло образователния минимум, трябва да повтори класа, за да го овладее и пропуските да се запълват докато не са големи. Вместо това ние го избутваме докато дупките в знанията станат пропасти. Тогава и да повтори, ползата ще е нищожна. Но и тогава не повтаря, защото държавата ще трябва да плати 2 пъти пребиваването в един и същи клас, а това не и е изгодно.  Накрая университетът ще го приеме и дипломира със същите затворени ощи. Ама не бил добър специалист? Няма значение. Важното е да бъде електорат и потребител.

В Холандия учебната година  за началното училище трае 40 седмици, т. е. 8 седмици повече отколкото у нас. Това са 2 месеца. Българинът ходи на училище, само колкото да не е без хич. Минимализъм в учебното време, в учебното пространство, в бюджета за образование и т. н. При този минималистичен подход няма как да се достигнат максимални резултати. Тази учебна година преструктурираме 4 дни. Грипната вълна ще ни накара да преструктурираме още. Какво ще остане от нашите 32 седмици?

Защо българските деца са неграмотни? Защото схемата 2 часа БЕ, 3 часа четене и 2 часа КРУ не работи в полза на грамотността. 2 часа седмично за правописа са нищо. Във Франция  френският език се учи 10 часа седмично, има много състезания по правопис, има Френска академия., която бди за чистотата и правилността на езика и налага глоби на нарушителите. У нас няма такива мерки. Журналистите и политиците казват "пишеме" и "говориме" и не се замислят за собствената си неграмотност, но затова пък бият тревога. "Стартират" вместо да "започват", "финализират" вместо да "завършват" и да "приключват", "комуникират" вместо да "общуват", "селектират" вместо да "избират " и "подбират"...Рекламите са на полубългарски-полуанглийски. Какво прави за езика и грамотността СЕМ? Какво правят учителите, писателите, театралите? Не можеш да искаш грамотни деца при такава гръмка неграмотност.

Какъв е образът на учителя  в очите на обществото? Ако един учител отиде пиян на работа веднъж, всички телевизионни канали ще го обсъждат в продължение на цял месец и ще създадат впечатлението, че 100 учителя са били пияни на работа. Ако един учител се завърне с деца-медалисти от международно състезание, това събитие заема 1 минута в новинарския порой. Всички учители виждаме накъде е наклонена везната, виждаме, че това е умишлено, но си мълчим. Може би ни мързи да се борим и да се защитаваме? Може би всеки от нас си казва: "По-малко сили ще изхабя, ако излъжа системата, отколкото ако се напъвам да я променя." Е, ако е така, сами сме си виновни и си заслужаваме всички "реформи". Да ни е честита новата реформа!
IvelinaStamboliiska
IvelinaStamboliiska преди 9 години и 7 месеца
Нина, всичко, което пишеш е абсолютно вярно. Ами Националното външно оценяване след 4 клас с "вътрешни" ресурси? Публична тайна е начинът, по който се "постигат" резултатите. Гротеска! Но пък какви доклади и класации по рейтинги се правят... 
Лично аз след учителската стачка от 2007 година загубих вяра, че нещо може да се промени. Не си мълчахме, борихме се и имахме надежда, чувствахме силата си, мислехме, че сме фактор. Вече нямам желание да се боря, но не, защото ме мързи. Нямам вяра. 
Teri
Teri преди 9 години и 7 месеца
Явно действително са станали промени, които целят да направят учителското съсловие саможиво. Всеки един учител да трепери и поради различни причини, най-вече финансови да не смее да каже своя глас, дори когато се случват безумни неща. Жалко е, че това се случва. За съжаление това под един или друг начин ще се предаде и на децата. Учителската стачка през 2007-ма година беше силна, но за съжаление никой не предвиди, че управляващите ще измислят нещата така, че на пръв поглед да задоволят желанието на учителите, а същността на реформата всъщност да бъде мръсен парцал с който да им запушат устите.
NellyStancheva
NellyStancheva преди 9 години и 7 месеца
Абсолютно вярно, Тери!
И това за децата, на които преподаваме и предаваме своя страх, липса на вяра и примирение пред трудностите. Научихме се да се "снишаваме", това е резултатът от от неуспялата "успяла" стачка, което пък е другото, за което съм съгласна.
Управляващите ни "народни избраници" ще трябва да напишат ръководство за колегите си за триумфа на политиката си  "на пръв поглед да задоволят желанието на учителите, а същността на реформата всъщност да бъде мръсен парцал с който да им запушат устите" както каза ти.

Нека погледнем и какво говорят цифрите за тази публикация. Тя има 1690 прочита, а тук седим и си коментираме трима.
Народе????

П.П. Няма страшно, приказваме си само. Нека си редят класните стаи колегите, че 15-ти дойде. ;-)

Teri
Teri преди 9 години и 7 месеца
Все се надявам, че духът е жив и хората ще са активни в търсенето на своите права и в отстояването на своите виждания. Затова съм оптимист. Образователните общности могат пак да се превърнат в будител, важното е да има поне няколко будителя с плам в себе си. Пламъкът обикновено лесно се пренася.
GinkaKosturkova1
GinkaKosturkova1 преди 9 години и 7 месеца
В моя град, преди десетина дни, колегите от едно училище написаха отворено протестно писмо до МОН и другите институции, които са  свързани с образованието.
Глас в пустиня.
Стачка трябва колеги, стачка!!!
Вече съм вън от училище, но не вън от УбразУванието. Ще ви подкрепям винаги.
By Pavel_Lazarov , 12 December 2010

Първата ми среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“ нямаше нищо. Запознавахме и говорихме за организация: кой как се казва, какво ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все неща полезни, мислех си.
Беше есента на една обикновена социалистическа година, но не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъъъъъъъъъъъъничко и щеше да ни отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже „от всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна... обаче...

Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи. Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно – първото ми впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и сянката от всякакъв деспотизъм, другарката направи неочакван въпрос-предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой иска да каже? (10 секундна гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си поглед, добави: „Предложения за промени няма, значи ще се придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме към... [не си спомням точно какво]”.

Заключенията на другарката ми сеструваха толкова логични, че направо й се възхищавах. Бях на 15 години. За мен, както и за всичките ми връстници, вярвам, думата „промяна“ не означаваше нищо (за демокрация не се споменаваше). Никога не ми се беше налагало да променям каквото и да било и още по-малко да разсъждавам как бих желал да променя ученето на литертура в техникума. Не ми се беше налагало да вземам решения, защото разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. За в училище да не говорим. За мен животът се състоеше в едно ежедневно откриване на нови и нови неща и хора, и състезание, в което побеждаваше най-добрият, затова тренирах по 2-3 часа на ден. Точка.

Промяната не съществуваше, нито като дума нито като факт. Другарката Деспотова обаче я беше изкарала на бял свят... , за да се легитимира и да получи позволение да практикува учителството си както винаги. Беше ни питала и ние бяхме замълчали. Значи бяхме дали съгласието си. Ако ни беше предложила да се подпишем под позицията си, най-вероятно щяхме да го направим, и пак щяхме продължим посатарому. Нямахме повече основания да не се подчиняваме. Така беше през 1987 г.

Днес, 23 години по-късно (последните 5 от които в непрестанно търсене), вече мога да отговоря на другарката Деспотова, но моят отговор едва ли ще й хареса. Ето, в образованието, за което работя, никой - нито дете, нито възрастен - ще бъде толкова арогантен, че да изисква от някой друг да отговори толкова бързо на толкова сложен въпрос. Напротив, всеки ще е достатъчно съобразителен, искрен и отворен за чуждото мнение, за да чака търпеливо. Всеки е наясно, че търсенето на най-доброто става бавно, но че друг начин освен диалог на практика няма. Новото образование е съградено на базата на непрекъснат искрен диалог – това, което ни беше забранено по „онова“ време и на което се учим вече повече от 20 години.

Legacy hit count
4
Legacy blog alias
42792
Legacy friendly alias
Промяната-63829F1F86114CE5BDFAE448FE5FB8AA

Comments

By Pavel_Lazarov , 12 December 2010

Първата ми среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“ нямаше нищо. Запознавахме се и говорихме за организация: кой как се казва, какво ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все неща полезни, мислех си.

Беше есента на обикновена социалистическа година, но не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъъничко и щеше да ни отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже „от всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна... обаче...

Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи. Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно – първото ми впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и сянката от всякакъв деспотизъм, другарката направи неочакван въпрос-предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой иска да каже? (10 секундна гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си поглед, добави: „Предложения за промени няма, значи ще се придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме към... [не си спомням точно какво]”.

Заключенията на другарката ми сеструваха толкова логични, че направо й се възхищавах. Бях на 15 години. За мен, както и за всичките ми връстници, вярвам, думата „промяна“ не означаваше нищо (за демокрация не се споменаваше). Никога не ми се беше налагало да променям каквото и да било и още по-малко да разсъждавам как бих желал да променя ученето на литертура в техникума. Не ми се беше налагало да вземам решения, защото разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. За в училище да не говорим. За мен животът се състоеше в едно ежедневно откриване на нови и нови неща и хора, и състезание, в което побеждаваше най-добрият, затова тренирах по 2-3 часа на ден. Точка.

Промяната не съществуваше, нито като дума нито като факт. Другарката Деспотова обаче я беше изкарала на бял свят... , за да се легитимира и да получи позволение да практикува учителството си както винаги. Беше ни питала и ние бяхме замълчали. Значи бяхме дали съгласието си. Ако ни беше предложила да се подпишем под позицията си, най-вероятно щяхме да го направим, и пак щяхме продължим посатарому. Нямахме повече основания да не се подчиняваме. Така беше през 1987 г.

Днес, 23 години по-късно (последните 5 от които в непрестанно търсене), вече мога да отговоря на другарката Деспотова, но моят отговор едва ли ще й хареса. Ето, в образованието, за което работя, никой - нито дете, нито възрастен - ще бъде толкова арогантен, че да изисква от някой друг да отговори толкова бързо на толкова сложен въпрос. Напротив, всеки ще е достатъчно съобразителен, искрен и отворен за чуждото мнение, за да чака търпеливо. Всеки е наясно, че търсенето на най-доброто става бавно, но че друг начин освен диалог на практика няма. Новото образование е съградено на базата на непрекъснат искрен диалог – това, което ни беше забранено по „онова“ време и на което се учим вече повече от 20 години.

Legacy hit count
371
Legacy blog alias
42791
Legacy friendly alias
Промяната-5C2DD980F1364CDFA5EECF4DDFF5FE10

Comments2

shellysun
shellysun преди 15 години и 4 месеца
"Не ми се беше налагало да вземам решения, защото разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. За в училище да не говорим.", да почнем оттук, бих казала. От погрешното схващане на целокупното българство, че добрите грижи за детето изцяло го улесняват и във вземането на решения, чийто естествен резултат е пълна волева импотентност или избиване на волевите и мисловни напъни не натам, накъдето е полезно за детето. И в училище и в градините сме същите - майки-хранилници, които мислим и вземаме решения вместо тях. Първо, защото трудно се организира един детски колектив, в който всеки има свое решение, и второ, защото и нас никой не ни е учил, че правото на избор е част от естествения подбор и ефективното оцеляване. А пък за това как то се вписва в един мини социален организъм, да не говорим...Е, чували сме за екипност, за работа в екип, за работа по проекти,за толерантност, за сработване и умение да приемаш, уважаваш и анализириш чуждото мнение, да работиш по посока на общ резултат, даже пишем по конференции, но на практика, колко са професионалистите, които го правят, или поне се опитват.
Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 15 години и 4 месеца

По света има училища и детски градини, в които на децата е дадена свобода да поемат инициатива, т.е. да решават,  от най-ранна възраст.

Бих казал, че нашият кораб се движи в тази посока. :)

By Pavel_Lazarov , 12 December 2010

Първата ми среща с думичката промяна беше в училище, по-точно в техникума, в най-първия час по литература, в който естествено „литературно“ нямаше нищо. Запознавахме се и говорихме за организация: кой как се казва, какво ще учим и по колко, как ще ни изпитват; колко е важно да учим литература – все неща полезни, мислех си.

Беше есента на обикновена социалистическа година, но не социализъм какъв да е, ами „развит“, който още мъъъъъничко и щеше да ни отведе в комунизма, където животът щеше да е песен, понеже „от всекиму според способностите, на всекиму според нуждите“, водени от неуморната БКП, водена от неуморния Тодор Живков. Нищо, което да вещае някаква промяна... обаче...

Още с представянето си другарката Деспотова взе страха на имащите естествено предразположение да се страхуват. Разправяше, че имената не били показателни за човека и че не трябвало да се правят някакви прибързани изводи. Вярно, ала в нейния случай името си беше абсолютно показателно – първото ми впечатление, колкото й да беше прибързано, беше съвсем точно. За да разсее и сянката от всякакъв деспотизъм, другарката направи неочакван въпрос-предложение: „Предвид, че тези методи на преподаване и учене са критикувани постоянно, аз съм готова да ги променя. Още утре! Ето, питам ви как. Как вие виждате новите методи? Споделете ги, че да ги обсъдим, и аз ще се съобразя. Кой иска да каже? (10 секундна гробна тишина!) Никой?“ След други 10 секунди, в които огледа всеки от нас, онемелите средношколци, с многозначителния си поглед, добави: „Предложения за промени няма, значи ще се придържаме към установените правила. Щом нямате възражения преминаваме към... [не си спомням точно какво]”.

Заключенията на другарката ми сеструваха толкова логични, че направо й се възхищавах. Бях на 15 години. За мен, както и за всичките ми връстници, вярвам, думата „промяна“ не означаваше нищо (за демокрация не се споменаваше). Никога не ми се беше налагало да променям каквото и да било и още по-малко да разсъждавам как бих желал да променя ученето на литертура в техникума. Не ми се беше налагало да вземам решения, защото разполагах с мама и татко, и куп баби и дядовци, които ги взимаха вместо мен. За в училище да не говорим. За мен животът се състоеше в едно ежедневно откриване на нови и нови неща и хора, и състезание, в което побеждаваше най-добрият, затова тренирах по 2-3 часа на ден. Точка.

Промяната не съществуваше, нито като дума нито като факт. Другарката Деспотова обаче я беше изкарала на бял свят... , за да се легитимира и да получи позволение да практикува учителството си както винаги. Беше ни питала и ние бяхме замълчали. Значи бяхме дали съгласието си. Ако ни беше предложила да се подпишем под позицията си, най-вероятно щяхме да го направим, и пак щяхме продължим посатарому. Нямахме повече основания да не се подчиняваме. Така беше през 1987 г.

Днес, 23 години по-късно (последните 5 от които в непрестанно търсене), вече мога да отговоря на другарката Деспотова, но моят отговор едва ли ще й хареса. Ето, в образованието, за което работя, никой - нито дете, нито възрастен - ще бъде толкова арогантен, че да изисква от някой друг да отговори толкова бързо на толкова сложен въпрос. Напротив, всеки ще е достатъчно съобразителен, искрен и отворен за чуждото мнение, за да чака търпеливо. Всеки е наясно, че търсенето на най-доброто става бавно, но че друг начин освен диалог на практика няма. Новото образование е съградено на базата на непрекъснат искрен диалог – това, което ни беше забранено по „онова“ време и на което се учим вече повече от 20 години.

Legacy hit count
486
Legacy blog alias
42790
Legacy friendly alias
Промяната-1267F0FEE7E643B09D8D576682B1026D

Comments6

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 15 години и 4 месеца
Ами тя учителката е питала с една цел, но ако някой се беше намерил да й отговори, може би нещата щяха да са по-различни.  Може би наистина щеше да промени нещо. А може би не. Важното е, че сте имали шанс и сте го пропиляли. Ако питаш мен, това си е сериозна поука. Като те питат, не мълчи. Защото следващият път няма да питат.
goldie
goldie преди 15 години и 4 месеца
На днешно време всеки ученик ще си каже мнението, но в онези години повечето биха навели мълчаливо глави. Доколкото си спомням никой не ни учеше да имаме мнение. Лошото е че аз винаги имах, но съучениците ми ме молеха да не го споделям, поне да не го правя в тяхно присъствие, за да няма ПОСЛЕДСТВИЯ. В УПК-то  щяха да ме изключват заради това, обаче директорът ме спаси, не заради друго, а защото по улиците вече се крещеше "45 години стигат".

 Обаче независимо как беше тогава, важно е сега да има ДИАЛОГ. Всяко дете е личност и то трябва да се научи, че неговото мнение е важно или поне, че трябва да е изказано и изслушано.


Kopriva
Kopriva преди 15 години и 4 месеца
 Другарката Деспотова си е манипулаторка:) Ще пита 15-годишни, живеещи при диктатура деца за промяна:) Ехооо! И те мигновено ще и нахвърлят идеи:) Че те професионалисти от 20 години експериментират реформа, след реформа и още не са открили промяната!
pestizid
pestizid преди 15 години и 4 месеца
Подкрепям мнението на Коприна. Как може да коментираш нещо, което още не си видял?!
Дано вече няма такива учители, които да насаждат чувство за вина на децата!

Kopriva
Kopriva преди 15 години и 4 месеца
 Извинявайте, но пак ще кача линк към темата!
goldie
goldie преди 15 години и 4 месеца
Прочетох линка и с много от нещата съм съгласна. А не съм съгласна с плюенето срещу вятъра, защото статията много хубаво плюе, но никъде не дава алтернатива.:)  Но и аз искам децата да са интелигентни и да ходят на училище, за да се научат да мислят, но ТАМ ОТГОРЕ ги предпочитат тъпи и награмотни, така че скоро няма да стане така както на нас ни се иска.
By Pavel_Lazarov , 15 June 2010

Не работи съхраняването на промените в собствен коментар в Общност "Образование". Т.е. от време на време работи, но през останалото време - не.

Пример е моят постинг в http://www.bglog.net/Obrazovanie/39820.

Legacy hit count
625
Legacy blog alias
39838
Legacy friendly alias
Промените-в-съществуващ-коментар-не-могат-да-се-съхранят

Comments

By stanislavahristova , 31 July 2009
Колеги, слушах и четох за новите промени в образованието.

Как разбирате отпадането на 13 клас - откога ще влезе в сила?

Надявам се някой от вас да  разбрал по-добре от мен и да обясни тук. Благодаря.


Legacy hit count
474
Legacy blog alias
31646
Legacy friendly alias
13-клас

Comments1

ninarichy
ninarichy преди 16 години и 9 месеца

Отпадането на 13 клас  стана с изменение на ЗПОО от 15.05.2009 и влиза в сила от учебната 2009/2010. Четете законите:)

 
Закона за професионалното образование и обучение 
(ДВ, бр. 36 от 2009 г.)
 
§ 18. (1) Учениците, постъпили в VIII клас през учебната 2004 - 2005 г. за обучение по  програма "В"  за  придобиване  на  трета  степен  на  професионална  квалификация  с продължителност 6 години след завършен VII клас, и учениците, постъпили в IХ клас през  учебната 2005 - 2006  г.  за  обучение  по  програма "В"  за  придобиване  на  трета степен на професионална квалификация  с продължителност 5  години  след  завършено
основно образование през учебната 2009 - 2010 г., се обучават и завършват XIII клас в самостоятелна или задочна форма на обучение.
 
(2) Учениците, постъпили в VIII клас през учебната 2005 - 2006 г. за обучение по програма "В"  за  придобиване  на  трета  степен  на  професионална  квалификация  с продължителност 6 години след завършен VII клас, и учениците, постъпили в VIII или IХ  клас  през  учебните 2006 - 2007  г., 2007 - 2008  г.  и 2008 - 2009  г.  за  обучение  по програма "В"  за  придобиване  на  трета  степен  на  професионална  квалификация  с продължителност 5  или 6  години,  завършват  обучението  си  за  придобиване  на професионално  образование  с  придобиване  на  трета  степен  на  професионална
квалификация в ХII клас. 
  
(3)  Учениците  по  ал. 2  продължават  и  завършват  обучението  си  по  училищни учебни планове, разработени за всеки випуск.
 
(4)  В  училищните  учебни  планове  по  ал. 3  се  преразпределя  годишният  и/или седмичният  брой  учебни  часове  при  запазване  на  наименованието  на  учебните предмети/модули в утвърдения от министъра на образованието и науката учебен план за професията.
 
§ 19. Заварените процедури за лицензиране, които не са приключили към датата на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
 
........................................................................
 
§ 23. Разпоредбите на § 2, 3, 4 и 21 влизат в сила от учебната 2009 - 2010 г.

By sibila , 10 June 2007

Отдавна се каня да споделя  свои размисли относно промяната в наименованията на някои учебни предмети, с които така и не свикнах. Опитах се да открия замисъла за това , но  не успях. Най-малкият проблем от удължаването на наименованието е,     че  създава неудобство в изписването му в бележника на ученика и в учебната документация, където мястото за писане  е ограничено. Но и на това му намерихме разрешение като въведохме  съкращение - ЧП /разбирай човекът и природата/ , ЧО /човекът и обществото/, ГИ / география и икономика/, ИЦ /история и цивилизация/.  Учебният предмет природознание  бе прекръстен на човекът и природата.Че човекът и природата се намират  във взаимодействие няма спор, това е основната цел на обучението по предмета, но не мисля, че бе необходимо да се скандира в наименованието му. Още по-необяснима е промяната на обществознание  с човекът и обществото. Всъщност, човекът не е ли част от обществото? Така изписани могат и двата посочени примера да се тълкуват едновременно като взаимодействие между тях, но и като  противопоставяне. За каква икономика става въпрос в предмета география и икономика? Икономика се учи в съответните професионални учебни заведения, а в останалите - раздел икономическа география. И последно, цивилизациите не са ли част от световната история?  Моля ви, ако греша, поправете ме.

Legacy hit count
8154
Legacy blog alias
13150
Legacy friendly alias
За-наименованията-на-учебните-предмети
Размисли

Comments6

sibila
sibila преди 18 години и 11 месеца
Съжалявам. Не съм имала време да прегледам архива, за да видя, че темата вече е дискутирана. Все пак се успокоих, че не съм единствената, която си задава този въпрос.
imhotep
imhotep преди 18 години и 11 месеца
Съгласен съм с вас - простотията е пълна с тия имена на предметите. "Химия и опазване на околната среда", "История и цивилизация" - глупости, това никъде по света го няма.
stefanov
stefanov преди 18 години и 11 месеца
За съжаление сложнодумието е обхванало не само наименованието на предмета, а и самото му съдържание. В края на ІV клас майка с юридическо образование ми сподели, че вижда трудности да обясни на детето си какво точно е написано в учебника. А какво ли я очаква в седми клас?!

За едно 9 - 11 годишно дете "Човекът и обществото" е словосъчетание без смисъл, символ е на нещо много сложно, което то не може да разбере. А как 13 века история се преподават в двайсетина часа остава педагогическа загадка.

Важното е да кипи безсмислен труд...
sibila
sibila преди 18 години и 11 месеца
Като прочетох постинга на Куини се подсетих, как веднъж се смяхме с мои колеги, напълно объркани от многото наименования на един и същ предмет. Отне ни доста време докато го разпределим там, където му е мястото.  В началните класове се изучаваше като Домашен бит и техника, в същото време имахме в ІV клас Ръчен труд, в V клас - Бит и технологии , а от VІ нагоре - Труд и техника. И до ден днешен много се замислям в кой клас как се нарича.
А къде по света има по учебен план 1,5 или 2,5 часа за изучаването на учебен предмет? Който е правил годишно разпределение по учебни предмети с такава седмична норма, не може да не е разбрал какъв парадокс се получава:
І вариант : За първия учебен срок се разпределят 2  часа Х 18 учебни седмици, а за втория 1 час х 16 учебни седмици - общата сума часове е 52 часа годишно.
ІІ вариант :За първия учебен срок се разпределят 1 час Х 18 учебни седмици, а за втория 2 часа Х 16 учебни седмици - общата сума часове е  50 часа годишно.
В крайна сметка кой от двата варианта се прилага при условие, че в учебния план са фиксирани общо 51 часа годишно /34 учебни седмици Х 1,5 часа седмично/?
Paideia
Paideia преди 18 години и 11 месеца
за нормативите - съвършено сте прави, че определянето им е "на килограм" без оглед на логика на организация на учебен процес. много ще се зарадвам, ако някой ден българските институции започнат да практикуват "оценка на прилагането" (implementation cost estimation) - задължителен етап от правенето на нормативна уредба в нордическите и англосаксонските страни. общо взето се оценява колко чов., технологически, времеви и финансови ресурси ще са нужни за прилгането на опредеен нормативен акт, който се изработва и  актът се внася за гласуване  придружен от  такава оценка. според британски колеги има случаи когато властите се отказват от въвеждането на определени процедури, заради неоправданото време или нужен за обслувжването им персонал, които не са съизмерими с получения резултат.
за заглавията на предметите обаче - не е прав колегата, който твърди, че нашите са уникални. поне във Франция и Англия съм сигурна, че има съставни и някои от нашите дори са точни бг еквиваленти на тях. друг въпрос е дали са адекватни и необходими. а най-съществения въпрос е - дали някога ще има форма на широко обсъждане на подобни промени в нашата образвоателна система, по-различна от "1 часова среща на  министъра със 50 случайно подбрани учители по..."и защо тя все не се появява.