Това е истината в ЦСКА! И това, че част от най-запалените фенове на гранда я отричат, не помага на никого, още по-малко на любимия им клуб.

Нека разтълкуваме по-внимателно думите на “мистериозния” президент на “червените” Лоурънс Дейвис и да отгатнем техния контекст. Скромният съдържател на магазинчета за пури продължава да сипе рога на словесното изобилие. В една добра статия вече посочиха 11-те му щедри обещания. Без излишни повторения, да ги обобщим в няколко думи с цялата красота и разточителност на словоблудството.

Партньори за “сътрудничество” на ЦСКА щели да стават “Селтик” и “Евертън”. Инвестиции ще да влязат с милиони било от “приятел-английски национал по ръгби”, било от шейховете от ОАЕ и Катар, било от “генерален спонсор”, за който имало три варианта. Тренировъчната база на клуба ще бъде изцяло ремонтирана и обновена, школата на ЦСКА ще стане “най-добрата в света”. Дълговете, естествено, ще бъдат изчистени в минимални срокове (с изключение на 2-3), а финансовата стабилност на отбора е гарантирана “с години напред”.

Е, липсваха някои характерни мотиви като съкровището на карибските пирати, флотилията със злато и скъпоценни камъни, потеглила към пристанището на Перловската река, вълшебната пещера Сезам на Али Баба (пардон Али Дейвис!), виденията за мургави принцове и принцеси, които с вълшебната лампо-инвестиция ще позлатят седалките на “Българска армия”. Но и казаното е достатъчно да затъмни някои от най-добрите сюжети в “1001 нощ”.

Реалността в Борисовата градина обаче хич не е приказна. ЦСКА плаща заплати на играчите си с приходите от билети и телевизионни права. За служители и работници няма левчета от близо година. Заради това те вдигнаха бунт, отново бързо потушен с полуобещанията за изплащане на 2 (две) месечни възнаграждения.

Не по-малко трагично е и състоянието на школата на ЦСКА. От доста години децата, трениращи в нея (или по-точно техните родители) си плащат всичко: екипи, бутони, топки, дори предсезонните лагери. А треньорите в детско-юношеските групи се надяват на събираните от своите малки футболисти такси, а не на заплатите в клуба.

За състоянието на “Българска армия”, “Червено знаме” и базата в Панчарево, за инвестиции в тях, не е редно и дума да се отваря. Ще прозвучи като “Реквием” от Моцарт в пълен контраст с рисуваните приказки на Дейвис.

Представителният тим, с играчи събрани оттук-оттам и препоръчани от Дейвис, демонстрира колеблива, неубедителна игра и крета в долната половина на таблицата. Остава да изпусне класирането в първата “седмица” и крахът ще е пълен.

Защо тогава британецът-евреин така пищно обещава? Къде в прав текст, къде с намек той издаде своята цел. “Вярвайте на клуба си!” – възкликна магазинерът. Тоест – купувайте акции на ЦСКА! Защото номерът на Томов и компания не минава и дотук се сблъсква със здравословния скептицизъм на всички трезвомислещи “цесекари” и на цялата футболна общественост в България. Малцина станаха дребни акционери и прежалиха по 2 лв. за акции на клуба. Единствените по-сериозни инвеститори са двама и то както се оказа – с лична сметка. Вальо Илиев сключи договор след като вложи пари. А придобиването на пакет акции от Емил Данчев не особено изненадващо беше свързано от медиите с назначението на негов близък като треньор на вратарите.

Огромната част от запалянковците на ЦСКА мъдро се разграничиха от “добрия вълк” Лупи и “куклата на конци” Дейвис. Мисълта, че техните пари ще бъдат управлявани от тези хора и подопечните им, предизвика пресни спомени и ропот в душите и сърцата. Май тук идва ролята на приказния водевил  ”Нова ера”, разиграван от несръчният маг Лоурънс. Митът за  западния бизнесмен, пристигащ в ролята на Спасителя (ама не Христос, защото той е бил беден!) и сладките миражи, трябва да успокоят песимистите и да разтворят душите и кесиите на фанатичните фенове.

На финала да изпреваря репликите към  прогнозите на коментиращия. Бързам с признанието поне за една правилна и една не толкова точна, свързани с българския футбол. В “История за триста кила барут и един повален стадион” предвидих, че “сините” фенове няма да дочакат скоро нов стадион. Тогава се намериха ругатели, но днес “Газпром” се отказа от финансирането на проекта, а Наско Сираков постави като приоритет поне възстановяването на централната трибуна.

В друг мой анализ: “Цимбика – новото лице на ЦСКА” съм написал: “Всъщност, по-зле откъм интелект, организация, класиране, форма, откъм всичко, май “Титан” и ЦСКА не може  по-долу да пропадат.”

Но днес, гледайки окичения в червено, симпатично закръглен мъж с пурите, според вечната притча за песимиста и оптимиста си повтарям: “Може, може!”

Нека не идеализираме фалшиво нещата. Автобиографичната книга на Бербо се очертава като доста любопитна и интересна, но едва ли ще затъмни класическите творби в този литературен жанр. Същото се отнася за неговите картини и карикатури, които той с присъщото си чувство за мярка показва само на приятели и рядко споделя с широката публика.  Тъй че Тодор Влайков и Радичков, Веласкес и фламандските класици могат да спят спокойно вечния си сън.

Но ясно изразената склонност на Бербатов към изкуството издава същностна черта на неговия характер – стремежа към красотата. Нали именно играчи като Бербатов със своите брилянтни изпълнения преобразяват този спорт в изкуство. И докато онези с „праволинейния” футбол, тичачите и ръгачите принизяват великата игра до корида или ръгби с малко по-кръгла топка, именно нашето момче с ювелирните си голове и пасове, с вълшебната си техника и магически отигравания я въздига до ранга на поезията. Един престижен английски вестник нарече Димитър Бербатов „последният поет от епохата на романтизма” на зеления терен. А това във времената на все по-комерсиалния и все по-силов футбол само по себе си е достатъчно признание.

Свързана с благородната сила на изкуството е и следващата особеност в характера на Митко. Той всячески желае да бъде полезен на страната си и хората в нея, защото както сподели в интервюто: ”Единственият начин злото да победи е ако добрите хора не правят нищо”.

И Бербатов не само желае, но и прави доброто! Прави го чрез своята фондация, която подкрепя и поощрява десетки българчета всяка година. Прави го и с участията в кампании като „Активни и здрави”, която вече дава плодове в новооткритите и ремонтирани спортни площадки и физкултурни салони на изстрадалите ни, западащи училища.

При това големият футболен ас, върши своята благотворителна и общественополезна дейност с присъщата си скромност. Единственият (поне за век напред!) българин - голмайстор на Висшата лига не се срамува да признае Христо Стоичков за свой футболен идол и учител. Милионерът с честно спечелените пари (доживяхме и такъв в България!) не се свени да каже на човек като Кеворкян: „ти си много пред мене на интелектуално ниво”.

Ако „мразещите” Бербатов още не са били вбесени докрай, вероятно последната сентенция на Митко: „Семейството и всичко останало” ги е извадила от равновесие. Огромната част от хейтърите са самотни, изтъкани от завист и злоба комплексари, които така и не са разбрали какво е истинска обич, истинско семейство. И как едно крехко детско гласче, което казва: „Татко, обичам те!” може да те изстреля в небето на щастието по-високо от вкарания на „Уембли” гол. За тях вероятно по-романтични са креватните приключения на Гонзо и Гонзовица, Благо и Благовици, Валерчо и силикон-чалгаджийките, Рууни и проститутките. Липсата на скандали в интимния живот на Бербатов ги вбесява, защото не се вписва в калъпа на тъпия им мироглед за парите, пиенето и „третото” като връх на житейските наслади.

А Бербатов опази от просташки погледи своя интимен свят, намери точната жена, която не парадира по медиите с парите на мъжа си и смешни претенции до изкуствен бюст.

Вярвам, всички очакваме още успехи, още спиращи дъха се мигове от Берба по футболните терени. Но това интервю доказва още по-красноречиво, че той ще бъде значим фактор и в годините след като приключи феноменалната си кариера.

И не можем да не се присъединим към ярко изразената симпатия на легендарния журналист  и да повторим думите му:

Новината за тежката болест на Стилиян Петров наистина разтърси спортните хоризонти и предизвика обща и еднозначна реакция. Нашето момче получи съчувствие и подкрепа от негови съотборници и колеги, от настоящият и бившите му клубове, от футболни специалисти, запалянковци и медии.

Но винаги идва „след това”. Какво ще стане когато аплодисментите на агитката на Астън Вила след 19-та минута затихнат, а тежката битка на българския капитан вече няма да е на първите страници по масмедиите?

Не се съмняваме, че Стенли се намира на точното място за лечение на коварната болест като оборудване, специалисти и опит. Медицината на Албиона е на космически висоти от нашата самоубийствена, геноцидна здравна система. А Петров е и един от малкото българи, които няма да си задават въпроса за средствата по лечението с честно изкараните си пари, с ангажиментите на клуба и приятелите си.

Липсват съмнения и в силния характер на „капитана”. Като футболист и човек Стилиян е давал винаги всичко от себе си дори в наглед „загубени” мачове (спомнете си световната квалификация с Италия). Не е случайно, че именно неговите усилия са тласкали тима на „виланите” напред и с добър пас, асистенция или попадение е обръщал мачове за своя клубен отбор и националния тим  в последните минути на срещата.

Но в решителната битка с болестта се иска и нещо повече. Нека да не забравяме, че левкемията е може би най-зловещата разновидност на рака и процесът на преодоляването и ще бъде дълъг, мъчителен.  За окончателната победа се иска нещо повече от съвършена медицинска техника и правилно лечение.

То се нарича психическа нагласа. А тя може да дойде с могъщата подкрепа на цяла България!

Дано свръхкомерсиализираните вестници и сайтове намерят едно ъгълче, където всеки ден да припомнят за Стенли, да ни приканват да вярвяме в него, да го подкрепяме и се молим за него. Именно да се молим – всеки, на който бог желае, а пък ако е атеист да се помоли на идола на шанса или на вечното божество, наречено Цар Футбол.

Нека поне веднъж, пред лицето на съдбоносната за живота на един млад човек, наш сънародник, битка, да бъдем наистина единни! Да не копираме от жалките „хейтъри”, превзели форумите с делението на „сини”, „червени”, „оранжеви” и „пембени”. И поне веднъж всички да бъдем истински заедно, обединени около заклинанието:

„Стенли, отново ще победиш! България е с теб, капитане!”

Медиите ги наричат „ветерани“ в кавички. По-младите и нахъсани фенове на великата игра шеговито ги определят като „пенсионери“ и припомнят железната максима, че бъдещето във футбола и живота „принадлежи на младостта“.

Но присъствието на  футболистите над Христовата възраст от 33 във Висшата лига на Англия през този сезон опровергава всички поговорки и прогнози. Умишлено няма да засягам какви играчи продължават да заемат вратарския пост на елитни клубове в Премиершип. Но фактът, че Шей Гивън и Бат Фридъл, родени в праисторическите за някои 1976 и 1971 г., още  респектират  с невероятните си спасявания, говори сам по себе си.

Тук се спирам на полевите играчи, които по дефиниция във футбола и колективните спортове въобще, трябва да изразходват повече физическа сила и издържливост.

Едва ли  трябва да си привърженик на „Арсенал“, за да се екзалтираш от триумфалното, макар и кратко, завръщане на почти 35-годишния Тиери Анри. Анри демонстира за пореден път брилянтната си техника и усет за гола. Вкара решителни попадения срещу „Лийдс“ и „Съндърланд“ и записа нов  блестящ епизод в славната си футболна кариера.

Не по-малко сензационно, но и полезно за отбора бе завръщането и на 37-годишния Скоулс. Пол  облече червената фанелка след отказване през лятото и криза в халфовата линия на отбора  -  „на пожар“. И веднага впечатли с присъствието на терена. Последваха разигравания, голове, асистенции, въобще представяне, на което само може да свалиш шапка.

Но върхът, ненадминатия връх все пак си остава Райън Гигс. Навръх феноменалния си мач №900 за своя Юнайтед, сър Райън демонстрира всичко: хъс, техника, пласация, дух. И вкара победния гол в добавеното време, за да отпразнува поредния си изключителен рекорд  по незабравим за милиони запалянковци начин.

Примерите могат да продължат с Дани Мърфи, Франк Лампард, Крейг Белами, Дидие Дрогба. Но и тези са достатъчни да си припомним и обогатим някои мъдрости.

Отдавна разумни люде са отсъдили, че няма „млади“ и „стари“, а можещи и неможещи.  Футболът е спорт с елементи на изкуство и далеч не винаги физическите качества са най-важни. Великата игра категорично не е лека атлетика, ръгби или кеч. Тя не изисква само тичане, подскоци и блъскане, а финес при боравене с топката, фантазия, импровизация, техника, не на последно място търпение и зрелост. А ветераните май тези умения ги владеят по-добре.

Накрая да допълним вечната мъдрост. Да, безспорно „Бъдещето принадлежи на младостта!“. Но настоящето във Висшата лига, футбола и живота както изглежда  се решава от… зрялата възраст.

Прогнози за Левски: "Сините" бяха напуснати от най-силната си фигура, голмайстора Гара Дембеле. Който и да дойде, като негов заместник надали ще се впише толкова бързо в състава, колкото Гарата. Ако и Дарко Тасевски напусне, то тогава Левски ще имат сериозни проблеми в предни позиции. Левия бек Веселин Минев също напусна тима, но надали неговото напускане ще се отрази сериозно на отбора. Иначе в състава на Гонзо по-сериозните имена, които бяха привлечени са Орлин Старокин от Черноморец, Иван Цветков от Пирин, звездата на Ботев Враца - Симеон Райков......

за повече актуални футболни прогнози вижте тук футболни прогнози - в сайта за футболни прогнози и залози.

Реал Мадрид: Домакините заемат втората позиция в Испанското първенство с актив от 48 точки, постигнати с 15 победи, 3 равенства и само една загуба, при голова разлика 47-17. В последните си пет шампионатни двубоя са записали 4 поредни победи и едно равенство, което бе в миналия кръг срещу последния в класирането Алмерия. Въпреки че повечето футболни прогнози предвещаваха лесна победа за "белите" те завършиха наравно 1:1 и по този начин позволиха на Барса да дръпне с 4 точка на върха.

Майорка: Гостите се намират на деветата позиция във временното подреждане с актив от 27 точки, постигнати с 8 победи, 3 равенства и 8 загуби, при голова разлика 23-24. В последните си пет футболни срещи са записали три загуби и две победи.

Футболната прогноза: Едва ли Реал ще срещне особени проблеми с тима на Майорка, а и нямат право вече на грешна стъпка в борбата за титлата. Прогноза 1.

 Писнало ни е от претенциозни спортни сайтове с имена на уж известни журналисти, но и със съмнително качество. Коментарите и новостите в тях са поднесени толкова пристрастно, че веднага разбираш тежненията на пишещия и кой му плаща.

Наглед са спортни, но край  новините обезателно гравитират колонки с „жълти” клюки и снимки. Клюкините и гадостите от западните издания (охотно преведени!) за запивки и любовни афери на спортисти отвращават, тъй като личния живот на всеки си е само негов. А що се отнася до снимки на разголени манекенки – има си специализирани страници за тях с няколко Хикса и Ел накрая.

Затова наистина приятно откритие за мен бе http://sportvox.net/. В него работят млади момчета, студенти по журналистика и наскоро завършили тази специалност. Те са обективни в отразяването на спортните събития, може би защото работят все още на предимно на доброволни начала. Новинарските секции на сайта са богати и не отстъпват на големите им събратя. Компютърният дизайн – доста приятен. Директно от сайта може да гледаш интересни мачове и всякакви спортни срещи.

Но по-интересни са коментарите – искрени и вълнуващи като младостта. Сайтът дори предлага възможност да пуснеш свои материали, НО.. след одобрение от главния редактор. Така се пази нивото на медията.

Макар само на 1 година, http://sportvox.net/ може да се похвали със стабилен растеж на публикации и посещения. Вероятно, защото хората обичащи спорта и Цар Футбол търсят нещо по-ново и истинско. И понеже им е дошло в повечко от продажни журналя, които маскарят и изопачават по поръчка.

Пробвайте, влезте и вижте, пари не вземат, а дето викаше великия Алеко: „Па има си хас да ви хареса!”

http://sportvox.net/