BgLOG.net
By MeryNikol , 1 September 2011

Помествам избрани моменти от последното интервю на известния психолог Иван Игов във вестник" Стандарт", в което констатациите му са абсолютно точни.

"Ние сме на границата на хуманитарна катастрофа по отношение на образованието. Имаме най-ниския бюджет за образование в ЕС и вероятно в света, а най-високия за полицията. Вгледани в икономиката, в кризата, в инвестициите, в магистралите, пропускаме най-важното - бъдещото поколение на България. Семейството е оставено без помощ. В Хартата за правата на децата една от основните тези е, че държавата е длъжна да осигури подкрепа и помощ на семействата, за да могат да отглеждат децата си в нормална, безопасна и развиваща среда. При нас държавата дава някакви пари и след това прехвърля цялата отговорност на семейството. В същото време то не е подготвено за новите предизвикателства. Няма как да отглеждаш децата си, както си бил отгледан от своите родители. Децата живеят в друг свят, различен от нашия - света на мобилните комуникации, на социалните мрежи. Наши изследвания от миналата година сочат, че само 15 на сто от родителите знаят какво точно правят децата им в интернет. В същото време над 87 на сто от децата съществуват в киберпространството. Родителите дори са доволни, че детето си седи вкъщи. А всъщност то се прибира от училище, сяда на компютъра и "изчезва" във виртуалния свят. "

.................................................................................................................................

"- В момента много се говори за реформи в образованието...


- Всъщност в образованието не се прави нищо. От години се пишат проектозакони и концепции, които единствено се стремят да запазят статуквото. Защото в образованието има много гилдии и много интереси, които нямат нищо общо с децата. Сега се правят опити за компромисни решения, но това няма как да се случи. Времето за компромиси и реформи отдавна свърши, сега трябват истински мерки и истински политици, такива, които умеят да вземат непопулярни решения. Образованието се нуждае именно от тях. Давам само един пример - тази година в училище ще влязат около 3000 деца повече от миналата. Това ще се случи в големите градове, в които и без това училищата са претъпкани. Училищната среда в тези училища е под всякаква критика, а в същото време се обяснява как децата от първи до четвърти клас ще бъдат на целодневно обучение. Как ще стане това, когато няма място и пространство? Нищо не бе направено и за облекчаване на училищните програми. Какво от това, че децата няма да си носят пълните чанти с учебници, когато глупостите ще продължат да си бъдат в същите тези учебници?


- Съществува идея за назначаване на повече училищни психолози - вече на всяко училище с 250 деца.


- Това е вървене след събитията. Значи ние първо ще създаваме с безхаберието си една свръхагресивна среда, а след това ще вкараме вътре някакви хора, за да се справят със същата тази агресия. Как точно ще стане това?


За да имат успех колегите в училище, първо трябва да се промени самата училищна среда, обемът на учебното съдържание и начинът, по който то се поднася. Давам ви само един пример - най-тежкият стрес за децата в начален курс са така наречените матури в 4 клас. Това иначе се представя като външно оценяване, но направено по абсурден начин. Вместо да се оценява системата (анонимно и със случайни извадки), се оценяват децата. Върху бедните им главици се стоварва цялото безумие на образователната ни система и когато дойде това време, аз и моите колеги на ден получаваме десетки обаждания от родители за деца, които са в много тежък стрес. Когато самата система постоянно нагнетява напрежение, дори на всяко дете да сложиш психолог, той не може да реши проблемите. А вторият проблем е, че в България не са чак толкова много подготвените училищни психолози - няма нито една магистърска програма, която реално да ги готви. И ако трябва сега да назначим 5000 души, ние няма откъде да ги вземем."

Имате право да коментирате, а имате право и да замълчите...

Legacy hit count
765
Legacy blog alias
46014
Legacy friendly alias
Психологът-Иван-Игов-за-образованието--без-маска-и-без-грим

Comments3

KatjaPetrova1
KatjaPetrova1 преди 14 години и 8 месеца

Необятна тема!!!

 

velikageorgieva
velikageorgieva преди 14 години и 8 месеца
Мери, благодаря ти! А някъде, някой, нещо да е писал за психиката, здравето, възможностите на  учителя - ЧОВЕК,  защото той не  е цвете  и не може дълго да цъфти?  Разбира се,  че  отговора  го знаем. Лека и успешна учебна  година!
Donkova
Donkova преди 14 години и 8 месеца
За съжаление, г-н Игов е доказано добър застъпник на една от "гилдиите", за които говори осъждащо. Пример: една от малкото обявени като стартиращи инициативи на МОМН в "полза на децата" лично от министъра на образованието сега (от септември), а не ..."когато ЕС по структурни фондове .........или когато министър Дянков получи просветление...." са т.нар мобилни групи от психолози. Нещо като супермени/уоменки- които ще хвърчат досущ като четата на Бенковски из цялата държава от базовите си лагери в "4-5 големи града" и ще се притичват на помощ на деца с всякакви поведенчески проблеми - индивидуално.

Другото, което не харесвам на този вид "изкавания", е че не съдържат никакво предложение за решение. Аз от няколко години намирам за губене на време четенето/слушането на информация, която ми казва единствено колко е лошо положението. Даже да ефектно поднесена и по-добросъвестно гарнирана от тази на г-н Игов с факти подкрепящи тезата, тя има винаги един и същи ефект - убива енегрията на хората да създават решения на проблема. И храни предразсъдъка, че човеците са създадени "тъмни по природа," за да провалят нарочно или случайно хубави и полезни неща, които сами са изобретили като училището например.

Една от педагогическите системи от преди 60-70 години, които сега са на мода, все едно са изобретени за съвременните деца, е създадена от Селестен Френе. Начален учител като вас тук. Та представете си си преди 70 години, г-н Френе измайсторява техники (той самият не го начира метод), с които да се направи по-полезна за децата "ригидната, дисциплинираща, уеднаквяваща, ненасърчаваща ученето чрез правене, непрестанно оценяваща и непрестанно съревноваващадецата" френска образователна система (която е и светска републиканска всеобща и безплатна). Повечето му публикации са наистита описания на дидактически техники и системи за организация на учебна и училищна среда. Написал е обаче (към края на живота си - 1964 г.)и една кратичка публикация съдържаща "30 педагогически инварианта" (както той ги нарича - "нова гама от училищни ценности" за споделяне и прилагане в училище в полза на децата)

№ 30 ми е любим: "Има и един инвариант, който оправдава всичките ни опити и прави автентични нашите действия: оптимистичното упование в живота."

(В оригинал на френски изглежда така: Il y a un invariant aussi qui justifie tous nos tâtonnements et authentifie notre action : c'est l'optimiste espoir en la vie.)

ПП г-н Игов е ориентирал и помагал на доста училищни психолози преди време. Но сега, според мен, се е превърнал в един недоволен човек без идея за бъдещето. Изказването от което са откъсите, го слушах за последните 12 месеца - без да търся специално мнението на г-н Игов - три пъти в пълнота на три различни места и в 3 съвършено различни контекста. В два от тирте случая висеше неуместно като случайно забравен парцал за прах в почистена стая.


By ednabg , 24 June 2011
Къде са, майко, синовете твои
да видят, що се случва днес?
Къде са някогашните герои
отново да опазят твойта чест?
Че бориха се за страната,
и бориха се с твойте врагове,
а сякаш пак умира свободата,
и недостойни твои синове
ни водят пак към нищетата.
Че на Балканите си ти една -
на всички Майка, и за всички скъпа.
Но заминават твоите деца,
и мнозина у дома не се завръщат.
Един мъдър поет, един мъдър човек
бе описал така родината своя :
"  ... Ти си мъртва страна,  
ти си мъртво море,
мойта лодка разбита потъва ...! "
Но за мен ти си жива страна,
ти си вечно море,
ти никога не се огъваш!
Българийо, за мен си ти една
с Балканите, с Морето, с Планините.
По - красива няма на света,
но кой днес тебе оцени те?
Къде са, майко, твоите деца?
Героите ги няма, останаха следите,
от миналото славно, от тяхната борба.
Сега по - често срещат се сълзите!
Българийо, за тебе те живяха,
за теб творяха, пяха и умряха,
за теб се биха в общата борба,
за теб, за общата ни Свобода.
Къде са, майко, твоите чеда?
И те са дали нещо на света,
и те са дали нещо на децата свои.
Прости им, че напускат те сега,
тези, що остават тук за теб милеят.
Те ще пазят твойта Свобода!
Чрез тях героите отново ще живеят! 

Legacy hit count
51
Legacy blog alias
45521
Legacy friendly alias
Къде-са-----

Comments

By bach_ym , 13 May 2011

      -         Защо за Турция ? -ме попита един познат , че съм бъбрив като независим          депутат и споделям с всеки .

-         По-лесно  говорим за неща които не ни засягат ! – затова . Шегувам се , не е това причината .

Не е лесно да се говори  за Турция !

Щеше да е лесно , трябваше да е лесно , НО ние българите затова не сме лесни , че лесното го правим трудно !

-         Тая скапана държава  , тези скапани чиновници , а аз имам такива планове ...! – се ядосваше онзи ден Един с един голям джип на задръстеното Шосе  Дупница  посока Гърция !

-         Преди три години  , един български митничар ми каза една Велика Мисъл !  - казвам му с най-искрен тон и Единия притихва за момент .

Чакахме като сега на Лесово и края му не се виждаше , и понеже влизах за пръв път в Турция , та попитах  митничаря за нещо важно и особено за тази страна която по един или друг начин ме респектира от близо !

-         Чуй ко да ти кажа ...! – весело и енергично като че е чакал въпроса ми казва митничаря .

...Това там е Турция и живеят предимно турци !!!

–        Едва наскоро разбрах Великата Му Мисъл ! – галя нежно „веждата” на джипа му.

–        Това тук е България , и живеят предимно българи !

Ще мина през Делчево ? – нарочно завършвам неангажиращо .

–        Че какво ще търсиш през Делчево ? – скача единия в джипа видял раздвижването на колоната .

–        Ще ходя на Дойранското езеро ? – мятам се при моите в реното .

–        Искаш да кажеш Охридското ? –  потегля тежко джипа.

–        Дойранското езеро ! – повтарям по инерция .

Дойран бе , Битката .

–        Наистина ли през Делчево ? – пита ме жената .

–        Чудя се още , че на Валандово имало големи стръмнини и завои ?

–        На Валандово ? – пародира ме маймунката ми.

–        В един форум , едни българи бяха писали ! – влизам и в тона веднага .

–        Да има веднъж файда дето висиш по форуми и си чешеш езика ! – няма да е змия ако не захапе , да .

–        Като каза та се сетих ? – завивам рязко по локалния път .

Вчера четох на няколко места из нета , османците са ни завладели не с ятаган , той се е появил много по-късно !

А с килидж !

–  И каква е разликата ?

–        Голяма !

И хвърля светлина на тези тъмни години !

– И какво от това ? – инати се вече откровено жената .

–        Ами нали „всички” се хващаме за тези 500 години  , които са ни виновни !

А още не сме разбрали какво точно се е случило и оттам какво и колко е променило в нас !

И колко истерично вменяваме вина за днешните си неблагополучия , на предците си които не сме разбрали !

– Да бе , последни се освобождаваме и то не сами , а са ни освободили !?

–        Една от перлите на Империята , „очертана” с ферман в Българската Екзархия !

–        Не сме народ , а мърша , казал го е човекът ! – настоява жена ми

–        Нямало е революционна ситуация в „нашите” земи тогава !

–        Стига , нашето българско търпение  е направо овчедушие !

–        Всички търпим , а гърците ги търпим най-много , хайде стига засега ,а ! – паля си една пловдивска цигара .

–        Ще можем ли да качим . ааа Валандово ? – протяга се примирително жената .

–        Историята ще покаже !

Legacy hit count
332
Legacy blog alias
45192
Legacy friendly alias
Кратка-книга-за-Турция-ще-пиша--

Comments

By EkspertenKolektivZ , 12 March 2011

Източник, платформа "Направи си онлайн списание"

Каква би била България след природен катаклизъм? Става дума за сериозен катаклизъм, не за няколко наводнени къщи на мургави авантюристи, строили на 10 метра от реката.

Взимаме повод от голямото земетресение в Япония, но не се ограничаваме до един вид природна ярост.Отговорът ни е кратък.



Виждали ли сте уплашени сурикати? Всички мърдат опънали тревожно крехки шийки и събрали се в един център гръб до гръб гледат в незнайни точки.



Не е нужно да говорим за това, че България не е готова технически за гигантски природен катаклизъм. Неудобен въпрос е и колко бързо  можем да помагаме в големи мащаби на изпадналите в беда. За това също нямаме капацитет. Въпросът е до колко сме се научили на морална сила и концентрация да отреагираме бързо и качествено в такива критични моменти.

Виждаме българите като изплашени сурикати, защото НЕ очакваме Събитие, не се подготвяме за необичайни случаи. Сега някои скучни канцеларисти веднага биха си представили решението като мащабни инициативи за червенокръстки учения.



Предписанието за такива случаи е друго:

Нужно е във всички големи жилищни сгради, централни за малките селища точки и институционални сгради да има кратък и практичен алгоритъм за действие.

Нужно е на всички ученици да се говори често за това колко е естествено извънредното, колко спокойно трябва да се приема то и как да става това. На вътрешната страница на корицата на учебниците трябва да има точни правила за бързи и категорични действия. Това ще създаде чувство, че всичко, което се случва е предсказуемо и овладяемо от хората. Тази нагласа пък намалява паниката и засилва позицията на мисленето покрай паническите емоции.

Нужно е да се създадат предварително защитени и отделени центрове за комуникационна връзка с населението, които да се захранват по абсолютно независим начин. В тях отново трябва да действа точен алгоритъм за връзка и канализиране действията на широките маси.



Препоръчваме ви да не научавате колко тромава, глупава, наивна и неорганизирана е държавната институция "Кризисен щаб", която би трябвало да успокои хората, че се действа и се мисли по проблема. Препоръчваме ви да се развеселите обаче с нейните прояви на сериозност и самоуспокоение, че има предварителна подготовка и тя е обмислена и силна.



Имайте предвид, че препоръките ни са изключително абсурдни и невъзможни ...до някой скоропостижен катаклизъм, който ще ни сплоти, направи много загрижени и философски настроени, много действени и сплотени като... сурикати! Жалкото е, че човечеството е много склонно да не "драматизира" опасностите, защото не губи нищо повече от...човешки живот. Този материал явно ни се струва недефицитен, още повече ако към момента не сме застрашени лично. Затова и толкова войни намериха своята почва, но затова друг път.
Legacy hit count
371
Legacy blog alias
44375
Legacy friendly alias
Каква-би-била-България-след-природен-катаклизъм-

Comments1

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 15 години и 1 месец
Тъжно, но истина. А в деня на земетресението в Япония, като питаха някакъв шеф на нещо колко е подготвена България и той има наглостта да каже, че сме много подготвени, че може да се реагира на минутата и други такива глупости. След като никой не му вярва, не разбирам каква е ползата изобщо да лъже. Вместо да се напънат и поне някакви елементарни планове да направят. Като не можем да разчитаме на техника, поне на хора да можем да разчитаме.
By IlianailievaDabova , 3 March 2011


Честит празник на всички българи!


Legacy hit count
234
Legacy blog alias
44215
Legacy friendly alias
ЧЕСТИТ-ПРАЗНИК-
България
П Приятели
Нещата от живота

Comments

By Boneva_0010 , 28 February 2011

Приходи без разходи?! Възможно е въпреки, че звучи нелогично. Е, топлата вода вече е открита ... Следвайки световният опит и добрите практики, находчивите интернет потребители и в България могат да печелят от своята активност.

 

Каквото и да правите в нета, може да добавите в своя сайт, портал, форум и т.н. още нещо – например да предлагате куриерски услуги.

 

Тук идва и най-интересното! Без да Ви е необходимо обучение и квалификация, без да правите разходи за офис, персонал, осигуровки, ел.енергия и т.н., само в три стъпки може да имате виртуален офис и да получавате приходи!

 

Къде и как, може да прочетете ТУК.

 

Legacy hit count
1164
Legacy blog alias
44125
Legacy friendly alias
ПРИХОДИ-без-разходи---възможно-е-

Comments

By queen_blunder , 26 February 2011
Една латинска поговорка гласи, че няма нищо по-скъпо за човешкия род от децата. Неотдавна виртуалният ни блог ме запозна с един татко, за когото древната сентенция важи с пълна сила. С него се заприказвахме по личните и така научих, че той е български музикант, емигрирал в Испания през 2003 година заедно със семейството си, в търсене на по-добри условия за живот. Името му е Петър Петров.

„Винаги ме е избивало на протест” – ми сподели той – „и предполагам, че е заради влиянието на изпълнители като Милена (и др. като нея) от края на 80-те години.” Като илюстрация ми изпрати свой запис на едно парче от 1995 г., версия на английска група, в което той пее и в което свири на всички инструменти без барабаните в творчески тандем с нашия съблогер Арагорн.

Чуйте го…


Upload Music


Преди няколко години обаче Петър претърпява злополука, която засяга дясната му ръка. Впоследствие загубва част от двигателната си сръчност, но за радост травмата не е чак в такава степен, че да не може да предаде уменията си на своя малък син Милен, когото сега ще ви представя.

Милен е роден в България през 2000-та година и тригодишен заживява с мама, татко и големия си брат в испанско село, близо до Валенсия. Детето показва отлични способности като инструменталист – свири на тромпет в духовия оркестър на селото и на китара под вещото ръководство на баща си.  

На този клип ще го видите с тромпета, седнал най-накрая. Той е най-малкият участник в духовата банда.



А тук заедно с баща си овладява и китарата.




Следва един от последните записи, чрез който можете да насладите на самостоятелното изпълнение на младия китарист.



Милен не се занимава само с музика. Детето явно е орисано да се посвети на изкуствата, защото много обича и да рисува. Всяка година печели училищния конкурс за коледна рисунка. Миналата година негова рисунка била избрана от кмета да бъде коледната картичка, която всеки жител от четирите села в зоната получил по случай празника.

Вижте я и нея…



Това беше краткия ми разказ за Милен, когото познавам от писмата на баща му до мен. Сигурна съм, че за това талантливо дете – бъдещ музикант и художник, един ден светът ще узнае. А за мен беше чест и удоволствие първа да разкажа за него :)

Legacy hit count
751
Legacy blog alias
44075
Legacy friendly alias
На-вашето-внимание---единадесетгодишният-инструменталист-Милен-Петров
Интернет
България
Възпитание
Култура и изкуство

Comments9

pnikova
pnikova преди 15 години и 2 месеца
Сгряват сърцето такива разкази... Носят топлина и удовлетвореност в мразовития ден... Благодаря!

Защо ли се сещам за "пророка" и "собствената държава" :)

Успех на Милен! Здраве и щастие на семейството!

 


pavlinamahova
pavlinamahova преди 15 години и 2 месеца
Поли, винаги успяваш да ни разчувстваш...А за Милен - какво да кажа?Талантливо, много талантливо дете.Успех за бъдещето на Милен!Нека прославя България по света...
RadaGD
RadaGD преди 15 години и 2 месеца
Дано имам повече деца като Милен, но да са в България! Много успехи му желая на него и на семейството!
RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 15 години и 2 месеца

Ох, защо ли и моите мисли са в посока "изтичане на мозъци"? Поли, пак ни водиш към сериозен размисъл. Благодаря, че ни представи по твоя си невероятно заразителен начин това българче. От сърце желая здраве и успехи на него и семейството му.

Преди време някой беше поздравил нашата съблогерка Илианка, която живее в Барселона, че е открила правилната страна на земното кълбо. Често си мисля за това. По принцип съм оптимист. Но все по-трудно намирам храна да си го поддържам... И все пак- поредното талантливо и очарователно българско дете.

CvetaGergova
CvetaGergova преди 15 години и 2 месеца
Нека успехът съпътства Милен независимо на коя точка от земното кълбо живее!
NadkaPopova
NadkaPopova преди 15 години и 2 месеца
Поли, благодаря, че ни разказа за таланта на Милен! Желая  му  много успехи!
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 2 месеца
Благодаря ви, скъпи колеги! Постингът ми беше пуснат в три общности, но откликът беше различен на трите места...

Изобщо не съм изненадана от факта, че вие за пореден път доказахте в публичното пространство, че началните учители са най-отзивчивите, чувствителни, добронамерени, искрени и топлосърдечни хора!
ZlatkaAtanasova
ZlatkaAtanasova преди 15 години и 2 месеца
Нека успехите на Милен продължават! Здраве и щастие за цялото семейство!
galjatodorova
galjatodorova преди 15 години и 2 месеца
Май съм го виждала това детенце преди време на главната страница... Наистина изпълненията му са впечатляващи! Да е здрав и да продължава да развива талантите си! Няма значение къде живее, само да не забравя откъде са корените му!
By queen_blunder , 26 February 2011
Една латинска поговорка гласи, че няма нищо по-скъпо за човешкия род от децата. Неотдавна виртуалният ни блог ме запозна с един татко, за когото древната сентенция важи с пълна сила. С него се заприказвахме по личните и така научих, че той е български музикант, емигрирал в Испания през 2003 година заедно със семейството си, в търсене на по-добри условия за живот. Името му е Петър Петров.

„Винаги ме е избивало на протест” – ми сподели той – „и предполагам, че е заради влиянието на изпълнители като Милена (и др. като нея) от края на 80-те години.” Като илюстрация ми изпрати свой запис на едно парче от 1995 г., версия на английска група, в което той пее и в което свири на всички инструменти без барабаните в творчески тандем с нашия съблогер Арагорн.

Чуйте го…


Upload Music


Преди няколко години обаче Петър претърпява злополука, която засяга дясната му ръка. Впоследствие загубва част от двигателната си сръчност, но за радост травмата не е чак в такава степен, че да не може да предаде уменията си на своя малък син Милен, когото сега ще ви представя.

Милен е роден в България през 2000-та година и тригодишен заживява с мама, татко и големия си брат в испанско село, близо до Валенсия. Детето показва отлични способности като инструменталист – свири на тромпет в духовия оркестър на селото и на китара под вещото ръководство на баща си.  

На този клип ще го видите с тромпета, седнал най-накрая. Той е най-малкият участник в духовата банда.



А тук заедно с баща си овладява и китарата.




Следва един от последните записи, чрез който можете да насладите на самостоятелното изпълнение на младия китарист.



Милен не се занимава само с музика. Детето явно е орисано да се посвети на изкуствата, защото много обича и да рисува. Всяка година печели училищния конкурс за коледна рисунка. Миналата година негова рисунка била избрана от кмета да бъде коледната картичка, която всеки жител от четирите села в зоната получил по случай празника.

Вижте я и нея…



Това беше краткия ми разказ за Милен, когото познавам от писмата на баща му до мен. Сигурна съм, че за това талантливо дете – бъдещ музикант и художник, един ден светът ще узнае. А за мен беше чест и удоволствие първа да разкажа за него :)

Legacy hit count
1587
Legacy blog alias
44074
Legacy friendly alias
На-вашето-внимание---единадесетгодишният-инструменталист-Милен-Петров
Интернет
Култура и изкуство
България
Възпитание

Comments5

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
Да е жив и здрав и много късмет да го съпровожда по пътя му! Пред таланта няма пречки, особено когато му помага толкова добър и самоотвержен баща!
Boneva_0010
Boneva_0010 преди 15 години и 2 месеца

Страхотна история! При това наша, българска! Много успехи, здраве и радост им пожелавам!!!

 

goldie
goldie преди 15 години и 2 месеца
Спомням си, че през лятото имаше няколко поста на таткото и после изчезна. Надявам се да прочете твоя пост и да му се зарадва.

 Дано това талантливо дете намери своя звезден път!!!


queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 2 месеца
Положителната енергия, изпратена с искрени благопожелания, вярвам, че ще достигне онези, до които е предназначена :)

Дидка, таткото е прочел поста - повярвай ми :) Той ми разказа за своя син. Иначе как бих могла да знам всичко онова, което написах? :)
goldie
goldie преди 15 години и 2 месеца
Радвам се, че пишеш за него, защото иначе не бихме могли да чуем, за това талантливо дете
By queen_blunder , 26 February 2011
Една латинска поговорка гласи, че няма нищо по-скъпо за човешкия род от децата. Неотдавна виртуалният ни блог ме запозна с един татко, за когото древната сентенция важи с пълна сила. С него се заприказвахме по личните и така научих, че той е български музикант, емигрирал в Испания през 2003 година заедно със семейството си, в търсене на по-добри условия за живот. Името му е Петър Петров.

„Винаги ме е избивало на протест” – ми сподели той – „и предполагам, че е заради влиянието на изпълнители като Милена (и др. като нея) от края на 80-те години.” Като илюстрация ми изпрати свой запис на едно парче от 1995 г., версия на английска група, в което той пее и в което свири на всички инструменти без барабаните в творчески тандем с нашия съблогер Арагорн.

Чуйте го…


Upload Music


Преди няколко години обаче Петър претърпява злополука, която засяга дясната му ръка. Впоследствие загубва част от двигателната си сръчност, но за радост травмата не е чак в такава степен, че да не може да предаде уменията си на своя малък син Милен, когото сега ще ви представя.

Милен е роден в България през 2000-та година и тригодишен заживява с мама, татко и големия си брат в испанско село, близо до Валенсия. Детето показва отлични способности като инструменталист – свири на тромпет в духовия оркестър на селото и на китара под вещото ръководство на баща си.  

На този клип ще го видите с тромпета, седнал най-накрая. Той е най-малкият участник в духовата банда.



А тук заедно с баща си овладява и китарата.




Следва един от последните записи, чрез който можете да насладите на самостоятелното изпълнение на младия китарист.



Милен не се занимава само с музика. Детето явно е орисано да се посвети на изкуствата, защото много обича и да рисува. Всяка година печели училищния конкурс за коледна рисунка. Миналата година негова рисунка била избрана от кмета да бъде коледната картичка, която всеки жител от четирите села в зоната получил по случай празника.

Вижте я и нея…



Това беше краткия ми разказ за Милен, когото познавам от писмата на баща му до мен. Сигурна съм, че за това талантливо дете – бъдещ музикант и художник, един ден светът ще узнае. А за мен беше чест и удоволствие първа да разкажа за него :)

Legacy hit count
374
Legacy blog alias
44076
Legacy friendly alias
На-вашето-внимание---единадесетгодишният-инструменталист-Милен-Петров
Интернет
Култура и изкуство
Възпитание
България

Comments

By IlianailievaDabova , 22 February 2011
Така отбелязахме Международния ден на майчиния език в Българско училище „Свети Седмочисленици“ в Тарагона.




Legacy hit count
993
Legacy blog alias
43978
Legacy friendly alias
21-февруари---Международен-ден-на-майчиния-език
Училище
България
Български език
Извънкласна работа

Comments4

CvetaGergova
CvetaGergova преди 15 години и 2 месеца
Поздравления на българските деца в Испания! Страхотни сте!
RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 15 години и 2 месеца

Честит празник, българчета! Прегръдки за госпожата!

EkaterinaBakyrdzhieva
EkaterinaBakyrdzhieva преди 15 години и 2 месеца
Бъдете здрави и успех!
MariaDimitrova
MariaDimitrova преди 15 години и 2 месеца
Поздрави и от нас. Пазете българското. Бъдете здрави!