Първа награда
Румяна Симова (osi4kata)

След празника

"Щом празничните звуци отшумяха
и вечерта от глъч се умори,
огньовете в небето догоряха,
а Дионисий чашата си скри.
Луната се огледа в локва с вино,
със напръстник оттам отпи.
Усещането беше несравнимо,
прочетох го във лунните очи...
Притихналите улици заспаха,
останахме съвсем сами...
Ръцете ти - горещи бяха,
а устните - рисуваха звезди...
Попаднахме във плен на Афродита,
празнувахме следпразнично, нали?
Днес дъщеря ни често ме разпитва -
къде сме се открили Аз и Ти..."

    Не е ли красиво?
    За настъпващия Трифон Зарезан,  но и св. Валентин - как  от едното се стига до другото....Наздраве на всички почитатели и на двата празника!

Приятно ми е – Дрозофила. Дрозофила Меланогастер. Винарка. Уриг! Извинете! Тъкмо ставам от масата. Празнувах 36-я си рожден ден. Последният. Утре, на 37-я, приятелите ми ще пият…от мъка. Защото ние, винарките, живеем средно по 37 дни. Е, някои ни напускат по-рано, поради неспособността си да осъзнаят какво е виното за нас и за живота като цяло. Но аз съм от щастливците. И затова реших в последната си вечер да оставя своите мемоари за всички вас, мои хвъркати и бръмчащи другари. Вие влизате често в контакт с хората – предайте им моята мъдрост!

Въпросните хора имат една поговорка, според която виното стояло мирно не в главата, а в бъчвата. А не се замислят, бедните, че ако нямаш нищо в главата и душата, виното няма вина, каквото и да ти се случи. Виното е философия – то отразява мислите ти по нов начин, огрява ги с по-различна светлина. Виното е страст, то се усеща. “Празните” хора не пият вино. Те дори не пият. Те се наливат с н-е-щ-о. Но не чувстват нищо. А виното, скъпи мои, виното е празник за всички сетива.

Но какво знаят хората! Какво разбират те! Не могат да ценят онова, което притежават. Живеят по 60, по 70, някои достигат дори 100 години, а така и не съумяват да проумеят и разберат виното. Виж, ние, които в сравнение с тях, сме само миг на Земята, ние сме друго нещо. Ние сме се научили да ценим времето. Да търсим красотата в живота си, и не само това – да я съхраним. Какво ни трябва на нас? – хубаво вино. Днес. И утре. Всеки ден – по малко вино, което да съживи душата. А хората никога не са доволни от онова, което имат. Не харесват външността си, работата си, начина си на живот, кучето на съседа, програмата на телевизията…Хей! Спрете! За какво живеете изобщо? За да търсите смисъла на живота си? И да го намерите, за какво ще ви послужи? Нито ще реши проблемите ви, нито ще ви стане по-леко. Животът ни е даден такъв, какъвто е. От нас се иска да отворим широко очи и да се потопим в него. Е, ние се потапяме във вино, но това е друг въпрос. Виното е нашата съдба. Нашият въздух. Но пък сме щастливи. За нас делникът е карнавал – приказно шествие на искрящи рубини и нежни опали, силни аромати и закачлива музика.

Ех, виното прави от нас поети! Станете и вие, хора, като нас! Ето, бутилка вино. Бяло? Червено? Без значение. Погледнете го. Вдъхнете го. Отсипете си в чаша и пийте…

Пийте, грешници, пийте до дъно кръвта Божия! Усетете силата, която обзема цялото ви същество! Бог е любов. Виното е кървавата, най-истинската любов. Обичайте! Обичайте виното, обичайте себе си, обичайте човека до вас! Бог е словото, затова, запейте моята песен! Пейте със сърце и душа за красивите неща в живота, за еликсира, който ни крепи, пейте и помнете: виното е осъзната наслада!