Имаше всякакви ситуации, събития и случки, но най-вече, а и най-важното, имаше израстване, разширяване и обогатяване на съзнанието, проникновено и дълбоко разбиране на същината на реалностите и ролята ни в нея - а тя е нищо по-малко от активни съ-съзидатели, съ-сътворители, съзнателни и отговорни участници. Всичко е вълни и както винаги има апогеи и сривове, падения и възходи, главното е винаги да виждаме отвъд стръмния ръб на дупката, в която може би временно сме се озовали...не че не съм стигал и до доста глупаво и паднало отчаяно предаване, но все пак важното е, че дори оттам съм виждал Светлината, както и че това е вече минало, и че всъщност именно най-тежките падения са бележили най-новите начала и най-великите нови хоризонти...

Всъщност фокусът не е в тази прелюдия, а и всъщност е толкова трудно да изразяваш многоизмерни и много буйно бурно бушуващи идеи, мисли и потоци на съзнанието с лимитираните и - да си го кажем - мудни и опосредствени средства на речта, словата и думите, но това е положението засега на планета Земя - налага ни се да използваме подобно недодялано комуникативно средство. Мнозина биха се запънали, че едва ли не оплювам цялата тази величествена еволюция на Словото и Речта, но идеята не е в това, разбира се, идеята е че има неща отвъд това, на следващите ни нива и платформи на развитие и еволюция, и всеки може да избере да е с поглед напред. Прочее, еволюцията е нещо съкровено и лично, и дори често пъти болезнено трудно явление и процес, най-вече когато масовата стагнирана застопорена вкопченост в статуквото яростно, съпротивително, присмехулно и игнорантски-невежествено ( yeah, зная че е тафтология, и ся кво ? :) ) я осмива и й се съпротивлява( FFS, кога най-сетне ще можем да пишем и с ударение ?!? ).

Фокусът е в това, че реалността е нещо много, много интересно, странно, гъвкаво, неочаквано изненадващо и неописуемо красиво "нещо", и в никой случай не е тази солидна, ясна, логична, последователна и логична реалност, която социално сме индоктринизирани да възприемаме. Всъщност, индоктринизацията и приемствеността за всеизвестните ни дадености е била винаги - поне досега - поне двустранна и двупосочна: от една страна статуквото е било налагано институционално, властово и доста насилнически, от друга е било съглашателство, приемане и преутвърждаване от страна на индивидите. Това вече не е така, защото мнозина започват да си задават въпроси и да търсят отговори отвъд пропагандната машина на добре подбрана, добре филтрирана и добре манипулирано-насочена за недотам добри и не дотам известни цели машина. За щастие, преломния момент вече е преминал, праговите стойности вече са прескочени и оттук насетне ситуацията ще се развива към подмяна на основополагащите парадигми, знания, концепти и схващания, които изграждат представата ни за света, а и съответно самия свят. Т.е. той повече никога няма да бъде същия, добрия познат стар свят. Неговото време свърши. Разбира се, онези които са вкопчени в това ще роптаят, ще се втренчено вторачват в някакви избрани от тях епизоди от миналото, но работата с еволюцията, в частност с времето - такова, каквото всъщност е: измяна на пространствените реалностни характеристики в неотменим, неумолим, настойчив ход - е в това, че или си с тях, по пътя и потока им, или биваш пометен. Спомнете си факти от биологията и биологичното развитие на определени видове, или факти от човешката история, в случай, че имате нужда от доказателства за това...
Времепространството - конгломерата от цялата космическа симфония от привидно хаотични частици, енергии и сили в неговата изменчива, константна непостоянност - е чудноватото свръххармонично "нещо", което изумява в своята непредсказуемост, приказна мистичност и гъвкавата си флуидност. Самите ние, дори най-върлите скептици сред нас, наблюдаваме как съществата и съдбите гравитират около своите специфични модели, атрактори, ситуации, реакции, нрави, събития, места, хора и случки; как привидно, нарицателно-назователно случайни и хаотични явления са всъщност подложени на множество ясни и закономерни влияния, включително нашите лични избори, нагласи и предпочитания.

С думи по-прости:

Реалността не е това което беше :D

Честит Първи Юни, мили малки, големи и още по-големи съпланетяни и съпланетянки !

 

„Този, който се осмелява да се счита за съдия в областта на истината и знанието, ще бъде осмян от Боговете.” Алберт Айнщайн

Това е невероятно! Устройство позволява да се пипат предмети, които, всъщност не съществуват. С помощта на вибрации, зрителят може да бъде накаран да почувства, че бута обекта или го дърпа към себе си.

Всичко започнало оттам, че специалисти по квантова физика отначало теоретично, а след това и експериментално подложили на съмнение основния постулат на материализма – съществуването на обективна реалност.

По определение, обективната реалност  това е целият материален свят, във всичките му форми на проява, съществуващ независимо от човешкото съзнание и първичен по отношение на него.

Обаче, както остроумно отбелязал сър Уинстън Чърчил: ”Обективната реалност е бълнуване, предизвикано от недостиг на алкохол в кръвта”.
Всъщност в света сме заобиколени само от сили и от нищо друго. Множеството разнообразни сили, запълващи мирозданието, се свежда, всъщност, до комбинация само на две разнопосочни сили: силата на въздействието върху обекта и силата на реакция на обекта на това въздействие.

Даже обичайната физика вече признава, че частиците на материала не съществуват като такива – това са само сили, някакви си вълни. Ние ги откриваме само чрез реакцията си на тяхното въздействие.

Каква е причината да чувствам някакъв предмет – неговия цвят, обем, тегло, температура? – всъщност, аз усещам силите, които въздействат на сетивата ми и си рисувам предмета, съгласно усещанията си. При това не се замислям, какво всъщност е нарисувал мозъкът ми.

Учените са доказали, че мозъкът всяка секунда обработва повече от четиристотин милиарда бита информация. От това астрономическо количество ние осъзнаваме само около две хиляди бита! Какво си рисуваме, в такъв случай? Нима това може да се счита за реалност?

Можем да направим сравнение с  изображението на екрана на компютъра, което се рисува от електромагнитни сили. Разликата е, единствено в това, че ние имаме много по-качествена картина- триизмерна, жива, осезаема, но също така далеч от реалността.

По подобен начин ние възприемаме цялата ни заобикаляща действителност. Ние така сме свикнали с този филм, че той ни се струва истински. Днес учените вече плътно са се доближили към решаването на тази изключително трудна задача – изобразяване на заобикалящата ни действителност със средствата на компютърната техника. Съществуващата засега граница между компютърното изображение и заобикалящия ни свят, започва бързо да се изтрива.

В тази посока -немски учени от института на Фраунхофер преди известно време създадоха 3D дисплей, който с помощта на две камери, следи положението на очите на зрителя и по съответен начин манипулира изображението.

А японските физици от Националния институт на иновационните приложни науки и технологии /AIST/  са отишли още по-далече, създавайки възможност, зрителят да пипне обемното изображение, да изпита чувството за осезаемост. Ефектът се постига с помощта на миниатюрни приборчета, закрепени за пръстите. Те са снабдени с рисунки-маркери, разпознавани от набор от камери.

В дадената иновация, компютърът изчислява положението на пръстите и може да предвижи виртуалния обект. Но илюзията нямаше да е пълна без обратна тактилна връзка. За ефекта „допир” също отговарят „напръстници”, в работата на които са задействани слаби вибрации.

Главното при създаването на илюзията е синхронизацията на взаимодействията на всички страни на процеса. С тази цел, при преместване на пръстите на ползващия, компютърът изчислява силата, приложена към наблюдавания обект и принуждава този обект да се деформира с тази степен и в тази посока, която е в съответствие с положението на пръстите. Системата едновременно създава тактилен и кинетичен, свързан с движение в пространството, отклик на нужната сила. При това може да се изпита усещане за абсолютно реален физически контакт.

Учените предполагат, че на базата на тази технология, дори могат да бъдат създавани виртуални музеи. Компютърът ще позволи статуите не само да бъдат видяни, но и пипнати.

Това безспорно е ярко откритие в областта на тактилните усещания. Днес вече е възможно да бъдат създадени илюзии, по своите закони, удивително сходни със зрителните илюзии. Какъв е механизмът на тези фокуси? Учените  само леко повдигат завесата на тази тайна.

Така, най-новите технологии позволяват да се виждат, чуват и даже пипат компютърни изображения. Още повече, американските учени са предприели опит за създаването на илюзията за миризми и вкусове при компютърните ползватели. Те снабдили компютъра със сменяем картридж, съдържащ повече от 100 различни ароматни вещества, които по зададена от компютъра програма, образуват необходимия мирис.

В основата на технологията /както при мастиленоструйния принтер/ е фактът, че „сложният” мирис може да бъде създаден чрез смесване на ограничено число „елементарни” компоненти.

По свидетелствата на изобретателите, устройството вече дава възможност повече от 50% да бъде решена задачата за осигуряване на пълния спектър от различимите от човека миризми.

Принципната схема на технологията се състои от три етапа: цифрова обработка на миризмите, предаване на информацията и синтезиране на миризми, като интензивността се определя от специален регулатор.

Френските учени, от своя страна, успели да създадат робот, който моделира основните процеси, извършващи се при приемане на храна от човека. Остава само да се даде цифрова стойност на процесите, да се предаде информацията и да се възпроизведат вкусовите усещания, посредством разработена матрица от датчици, които да се поставят на езика на компютърния ползвател.

Засега обаче, дори в най-скъпите устройства не са правени опити да се въздейства на способността на човека да възприема и мирис, и вкус едновременно. При това трябва да се отбележи, че обонятелните и вкусовите рецептори на човека са неразривно свързани помежду си. Данните сочат, че около 70% от „вкусовите” свойства на храната се определят от нейния мирис.

И, макар че, главните източници на възприемане на околната среда за човека са зрението и слуха / около 95% от възприеманата информация се определя от зрението и слуха/, осезанието, миризмите и вкусът достатъчно силно влияят на нашето състояние. Затова, за пълнота на картината на създаваната илюзия, е важно да се моделират всичките пет сетива.

Базирайки се на факта, че всеки обект в заобикалящата ни среда едновременно е и приемник и излъчвател на физически колебателни процеси, функционирайки строго в настройката на своя диапазон – получаваме възможност да отделим от своя спектър нужните честоти за едно от нашите сетива.

При това основната трудност, безусловно, се състои в синхронизацията на приеманите сигнали. Във връзка с това и моделирането на всичките пет сетива, и още повече изграждането на виртуална действителност, се явява архисложна, но много почетна задача.

Несъмнено, учените се намират още в началото на този път. Но ако си спомним първите радио- и телевизионни приемници, а също – компютрите, и ги сравним със съвременните устройства, няма основания да се съмняваме, че тези трудности ще бъдат преодоляни.

Но даже първите крачки, направени от учените в посока към компютърно моделиране на заобикалящата ни действителност, ни дават сериозни основания да смятаме, че взаимодействието на същностите, отразяващи свойствата на физическия обект и съгласуването помежду им – ражда илюзията за физическата реалност.

По този начин, обективната реалност се разтваря, превръщайки се във виртуална, а границата между реалната и виртуалната действителност изчезва.

Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

„В самотата всеки вижда в себе си това, което всъщност е.”
А. Шопенхауер

В руски център за изучаване на общественото мнение през февруари 2010 г. било проведено запитване, което показва, че въпреки факта, че около 84% от възрастните мъже и жени не се считат за самотни, всеки втори от нас смята, че все повече хора стават такива.

Ето такъв е парадоксът. Ние се развиваме, нивото на живота ни се повишава, а връзката помежду ни става все по-малка и по-малка. И се боя, че може да дойде такова време, когато всички ние ще се окажем в пълна самота, независимо от хората около нас.

Всеки от нас се намира в свой собствен свят, който в продължение на целия ни живот претърпява определени изменения. Отначало в него има само родители и близки роднини, след това се появяват съученици, колеги. И този наш вътрешен свят се променя в зависимост от това, доколко човек е способен да възприеме или отхвърли тези ценности, които преобладават в хората около него.

Но освен хората около мен, има още и огромен свят на природата. Как се получава така, че са съществували и съществуват такива, които избирайки за свой образ на живота отшелничеството, не чувстват самота, и обратно – човек, който се намира в средата на тълпата (например, шоубизнес, политика и др.), изпитва невероятни по своята сила пристъпи на отсъствие на връзка с останалите хора, водещи го към депресия? Съдейки по многочислените анкети, мислите за самоубийство възникват при тези, които страдат от депресия и самота, и по-голямата част от самоубийствата в нашия свят произтичат именно поради непоносимото усещане на себе си без другите.

Но самотата има и своите плюсове. Състоянието на отсъствие на връзка с други хора дава на човек възможност да спре и да помисли, да анализира създадената ситуация, да направи изводи и да продължи своя живот вече на друго ниво. Погледнете какво става, когато човек остане сам? Отначало се опитва да запълни тази пуста ниша с всевъзможни способи – това може да бъдат както положителни житейски напълвания (клубове, книги, театър, кино и др.), така и обратно, например, алкохол и наркотици.

Ще кажа под секрет, че за това, което избира човек, играят не последна роля и тези, които се намира около него. Защото всъщност целият свят около нас работи като рекламна агенция, рекламирайки ни всевъзможни наслаждения. При това тук няма някакви особени различия, било то реклама на благородство, любов, меценатство или реклама на всевъзможни „човешки грехове“. Изборът, който ще направя, разбира се, винаги остава за мен.

Но да се върнем към самотата. Защо това явление днес става все по-разпространено? Според мен, работата е видимо в това, че ставаме все по-затворени в себе си, в своя собствен свят, и хората, които ни обкръжават, все по-малко и по-малко ни интересуват. Какво изпитва човек в такова състояние? Какво означава да си сам със себе си и целият свят наоколо да живее някакъв собствен живот, където за теб няма място. А всъщност място има за всеки, но не всеки е способен да влезе в това единение със света. И проблемът е само в това, да поиска да се съедини с другите. Всичко зависи именно от това желание. А намират ли се много хора, способни на това?

Не, човек предпочита да страда и да се наслаждава на своите страдания. Защото усещането за лъжливо геройство дава голямо наслаждение, доколкото да излезеш от своя собствен затвор означава да се откажеш от възможността да съжаляваш себе си, да се считаш изоставен и много други, което е толкова сладко за нашето его. Уви, повечето самотни хора са склонни да обвинят всички и всичко за своето нелеко състояние, като в същото време сами са виновни за случващото се.

Освен това, то е предизвикано и от факта, че в нашия съвременен свят зависимостта от външната връзка един с друг претърпява огромни изменения. И подозирам, че се нуждаем от по-вътрешна връзка, отколкото външна (въпреки че едната не изключва другата). И показател на това е все по-голямото навлизане на хората във виртуалния свят – света на интернет и общуването със самия себе си. Но какво означава вътрешна връзка и възможна ли е тя?

Как човек може да се свърже с другите на по-дълбоко ниво? И какво означава да се съединиш с другите? Видимо заради решението и търсенето на отговорите на тези въпроси, на човечеството се дава да усети какво е самотата – когато съм един и няма никого освен мен. Получава се така, че ние опознаваме почти всичко от неговата противоположност: ако не почувствам тази бездна от самота и отсъствие на връзка, няма да знам, че има още нещо, освен мен, а това означава, че няма да бъда в състояние да поискам да бъда съединен с всеки. От друга страна, защо да чакам тази все по-задълбочаваща се бездна? Защото мога и да не дочакам кога ще ме удави със своята тежест, а още сега да потърся възможности и начини за нашето обединение един с друг…

ХЕЙ ЛЮБОВ, ПРОСТИ МИ, ЛЮБОВ, ЧЕ МЕН МЕ НЯМА, КОГАТО ТИ СИ ТАМ ...
КОГАТО ИЗПРАЩАШ ДУМИ С НАДЕЖДА ДА ПОЛУЧИШ ОБРАТНО ТАКИВА
ЕХ, ЛЮБОВ, КАКВО НАПРАВИХ, ЛЮБОВ, ТА ЗАГНЕЗДИ СЕ МЪКА В ДУШАТА
И БИХ ИСКАЛ ДА СПРА ПОТОКА ОТ ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ЗА МЕН ТО СИ ТРЪГНА ОТДАВНА

И ДА ОТКРАДНА МИГ, В КОЙТО ДА КАЖА С БОЛКА, НО С РЪКА НА СЪРЦЕТО:
АЗ СРЕЩНАХ ТЕ ТЕБЕ, ЛЮБОВ, НО НЕ ТЕ ЗАДЪРЖАХ, ЗАЩОТО НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА НИЩО
А КОГАТО ЗАПЛАЧА СЛЕД ВРЕМЕ, ЩЕ ЗНАМ КАКВО ЗНАЧИ МАЗОХИЗЪМ
И ТОГАВА ВИНОВНИ НЯМА ДА ИМА, МАКАР И ТОГАВА ДА БЪДА ПАК САМ ...

ЗАТУЙ КАЗВАМ, ЛЮБОВ, ДА ПРОСТИШ, АКО МОЖЕШ, И ДА СПАСИШ, АКО ИСКАШ
ЕДИН СКИТНИК ЗАГУБЕН, СЛЪНЦЕТО ТЪРСЕЩ, БЕДЕН, ОТНЕСЕН И ВЯЛ
ДА ДАДЕШ МАЛКО ОГЪН И СТРАСТ, ТОПЛИНА ЗА ДА СТОПЛИШ ДУШАТА,
ЗА ДА СПРЕШ ЛОКВИТЕ КРЪВ, КОЙТО СЪРЦЕТО ПРОЛИВА ...
И ВСЕ ПАК ПРОСТИ ...