Един от фундаменталните въпроси, който стои пред философи, учени и, навярно, пред всички хора, е този за съществуването на Бог. Неизброими са опитите да бъде доказана или отхвърлена неговата екзистенциалност. Някои от тях са доста груби и недодялани и имат по-скоро обратен ефект. Но други предлагат много по-фини и интелигентни тези.

    Едно от най-хитроумните и находчиви предложения, поставящо си за цел да потвърди божествения произход на света, принадлежи на английския теолог и философ, архидякона на Карлайл Уилям Пейли (1743-1805). Този християнски апологет публикува през 1802 г. своя труд „Естествена теология” (Natural Theology; or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity). В него той ни кара да се запитаме как би разсъждавал човек, който, разхождайки се из гората, намери джобен часовник. Вероятно би се запитал как е попаднало там такова сложно устройство. Един от възможните отговори е, че появата му може да е резултат от случайно комбининиране на различни молекули, които, съединявайки се произволно една с друга, са образували този фин и прецизен механизъм. Но дори и на пръв поглед това изглежда твърде невероятно, за да се приеме сериозно, и справедиво е отхвърлено от автора.  

   Единственият логичен отговор е, че приборът е бил създаден целенасочено от някакъв майстор – часовникар, а не е случаен сбор от невероятен брой произволни съвпадения. Тоест, имаме творение, създадено по предварителен замисъл от изкусен занаятчия, който притежава специални умения и възможности, неприсъщи на всеки.

    До този момент няма причина да не се съгласим с г-н Пейли. Но това е само неговото встъпление. От тази позиция той заключава, че хората, като извънредно комплицирани механизми, способни на далеч по-сложни действия от един часовник, би следвало да са сътворени с определена цел от интелигентен създател.

    Тази теза на преподобния Уилям Пейли може да се определи като апология на библейската доктрина за сътворението, в чиято защита е и замислена. Мнозина, между които и самият Чарлз Дарвин, са посветили не малко време и усилия на каузата да бъде оборен непреодолимия аргумент на карлайлския архидякон. Оставяйки настрана чисто научните методики, които недвусмислено отхвърлят догмата за едновременното създаване на живите същества и тяхната неизменяемост, ние ще се опитаме да решим проблема с космическия часовникар по дедуктивен път.  

    Нека започнем с часовника. Този инструмент наистина е бил създаден с определена прагматична цел от квалифициран специалист и не е плод на хаотично и спонтанно подреждане на физични константи. Но за да се научат хората да произвеждат такива акуратни уреди, е било необходимо натрупване на огромен обем от знания, умения и опит. Това е процес, продължил хиляди години – от създаването на колелото, през зъбните колела, пружините, откриването на различните метали и тяхната обработка, до необходимостта от прецизно измерване на времето, която се появява в точно определен момент. Логично, първите часовници са били по-примитивни и недостатъчно точни. Постепенно дизайнът и функционалността им били подобрени. Значи, в изработването на всеки часовников механизъм е  въплътена мъдростта на хиляди поколения, защото е очевидно, че той не може да бъде произведен от маймуните в джунглата, нито дори от кой да е непосветен в конкретната дейност дилетант.

    По същия начин човекът също е творение на определен създател. Този дизайнер е Природата. Човекът не се е появил отведнъж, а е следствие на милиарди години еволюция, които са запечатани в неговите гени. През този необозрим период Природата е усъвършенствала своите механизми, създавайки първоначално по-посредствени „часовници” – всички организми преди нас. Натрупала опит, тя постепенно, но неотклонно подобрява качеството на своята продукция. И в крайна сметка се появява и най-съвършенното ѝ произведение – Човекът. Целта, с която е създаден, е същата като на всеки нов модел часовници – да бъде по-съвършен от предишните. Огромното количество биомаса, невероятното разнообразие от живи организми (сред които сме и ние, хората) и необятният им ареал на разпространение имат една функция – да поддържат живота, това крехко творение на Природата. На човека, в качеството му вече на съзнателен творец, принадлежи ролята, отредена му от Нея, да опази този безценен дар като го разпространи из Космоса. В такъв случай вероятността животът да бъде погубен вследствие на глобален катаклизъм, поразил Земята, отпада.

    Природата е онзи дизайнер, на чиято интелигентност дължим както своето съществувание, така и способността си да разсъждаваме върху предизвикателствата, пред които ни изправя.   

   Литература:

Paley, William Natural Theology: or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity

http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=A142&viewtype=text&pageseq=1

  Следващата логична стъпка в нашето библейско разследване е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа. 

 Според първата книга от Библията „Битие” гл. 2-3 Господ заповядва на първите хора Адам и Ева, създадени от Него, да не откъсват плод от Дървото на Познанието: „И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш”. Но змията, която била коварна твар (по неведоми пътища тя е асоциирана в християнството от Йоан Богослов със Сатаната, въпреки че самата Библия не дава основание за това), изкушила нашите първородители и те престъпили Божията повеля, вкусвайки от забранения плод, получавайки при това способността да разпознават съвсем нови и непознати за тях до този момент категории-Добро и Зло. „ И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет”.  Ето как се развива тази история според Библията: 

„Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

3:20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

3:21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

3:23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

3:24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота”.          

 Тук изниква въпросът: Ако Господ е Съвършен, тоест безгрешен (а Той задължително трябва да е такъв, за да бъде Бог) Той би трябвало да сътвори Адам и Ева така, както самият желае, без да прави грешки (защото грешките са присъщи само на стоящите по- ниско в небесната иерархия, както и на простосмъртните), които след това да Му се налага да поправя. Има се предвид, че творенията на Господ трябва да постъпват според зададените им от Него параметри, без да имат ни най-малка възможност да излязат от поставените им рамки. Те могат да действат само по Неговата воля, която е непоклатима и непристъпна. Ако следваме логиката, ще стигнем до извода, че престъпването на Божията воля е изключено, абсолютно невъзможно. Но Библията ни учи, че Адам и Ева са постъпили в разрез с нея, което пък противоречи на разбирането за Бог като всемогъщо същество. 

Друго противоречие в тази част на книгата „Битие” съзираме в наивния момент на задаване на въпроси от Господ и техните отговори от страна на Адам и Ева. Ясно е, че за Бог не е нужно да търси своите чеда из градината, нито пък има нужда от техните отговори, защото Той трябва да знае всичко. 

Но най-крещящата несъвместимост с утвърденото схващане за всезнаещия, справедлив и милосърден Бог е проклятието,  което той отправя към собствените си чеда, и което според библейското сказание, противно на всяка логика, се пренася автоматично върху всички бъдещи човеци. В тази ситуация Божият гняв и коравосърдечност нямат граници и не признават никакви правила и здрав разум. Парадоксът се състои в това, че щом Адам и Ева са създадени от Бог, значи всички техни черти – характер, мислене, същност, душа, физика, поведение и т.н. се предопределят от Неговия замисъл и би трябвало нищо да не е в състояние да ги отклони от предначертания им от Него път. Следователно отговорност за техните постъпки носи Той и няма никакъв смисъл в приписването им на вина, която следва да се търси у техния Творец. 

Редно е да запитаме също така и защо, ако Бог знае всичко, той не знаел как ще постъпят собствените Му чеда? Или след като вижда всичко, защо не е видял какво замисля коварната змия и как ще се поддадат на нейната съблазън нашите праотци?

Силно неприятно впечатление обаче прави отмъстителността на Бог и садистичната безпощадност, с която той наказва Адам и Ева, ярко контрастиращи на благостта, снизходителността и милосърдието, които Му се приписват. Първо, няма никакво основание да бъдат санкционирани, при това толкова жестоко първите хора, които в крайна сметка са подвластни единствено на Неговата, а не на собствената си воля. Второ, в абсолютно противоречие на всяка логика и на представата ни за Него, той пренася проклятието си върху всички следващи поколения, които са предварително осъдени на мъки и страдания без дори да са се родили все още и, следователно, без да са извършили какъвто и да е грях. 

Това ли е Господ, за който е казано във втората книга на Мойсей „Изход” гл. 34.:

«6.Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний...

7. Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях»;

 - в книгата на Неемия гл.9.:   «Но ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив»;

 - в книгата на пророк Иоиля: «Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината».

Примерите за венцеславене на Божието милосърдие, дълготърпеливост и простителност (способност за прощаване), които услужливо и в изобилие ни дава Библията, са неизброими. Но когато внимателният читател се взре в делата Божии, той вижда рязко разминаване с хвалебствените дитирамби. В делата си Бог наказва жестоко, убива, проклина, осакатява, и както казва библейския текст: «Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода» (Изход гл. 34.) . 

Това е несъвместимо с идеята за състрадателност, справедливост, снизходителност, опрощение, благородство, великодушие, доброта, търпимост, човеколюбие и благосклонност, каквито с право се изискват от всяко човешко същество, и като пример за които ни се предлага Божието дело, което при взискателен прочит се оказва в противоречие с тия морални категории. 

Все пак трябва да имаме предвид, че т. нар. Свети писания са писани от хора, които са въплатили в тях своята представа за Божествения Разум, формирана от условията на обкръжаващата ги среда и от предшестващи ги вярвания. Ето затова Бог не е виновен за деянията, които Му биват приписвани от люде, познаващи слабо дори своя ограничен свят и неспособни да проумеят истинската Му същност. Каквито впрочем сме и ние, живеещите в ХХI век.

Искам да уточня, че тук не се подлага под съмнение самото съществувание на Бог, а единствено библейската представа за Него, разширена и допълнена от християнските теолози и превърната в непоклатима и неприкосновена догма от църковната институция. Фундаменталният въпрос "има или няма Бог" не е в компетенциите на автора, поради което и не се повдига и разглежда в настоящото критично изследване.                                                                    

Основните положения, залегнали в представата за Бога, изградена в библейските писания, са че Той е всезнаещ, всевиждащ и всеможещ. Това е неделимата "света троица" от условия, на които трябва да отговаря "нещо" или "някой", за да претендира за божествения трон. Липсата дори и на едно от тях нарушава задължителния актив от качества, които детерминират Бог и го отличават от всички останали същества, независимо дали обитават земния, подземния или небесния свят. Казано по друг начин, Бог трябва да Вижда абсолютно всичко от миналото, настоящето и бъдещето; трябва да Може абсолютно всичко, при това да го прави безгрешно и безупречно и трябва да Знае също абсолютно всичко от началото на света до самия му край. Само този, който отговаря на всички тия специфични белези, може да бъде Бог, защото Той е  Съвършен. Именно абсолютното съвършенство е основната специфична особеност, разграничаваща Бог от всички останали създания, които освен изначалното си несъвършенство, са и негови творения.         

 Освен това концепцията за Бог, въведена в употреба от Библията и установена от християнската богословска традиция, Го представя като създател на всички неща – на Вселената с всички небесни тела, на живата и неживата материя, на духа и на законите, според които функционира целият Всемир от най-малките градивни частици до най-големите космически обекти. Бог наблюдава и контролира всички явления и процеси в създадения от Него свят. Следователно Той е началото и края, Той е създателят и заличителят, Той е всичко и навсякъде, Той вижда, знае и може всичко, и нищо и никой не се ражда или умира, не се движи или стои неподвижно, тоест нищо не се случва извън Него и без Неговото знание и санкция. Принципът е, че който отговаря на тези ръководещи и първостепенни характеристики, Той е Богът, а всички останали сме Негови създания и се раждаме, живеем, мислим, постъпваме и умираме по Неговата воля и по Неговите закони.                                                                                                    

Това са основните компоненти, които моделират библейския образ на Бог, извън които всичко друго е ерес и противоречи на каноничните максими.  

Това вече не е стария възглед за езическите елински божества, притежаващи досущ човешки характери, недъзи и несъвършенства, които се различават от хората само по това, че са безсмъртни и обладават определени, непосилни за човека възможности (макар и това да не е малко). Тук става дума за класическия библейски Бог, за съвсем различна концепция, за напълно отделен модел.                                                                                                

Изхождайки от тези основополагащи за проумяването на библейския Бог постановки, които едва ли някой би оспорил, ние сме в правото си да заключим, че щом Бог е създател на всички неща и те съществуват по Неговите правила, значи Той е и първопричина за всичко случващо се в необятния Космос. А от това следва, че Той е ответствен за всичко, включително и за всички събития и явления на Земята. Тъй като Доброто и Злото са част от това Всичко,  съставен елемент от Божието дело, значи Той е отговорен и за тях. На какво основание тогава Доброто се приписва Нему, а Злото на други сили, мисля е резонен въпрос, който следва да се зададе на защитниците на тая теза.                                                                                        

Но ако все пак някой държи да освободи Господ от бащинство върху Злото, той трябва да признае, че щом То не е божие дело, значи е създадено от някой друг. Това означава, че този някойдруг има поне същата сила и власт като Бог и може наравно с Него да създава неща по свое усмотрение, без да се съобразява с волята Му. Щом Бог не е могъл да се противопостави на този Някой, създал Злото в противоречие с Неговото желание, значи Господ не е всесилен, не е всемогъщ, значи Неговата сила е крайна и ограничена.                  

Ако някой създава нещо пряко божието желание, то този Някой не е ли по-силен от Бог (а дали не е и създател на самия Господ)?                                    

Ако някой прави нещо, с което ние не сме съгласни, но не можем да му се противопоставим и той продължава да го върши, не означава ли това, че той е по-силен от нас?                                                                                                        

А щом Този, когото наричаме Бог, не е творец на всичко и не е всемогъщ, то с какво право нему се приписват божествени черти и характеристики и с какво право се назовава Бог, след като не отговаря на едни от най-важните условия, поставени от самата Библия и от християнската теологическа традиция?

 Друг полемичен въпрос, който ще разследваме в следващата публикация, е учението за т. нар. „първороден грях”, вината и последствията от който се прехвърлят автоматически на всички живели и живеещи на земята хора по силата на наследяването на осъдената от Бога и повредена от греха човешка природа.

                Курсова работа

                               на: Магда Мохамад Назер,

                              ученичка от 8д клас,НГДЕК

 "Какво би било,ако Библията не съществуваше

                                              или

 значението на Светото писание вчера, днес и утре."

                                                          "Мерилото за живота и силата

                                                         на един народ ще бъде винаги

                                                         неговото отношение към

                                                         Библията... Тя съдържа учение

                                                         за висша нравственост,

                                                         култивира възпитание."

                                                                                               (Гьоте)

            Библията... Библията е велико богочовешко дело. В нея

са застъпени корените на миналото, отлитащите секунди на

настоящето, перспективите на бъдещето. Много неща са

казани за Библията - Вечната книга, притежаваща редица

уникални качества, които нито една друга книга в света не

познава. Библията е уникална по своя произход. Тя е

достояние на цялото човечество за вечни времена. Известно е

огромното й значение за развитието на всяка една сфера на

човешкото битие и обществен живот, но Библията прави много

повече - тя докосва, извисява, "моделира" не само отделните

личности, но и цели народи, общности.Тя е една необикновена

книга - Книга на книгите. Дори и най-свирепите й критици са

принудени да признаят изящния й стил,значението й като

източник на знания и житейска опитност,силата на нравствените

й послания. Но не за това е необикновена тя. Това, което я

отличава от останалите книги, е способността й, като доближава

човек до Бога, душевно да го преобразява, пораждайки в него

стремеж към един по-възвишен и хармоничен начин на живот.

               За написването на Светото писание, както още се нарича

Библията, са били нужни близо 1600 год, започвайки от XIV

в. пр.Хр. и завършвайки в края на I в. Понятно е, че в процеса

на изготвянето й са взели участие повече от 50 представители

("автори"). Удивителен е фактът, че макар всички те да са

живели в различно време, без да се познават, и да имат каквото

 и да било общо, Библията притежава поразително единство в

съдържанието си. Съставена от 77 книги, Библията се дели на

две големи части: Стар и Нов завет. Тя е основата, върху която

е изградено християнството, защото: " Всичко, що е било писано

от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и

 утехата от писанията да имаме надежда / Послание към

римляните, 15:4 / ".

            Общото във всички части на Библията е, че са писани с

 Божие вдъхновение, за да напомнят на хората неотменната му

грижа и любов. Светото писание има един автор, споменат над

3800 пъти, и това е Самият Бог. Тя има една основна тема и

подчинени на нея множество други. Божият план за спасение на

човечеството чрез една личност - Господ Иисус Христос е и

най-ценната информация, която Библията ни предлага. Макар

да знаем, че: " Всичкото писание е боговдъхновено...

/ 2 Тим. 3:16 / ", единствено Десетте Божи заповеди са написани

лично от Бог - Отец. Като цяло Библията представлява

съчетание на божественото и човешкото. Подобно е и

естеството на Христос.

            Друго уникално качество е забраната за допълване или

отнемане на свещения текст. Това обяснява факта за пълната

хармония в съвременната Библия и откритите сравнително

наскоро в близост до Мъртво море древни манускрипти.

Свидетелства за това са и направените от световнопризнатия

математик Иван Панин твърдения, че математическият дизайн

на Писанието е извън досега на човешкия ум, и нито едно

човешко същество не би могло самостоятелно да напише

Библията. До тези заключения той достигнал благодарение на

отличното си владеене на гръцки и еврейски език, и упоритостта,

която проявил в заместване на буквите от тези азбуки. Макар

откритията му да не са признати от Вселенската църква и до

днес никой не е посмял да опровергае заключенията му.

Множество учени твърдят, че в Библията се крие таен код,

разчитането на който би помогнало за предотвратяването на

катаклизми и събития от световен мащаб. Говори се, че в

Свещеното писание са зашифровани всички важни моменти от

човешката история, придружени с имена, дати и подробности.

Опити за разгадаване на библейската матрица е правил още

Исак Нютон, според чийто биограф, физикът до края на живота

си е бил убеден в съществуването й. Други изследователи

съобщават, че са имали информация, базирана на Библията,

за събития като 11 септември 2001 год, войната на Персийския

залив, атентати и прочие, но предупрежденията им не били

взети под внимание.

           Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е

една от най-старите книги, своеобразно асимилирала и

обогатила мисълта и мъдростта на древните Месопотамия,

Египет, Гърция. Чрез Новия завет и христянството става част

от основата на съвременната европейска култура и

цивилизация. У славяните,както и у други народи първите

писмени паметници са преводи на части от Библията.

Характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни

 книги, е историческата и географската й обусловеност. Едно от

 най-честите твърдения на критиците срещу Евангелието е,

 че написаното в нея било неисторическо, имало характера

 на легенди и не можело да бъде доказано. Науката  обаче

познава няколко доста внушителни примери, категорично

доказващи достоверността на написаното: само преди

десетилетия бяха открити останките от величествената

 Вавилонска кула, датирана на около 4000 г. пр. Хр; доказано е и

400 годишното робство на евреите в Египет. " Легендата " се

оказва истина и в разказа за Содом и Гомор. Съвременни

разкопки открили останките от тези два града близо до Мъртво

море, а през последните две десетилетия се разкриха напълно

рухналите до основи стени на град Йерихон.

              Като литературно произведение Библията представлява

безценно съкровище. Тя съдържа поезия и проза, философия и

красноречие, драма и трагедия, лирика и нравоучения, право,

закони, летописи. Светото писание е най-превежданата,

най-разпространената и разпространяваната книга в света.

Преведена е на над 4000 езици, включително Брайл,

представлява най-издаваната книга, възлиза на над 60 млн.

 екземпляра годишно - рекорд в книгоиздаването. Притежава

 най-голямата читателска аудитория в света и е единствената

 книга надживяла вековете. Понастоящем са запазени над 8000

 манускрипта на латински и 4000 на старогръцки език.

              Силно въздействащо влияят взаимоотношенията между

Бога и Неговият народ. Именно тук се проявява както любовта

на Господ към човека, така и тази на човека към Господ.

 В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите,

 борбите, страданията и възходите, в грижата му за

" посятото между плевелите " ясно си личи непрестанната грижа

 на Твореца към творението, постоянният опит на любовта да

" ороси " цветовете на увяхващите добродетели. Хуманизмът

и любовта са основно застъпени в Библията. Стремежът към

духовно извисяване и усвършенстване на нравствените

ценности е единственият начин да се " доближим " до

Създателя. Божието слово има силата да промени грешника.

Векове наред учени, философи и мъдреци са се опитвали

да го направят,но без успех. 27 % от текстовете на Светото

писание са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само

Господ е този," който отначалото изявява края ". Потвърждение

на това е предсказанието в Откровение 9:15, където

седемнайсет века и половина преди да се случи е казано,

че Отоманската империя ще отслабне и султана ще потърси

помощ, за да не се разпадне империята му. Това трябвало да

се случи на 11 август 1840 год. Две години по-рано Йосиф

Лич от Филаделфия, базирайки се на пророчеството,

оповестява бъдещата капитулация, но никой не му повярвал.

Едва когато това се случило станало ясно,че думите му не

са напразно.

              Неизмеримо е благотворното влияниена светото

писание върху всички сфери на човешкото битие и обществен

живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело,

различни клонове на науката. Неизброими са имената

на хилядите представители на човечеството, дали чрез

творчеството си достоен израз на обичта си към Книгата

на Бога. Библията е най-обичаната, но и най-преследваната

книга в историята. Познати са не малко масови унищожения.

Хората ненавиждат Божието слово, защото се боят от неговата

истина. Библията бичува греха, невежеството, фанатизма. В

нея се прокламира доброто, казано е: " Както искате да

постъпват с вас човеците,така и вие постъпвайте с тях ".

             Малко известен е фактът, че първата книга, преведена

от братята Кирил и Методи през IX век и написана на

новооткритата славянска азбука, е именно Библията. В

по-късните преводи взимат участие изявени български

дейци като Петко Рачев Славейков,Неофит Рилски,

Константин Фотинов и други. В частност посланията на

Евангелието извършват революционен преврат в социалната

и политическа сфера на живот в България неколкократно.

Два са съдбовните моменти в историята на родината ни,

когато народът ни е спасен от асимилация: веднъж през IX

век, когато преводът на Светото писание от  Кирил и

Методий спира елинизирането на обществото ни,

повторното спасяване на народното ни съзнание започва с

дейността на Паисий Хилендарски и продължава с

печатането на Библията на новобългарски език през 1871

год. от даровития просветител и пламенен патриот Петко

Славейков. Благодарение на това първо издание се

поставят основите на българската граматика,

трансформира се модерният български език, формира

се автокефалната българска екзархия и се гарантират

процесите на българското възраждане. Загрижен за

погазването на добродетелите в следосвобожденския

период геният на българската литература Иван Вазов

споделя мнението си за Божията книга: "  Аз не зная

под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,

каквато е Библията... Там дето Библията се знае и

чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни

спътници на живота.Учудвам се, че тази Свята книга

 много слабо се знае у нас".

            Безкрайно е значението на Библията в човешкия живот.

Никой истински вярващ християнин не би могъл да си представи

света без Светото писание. Известния руски химик Ломоносов

казва: " Съществуват две велики книги, които трябва да четем-

природата и Библията ". Първата, за да признаем Божието

всемогъщество, втората -за да научим как да се опазим от

греховете ". Библията е най-дълбокият извор на нашата

цивилизация, както известният Рудолф Щайнер добавя в своя

реч на тази тема. И именно Евангелието, боговдъхновено по

същността си, е помогнало на цивилизацията ни да оцелее през

всички тези векове. Динамичният и греховен свят ни поглъща

безмилостно.Забързани в напрегнатото си ежедневие, все

по-рядко се обръщаме към Господ и към Библията, а именно

в това се състои Спасението -да отворим душите си и да

съсредоточим вниманието си върху непреходните неща в живота.

Библията ни дарява с надежда за изкупление и вяра в доброто.

Като пътеводна звезда ни посочва правилната посока, осмисля

живота ни, разпръсква мъглявината на безметежното ни

 съществуване. И не случайно Иисус Христос казва:

 " Аз съм Алфа и Омега; началото и краят; на жадния Аз ще

дам даром от извора на живата вода / Откровение на свети Йоана,

гл.21, стих 6 / ".