Гръцките стачки станаха пословично известни и в нашата родина след „Голямата зимна блокада” на нашата граница. Затова ние си знаем, че е приключение с елементи на изненада да се попадне в гръцка стачка, когато човек иска да си иде у дома.

В края на юни прескочих до Гърция за почивните дни, но поседях почти една седмица – хвана ме транспортната стачка. И само как стачкуваха – 2 часа сутрин, 2 часа след обяд и 2 часа вечер. Ако имах неблагоразумието да се кача на транспортнно средство нямаше да знам къде ще спре и дали ще имам шанс в рамките на един ден да се придвижа до определено място в определено време. Неопределеността от развоя на стачката побърква пътуващите и точно в разгара на стачката аз трябваше да се прибера в родината. КЕФ. Два-три дни ходих до гарата, за да си купя билет и да отпътувам. Първите дни попадах все във времето на 2-та часа стачка, дори първия път стоях един час на перона с надеждата, че все може и да мине влак, но не мина – тук като се стачкува нещата са на сериозно – нищо не минава. На другия ден като видях надписа на гишето направо си тръгнах, но хитро минах малко по-късно, за да разбера дали на следващия ден ще има влак, казаха да проверя 2 часа преди времето за пътуване – е, не пътувах, но все пак успях да се прибера, повече с постоянство и упоритост, отколкото с късмет.

В началото на юли се върнах в Гърция с убеждението, че в средата на лятото никой не е глупав да стачкува, защото местните разчитат на лятната работа, за да преживеят зимата, но не отчетох мястото, националността и афинитета към стачкуване. Гърците стачкуват, пак. Е този път само в селото, където съм аз, но стачкуват вече цял месец и то всеки вторник. Този път стачката е за мястото на селския пазар. Всеки вторник е пазарен ден, а микробусите на търговците точно в 10 часа започват да обикалят центъра и да свирят с клаксони. Съответно жадните за сензации туристи, като истински папараци, се струпват на пазара и снимат поредната гръцка стачка – нали са чували по новините за това явление, няма как да не го запечатат за спомен от седмичната почивка. 

Гръцката криза е безпрецедентна по няколко причини. Първо, защото отдавна не се беше случвало европейска държава, вече утвърдена в ЕС да изпада в толкова сложна финансова криза. Причините бяха разкрития за дългогодишни измами на бившите гръцки правителства по отношение на истината за гръцките финанси. А също така спекулативни операции с водещи световни банки, които прикриват реалното състояние на гръцкия бюджет и гръцкия дефицит. Разкритията дойдоха в строго определено време, като лавина засипаха медийното пространство и в крайна сметка доведоха до оттегляне на инвеститорите от гръцките ценни книжа. Сринаха авторитета на Гърция на международните пазари и заплашиха страната на практика да не може да обслужва своите външни задължения.

В края на април 2010 г. положението е толкова безнадеждно, че ако до 15 май големите европейски държави и МВФ не намерят достатъчно голяма сума за Гърция, тя ще трябва да обяви невъзможност да изплаща своите задължения.

Втората причина, за да бъде кризата толкова драматична е, че за първи път от формиране на обща европейска валута, еврото, един от членовете на Еврозоната изпада в много тежко финансово положение. Видя се това, което много макроикономисти предполагаха и по-рано, а именно, че еврото създадено и поставено в зависимост от финансите на отделна държава-членка на Еврозоната по такъв начин, може да подкопае основите на самата валута. Още повече, че в много тежко положение се намират и Португалия, и Испания.

Сегашна финансова криза около Гърция и свързаното с нея евро, ще доведе до нещо много важно. Не до преустановяване на действието на еврото и до разбиване на Еврозоната, а по-скоро до обратния процес - затягане на финансовата дисциплина в съюза и поемането на курс към по-нататъшна финансова и валутна централизация в рамките на ЕС. Което на практика означава по-голям контрол върху разходите, по-голяма роля на Европейската Централна Банка и в крайна сметка намаляване на автономността във финансовата област на националните правителства на страните-членки на Еврозоната.

Днес световните агенции съобщиха, че България, заедно с Румъния и Сърбия, ще бъдат доста силно засегнати от гръцката криза. Така е, защото това са трите страни, където гръцките банки, гръцките финанси имат най-голямото представителство. Но българските граждани трябва да се предпазят от мисълта, че може да се случи нещо по-особено, понеже гръцките банки, представени на територията на България са без малко 20% от общия пазарен дял. Те нямат толкова непосредствено значение и влияние за регулация на самата икономика на страната. Ще има по-малко кредити, ще има по-големи проблеми, но не се предвиждат верижни фалити на големите гръцки банки. Проблемите не са толкова в банките, колкото в гръцкия фиск.

Прогнозата ми е в няколко точки.

Първо, очаквам до 10-ти-12-ти май първоначално МВФ и успоредно с Германия и Франция да предприемат спешни мерки за спасяване на Гърция.

Второ, очаквам сумата да не бъде по-малка от 60-65 млрд.долара и в последствие да се увеличи.

Очаквам също постепенно и бавно стабилизиране на гръцкия фиск, но това в никакъв случай няма да доведе до стратегическо решаване на въпроса, който поставих по-горе, че еврото ще налага по-голяма финансова централизация, по-голям контрол върху страните-членки на Еврозоната. Що се отнася за България, другото неприятно последствие е, че нито за чакалня, нито за приемане в Еврозоната в близка перспектива не може да се говори. Това, което се случи в Гърция, по моя оценка, ще доведе до голяма промяна в отношенията на големите европейски икономики към новите страни-членки и към кандидатите за членство в Еврозоната. Всички страни без изключение, ще трябва да изчакат не само острото укрепване на еврото след тази криза, но ще трябва да изчакат и новия регулативен механизъм и механизъм за контрол върху финансите и бюджетите и дефицити на страните-членки.

Последно, също неблагоприятно последствие чисто психологическо, но не маловажно е, че когато се случва една криза в страна в регион с най-голямата и най-сериозната икономика до скоро в тази част на света, общо взето инвестиционната активност в целия регион ще се влоши. А това на практика означава при повече равни условия по-влошен инвестиционен климат за страната.

Моята прогноза не е нито Апокалипсис, нито розови години, а просто едно много сериозно преструктуриране. Това, което ни мъчеше в продължение на последните 10 години – Валутният борд, в случая отново е спасителната ризница. Срещу Валутния борд една криза много трудно може да се изправи, защото това е система, механизъм за преодоляване на кризисни ситуации, за защита на държавните финанси и на финансовата система като цяла от такива конюнктурни кризисни явления.

България ще има сложни социални проблеми, ще има, очевидно, по-висока безработица от очакваното. Почти съм сигурен, че през тази година отново ще има отрицателен растеж на БВП и дори да е положителен, той ще е не за сметка на отраслите, които имат по-голяма ДДС и са стратегически конкурентноспособни, а за сметка на неконкурентноспособни отрасли и сектори на производството.

Разказвала съм за Метеора. Това е място на което човек трябва да отиде, за да разбере притегателната му сила, красотата и мистиката на спрялото време. Метеота - следвремие. Според легендата Метеора е била там преди хората и ще остане след хората - следвремие или място, което не се подчинява на времето и човешката представа за време.

Женският манастир "св. Стефан"

Градината му с форма на сърце, която се вижда от мосчето, което свързва скалта с манастира и планината.

Изгед към Калампака от градината на манастира.

Изгледи на градината зад манастирските стени.

До някои манастири може да се стигне и с помоща на технически средства.

Другият вариант е по стълбите... Това е начина, по който хиляди хора са извървяли пътя до манастира наречен "Голям Метеор" / "Преображение Христово"/

Ако забелязвате на дървения чардак има закачена бяла мрежа. Преди да бъде направена стълбата за посетители на манастира, това е бил начина за доставяне на продукти и изобщо единствения достъп до това място. Виждала съм снимка, на която в тази мрежа е поставен монах, което показва, че така преди векове са се изкачвали и хората на скалата.

В подножието на скалата е входа към стълбите за манастира.

По средата на пътя човек може да си почине и да хвърли една монета за късмет и завръщане на малкото олтарче в подножието на манастира.

Близо до входа е някогашната изба.

Следващата туристическа атракция е костницата на монасите.

После е входът към църквата на манастира с клепалото.

Градината на манастира "Преображение Христово"

Кухнята...

Изгеди от двора на манастира към околността

Моята малка лятна „Одисея” / V част /

 Моята малка лятна „Одисея” 2008

Разказвала съм ви вече за Темпи. Това е една много красива местност, която се намира по по пътя за Лариса. Там се намира храмът посветен на св. Петка Римлянка, както и изворът на "Вечната младост", където се е къпала Афродита, след пиршествата на олимпийските богове и ставала пак девствена.

Моята малка лятна „Одисея” / II част/

Моята малка лятна „Одисея” /III част/

Входът към храма на св. Петка

Изворът на "Вечната младост"

И автографите на посетителите...

Разказвала съм ви малко за това място, но е време да ви го покажа:

Площада

Точно срещу него е градината.

Централната улица

Плажът

Морето

Лептокария-Пиериас е село на Олимпийската ривиера. Новата част от селото се намира в подножието на Олимп.

Върнах се с идеята да си почина малко, поне първите дни, но изненадите ме заляха с цялата си сила.

Отидох на гости на баба ми, а тя ми съобщи, че тези дни са и’ се обаждали от „Гърция”, за да и’ кажат, че майка ми е катастрофирала, блъснала дете и за да не отиде веднага в затвора трябва да плати.

 Да кажа само, че баба ми е на 83 години и цялата тази „информация” само дето не  я е усмъртила.

Побеснях като разбрах, но и’ обясних, че майка ми няма как да катастрофира, защото от години не кара кола, а на Гърция ходим с влак или автобус, така че това е просто очевадна лъжа, след това и’ казах, че там, ако се случи такова нещо, няма да се обадят и да и’ искат пари, просто моментално ще я откарат в затвора.

Попитах я дали е дала на някой пари, а хитрото бабе ми каза, че като са я попитали дали наоколо има голям път или някаква каравана, тип заведение, тя е включила, че е измама, защото ако и’ се обаждат от Гърция, тогава как толкова бързо ще дойдат да вземат парите, така че ги е пратила по дяволите, но въпреки всичко се беше изплашила. За да я успокоя и’ казах, че ако се беше случило нещо, аз щях да се обадя, а не някакъв непознат. На този довод ми отговори, че отсреща е имало плачеща жена, която се е представяла за дъщеря и’ и я е молела да направи всичко възможно и да намери колкото се може повече пари. Направо ме удиви артистичната способност на телефонния изнудвач. Значи не му стига да потърси пари от възрастен човек, но и шантажира бедни български пенсионери с артистични изяви. Бе много са организирани престъпниците в България....

Ето това е въпросът на днешния ден от къде можех да зная, че толкова много ще ми липсвате. През зимата и пролетта не работих и по цял ден висях на компютъра, но с първите топли дни донесли дъха на лятото грабнах куфарите и хукнах към Гърция, без дори да подозирам колко много ще ми липсвате. Запълнихте най-студените ми дни с толкова много топлина, че дори лятното слънце не може да ви измести.

То – блогърството било като заразна болест, ако се гмурнеш в него няма лесни пътища за излизане или поне ме напада силното нежелание да си ударя спирачките и да се спусна по течението на пълната скука.

А иначе наоколо е зелено и синьо и някак леко скучно. Чехи, поляци, гърци, германци и усмивки по повод и без повод, това което се нарича задължителна любезност. Питаш ближния:

- Как си?

А той ти отговаря:

- Добре.

За задължителната любезност няма значение какъв език говориш или от къде идваш, тя е част от туристическата стратегия. Всички си знаем, че ближния не го еня как си, нито пък ще забележи ако му кажа, че съм зле, просто защото няма да ме е чул, нали всички му казват, че са добре и щом са дошли на море значи не са зле, а телевизора продължава да ме убеждава, че имало криза. Да, има криза, но главно в отношенията, защото само се питаме как сме и никога не се интересуваме наистина какви са проблемите на хората около нас. Те са туристи с фотоапарати, а ние ги посрещаме с усмивка и изпращаме с псувня, дори не бих го нарекла балкански синдром, то си е човещинка, комай си го има навсякъде по света.

Затова сега като започнете да четете това може да се усмихнете, а после да теглите по една дълга и на чист български, но не забравяйте да драснете два реда:

- Как сте?

Какво следва?

И такаааа… Дойдох /в Гърция/, поработих / на старата работа/ и се сетих / да пиша/, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.

Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…

Ама аз, ако исках да се омъжвам нямаше да чакам да ударя 38-та годишнина, щях да се прежаля на по-луди и млади години, когато човек някак си по-лесно се самозалъгва, че след като три дни се яде и пие за сметка на мама и тате, после следва щастие и рози, докато смъртта ни раздели. Тоя експеримент с вечното щастие се провали при баба ми, майка ми и всичките ми приятелки, защо пък трябва да си въобразявам, че при мен ще проработи. И все пак това си е моята житейска философия, която избягвам да споделям с околните, а още по малко с онези, които очевидно не са открили безоблачното небе на вечното щастие след онези три дни на пиянство, но им се иска и аз да тръгна по техния път, за да не само те прецакани от живота. На това място се усмихвам тъпо и казвам:

• Бе хора познавате ли такъв невероятно тъп идиот, които да си търси такова огромно обществено зло като мен за запълване не интериора, че да ми го покажете и така както не съм си разопаковала багажа направо при него да отивам, хем няма да плащам квартира, хем ще ви намаля тъпите въпроси с един…

Добре, че хумора за чувство им стига, до толкова, че да успеят да се усмихнат почти учтиво, почти обидено…

Втория интересен въпрос, на които имам гадничък отговор е:

• Кога ще порасна до толкова, че да стана сериозна?

Е, вярно е че щом съм решила да живея до 150 години сега съм си направо прекалено млада, както е вярно и това, че се усмихвам малко повече отколкото трябва и още повече се надсмивам над простотията, която за по-нежно наричам повсеместна заразна простота, което някак си не звучи обидно, но все пак много отдавна открих, че ми е свръх силовите възможности на езика да обясня с прости и разбираеми слова, че е леко невероятно да се променям на тези години. В такива моменти не мога да не си задам въпроса , тези хора още ли не са разбрали, че старо куче не се учи на нови номера, ако няма сериозен стимул за това, но пък

си мисля, че ако успеят мнооооого да ме ядосат е възможно, за разнообразие, да покажа колко злобна мога да бъда, ама пък да се ядосвам на някой за нещо си е преразход на енергия. Бе, я да си живея в позитивизъм, пък ако някой си търси сериозна половинка да се огледа в друга посока, при мен всичко е на майтап, даже и дълбоките истини мога да си ги иронизирам до такава степен, че да не се приемат твърде на сериозно, когато аз ги изричам.

Исках да кажа едно привет от топлия юг, а ви отегчавам с врели не кипели.

Ха сега, ЗДРАВЕЙТЕ! Привет от южната съседка! Пращам ви средиземноморски бриз за поздрав, всички усмивки, които мога да произведа и да подаря.

На женените и омъжените честито, щастието им да е зашеметяващо като тридневно пиянство и да продължи безкрайно, сигурна съм, че при вас експеримента „Щастие с рози” ще проработи.

И ако се питам сега какво следва, отговора е тривиален, работа до повръщане… и писане за разнообразие, ще продължа да се развивам интуитивно и за това ще ви изтезавам редовно да ми четете интуитивните прозрения, но ако ви е скучно колкото на мен може да споделите някоя рецепта за ЖИТЕЙСКО РАЗНООБРАЗИЕ.

Наоколо съм, не се бутайте, споделяйте и не се надявайте на отговор от мен, тези дни говоря само на гръцки и английски и пиша на български, когато ме споходи интуитивното прозрение, че мооооооого искам да ви отегча, щом не искате да изкочите на улицата, за да намигнете на слънцето или пък да прескочите до някой близък плаж и да се цопнете във водичката. Понеже вместо всичко това още стоите на компа и се ровичкате из моите глупави размисли без страсти мога да ви отегчавам до безкрай, ако изведнъж не решите да се самоспасите и ако това стане, кажете едно здрасти на българския въздух и от мен – някак си ми липсва усещането за непрекъснат душевен натиск, които ме спохожда из териториите на милата ни РОдина, но какво да се прави нали си е моя и не избирана - обичам си я, така по инерция, безкористно и постоянно, толкова постоянно, че не го забелязвам понякога, като стар навик ми е от онези дето болят, но не ги отказвам.

Днес реших да приключа този пътепис, от една страна, за да не оставям работата си недовършена, а от друга, защото в четвъртък започвам новото пътешествие към лятната емиграция. Заминавам, хора. Известно време ще присъствам тук тихо и от юг...

Пътеписът не е весел, защото и усещането за предстоящо  ми ново пътуване не ме радва особено. Всяка година е като за последно и все пак, никога не е за последно...

 Парче локум за всеки турист

По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се  изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността известна като  Метеора.

Така открихме  Калампака -  селището, което се намира в подножието на Метеора.

Точно на пътя, който води към скалите на Метеора има едно магазинче за сувенири, където всеки гост бива посрещнат още на входа с парченце истински гръцки локум. Няма защо да коментирам представата ми за гостоприемство, но това някак много ми харесва като търговска стратегия. Един обикновен магазин за сувенири, в който се изработват икони посреща клиентите си като гости. Приятно изживяване точно на пътя към манастирите.

От гостоприемното магазинче си купихме по един малък пътеводител и поехме към манастирите.

За онези, които са ходили по този край на Гърция, знаят, че Метеора е изключително природно явление, което представлява откъснати, огромни каменни блокове, върху които са накацали кокетни средновековни манастири.

Метеора преведено от гръцки означава следвремие. Защото онези вълшебни скали са родени преди времето на хората и сигурно ще останат и след времето на хората. Метеора – това е мястото на безвремието.

Първия манастир, които посетихме беше „Св. Стефан” и той представлява най-големият женски манастир на Метеора, но не и най-големият по принцип.

Изкатерихме с колата върха, щракнахме няколко снимки и след поредния завой видяхме първата цел – манастира „св. Стефан”.

Едно малко мостче свързва скалата върху, която е манастира  с планината, а зад манастирската стена, която по външен вид го представяше като приказен средновековен замък се гуши и средновековната църква.

Малката ни групичка от четири души тръгна към мостчето и по някаква причина погледът ми се върна назад и там, точно срещу стената, в наклона към пропастта видях, че монахините са си направили малка кокетна градинка с формата на сърце. Вълшебството от сблъсъка със средновековието продължи като приказка, която с всяка стъпка оживява точно пред очите ми.

Трудно ми е да опиша изключително подреденото място, на което ежедневно се изсипват огромни групи туристи, но всички се отнасят някак благоговейно и с уважение към миналото на това място и се стараят да не нарушават спокойствието им.
Вторият манастир, който посетихме беше и най-големият мъжки манастир на Метеора, до който се стига малко трудно, защото първо се върви надолу към дъното на пропастта, а после все нагоре. Не си направих труда да броя стъпалата, защото гледката към съседните скали е достатъчно красива, за да ме занимава през пътя на изкачването, но първото ми впечатление от гледката надолу и нагоре беше, че това приключение не е за мен и все пак, всеки път, когато имам възможност да го изживея се спускам по безбройните стъпала на стълбите и ги извървявам. Там на върха на скалата може да се види една прекрасна църква, с много красива градина, няколко музея и разбира се мноооого хора. Винаги, когато отивам в този манастир, известен на всички туристи като Големият Метеор, а наименуван „Св. Преображение Господне”, ме впечатлява градината му. Изключително кокетна и на върха на скала – просто красота. Освен това точно там – в неговата  градина има малка чешма, в която винаги хвърлям една монета с мисълта пак да се върна. Каквото и да напиша от тук на татък няма да е достатъчно, за да опиша усещането от сблъсъка между  масовия турист, жаден за красота, въоръжен с ненаситен фотоапарат и милостивият мир на средновековния храм.  До това усешане може да се стигне само на Метеора.

Големият Метеор и градината му.

До извора на вечната младост и назад

Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка” и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да влезем и в другия ръкав на пещерата. Там, където е извора на младостта и където някога се е къпела самата Афродита. Ако се промъкнеш през тясната пещера до него, пречистваш греховете си, а водата ти връща младостта. Ето това е изворът на Афродита! Легендата разказва, че всяка вечер тя се качвала в планината да забавлява боговете, а сутрин се изкъпвала във водите на извора и отново ставала девствена.

Изворът на Афродита  трябваше да изглежда така: еднопосочен, тесен, пещерен ръкав около 10 метра в дъното, на който има мраморна чаша, вградена в стената, от която се излива, просмукалата се през скалата леденостудена, планинска вода, чиста като кристал.

Поне във времето, когато елините са вярвали в Афродита, водата е извирала в тази пещера, а сега или е пресъхнала завинаги или е „извор” на чешмяна вода, която се контролира със завъртане на кранчето, а в деня, когато ние пристигнахме на Темпи, вода нямаше.

Очевидно ние нямахме късмет. Даряващата вечна младост вода не течеше, затова още не съм проверила колко ботокс има в нея. Но пък хлебарките бяха по олимпийски божествено огромни. Там където трябваше да има вода имаше една огромна умряла от жажда хлебарка и чехкинята, която вървеше пред мен в колонката така се уплаши от умрялото насекомо, че се разпищя и изплаши всички жадни за вечност и младост ловци на туристически забележителности. Сигурно щеше да изскочи с олимпийски рекорд от пещерата, ако пред нея нямаше около стотина препятствия, някои непреодолимо широки като мен. Просто трябваше да ме заобиколи, но това не беше много лесно, защото аз където и да отида си взимам всички сланинки и мазнинки. Искам да кажа, че едно ходене на море в чужбина не е достатъчен мотив за отслабване.

Е след като оцелях в преследването на вечната младост, която не открих, поразбутах конкурентните ловци на младост и се измъкнах от пещерата, някак си разочарована. Сега трябваше да си купя най-обикновена минерална вода с ужасен вкус и да продължа към метеорите. И всичко щеше да е идилично прекрасно, ако пред мен не беше прочутия мост. Трябваше да го преодолея и да се добера до колата. И тогава всичко щеше да е супер прекрасно. Стъпка по стъпка се добрах до противоположния бряг и открих, че има такива малки неща, като твърдата земя под краката, които са в състояние да ме изпълнят с истинско щастие. Е, не като да литна от радост. Високото не ми е любимото място, все пак. И понеже и дълбокото не ми е по-любимо място, затова често си мисля да поотложа умирането със 100-тина години. Но за сега най-важна е неописуемата радост от ходенето по стълби. Може да си представите какво изживяване е било за мен преминаването по този мост, ако мързелива дебеланка, т.е. моя милост, може да се зарадва на вита стълба. А там в края на стълбите имаше един пикап пълен с праскови. РАЙ! Купих един килограм и то само за мен, а успях да ги изям преди да видя промишлената зона на град Лариса.

Одисея1

Одисея2