Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най- добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.

               Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на един етаж, три стаи една след друга. Постегна покрива, вароса стените, разчисти обраслия с тръни двор, после изкопа кладенец, за да има поливна вода. И заживя сам всред тишината на дългите вечери, огласяни само от кучешкия лай и песента на щурците. Апартамента в града остави на жена си, която го напусна малко след това. Нямаха деца, което направи по-лека раздялата. Само понякога, провесил мъжкото си пране на дългата тел между двете черници в края на двора, си мислеше, че не е лошо да си намери някоя самотница като него. Но времето си минаваше неусетно и това не се случи.

               Есента, на границата със зимата, беше за Дачо време за баберка. Сутрин мъглата все още пъплеше по изораните коловози на селския път нагоре, към големия лозов масив при скалите, а той вече беше напълнил половин найлонов чувал със сухи чепки грозде. Ръцете му се обагряха в тъмночервено, лепнеха от сладост, а осите обикаляха небръснатото му лице. Забърсваше потта от челото си, и малко след пладне сядаше между редовете да хапне сирене, домати и евтина наденица, която често купуваше на вересия от селския магазин.  Надвечер слънцето огряваше превития му гръб, зад който надолу по пътя влачеше една дървена триколка, натоварена с десетина чували баберка. Лозята бяха вече стари, но все още раждаха и нямаха обиране. Още същата вечер опушваше с вряла вода голямата бъчва, добавяше вода към смачканите в един очукан леген чепки, и каталясал се унасяше в доволния си вече самотен сън.

              Една ранна декемврийска нощ, тъкмо виното беше вече прекипяло и тихо зрееше в пресипаните малки бъчонки в пристройката до старата къща, ухото му долови приглушен кучешки лай, по скоро жално хриптене, навярно имаше хора в двора. Нахлузи ботушите, взе брадвата, опряна на прага, и излезе навън. Кучето му се беше омърлушило, на главата си имаше голяма рана. Звездите ярко светеха, месечината се хилеше, извита като сърп около тях, и тогава видя двете сенки, които изнасяха на смълчаната улица пълните буренца. Извика след тях, нещо златно проблесна около врата на единия. После изведнъж усети как му притъмня пред очите, ударен отзад в тила с нещо метално и твърдо. Когато се съвзе, кръвта му беше напоила ризата, усети сладкия й вкус в устата си, беше гъста и с аромат на вино от баберка. Помъчи се да си припомни лицата на двамата, и внезапно си каза, това със синджира беше на онзи младия пияница от края на селото, който не излиза от кръчмата вече цяла година. А чака дете, беше разбрал това случайно, когато предния ден си купуваше хляб на площада и го видя с трима негови авери. Пиеха бира, седнали направо на  разбития тротоар пред магазина.          

                   Ванко се роди два дни след онази нощ. На втория месец забелязаха, че на гърба си има белег, сякаш изсъхнала чепка грозде. Растеше заедно с него, и след няколко години децата му сложиха прякора Кабернето. Но не беше само това. Момчето имаше умни очи, беше здраво, но заекваше и странеше дори от приятелите си. После майка му замина за Гърция, остави го в ръцете на винаги пияния му баща, който не се интересуваше дори как е в училище  малкият.Така израсна до пети клас, когато един ден почука на вратата на Дачо.

-          Ще ми дадеш ли вино, имам пари да ти платя.

-        Не си ли малък, за да пиеш - му се сопна Кантонера, тъкмо почиваше от плевенето на няколкото реда царевица, която беше посял в двора си.

-        За баща ми е, ще ме пребие, ако се върна без вино. Твоето било по-хубаво от магазинското, така казва- протегна ръката си Ванко, стискайки в ръце банкнота от пет евро.

             Парите, които му праща майката, веднага се досети Дачо и се запъти към избата. Дървената порта изскърца зад момчето, когато изведнъж се учуди, ами малкият дори не се запъна в разговора, както винаги. Каква ли ще е тази работа.

              Изминаха три-четири години, идването на есента не тревожеше толкова много вече побелелият Дачо. Нагоре в лозята идваше да му помага младият му приятел, Ванко. Момчето рядко приказваше, но си личеше, че расте умен и работлив. Искаше, като порасне, да замине при майка си да й помага и да дели с нея самотата в пустата му чужбина.

                               - И това ще стане, сине- погалваше го с напуканите си ръце Дачо и незабележимо от него въздъхваше.

              Беше в края на лятото, когато мъжът облече най-здравите си и чисти дрехи, взе селския рейс и отиде в големия град. В джоба си беше сложил плик, омотан със тънък сезал. Вътре грижливо бяха сгънати двеста евро. Наложи се доста да почака, когато влезе при гледачката. Една стара жена, но с ясен, тежък и остър поглед.

-        А, ти за момчето ли си дошъл- направо започна тя. Ще го излекувам, бъди рахат, ти само идните три седмици недей с никой да говориш, останалото остави на мен. Носиш ли парите, иначе няма да стане.

               Идващите двадесетина дни никой не видя Дачо да излиза от къщи. Комшиите, дошли за малко да го навестят, дори го помислиха за онемял. И така на четвъртата седмица в селото се разчу, че Ванко проговорил, сякаш никога не бил заеквал. Дори петното на гърба му било започнало да се изличава. Странна работа, си казваха хората, как ли стана тази работа, ама нали всяко чудо за три дни…

               Един ден, преди есенната баберка, при Кантонера дойде Ванко.

-        Чичо Дачо, заминавам, вече съм на осемнадесет. Ще ти пиша, само не знам кой ще ти помогне за лозето. Но догодина, живот и здраве, тук съм за седмица, ще ти помагам пак. Че ти къде си без виното от баберка.

                       И сега навън отново е зима. Той стои пред малката маса, на която има сирене, последните откъснати домати, почти зелени, и евтината наденица, купена на вересия от селския магазин. Но в чашата му отново искри с тежкия си аромат виното от баберка. В ръцете си държи плик, селската поща този път го е зарадвала, както никога до сега. Слага очилата си, започва да чете, и нещо му премрежва погледа, бърза да изтрие очите си и сякаш чува гласа на Ванко.

               ”  - Чичо Дачо, с мама сме много добре, вече започвам трети месец тук, при нея. Лесно си намерих работа, дори се харесах с едно момиче, и то от нашите села наблизо, случайност някаква. В неделя обикновено излизаме навън, тук морето е по-топло от нашето. Не че съм ходил на нашето, но така разправят. Понякога си поръчваме освен храна, и бутилка вино. Бяло или червено. Те тукашните вина са много хубави.

                  -  Но чичо Дачо, никой не прави такова силно, ароматно и гъсто вино, като твоето. Вино от баберка, майстор си ненадминат, това да го знаеш. Обещал съм догодина, като си дойда на село, да взема една бутилка насам. Да разберат всички, кой е чичо Дачо и какво вино умее да прави. И то от баберка, а нямам си на представа какво ще бъде, ако го направиш от истинско грозде.

                  - Поздрави от твоя син, Ванко.”

                  В чашата се търкулнаха две кротки сълзи, и дали от тях, но за първи път от онази декемврийска нощ вкусът на виното беше само на грозде, дори и цветът му се стори друг.

                 Не беше цвят като кръв тъмночервена. Беше само цвят тъмносин, на баберка от истинско грозде.

                          24.11.2010                                    Любомир Николов

Монасите и уискито ....
Когато познанието за дестилирането се предава от монасите на селяните, името на алкохола също се променя. Монасите са го наричали „Вода на живота", на латинси (Aquavitae), а в Шотландия келтите започнали да го наричат Uisce Beatha (произнасящо се Isge Beha), което за много хора е труднопроизносимо, затова по-късно под влияние на английския език думата се променя на Fwisge, а след това на уиски. Шотланците все още обичат да наричат уискито „Вода на живота" или поне лекарство.

Зараждане на дестилацията
Законът за алкохола от 1823 г. бил приет след упорита работа, особено от страна на дюка на Гордън (Glenfiddich и Balvenie - провинции на територията на Гордън), който от всички земевладелци имал най-много незаконни дестилатори по своите земи. Той знаел за тях, но не можел да ги предаде, защото щял да изгуби своето влияние. За него било ясно, че уиски ще продължава да се произвежда и е само въпрос на време, кога ще се промени законът, така че и двете страни да бъдат доволни и да печелят пари. Така се зараждат дестилаторите, които познаваме и днес.

Първата световна война и двама врагове
Скоро след началото на Първата световна война производството на уиски е ограничено, за да се намали употребата на ечемик. Но войната не е единственият проблем на дестилаторите. По това време Министър председател на Великобритания е Лойд Джордж, който подкрепя забраната на уискито. Първата стъпка за това е ограничаване на часовете, през които може да се консумира алкохол. През 1915 г. е постигнат компромис вследствие на сериозна кампания от страна на дестилаторите. В резултат на това е изработен проектозакон за алкохола. Според него, за да бъде годно за консумация, уискито трябва да отлежава поне 2 години.
На следващата година този период е увеличен на 3 години.

Следвоенно разпределение и ограничения
Годините след Втората световна война - новото правителство контролира продажбите на уиски, като се набляга на износа (4 от всеки 5 кашона са за износ). В края на 50-те години няма никакви ограничения върху производството на уиски на вътрешния и външния пазар. На практика търсенето се увеличило толкова, че наред със старите дестилатори, които отново започват да функционират, се създават и нови.
Фамилията на Уилям Грантс е собственик на Glenfiddich и Balvenie, но решава да отвори през 1963 г. и пшенични дестилатори. Допълнително е създаден малцов дестилатор в рамките на пшеничния дестилатор.

Малц за света
До 1963 г. по-голямата част от употребяваното уиски е смесено. Такова се пие също и в Шотландия, но там и в северна Англия малцовото уиски също е на почит. До този момент обаче малцовото уиски не се произвежда за износ. За първи път Glenfiddich започва да продава малцово уиски извън Англия. Glenfiddich, Glenmorangie, Glen Grant и Strathisla се продават от известно време в Шотландия, никой преди Уилям Грантс и синове не е гледал сериозно на идеята да ги изнася.

Езеро от уиски
Производството и продажбата на уиски нарастват до началото на 80-те години, когато се достига свръхпроизводство, Glenfiddich и Balvenie остават на пазара, но както и други дейности, драстично намаляват производството. DCL затварят 11 дестилатора само през 83-та година. Другите компании също намаляват производствения си капацитет. Оттогава насам продажбите са нараснали за периода от 5, 10, дори 15 години.

Glenfiddich - История на марката
През 1886 г. Уилям Грант купува земя в долината на река Фидич, където построява дестилатора Glenfiddich. Той започва да функционира през зимата на 1887 г. С цената на много усилия и умения се създава изключителният едномалцов продукт. За това допринасят също така кристално чистата изворна вода, планинският въздух и необичайно малките размери на казаните. Днес Glenfiddich е най-известното едномалцово уиски в света, което все още се произвежда по същия начин и със същите съставки, както и в началото.


Уискито от гледна точка на възраст и бъчвите, в които отлежава
Специалната резерва на Glenfiddich като цяло е непроменена от 1887 г. Първоначално се е продавало като 5-годишно уиски, впоследствие след внимателно проучване се стига до извода, че напитката е най-добре балансирана в периода от 8 до 12 години и така възрастта му е увеличена на 8 години. Това е отбелязано на етикета. Впоследствие други марки предлагат продукти на възраст от 10-12 години, което намеква за предимство над Glenfiddich.
Маркетинговата страте гия се насочва към набляга не на превъзходството на Glenfiddich над други по-млади напитки. На практика Glenfiddich е смеска от уиски на възраст между 8 и 12 години. За да отговори на пазарното предизвикателство, се създава специална резерва на възраст 12 години.
За отлежаването основно се използват традиционни дъбови бъчви. Едва 10 % от бъчвите са такива, в които е отлежавало шери. Уискито се оставя да се смесва за период до 9 месеца, преди да е готово за бутилиране.

Едномалцово уиски номер едно в света
Днес Glenfiddich е най-продаваното малцово уиски с пазарен дял от около 20 %. Останалите 80 % се поделят между повече от 80 дестилатора.

Независима компания, която все още е семейна собственост
Glenfiddich е основана от Уилям Грант и след пет поколения е все още собственост на същата фамилия.

Първи основен износител на малцово уиски
Заслуга на Glenfiddich е световното разпространение на малцово уиски. Дълго преди конкурентите Glenfiddich използват маркетинга като основна стратегия, която води до появата на известната зелена триъгълна бутилка, отличителния чернозлатист етикет и кутии, в които се продава уискито.

Дестилация и бутилиране при извора
Уискито се прави на същото място, където се и бутилира. Тоест меката и чиста вода от извора се използва във всички етапи на производството на продукта.Закупуване на земя за запазване на чистотата на водата
Уилям Грант и синове притежават заобикалящата дестилатора земя, включително и Роби Ду. Водата постъпва директно в дестилатора, без да е замърсена от нищо.

Признание от Шотландската индустрия
Конкурентите са избрали Glenfiddich за един от десетте най-добри производители сред 100 други.

Дестилатор на годината
Компанията печели наградата 3 поредни години, което е прецедент.

Сирене и вино - ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. В други материали на Vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. Признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. Известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. Все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала - вносните сирена - които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

От къде идва сиренето?

Сиренето е една от най-древните храни на света. Първи записки за преработването на краве мляко идват от Месопотамия и са датирани на 5000 г. пр. Хр. По всяка вероятност обаче сиренето съществува от времето, от когато хората държат крави и кози и знаят как да използват млякото им или отпреди минимум 12 000 години. За това как е започнало производството на сиренето експертите имат две тези. Под влиянието на топлината съхраняваното в глинени съдове мляко се е вкисвало и сгъстявало и така възниква бялото сирене в първоначалната си форма. Жълтите сирена пък са се получили при съхраняването или пренасянето на млякото в телешки стомаси. Намиращият се там сирищен фермент предизвиквал съсирването на млякото.
Технологията за производство на сирене се е усъвършенствала непрекъснато в продължение на столетия и днес тя позволява правенето както на висококачествени ръчно произведени местни деликатеси, така и индустриална продукция на едро.

Класификация на сирената

Най-популярните и полезни за ориентиране в ежедневната ни консумация признаци за класификация на сиренето са:
- Вида мляко - краве, овче, козе и т.н.;
-- Масленост на млякото – обезмаслено, пълномаслено и т.н.;
-- Начин на производство – прясно, меко, полутвърдо, твърдо сирене;
-- Начин на зреене – закваска, ферментация, червена бактериална култура, благородна плесен и т.н.;

Вкусови дескриптори – за улесняване на ориентацията в изключително разнообразния свят на сиренето е създадена схемата на вкусовите дескриптори. Тя има важно значение за комбинирането на сирене и вино, тъй като при нея интензивността на сиренето е на преден план. Прилага се за “естествени” сирена или такива, при които вкусът не е променен от билки или подправки. Различават се следните вкусови групи:
-- слабо интензивни сирена, с мек и деликатен вкус – пресни сирена, както и средно-твърди, деликатни жълти сирена като гауда, едамер и т.н.
-- интензивни сирена – меки и полутвърди сирена, получени от въздействието на специални култури микроорганизми – камамбер, бри, “винени и бирени” сирена и т.н.
-- интензивни, пикантни сирена – зрели сирена от всички степени на твърдост като например тези с благородна плесен, с червена бактериална коричка, тиролското планинско сирене (Bergkaese) и т.н.

Удоволствието от сиренето

Сиренето изисква не по-малко грижливо отношение от виното, или поне в случай, че искаме да ни предложи най-доброто от себе си. Най-важните правила:
-- Температура – изваждайте от хладилника около час преди консумация, за да могат ароматите на сиренето да се разгърнат максимално. Изключение е прясното сирене, което се сервира винаги охладено;
-- Степен на зрялост – консумацията на оптималният етап от развитието на едно сирене е важна; не яжте недозрели или презрели сирена, ако желаете да ги оцените по достойнство;
-- Вид – сиренето не се реже просто на дебели филии или недодялани кубчета – факт, който все още има трудност да проникне в главите на работещите в ресторантския бранш у нас. Има начини и пособия за рязане на почти всички видове сирена, описани в многобройни книги;
-- Единство – най-добре е сиренето да се купува, и сервира, на цели пити. Така то изсъхва по-бавно, изглежда по-добре, а и да предоставите на гостите си сами да отрежат желаното по големина парче говори за стил;
-- Отлежаване – сиренето е жив продукт и поради това - силно чувствителен. Ако нямате условия за съхранението и бавното му отлежаване, купувайте количество, което ще консумирате бързо;
-- Съхранение:
-- меки сирена с бяла плесен – винаги в оригиналната опаковка, при която специално покритие запазва желаната бактериална флора;
-- сирена със синя и зелена плесен – алуминиево фолио;
-- полутвърди и твърди жълти сирена – прозрачно фолио или влажна кърпа;
В никакъв случай не дръжте сиренето в кутия с капак – то трябва да диша!

Кое с кое?

Прясно сирене – готово за консумация на деня след производството му, това сирене съдържа голям процент вода – около 70%. Произвежда се от краве, овче и козе мляко. По-известни сирена от тази група: пресносолно сирене в саламура, cottage cheese, прясна Robiola, Murazzano, Caprino, Tomino (Италия) и Sainte-Maure (Франция).

С него хармонират добре пенливи вина (класически или от ароматни сортове), леки и свежи бели вина (совиньон блан, мускат, ризлинг, грюнер велтлинер, френски шенин блан), но и по-екстрактни като шардоне, пино гри, пино блан с малко дъб, свежи розета, по-танинови червени, не особено сладки десертни.

Меки сирена с плесен – добавянето на благородната плесен Penicilium camemberti към млякото или обработването на повърхността на сиренето преди зреене е причината за образуването на бялата гъбична флора и за този приятен гъбено-малцов вкус и аромат. Преди да са готови за консумация тези сирена зреят три до четири седмици.
Към тази група принадлежат: бри и камамбер не само от Франция, но и от всяка друга страна, Tomme de Vaudois, Bio Schaf Chаеsli, Bio Huus-Chаеsli (Швейцария); френските Camembert de Normandie, Brie de Meaux, Brie de Melun, Chaource, Fougeru, Brillat Savarin, Coulommiers, Saint Felicien; италианските Formagella, Tommino Stagionato, Paglietta.
Виното към това сирене може да е пенливо (класическо, от ароматни сортове, може и с по-висока остатъчна сладост); плътни и екстрактно сухо бяло (шардоне, пино гри, пино блан, грюнер велтлинер); десертно.

NB! Ако решите към тези вина да сервирате червено вино, то тогава изберете само такова с малко или много меки танини и известна екстрактна сладост – пино ноар и не особено плътна сира/шираз.

Меки сирена с червена бактериална коричка – формата им варира от малка кръгла пита през квадратна до такава на тухла. По време на зреенето (2 до 4 седмици) сиренето се обтрива със саламура и червени бактерии (Brevibacterium linens), което оцветява повърхността му в оранжево-червено до кафеникаво и му придава специфичен вкус.
Към тази група принадлежат: австрийските Schlierbacher, Schlosskаеse, Backsteiner, Graf Gоеrz; немските Limburger, Romadur; френските Reblochon, Pont-l"Еvеque, Livarot, Epoisses, Langres, Munster, Maroilles, Citeaux; италианското Taleggio.
Вината за тези сирена: пенливи тип dry или semi-dry (със значителна остатъчна захар); плътни и екстрактни бели, полусухи бели; десертни с по-висока остатъчна захар.

NB! Който не иска да се откаже от червеното вино, би трябвало да избере плътни меки вина с екстрактна сладост (пино ноар, мерло). Малко или много меки танини са предпоставка да се избегнат горчивите нотки.

Среднотвърди сирена – групата с най-многобройните и разнообразни представители, които могат да бъдат получени посредством различни производствени техники, могат да са с различна вкусова интензивност, с или без участието на бактерии. Това, което ги обединява в една група е съдържанието на сухо вещество (мазнина, белтъчини, минерални елементи и др.) и на вода – двете групи съставляват съответно по 50% от масата. В голямата си част тези сирена се произвеждат от пастьоризрано краве мляко и след 6 седмици зреене са готови за консумация. Особено качествените сирена зреят до 10 седмици в мандрите.
Към тази група принадлежат: австрийско-швейцарските Mondseer, Tilsiter, Rаеsskаеse, Geheimratskаеse, Butterkаеse, Raclette, Drautaler; швейцарското Vacherin Fribourgeois; френските Morbier, St. Nectaire, Tomme de Savoie; италианското Fontina; холандските Edamer, млада Gouda.
Умереният вкус на тези сирена ги прави особено подходящи за вино: всякакви сухи бели вина, от леки и свежи, през класически до по-екстрактни; също така и полусухи; леки и средно тежки червени вина – пино ноар, мерло, сира, каберне совиньон и др.

Твърди сирена – най-подходящото мляко за производството на висококачествени твърди сирена идва от крави, отглеждани на открито и хранени само с прясна планинска трева през лятото или богатото на билки сено от нея през зимата. Твърдите сирена могат да са с естествена кора, както и червена бактериална култура. Зреенето при тези сирена продължава минимум 3, често и 12 месеца.
Към тази група принадлежат: австрийските Emmentaler, Bergkаеse und Alpkаеse, швейцарските Gruyеre, Emmentaler, Appenzeller, Sbrinz; френските Beaufort, Comte, Cantal; италианските Asiago, Pecorino, Montasio, Parmigiano, Grana Padano; испанските Idiazаbal, Manchego; холандските Favorel, зряла Gouda; английският Cheddar.
Вината за тях: плътни и екстрактни бели вина, тип бургундски; плътни и танинови червени вина със зрели и добре интегрирани танини; айсвайн и по-елегантни благородно сладки вина.

Сирена с благородна плесен – сирената със синя или зелена плесен се числят към групата на полутвърдите сирена. Произвеждат се най-често от пастьоризирано краве мляко, като при някои сирена се използват овче или козе мляко, често в сурово състояние. Млякото се засява с плесента, на която сиренето “Рокфор” е дало името си – Penicillium roqueforti, а по време на зреенето с игли се пробиват въздушни канали, в които се образуват характерните синкаво-зелени плесени.

Към тази група спадат: австрийските Kracher, Оеsterkron, Blauhudler; френските Roquefort, Fourme d’Ambert; италианските Gorgonzola dolce, Gorgonzola piccante, Castelmagno; испанското Cabrales; английското Stilton.
Вината за тези сирена трябва да бъдат сериозни: зрели, отлежавали бели сухи вина (стари бургундски, ризлинги, грюнери) и десертни вина с благородна плесен, като трябва да се има пред вид, че по-зрелите сирена искат по-висока остатъчна захар.

NB! Червеното вино, което може да се изправи пред сирене с плесен трябва да е с екстрактна сладост, много плътно, с много зрели танини. Въпреки това е възможно да се усети една, за някои хора доста напрягаща сетивата, киселинност.

I

Прости мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,

и моят дух неудържим лети

към щастие - към бури и вълненйя?

Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!

Жени и вино! Вино и жени!

II

Колиба кривнала е ваший храм,

кандило слънцето ви е... - Плъзнете

по призраци, а мене оставете

да поживея, както аз си знам:

в безумства и вов вихрени наслади!

И погребалний ми ли чуйте звън,

не ме окайвайте, че сили млади

прахосал съм: то беше дивен сън!

III

О, нека отлети живот крилат -

ала със пълна чаша във ръката,

кога тъй сладостно шуми главата,

когато цял е в рози Божий свят!

И нека отлежала се отпусне

на топломраморните й гърди,

несвестно нека шепнат бледни устни:

- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Кирил Христов

Сложи ръка на мойте устни,

Когато морна да копнее,

ръка към чашата се спусне,

и пламнала се не помае.

Сложи ръка и запази ме,

Да не надвие лъст безмерна,

в любов и сладост твойто име,

Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми

чувства да кипят ,като в младо вино,

и само обръчите на възпитанието мое,

го удържат от любов непозволена към теб

                                                    да заискри.

Полупиян и полувлюбен чашата

прегръщам и целувам, и само виното

тръпчиво ми напомня за устните ти

вишнево червени и косата ти с цвят

 на опушен лешник и се питам само

обръчите на виното ли пречат

 или и нормите закостенели  на любовта ни.