Гръцката криза е безпрецедентна по няколко причини. Първо, защото отдавна не се беше случвало европейска държава, вече утвърдена в ЕС да изпада в толкова сложна финансова криза. Причините бяха разкрития за дългогодишни измами на бившите гръцки правителства по отношение на истината за гръцките финанси. А също така спекулативни операции с водещи световни банки, които прикриват реалното състояние на гръцкия бюджет и гръцкия дефицит. Разкритията дойдоха в строго определено време, като лавина засипаха медийното пространство и в крайна сметка доведоха до оттегляне на инвеститорите от гръцките ценни книжа. Сринаха авторитета на Гърция на международните пазари и заплашиха страната на практика да не може да обслужва своите външни задължения.
В края на април 2010 г. положението е толкова безнадеждно, че ако до 15 май големите европейски държави и МВФ не намерят достатъчно голяма сума за Гърция, тя ще трябва да обяви невъзможност да изплаща своите задължения.
Втората причина, за да бъде кризата толкова драматична е, че за първи път от формиране на обща европейска валута, еврото, един от членовете на Еврозоната изпада в много тежко финансово положение. Видя се това, което много макроикономисти предполагаха и по-рано, а именно, че еврото създадено и поставено в зависимост от финансите на отделна държава-членка на Еврозоната по такъв начин, може да подкопае основите на самата валута. Още повече, че в много тежко положение се намират и Португалия, и Испания.
Сегашна финансова криза около Гърция и свързаното с нея евро, ще доведе до нещо много важно. Не до преустановяване на действието на еврото и до разбиване на Еврозоната, а по-скоро до обратния процес - затягане на финансовата дисциплина в съюза и поемането на курс към по-нататъшна финансова и валутна централизация в рамките на ЕС. Което на практика означава по-голям контрол върху разходите, по-голяма роля на Европейската Централна Банка и в крайна сметка намаляване на автономността във финансовата област на националните правителства на страните-членки на Еврозоната.
Днес световните агенции съобщиха, че България, заедно с Румъния и Сърбия, ще бъдат доста силно засегнати от гръцката криза. Така е, защото това са трите страни, където гръцките банки, гръцките финанси имат най-голямото представителство. Но българските граждани трябва да се предпазят от мисълта, че може да се случи нещо по-особено, понеже гръцките банки, представени на територията на България са без малко 20% от общия пазарен дял. Те нямат толкова непосредствено значение и влияние за регулация на самата икономика на страната. Ще има по-малко кредити, ще има по-големи проблеми, но не се предвиждат верижни фалити на големите гръцки банки. Проблемите не са толкова в банките, колкото в гръцкия фиск.
Прогнозата ми е в няколко точки.
Първо, очаквам до 10-ти-12-ти май първоначално МВФ и успоредно с Германия и Франция да предприемат спешни мерки за спасяване на Гърция.
Второ, очаквам сумата да не бъде по-малка от 60-65 млрд.долара и в последствие да се увеличи.
Очаквам също постепенно и бавно стабилизиране на гръцкия фиск, но това в никакъв случай няма да доведе до стратегическо решаване на въпроса, който поставих по-горе, че еврото ще налага по-голяма финансова централизация, по-голям контрол върху страните-членки на Еврозоната. Що се отнася за България, другото неприятно последствие е, че нито за чакалня, нито за приемане в Еврозоната в близка перспектива не може да се говори. Това, което се случи в Гърция, по моя оценка, ще доведе до голяма промяна в отношенията на големите европейски икономики към новите страни-членки и към кандидатите за членство в Еврозоната. Всички страни без изключение, ще трябва да изчакат не само острото укрепване на еврото след тази криза, но ще трябва да изчакат и новия регулативен механизъм и механизъм за контрол върху финансите и бюджетите и дефицити на страните-членки.
Последно, също неблагоприятно последствие чисто психологическо, но не маловажно е, че когато се случва една криза в страна в регион с най-голямата и най-сериозната икономика до скоро в тази част на света, общо взето инвестиционната активност в целия регион ще се влоши. А това на практика означава при повече равни условия по-влошен инвестиционен климат за страната.
Моята прогноза не е нито Апокалипсис, нито розови години, а просто едно много сериозно преструктуриране. Това, което ни мъчеше в продължение на последните 10 години – Валутният борд, в случая отново е спасителната ризница. Срещу Валутния борд една криза много трудно може да се изправи, защото това е система, механизъм за преодоляване на кризисни ситуации, за защита на държавните финанси и на финансовата система като цяла от такива конюнктурни кризисни явления.
България ще има сложни социални проблеми, ще има, очевидно, по-висока безработица от очакваното. Почти съм сигурен, че през тази година отново ще има отрицателен растеж на БВП и дори да е положителен, той ще е не за сметка на отраслите, които имат по-голяма ДДС и са стратегически конкурентноспособни, а за сметка на неконкурентноспособни отрасли и сектори на производството.
В заключение – страната се нуждае освен от фискална стабилност, която се надявам да бъде постигната и от изключително смело, сериозно преструктуриране на цялата национална икономика и изграждането на нова технологична основа на тази икономика.
Comments2