Сега да споделя и очакванията ми за същинската част на шоуто:

1. Очаквам грандиозни церемонии по откривнтето и закриването. Спомням си близкото минало и социалистическите масовки. А китайците имат и социализъм, и хора, в излишък.

2. Очаквам яка аванта за домакините и всичките велики западни сили (без Русия!). На какво ли не се нагледахме през годините! Срещи на борцовия тепих, които свършват 30 секунди по-късно когато "нашия" победи (Сеул ), нахлуване на публиката в боксовата зала (пак там!), идиотски оценки за домакински гимнастик (Атина), отпъждане на отбор от шампиони по щанги (нашия!) и връщането му в съзтезанието, когато необходимите комплекти са раздадени, на който трябва (Сидни).

3. Очаквам яко рязане на "диваци" като нас, осмелили се да спорят за медалите. Е, спорт е, не винаги можеш да предвидиш всичко.Може да хванем нещичко от "огризките". Но да повторим дори медалите от Атина - илюзия! И ние сме си виновни щом разчитаме на почти четиредесетилетни "набори" като Йордан Йовчев и Румяна Нейкова. Ама и как ни почнаха: Откриха на щангистите пещерен допинг. Явно някой им го е набутал, ама иди доказвай. Погнаха с проверки Нейкова и волейболистите. Ако не отрият нищо, споко, пак ще повтарят до успешен край.

4. Все пак може и да се случат неочаквани победители, малко феър-плей надпревари, моменти на истинско спортно състезание, неопорочено от съдии, предварителни сметки, влияние в МОК и световната политика. Кратки и случайни мигове, в които да си кажеш, че духа на първите олимпийци и Кубертен не е погребан напълно. Ще ги има ли тези моменти? Надявам се и си викам като в рекламата: "Ех, Олимпиадо, ех, мечти-и-и..."

Олимпийски Пекин ви поздравява с тази прекрасна песен от букет китайски изпълнители, в това число и Джеки Чан.

Не съм дотолкова навътре в китайския, за да ви я преведа :), обаче и това ще стане - някой ден.
Вчера Софи от Пекин (на китайски Бейджинг) ми написа следното, на моите пожелания за голям успех на Олимпиадата: "Надявам се, че така хората ще научат повече за Китай и за Бейджинг".

Мила Софи, наистина ние знаем малко за твоята прекрасна страна и нейния велик народ, обаче аз напоследък правя усилия в тази насока и мисля, че вече оценявам нещата по съвсем различен начин. Тримата китайци, които познавам задочно - Франк, Тина и Софи, са толкова мили, съдречни и весели хора, че когато получа съобщение от тях, все едно слънцето влиза в моята поща.

Някой ден, или поне в мечтите си, аз ще отида там. :)

Bei Jing Huan Ying Ni - ето снимка на веселите човечета, чиито имена, преведени едно след друго, означават: "Добре дошли в Пекин"!

Да сте мярвали, тъй периферно, съобщенията за дългия преход на Олимпиския огън от Атина до Китай? Свещеният пламък го очакват хилядни тълпи, но не да се докоснат до съкровеното тайнство на Олимпия! (Мога да направя сравнение, защото съм го посрещал на улицата преди олимпиадата в Москва!) Преминаването на огъня се превърна в арена на непрестанни сблъсъци между хиляди демонстранти и тежко въоръжена полиция и жандармерия. Според демонстрантите, тоталитарните убийци от Китай не заслужават да проведат игрите. Според властите - не трябвало да смесваме политиката и спорта! Егати лицемерието!
Отпреди няколко години доста хора казаха: Идеалът на Кубертен е мъртъв! Ами дори незапознатите с тънкостите на спорта са чували, че за да участваш в Олимпиада вече за трети път трябва да минеш през....квалификации. Кубертеновият принцип "по-важното е да участваш" е погазен безцеремонно. Естествено, в името на пълната комерсиализация на Олимпиадите. Много по-важни от спортните постижения, от интересните спортни сблъсъци, са парите, рекламите, телевизионните права, гигантското строителство, националната мания за превъзходство на великите сили, подхранвана с олимпийски медали  и титли.
Случаят с комунистически Китай просто оголи "скелета" на олимпийската идея. Китайските войници убиваха, клаха, затваряха и затварят хиляди тибетски монаси. Вместо да дадат някаква автономия на Тибет, те действат на стария, изпитан принцип на метрополията към колониите да задушават със сила желанието за свобода на един народ с вековни традиции.
Но изненадващо западните политици - "демократи" се оказаха твърде меки в критиките си. Никой не призова за бойкот на Олимпиадата. Разгадката на подобна позиция е проста. В това начинание са вложени прекалено много милиарди и те трябва да се върнат. "Подробности", че сигурно на първите, почетни редове в публиката ще седнат униформените убийци, стреляли по невъоръжени хора, не интересуват нито един държавен глава.  Принципите на олимпизма включващи най-напред мир, разбирателство, толерантност, ненасилие също са овехтели за тях пред приятните цифри в банковите сметки.
Къде, ако не в Китай ще са пълни трибуните на стадиони, зали, басейни, игрища? И къде ще се продават милиарди рекламни стоки на рекламни цени? И къде западни компании са навлезли покрай олимпийските игри и ще намерят необятни пазари?
А монасите в Тибет да ги стрелят! Но...спокойно, в последните дни убитите са значително по-малко.....
Да ви направи впечатление, че в постинг, посветен на спортно събитие, говорих предимно за политика? Единственият хубав момент в цялата магарещина е, че Пиер до Кубертен и останалите основатели на олимпийското движение отдавна са мъртви, за да не видят жалкия край на наистина благородната идея!