Спрете земята, искам да сляза. Само това мога да кажа.
Има дни като днешния в които контрастът между БГ контекстът (напр. възможността Нина Чилова за стане министър на образованието или фантасмагоричната тъпня с разцеплението на НДСВ, което е главната новина на държавата) и паметници на истинската грижа за благосъстоянието на детето като наръчника за деца със СОП на канадска провинция ме вкарва в отчаяние, че мнозинството български граждани видимо сме умствено изостанали и социални олигофрени. За капак, напоследък се сблъсках с нашата система за интегриране на деца със СОП, която освен, че е непроницаемо сложна е изцяло изградена без да държи сметка за самите деца.

Социална олигофрения
Това понятие напоследък просто ми се набива на очи навсякъде, във всеки клас!
Става нещо страшно в училище - дали след стачката, не знам!

Поведението на децата граничи със слабоумие.

Мисля, че просто не могат да си намерят мястото в това видимо побъркано, не знаещо какво да прави със себе си наше общество и реагират по свой си начин - като пищят, вият, говорят на най-висок глас в час или в тролея, засмукват се, пардон, целуват се по десет минути и така...
Вечер направо си тръгвам смазана от училище - от напрежение да се овладее всичко това и все пак да си поговорим малко и за философия ...
Представяте ли си? ...
(?!?!)

Ананан, знаеш Олигоферения (от гр. oligos и phren) (Kraepelin, E.). Буквално малка психика, малоумие, слабоумие. Наследствено, вродено или придобито в ранното детство,органично обусловено болестно развитие на цялостната личност и преди всичко на нейната интелектуално-мнестична дейност. Недоразвитието или задръжката на интелекта още не е олигофрения, тъй като те се дължат на социални, сетивни и соматогенни  причини. Олигофренията представлява обширна група патологични състояния с различна етиология; понякога наред с изразеното слабоумие се наблюдава едностранна надареност (хипермнезия, музикални или художествени способности). В зависимост от дълбочината на олигофренията се разграничават три отделни степени. Важното е за нас като философи-педагози, че трите се характеризират с градация по линия на конструирането на понятията. Намалява възможността да се образуват понятия по посока на пълна загуба да се образуват понятия, а идиотите - и представи!
Важното е в тази обстановка: да търсим бързи пътища за овладяването на Психичната енергия. Около това понятие ще се организира Бъдещето! Каквото и да си говорим във виртуалното ние сме в/сред/насред "епидемии" вилнеещи, като хали! Естествено където е най-крехък организма там и ще поддаде! От разговорите с колеги останал съм с твърдото заключение, че най-тежко е в началното за нашата Общност Образование.
Правило №1 да се съхранява Психичната енергия!
Ние се намираме в "окото" на циклон, удивителни времена. Оживяват спасителни  Ликове! Действителността прави лицата строги. Нужно е да се извика  на страж Суровостта, като особенно милосърдие. Близо сме до търсенето на спасителното, ние сме призвани да се действаме като екзорсисти пред лицето на "морална чума"!
Разбираемо, чувствителните да се държат, като усещащи  бедствие!
Ние да действаме: Спокойно, твърдо, убедително, мъдро!
Фактор МЪДРОСТ, ето това липсва в  интелектуалният  хват. Интелекта не е мъдрост!
Запознати ли сте с "бърнаут" професионалното изпепеляване?
Скъпи, приятели, пазете силите си за пристъпите на триглавата ламя. Както е известно от народната мъдрост. Ще се намерят юнаци :-)
Ние сме сред Сцила и Харибда: масовата "култура" и властовата пъкъл.
Може и да намерите по-различен поглед? По-прагматичен или по-призрачен? 

В окото на циклона си център-абсолютен баланс-държиш въртящия се циклон около себе си-ако можеш(това май е мъдро).

Лел, страшно интересен е коментарът ти...

Смятам, че децата със СОП се комплексират допълнително, заради факта, че са поставени сред другите деца в масовото училище. (Знае се, че предстои премахването на помощните училища в България.) Това, според мен, не е истинска социализация, а като че ли задълбочаване на проблемите. Смятам, че е по-добре да се създадат отделни паралелки с такива деца в масовото училище, а не децата със СОП да бъдат поставяни наред с другите, които имат "нормални" потребности.

Учениците със СОП присъстват в часовете, но им е трудно, даже невъзможно, да възприемат, защото нито методиката на преподаване, нито учебниците са съобразени с техните възможности. В същото време ресурсният учител и другите учители нямат физическата възможност да преподават допълнително същия учебен материал, така че да бъде овладян поне донякъде.

Точно така стоят нещата.Тази учебна година    закриха училището в нашия град.При нас сега се обучават четири дечица със СОП.Истината е, че те почти не посещават училище поради различни причини.Миналата година слушах лекции при доц.Шошева,която категорогично  се обяви против безмисленото съкращаване на помощните училища.Децата  в специалните училища се обучават по специална програма,при друг дневен режим и над тях не тегне непрекъснатата мисъл ,че са неуспешни  ученици .,каза тя.Другото,което разбрахме е ,че никой  от МОН не се е допитал до тях - специалистите,преди да  се предприеме тази стъпка. БГ действителност!!!

Миналата година правих танц с децата от 4 помощно училище в София(честваха 70 години от основаването му-носи името на проф.Кацаров-завършил обучение в Швейцария и пожелал да открие училище за деца,които имат нуйда от специализирана помощ)-намира се в гората в квартал Княжево-прекрасно е за децата и за целия екип с който работят.Тогава те споделиха точно тези тревоги,че искат да адаптират(МОН) в тъй наречено нормално училище( а те са чудесни същества,но им е нужно повече време за възприемане на света и е невъзможно в сегашната ситуация).Бяха много благодарни,че взех децата от танцовото училище и всяко дете танцуваше с едно,което вече бях научила в помощното училище.А след концерта децата бяха наистина щастливи и  се прегръщаха дълго,а мен прегрущаха като майка-квачка(много топло изживяване).В мен остана само неприятния спомен,че секретарката в нашето училище се чудеше на кой да прехвърли ангажимента и се изненада,че аз го поех с радост(безвъзмездно,заради непознати деца).Явно ще продължаваме да се мъчим да променяме нещо в държавната машина(кой, когато и както може с или без помощ,сам или със съмишленици).Това наистина е бг(в гетото)действителност.

Според мен всичко зависи от индивидуалния проблем и как е подготвено детето за срещаните трудности. В някои случаи е чудесна интеграцията, като примера на Заедно. Самата аз преподах в училище една година на момче, което имаше проблеми с придвижването и писането, но беше борбен и сега следва в Германия. Пет години преподавах на прекрасно момче в инвалидна количка - той беше отличник и покрай него класът беше много сплотен. Дори, преди да се построи специалния асансьор, момчетата от класа го качваха и сваляха по стълбите с количката. Тази година се запознах със семейство лекари, чиито дъщери имат нарушен слух. Децата им винаги са учили в общообразователни училища (голямата завършва архитектура, малката учи в НПМГ), но за целта съм убедена, че родителите добре са ги подготвили и за проблемите, които могат да имат.
Но не съм се сблъсквала истински с умствени отклонения.

Точно за последния случай иде реч.Тези дечица не са виновни за състоянието си и продължавам да мисля,че  тяхното  "социализиране",ако изобщо се случи ще стане  най-трудно и за тях с много проблеми.Работила съм с такива деца и те нямат особена полза от масовото обучение ,като тук изключвам ползотворния момент на контактуване с връстниците .Това дете, което аз обучавах винаги беше с написани домашни от бабата,то не можеше да чете и престоя в часовете се оказваше за него голямо изпитание.Знам за индивидуалната  работа ,но в четвърти клас  нещо трудно ми се получаваше с ограмотяването  му и работата с другите деца , и то влизах в класа само два пъти седмично.

Защо ми се струва,че повечето българи се увличат по външното(по-лесно),взимаш една опаковка(имам предвид опит от друга страна),а съдържанието вътре не те интересува. В България помощните училища вършат много добра работа(базата трябва да е модерна).Имитираме форма,а вътре кухо(вече болезнено кухо).

Идеята не е добра, защото не държи по никакъв начин сметка за нуждите и интересите на децата. По което прилича на социалистически петилетен план. Ще отчетем (и го правим текущо - вижте докладите на Масларова и Вълчев) Н-броя деца със СОП - интегрирани в общо образователен процес. Няма да отчетем - колко от тях са травмирани от интегрирането, нито някъде ще напишем защо в един и същи град закриваме помощното училище и правим от 0 ресурсен център, при положение, че трансформацията на ПУ в РЦ би излязла 2 пъти по-евтина, по-ефективна и по-бързо би довела да появата на квалифицирани екипи от ресурсни учители. Но това е управленско административната страна - хаотична както си я знаем. А човешката е пълна катастрофа - децата с умствени увреждания се третират като децата с физически увреждания.  Което е върхът на цинизма в отношението спрямо децата. Интегрирането на деца с физически увреждания е по силите на нормалното училище и дори вече имам няколко случая, в които учителите ме уверяват, че появата на такива дечица има много положителен образователен и социален ефект, върху останалите деца. Надявам се тези примери да са много повече от известните ми (знам за  сляпа отличничка, талисман на класа си и много добра подсказвачка ;-))) и едно дете в инвалидна количка, също с отлични резултати и страхотно сплотен около него клас вече 4 години - отказали са да преминат към кабинетна система в 5 клас, защото съученикът им не може да стигне до кабинетите над 1 етаж и учителите са се съобразили с тях). Очаквам идеи как да съберем информация за всички подобни успешни случаи на интгерация и да я разпространим колкото е възможно по-широко. Знам също и 1-2 пълни катастрофи с дечица с умствени увреждания - лошо оценени от комплексните екипи за оценяване, липсва им компетентна психиатрична помощ, точно когато преминават възрастови граници и проблемите им се задълбочават, дамгосани като негодни и обект на унизителни практики от останалите деца, които също преминават възрастови граници и без помощ от страна на родители, учители и психолози - най-лесно си намират отдушник върху по-странния съученик . Гледах програмите за подготовка на учители. Не открих възможност съвременният учител (извън дефектолозите) да може да се подготви да управлява учебен процес, в който участват деца с умствени увреждания. Още по-лошо. Не открих никаква причина класификация на видовете умствени увреждания от гледна точка на образователните възможности на децата. А учебниците по психиатрия са твърде дебели и доста трудни за четене от неспециалисти.

Очаквах да пуснеш подобен постинг и смятам, че е нещо, което ще внесе повече яснота по темата за същността на училищното образование.

Аз ще започна с онова, което вече казах на друго място. Смятам, че, за  да изясним как се осъществява училищното образование в системата на народната просвета, трябва да видим кои са отделните звена, от които се състои тя? А след това вече да уточним поотделно техните функции и да проследим връзките, които се създават помежду им.

Според мен звената или елементите на системата са следните: ученици, учители, родители (уч. настоятелство), училищно ръководство - директор и помощници, финансиращ орган - община или министерство, инспектиращ орган - РИО, орган, който провежда политиката в образованието - МОН, законодателен орган - Парламентарна комисия по образование. 

В центъра на схемата попадат учениците и учителите, които осъществяват образователно-възпитателния процес. Всички други са извън този център и имат спомагателни функции. Нека първо да отговорим на въпроса какво се изисква, за да се създадат оптимални условия за протичането на обучението. Спирам с писането до тук, че имам и други ангажименти днес.

Очаквам някакъв коментар на моите коментари - критичен, одобрителен, няма значение, но нека повече хора да се включат в обсъждането. Сигурна съм, че всеки има мнение по темата.

Ще продължа разсъжденията си от вчера. Искам да обясня защо в центъра на схемата трябва да стоят ученикът и учителят, а не само учащият. Защото в училище подрастващият има точно определена роля - ролята му на ученик, която предполага и обуславя съществуването и на другата важна фигура, без която учебният процес не би бил възможен - учителят. Между тях се осъществява взаимодействие, наречено учебен процес. Ако трябва да го онагледя, бих поставила две стрелкички от учителя към ученика и обратното: от ученика към учителя.

Този процес има две страни: 1. задължителна страна, която се налага и определя от учебната програма и 2. - в същото време е уникален и силно зависи от индивидуалните качества и възможности, както на ученика, така и на учителя. Взаимодействието е двустранно, защото учителят непрекъснато трябва да поддържа обратна връзка с ученика и спрямо информацията, която получава, да определя начините и средствата на своята методическа работа.

След като говорим за учебен процес, би следвало да кажем и какво съдържание влагаме в този термин. Последната формулировка е, че той е образователно-възпитателен, защото има две важни страни: образователна и възпитателна. Но лично аз смятам, че това не изчерпва всичко и че ако искаме да формираме мислещи личности, трябва да се обърне внимание и на още една, трета страна, която се пропуска, и тя е развиващата роля на обучението. За да бъде осъществена тя, е необходимо то да бъде ориентирано към личността, и тогава урокът технологично ще изглежда по друг начин, формата на организация ще бъде различна, качеството на образованието ще се повиши, защото няма да бъде подчинено само на овладяването на знания, умения и отношения, както сега, а ще бъде съобразено с особеностите на всеки ученик, с неговите възможности и предпочитания.

Личностно-ориентираното обучение осигурява развитие и саморазвитие на личността на ученика, изхождайки от неговите - на ученика - индивидуални особености като субект на познанието. То се опира на личните му способности,  склонности, интереси, ценностна ориентация и натрупан досега жизнен опит. В основата му стои признаването на самобитността, индивидуалността, неповторимостта на личността. Една от най-популярните теории в това отношение е теорията на Виготски за зоните на развитие.

Така че, когато говорим за учебен процес, бих отбелязала три страни на взаимодействие:

- образователна - овладяването на необходимия обем от ЗУО;

- възпитателна - обхваща педагогическата работа в училище;

- развиваща - работата да се основава на факта, че всеки ученик е личност с неповторима индивидуалност.

М-м-м-м-м, да.   

Разбирам, че нахвърляни така, идеите ми предизвикват объркване. 

... Необходимо ми е време за размисъл, ... за прочит на книгите си по темата и за прилежното подреждане и представяне на идеите си. Те без съмнение ще отчетат и научено тук.

Очаквайте включване след 10-ина дни.

На който му е особено мъчно за мен, може да ми пише имейл.

И аз мисля, че имаме разминаване в идеите. Явно ти не ме разбираш и аз не те разбирам, но полека-лека ще стигнем до изясняване на въпросите.

Имай предвид, че моят поглед върху нещата при всички случаи ще бъде различен, защото аз изхождам от гледната точка на учител. И ако вземем за база едно училище, в центъра на кръга бих поставила класната стая, след това самото училище, после бих разгледала нещата на общинско, градско и национално ниво.

на мен ми се стори, че и двата подхода (на Павел и на Куини) си имат логика, просто служат за различни неща (посторения). трябват ни още участници в тази дискусия, за да решим на кой проблем ще мислим върху решението най-вече, каквито сме се събрали в таз една общност (вътрешни и външни на системата хора).
аз (уви) съм от групата на външните, и като Павел по-спешни ми се виждат структурните проблеми на системата. иска ми се да има по ясна идея какво от общото ни национално образование се рашава на училищно ниво, какво на общинско и какво на национално - кой за какво отговаря и кои са средствата, които трябва да му се дадат на разположение, че да си изпълни задълженията. намирам за капак, че на училищно ниво се рашават по-малко неща, от необходимото и поради това училището не може да зафункционира като един организъм. причините са много. ще пиша отделен пост за разните фактори, които ги пораждат. ще пробвам да съставя схема.
Куини (за огромна радост на цялото българско образование) е от вътрешните хора и от групата точно на учителите, които с право се тревожат, че вътре в училище са налице едни нелицеприятни тенденции, свързани с това, че учебният процес се разбира от маса учители по погрешен начин. Като Куини, която не познавам лично, в последните 3-4 години мислят доста прекрасни учители, които познавам лично и от години. Та не ще да е някакво лично и твърде индивидуално преживяване на нашата домакиня тук в тази общност искам да кажа.
Просто казано, докъдет аз го схаващам, според Куини рязко подобрение в обозримо време ще настъпи ако се възстанови нормалната и пълна версия на учебен процес. Според такива аусайдери като мен и Павел - има по-големи шансове в реално време да видим подобрение, ако спешно се разплете структурната mess на образователната система, която в момента парализира училището като основен организъм. 

Благодаря ти, Пайдеа!

И не защото искам да дърпам конците към онова, което аз мисля, но когато търсим причините за проблемите в българското образование и се опитваме да си отговорим защо училището не функционира като здрав организъм, трябва първо да формулираме и изясним неговата основна мисия и начините, по които тя може да се изпълни. Павел казва, че аз засягам едностранно само процесите, които протичат там, но дали има нещо друго, съществено, което пропускам? Кое друго извън учебния процес е толкова важно, има своите определени цели и специфични характеристики и заслужава да бъде включено в схемата като нещо много важно?

Аз мисля, че всичко останало произтича именно от конкретната работа, свързана с учебния процес, който, за да бъде провеждан на добро ниво, поставя изисквания по отношение на учителя: към неговата подготовка, квалификация, педагогическо майсторство, ценностна система, интелектуални възможности и др. След като държавата е толкова взискателна към учителите, тя е длъжна да се погрижи за тях така, че да бъдат изпълнени всички тези изисквания, които тя отправя към него. Като се започне от нормализиране размера на учителските заплати работа, мине се през осигуряване на възможност за квалификация от всеки учител, който има желание да се включи в такива форми, и се стигне до обективен, справедлив, компетентен контрол върху работата на всеки учител. Тук опираме до работата на институциите, които действат в нашата сфера. Съгласна съм също така, че всеки учител, който постига по-високи резултати в работата си, трябва да бъде признат и оценен. Ето, в момента ми минава през ума и друго, което пречи на работата: че напоследък времето на учителя изобщо не се цени, защото той е обременен с излишно, ежедневно писане на документация. Кому е нужно това?

Освен изисквания към учителя, за учебния процес е необходимо да се осигури добра материално-техническата база, адекватна на времето, в което живеем – време на високите информационни технологии. А това осигуряване е грижа на финансиращия орган и на директора като мениджър. На мен лично единственото нещо, което са ми осигурили по отношение на базата, е тебешир, дъска за писане и класна стая с чинове. Ако желая да онагледя работата си, трябва аз самата да изработя нагледни средства, като материалите за тях също трябва да си ги купя аз. Но тази подготовка, освен че губи време и пари, в повечето случаи не води до добри резултати. Аз например, искам вместо разни измислени табла да ползвам възможностите на мултимедията, но за нея ми е необходим лаптоп и проектор – това обаче на практика не се разрешава на учителите. А и дори да се разреши, мултимедийният проектор е един-единствен за едно училище и не би могло да се разчита на него винаги.

Темата е безкрайна и затова спирам до тук. Искам само да стане ясно, че ако надникнем в класната стая, там където учителят свещенодейства, и видим всичко онова, което се случва в нея, можем оттук-нататък да засечем проблемите в нашата сфера, да разберем кой не си върши работата както трябва и да набележим пътя на развитие. Ако разсъждаваме по този начин, като се върви отдолу нагоре, няма да се чудим защо нещата не вървят и защо например отгоре ни се спускат разни странни неадекватни указания, които нямат нищо общо с реалното положение в училище.

Направих един вариант за структурна диаграма на образованието, но не успявам да кача изображението в сайта.  Посъветвайте ме как да направя това?

Сега проверих дали има проблем с качването на изображения в галерията и се оказа, че там дава някаква грешка, за което ще предупредя програмистите.

Иначе ти би могла да сложиш картинката тук (най-добре с влачене от съседния прозорец, а не с вмъкване през бутончето на редактора, че и там дава грешка понякога), стига да я качиш някъде, без значение къде. Ако ти е трудно да я хостнеш, прати ми я на мейла /polirang(кльомба)gmail.com/ и аз ще ти я сложа.