Преди време открих сайта  http://puzkarapuz.ru/. Благодаря, колега Стефанов! Там открих прекрасни физминутки за очите. Използвах един от слайдовете на руския колега и промених озвучаването. Световното по футбол завърши, но песента на Шакира остава. Надявам се да ви хареса.

Fizminutka_futbol_2010.ppt

Имам такъв разказ в първия си сборник: "Да докоснеш махалото". Естествено общата идея между известния роман на Умберто Еко и моя скромен разказ беше една: Човек веднъж докосва абсолюта!
Но преди време едно събитие, на което никой не обърна внимание тук, ме накара да си спомня, че да докоснеш абсолютното ти трябва съвсем малко.

Разбрах от интернет-сайтове, че Купата на Шампионската лига ще гостува и в София. И с едната дъщеря решихме, че моментът не е за изпускане.
Шатрата на ШЛ съвсем неслучайно бе опъната пред Народния театър. Тъй, големият, истинският футбол (не нашенската "ритни топка") също е култура! Пред нея е камионът на лигата с празния постамент за купата. Празен ами! Нали най-интересното тепърва предстои...
Остава ти само да минеш пред бдителните погледи на многобройни, но любезни охранители и да попаднеш в друг свят....
Отляво и отдясно са витрините с фанелките на футболните идоли. Три екрана постоянно въртят най-интересните моменти от летописа на турнира, а край нас се леят химна на ШЛ и баладата на Куин "Ние сме шампиони, приятели!"
Едва ли аз трябва да отварям дума, че турнирът има своята богата история. Затова целенасочено започваме обиколката със снимки пред старата Купа на европейските щампиони (КЕШ) и пред екипите на легенди като Платини и Ди Стефано.

Не пропускаме и колосите на вратарското изкуство и техните "вълшебни" ръкавици - Шмайхел, Ван дер Саар и Кан. Дъщеря ми е особено щастлива да се щракне до нещо докосвано от един от нейните идоли за футболист и мъж - Оливър Кан.
Тук му е мястото да разнообразим визията. Щерките ми си падат предимно по футболистите от нашето "средно" поколение. Не само за тях съвременните момченца с гелосани прически и епилирани крака не стават нито за футболисти, нито за мечти. Затова девойката, премрежва мигли до култовата фанелка на нейния футболен идол - Паоло Малдини.

 Неусетно идва и кулуминацията. Изкачваме се по осветения подиум, за да се обезсмъртим с "Купата на живота". И независимо, че любезната охрана те е уведомила да не докосваш трофея, ти с крайчеца на пръстите си го правиш.И се сливаш за миг с многохилядните ликуващи тълпи по стадионите, с радостта от победата, с върховното щастие да си на върха. Това е твоята прашинка от вечността, твоя миг на щастие в пясъчния часовник на времето...

 Купата.doc

 После, някак неохотно излизаш и поемаш в реалния свят. Но споменът остава. Гледаш снимките и си пускаш пак:
Купата на живота

КАКА*

* Петър Калинов

Повод за тези ми размисли е размирисалата се неприятно едва тези дни далавера с укритите доходи на българските футболисти. 
Темата е благодатна за вестниците, които напоследък май само съобщават нещо но не се занимават с по-съществени за държавата неща – да проверят всъщност „къде е заровено кучето”.
С две думи „четвъртата власт” и в частност – вестниците са голям длъжник на читателите си. Разследващата журналистика в България не е приоритет за тях от години– къде по-лесно е да пратиш един репортер, който да запише дума по дума какво е казал тоя или оня министър на поредната пресконференция. Или да туриш на първа страница някоя кифла от фолк-средите, която си е сменила силикона или някой бизнесмен, който си е сменил манекенката.
А къде всъщност е заровено кучето в българския футбол?
Ето какво казва пред пресата шефа на НАП за надушените от данъчните укрити данъци в няколко клуба: "Хванахме нарушенията случайно, в специални анекси към договорите на състезателите. Тези анекси бяха открити в документацията на БФС, по-специално в арбитражната комисия".
От тези две изречения могат да се направят поне два извода:
Първият – че или в данъчната администрация работят пълни дебили, които могат да разкрият даверите с данъците и осигуровките само случайно, (което, напълно убедени сме не е така), или някой на най-високите ръководни нива в същата тая администрация напълно съзнателно и преднамерено години наред е лапал мухи (или не само мухи?) и не си е мърдал пръста да търси укрити доходи. Не само при футболистите, а навсякъде в държавата. 
И втория – че, ако не в ръководството на агенцията по приходите, то в ръководството на БФС са били напълно наясно за далаверата. И не са уведомили когото трябва, което ги прави … „съучастници” май беше думата.
И сега няколко въпроса за размисъл, които компетентните органи (които и да са те) в една нормална правова държава биха си задали са: 

- Случаен факт ли е, а и на никой друг ли освен на мене в тая държава не му прави впечатление, че в изпълкома на Българския футболен съюз /ако може да се вярва на официалният му сайт/ от доста време пребивават тези фактори в същата тая държава:

1.ЙОРДАН АТАНАСОВ ХРИСТОСКОВ - член
Април 2000 г. е избран от Народното събрание за управител на НОИ. 
Април 2005 г. е преизбран за нов 4-годишен мандат.
Б.А. Яяяяя, ама НОИ не събираха ли осигуровките преди НАП?!
От 2006 г. е член на УС на Националната агенция по приходите.
Б.А. Опааа, защо ли не е „светнал” Мургина, а после и Стефанов за укритите данъци и осигуровки на футболистите?

2. АНДРЕЙ ТОДОРОВ ИКОНОМОВ - член
От 2003 г. член на Висшия съдебен съвет
Б.А. Туй не беше ли светая светых на съдебната власт дето бди за законността?!
От 2004 г. и понастоящем председател на Пето отделение на Върховния административен съд.
Б.А. Това „Върховен” звучи доста авторитетно, не мислите ли?!

3. КАМЕН МИХОВ - член, прокурор
Завеждащ отдел "Международно правно сътрудничество" във Върховната касационна прокуратура.
Б.А. Само !!!
- От днес ли българските футболисти карат коли за по сто хиляди лева и нагоре и на никой ли не е направило впечатление какво пишат в данъчните си декларации?
- Ще има ли уволнени данъчни шефове и шефове в НОИ за това, че не са си вършили работата с години? 
И къде всъщност е заровено кучето - в Българския футболен съюз, при НОИ, при данъчните или някъде другаде?

“Ние пеем само за победа”. Не. Ние пeeхме за България. Дори на десетки метри от мен, на другия край на стадиона, виждах мрачната решителност по челата на десетки хиляди мъже, жени и деца. Сякаш бяхме на война, а не на мач.

“Българи-юнаци!”. И преди да започне, и докато траеше, и когато завършваше играта, не спирахме да дерем гърлата си като кръвожаден средновековен плебс. “Българи-юнаци!”. Нямаше да ни повишат доходите, или да паднат цените, ако нашият отбор спечелеше. Но това беше единственото нещо, в което можеше да вярва отчаяната, смачкана, изтерзана от живота човешка маса. Само това й бе останало.

Играта на стадиона мина като сън. От устремния бяс на първата българска атака, до пронизалият хиляди сърца последен съдийски сигнал. Стадионът преливаше от весело скандиране в освиркване, от освиркване в песен, от песен в ръкопляскания. За да завърши в глух, тъжен ропот.

Фаталният трети гол - последната гавра на продажния рефер с губещите българи, изпъна мрежата на нашата врата. Но не последва нито “Оставка!”, нито “Съдията – педераст”. Тон подир тон, “Мила Родино” обгърна стадиона. Въпреки покрусата. Въпреки твърдия юмрук на съдбата.

Загубихме. Но вътре в себе си бяхме победители. Защото бяхме единни, смели, и горди, истински българи. До последния съдийски сигнал.

27.03.2005

*** Мина доста време, откакто наивно написах това. Оттогава насетне разбрах, че решените на всичко млади юнаци често са просто пияни беззъби побойници. Че губим не само заради продажен рефер, но и заради негодни и глезени футболисти. И най-вече, че сме горди и смели българи до последния съдийски сигнал. Но не и след него.

• „На нас, треньорите, това ни е работата — да бъдем уволнявани.“
• „Направихме това, което направихме“ (след 4-тото място на Световното първенство по футбол в САЩ — 1994 г.)
• „Митко беше дечко, но го хвана немската мая.“ — относно развитието на Димитър Бербатов (2004)
• „- Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.а. всъщност Златко Янков) ти ще си с Кантона.
  - Ама те са един и същ човек!?
  - Тогава двамата ще се разберете някак си.“ (На разбор в съблекалнята)
• „Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено ще пуснем лампите“
• „Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3.“
  Играчитe му правят забележка, че стават 12. Пенев отвръща:
  „Абе сега ще играем или ще броим.“
• „Знам го този хотел, тук правих комоция на книгата ми.“
• "Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подаватс къси пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с дълъг пас". (обяснения след мач)
• „Какво ми се пръскаш със скъпи парфюми. Това да не ти е модна къща.И стига си ги баламосвал другите с истории за света и за райската империя. Мен не ме интересува дали знаеш кой е Цезар, Мезар или Пезар. Аз искам да играеш футбол, ако не ще те пратя да учиш в БАН.“ (Поредна критика към Иво Димов)
• "Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мадурите" (коментар за бившия играчна Нафтекс Момчил Желев)
• "Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка" (на световното в САЩ преди мача с Аржентина)
• "Познавам австрийците, много добър отбор. Бил съм и на стадионът им - "Кратера" (б.а. всъщност Пратера). Около него има много люлки"(Пената за Австрия)
• "ЦСКА леко-леко лази" (обяснява успеха на червения отбор)
• "Имахме и Димитър Пенев - безкрайно неориентиран треньор, но свръхинтуитивен футболен човек" (Определение за Димитър Пенев от Крум Савов)