ИЗ „ЛЕТОпис НА ЕДНО гръцко ЛеТО“

 от Диди Фа,

ЛЕТОписец блОгърски от по край гръцкото море.....

 Първа глава

 ДОБРЕ ОТСЕЧЕНА  /това като го четете внимавайте да не отнеса и ваЩе глави, че както съм развъртЕла клавиатурата, много жертви ще паднат. Казвам ви, това клавиатурата е кАде по-лошо от гилотина, особено в ръчичките ми мои супер неграмотни, но напълно графомански/

Тая добре отсечена първа глава е нещо като сътворение ЛЕТОписно, където първо бе словото, а после Акъла, ама Акъла Йощ не съм го НаШла, а словото напълно го УпУщих.....

Лето Господне 2015-о. Не беше така. Първо беше зима и зимата започна още след лЕто Господне 2014, ама не беше точно лято, а беше веднага след есента, която нЕкак си беше по-лЕтна от зимното лЕто, но сега почнах да разказвам за зима ГосподнЯ и то тая зима дето не беше много зима като зима, само дето вместо снЕг валеше дОШ ама Секи ден и ми измръзна'а марулите и бАш в тая зима мислех да не идвам по земите гръцки или по морето гръцко. Не, главно  по земите, понеже аз все Йощ имам проблем с дълбокото, както и с високото. После беше пролет и пролетта беше дАждовна и пак мислех да не идвам по земите гръцки или беше по морето или нека за по-красноречиво казвам по земите гръцки около морето, то не е точно около морето, а е на половина около и наполовина покрай, ама, айде, сега да не издребняваме толкова в географска точност, това е ЛЕТОпис все пак не е стратегикон, т.е. тук няма да се споменУват Мверкел и Ципрас, освен ако нЕкой от тия двамата не Земе да гушне букетО, докато рита здраво камбаната, облечен в дРъвен кастюм. Както казват гРъците, за Меркел – добро или нищо, същото като за умрЕл, а и за Ципрас така същоТО и всичко това придружено със съответните Жешки пожелания към майките им и към роднините им, от както световния буламач се е сгъстил до качамак и после се е изсипал в вселенската кофа за боклук и от него се е появила райската градина „Едем“ или „Ядем“, зависи от кой край на земите бОлгарските е преписана първата част на „Библията“ по време на матура, после скулптура Бог или ДЕдо Боже създал животните, забраненото дърво на мъдростта, което само змиите, т.е. свекървите употребяват в голЕмо количество по Градскоселски обичай и разбира се баба и дядо, т.е. Адам и Ева. Ама като се замисля за всички пожелания, които валят като летен дОШ и веднага се сещам , че такива роднински връзки не знам даже и на бОлгарски език....
Нещо се отплеснах в мечти и лирически отклонения.
 Не ги четете, нЕма да ги разберете/ у тая дума внимавайте кАде слагате ударението, за да я прочетете правилно и ако сте поне малко сещателни, ще/ке чатнете, че съм леко неграмотна и от югозападните покрайнини на БГ-то, т.е. от онова мЕсто на картата или на глоуса, зависи какво си имате дома, където първоначално се ражда целата бОлгарската простотия и се разпространява правопропорционално в геометрична прогресия по сите земи бОлгарски/, това беше родено от първото за деня кафе. Има време да пощурея докрай само трЕбе да гаврътна още 2-3 кафета, т.е. фрапета, в голЕма чаша с лед, много захар и млЕко. /фрапе = онова, дето нЕкой тъпи селяндури е БГ-то му викат бЕло кафе/

И не се цупете, че нещо ФЪФ текста ви звучи объркано, то и Ф Библията не е всичко наред, ама лАжете повсеместно, че сте я чели, ама друг път, горе долу колкото са я чели неграмотните ви предци, които имат кАде по подробни познания за събитията в и около нея.. Както казах по-горе, всичко зависи на коя матура и кой от кого е преписвал....

И такаааа, бЕх до оная част с лЕтото и зимата, ама зимата нЕкак си мина без снЕг, ама снЕг имаше чак през първия ден на лЕтото, ама само на Ястребец  и затова като  почна пролетта със слана всички цветя ми измръзнаха, а имах едни хубави мушката, нЕкъде около 20 корена на открито около гръцкото море...

нЕма значение... Ш"ефката купи нови корени и пак мушкато.

Та беше пролет и аз още си бЕх у БГ-то, докато шефката купуваше и садеше мушкато по кюповете покрай морето, нЕкаде на около 20-30 метра от него, т.е. от морето....

А аз сеех семена по дигата покрай реката у родината, ама на село, докато майка ми благославяше майка ми и  всичките и‘ роднини, защото тя трябва лЕтос да ги полива, копа и пак полива.... и така в сеене на китки, грах, картофи и други земеделски култури ми премина пред очите като на лош филм половината пролет, а аз все още си мислех да не ходя по гръцките земи, ама ИЧ да не стъпвам по нИх. Ама де такъв кАсмет. По можех от лотарията да спечеля отколкото да пропусна лЕтото по гръцките земи.

И беше май, ама месец май и бЕх на изпит по английска литература, по точно бЕх в пълно отчаяние след изпит по английска литература, защото бЕх осъзнала поне 3 грешки, които допуснах незлоумишлено, а поради дълбоко незнание  и тъкмо се чудех на вътрешната си простотия, когато ми затутурутка ЖиЕсЕмАт. Беше шефката, афиндико му, газдата, бе, оная дето ми плаща да и‘ живея в гарсониерата през лЕтото.... Не се мъчете да го разберете, хората в белите държави живеят в световен комунизъм и това нЕма нужда да го разбирате, нЕкога, когато съм у подходящия сюрреализъм може и да се опитам да го обясня....

Та беше пролет и  ЖиЕсЕмАт затутурутка и аз взех, че отговорих на тутуруткането и разбрах, че вчера е трЕбело да съм на работа или е трЕбело още миналата седмица да съм почнала работа или не е трЕбело да спирам цЕла зима да работа, както и да е днеска трЕбеше да си купя билет за автобус, ама да пътувам, ако може вчера или  ония ден, или най-добре миналата седмица. Както и да е нЕма нужда никой да разбира времевия континиум това вече го е обяснил нЕкак си сложно и неразбираемо, но много научно, самият Айнщайн, от там нататък всички НЕ го разбират, но се опитват да го ползват. И така като се опитах бързо да проумея всичко написано и обяснено от Айнщайн в края на краищата разбрах, че преди свети Гьорги да яхне белия кон няма как да стигна до по край гръцкото море и затова отидох в първата черква, ама след 3 дни и се помолих на светията да яха коня, че аз трябва да се качвам на автобуса с най-евтини билети и да се оттъря до покрай гръцкото море....

Край на първа глава.

Звучи така Секаш я слагам на гилотина и лично я режа....


П.С. 1. Ако видите правописни грешки да ви бодат очите, поправете си ги сами! За вашето добро здраве това е по-препоръчително, отколкото, ако ви хрумне да ми ги наврете в лицето...
П.С.2.  Поправих 2-3 и се изморих, да не си мислите, че не редактирам. Редактирам само докато се изморя, това е някъде до края на първия ред.

Похвалих ли се, че вече съм на юг, но нещо не ми е южно?

Е, значи е време да се обясня /не в любов/. Значи уведомявам ви, че вече съм на юг, най-официално.

Като тръгнах на юг и Перун ми хвърли една гардушка, а аз се направих, че не разбирам намека и продължих напред. До Солун валя, а като стигнах до така известната Олимпийска ривиера имах усещането, че зимата не е свършила – студ, та студ. Не обърнах особено внимание на тези подробности, независимо, че съм наясно кои са ми комшии – олимпийските богове имам впредвид. Съвсем непредвидливо реших да не обръщам внимание на комшулука, а ония Зевс като се разсърди и през ден зареди светкавици, гръмотевици и дъжд, та дъжд. В някакъв момент почнаха да прииждат чехите и слънцето пекна – два дена по ред жега, та жега – не се дишаше. Взеха да ме питат защо е така, аз учудено ги гледам и им викам:

• Бе, вие кога ще разберете кой живее на оная планина дето всяка сутрин я снимате? Вземете прочетете два реда митология и да ви стане ясно вече кой кой е по домова книга на Олимп.

  Не ме разбират щото и моя чешки е като тяхния български – чужди езици....

  С чехите както и да е... Обаче тръгнаха сърбите. Всеки ден по един автобус и всичките не знаят къде се намират, а по-лоши от идващите с автобуси са идващите с лични автомобили на свободна консумация, защото ако им се паднат два дена по ред без слънце веднага си вдигат куфарите с месаците и хващат пътя към дома да си пържат пръжките в домашни условия.

  Та преди няколко дни се появява един такъв сърбин в съседния хотел. Веднага ме викнаха да се разправям с него – т.е. да превеждам, т.е. да се пазаря. Хубаво. Викнаха ме, отидох. Ама като тръгна един разговор – собственика на хотела ми обяснява колко струват стаите, а сърбина ми обяснява колко е богат,а и аз каква съм хубава и аз като знам каква съм убавица веднага ми зазвъня едно гадно звънче в мозъка, което и сега блъска в една тоналност – на тоя му трябва български паспорт, на тоя му трябва паспорт за ЕС-то иначе защо ще ме харесва толкова? Както и да е прекарах два дена в скътаване да не го виждат очите ми, обаче и това не може да е вечно и вчера се засякохме на улицата. Направо ми се прииска да се родя отново и в новия си живот да съм шампионка по бягане на дълги разстояния, ама това на този етап ми е невъзможно, така че трябваше да се срещнем очи в очи. Казах едно „Добро утро“, нали съм добре възпитана в лицемерни ценности и се замолих да няма продължение на разговора, ама когато човек няма късмет – няма късмет и разговора се заформи.

  Той каза:

• Ти ми разби сърцето.

  Аз се правя на не разбрала и му отговарям :

• Кое сърце?

  А той:

• Моето сърце.
• Аааа, товоето... е, щом не е моето какъв е проблема?
• Ами ти ми разби сърцето... – вече ми го повтаря и учудено и ядосано, защото откри, че не го отразявам, нищо че на пазарлъка ми се похвали, колко е богат, красив и неотразим...
• Е,  аз сега какво да правя като не съм кардиолог.

  Врътнах се и почнах да мета, а тоя ми вика:

• Ми трябва да измислим нещо.
• Е, аз няма нужда да мисля, веднага мога на направя нещо.
• Какво?
• Хвърли парчетата на земята и ще ги замета.

  За две минути беше безсловесен, а после попита:

• Ти имаш ли сърце?
• Не знам, но ти имаш неповторимия шанс да разбереш.  
• Бе ти какъв човек си?
• Съседка съм на олимпийските богове от 15 години насам. И не се напъвай да мислиш по въпроса, отговора сам ще дойде при теб....

Погледна ме мъдро и неразбиращо, а вечерта излезе такава буря, че като седнах и се замислих все ми се въртеше мисълта около комшиите на Олимп. Не може някой да се габарка с мен и да не го удари гръм, градушка или проливен дъжд.

Затова от сега нататък AVE didif и това си е.

П.П. Нали си спомняте, че бях обещала ксенофобски текст....

Оградите са като границите, те поставят човека в затворено пространство и показват до къде може да стигне и къде не бива да пристъпва. Да, но понякога на човек му се иска да  премине границите и да прескочи оградите. Но колко са хората, които преминават границите, за да отидат на работа – е, сигурно са милиони и всичките емигранти, но колко от тях са готови да прескачат огради, за да отидат на работа?

 Тази година ми се случи и това. Никога до сега не съм мислила, че ще се почувствам виновна затова, че искам да работя, но това лято понякога се чувствам като престъпник, който краде времето за почивка на приятелите си, за да работи. На някой ще му се стори безумно, но аз наистина крада от времето си за почивка, както и от времето за почивка  на моята  приятелката за ходене на допълнителна работа.  

Историята е простичка и напълно безумничка, също като мен.

Както знаете всяко лято ме превзема емиграционната вълна или АЗ я превземам и прекарвам лятото хем на море, хем на работа в Гърция. От 12  години, минус 3 лета за мен,  с майка ми работим в един хотел заедно, а тази година работя  съвсем сама и честно казано нямам някакви непреодолими проблеми нито с шефката, нито с хората наоколо, но имам допълнителна работа, която е огромен проблем за една моята приятелка, която ми помага или където и двете си помагаме да си изкарваме джобни, независими от заплатата.

Тя – приятелката -  работи в съседен хотел и в свободното си време идва да ми помага на допълнителната работа, от която си докарва около 200-300 евро, които и’ покриват квартирата, така че да може да си спести паричките от заплатата. ДА, НО... Нейния шеф не иска ТЯ да работи допълнително, защото иска и ТЯ да стои в неговия хотел по цял ден, както аз стоя на моето работно място денем и нощем. Само че има едно голямо ЧЕ. Аз живея в хотела, където работя и дори и да не искам пак трябва да стоя  в него, а приятелката ми живее в квартира под наем и следователно в свободното си време може да прави каквото си иска, но в работното време шефът и’ създава главоболия. ИИИ започнахме да прескачаме огради, по-точно АЗ започнах да прескачам огради. Целта е като тръгна на допълнителна работа нейния шеф да НЕ ни вижда заедно.

Той – човечецът – не и’ мисли лошото, просто не иска жената да се преуморява, обаче жената, също като мен, в Родината от няколко години е безработна  и като дойде в емигрантство не може да се наработи. И двете тичаме като луди от една работа на друга, но ходим заедно, защото когато човек е в чужбина и чисти хотели или къщи е по-добре да не е сам, заради непредвидени грозни изненади от различен вид. И така на стари години станах чистачка-разбойничка и най-вече станах за смях на цялата махала, защото хората за първи път виждат някой да прескача огради, за да иде на работа ТАЙНО.:)

Като ми тръгне на опаки все на обратно ми върви. Но този път каруцата си я обърнах сама.

Преди няколко седмици на гости ми дойде една позната, която чула от друга позната, че съм си донесла картите „Таро” и решила да ме изпита. Донася ми у дома най-тъжната си физиономия и ми обяснява, че тя таковата не е на гости и съвсем случайно ми купила един сладолед, ама ако може между другото да и’ хвърля едни карти. И аз като патка с пилешки мозък взех, че и’ изпълних желанието. За нейно огромно съжаление не можах да и’ кажа нищо лошо и тя остана с впечатлението, че не разбирам от врачуване, което е най-хубавата част от историята, защото се успокоих вътрешно, че няма да има втори набег, но не стана по моя план, защото след две седмици ми домъкна и двете и’ дъщери, но без сладолед, че да ми понатяква, как не съм и’ познала, ама мога да се пробвам с момичетатаJ. Както и да е тук врачуването е само фон и няма отношение към историята. А историята е свързана с една от „10-те божи заповеди на емиграцията”, може би първата, която ГЛАСИ: „Никога не помагай на сънародник, нито да си търси работа, нито да си намери квартира, защото каквото и да се случи, винаги ще си виновен!!!”

И такааа, от врачуването до споделянето и реването на моето силно емигрантско рамо има само 1 сладолед и 1 бутилка студена вода. Та по някое време, по средата на врачуването, се стигна до споделянето и реването, че кризата е скапала всичко и няма работа.  Да тя, кризата, скапа много неща и още много ще скапе, но се надявам да не успее да ми скапе лятното емигрантстване, защото ми е свързано с морето и почивката, ама не за 1-2 седмици, а с цялото лято. Защото аз ходя на море от май до октомври включително и ако не го комбинирам с емигрантстване просто няма да ми се получи достатъчно финансово изгодно.:)

Щом дамата зарева и в моята тъпа глава веднага просветна мисълта, че всъщност, който търси работа винаги намира и казах на сънародничката къде да иде и не само че и’ казах, но и я заведох, пък и с шефа я запознах. На всичкото отгоре понеже се ангажирах с прословутото търсене на работа ходих 2 пъти да досаждам на човека, а дамата, търсеща работа вместо да дойде с мен и да си говори лично с шефа стоя на 2-3 метра разстояние и като няма мумия, една дума не обели сякаш не е от 15 години емигрантка и не знае как се търси работа. Тя не благоволи да се представи, а аз направих каквото можах, поне я накарах да си остави телефонния номер за връзка или поне заради развръзката. Както и да е. В края на краищата не я взеха на работа и разбира се тя дойде пак у дома да ми каже, че не са я предпочели, нещо повече реши да ми понатяква и да ме накара да се почувствам виновна. Проблемът е че не се почувствах както и’ се искаше. Е, веднъж наруших емигрантската божа заповед – този грях ми стига, защо пък и да съм виновна на някой, който не се е постарал да се понапъне и да си намери работа? Аз, разбира се, напълно разбирам, когато изгаднявам, но понякога просто не мога да се въздържа.:)))

Из "Емигрантски изповеди"

Отначало си беше ден като ден – започна облачно, а после така напече, че не ми се показваше на двора. След обяд, да се разбира след 14 часа, защото в Гърция от 14ч до 17ч е време за отдих, т.е. всички лягат да спят.  Та по това свещено за всеки грък време аз също не работя. Тъкмо съм си пуснала щората и съм разпуснала пред лаптопа и на щората се тропа истерично. Бавно, шумно и с неприкрита досада отварям, за да разбера какво иска поредната изтрещяла чешка туристка. И фантазията ми блокира напълно, когато жената истерично започна да повтаря:

- Крокодил, крокодил, крокодил!!!

Разбрах, че е крокодил и без да ми се хвали. Само като я погледнах и първата м и мисъл беше: „Помощ, крокодил!!!”, но докато чехкинята се представяше на мен не ми излизаше от главата един леко гадничък  въпрос: „От кога в Чехия има крокодили? Нали не е африканска държава или вече е? То в този глобален свят където всички си живейкаме дружно в едно село е напълно възможно в Чехия да се раждат и крокодили?  Но как са я пуснали от зоопарка да дойде на почивка в Гърция. Сигурно са искали да я върнат при мъжа и’ на брега на Нил, но поради някаква неясна, за мен, грешка са я пуснали в Гърция, сигурно по време на стачките е станала някаква грешка.”

В някакъв момент чехкинята пак извика:

- Крокодил, крокодил!!!

И аз излязох от мисловния транс. Изкрещях вътре в себе си:

- Знам, че си крокодил! За толкова разбирам чешки, обаче не разбирам какъв ти е проблема? Да не би да те дерат за чанта и чифт обувки или просто искаш да ми се хвалиш с произход.

Чехкинята обаче ме задърпа към покойте и’, т.е. стаята, в която беше натрупала куфари и надуваеми боклуци и ми посочи към стената в ъгъла на около метър от вратата. Там стоеше ужасен един гущер, който очевидно се чудеше как да се спаси от чешкия крокодил. Стана ми смешно. Толкова ми стана смешно, че почнах истерично да се кикотя. Чешкия крокодил обезумя, а аз реших, че е време да спася гущера и себе си от злобните му челюсти, които вече се приготвяха да мятат огън и жупел. Ужаси ме мисълта, че може майка и’ да е триглава ламя и да е наследила някои опасни трикове от нея. Взех метлата и избутах животинчето навън. После си помислих:

- Горкото животинче!!! Не е лесно да се съжителства с крокодил!:)

 По пътя от о-в Скиатос към Амиаполис времето се сменяше непрекъснато, а морето и небето сякаш се свързаха помежду си и се огледаха едно в друго.

Докато пътувахме до о-в Скиатос морето сменяше цветовете си също както и небето цвета на облаците си. 

 Но винаги беше като кадифе - красиво!

/Понеже чакането някой да напише пост ми се изчерпа, реших поне да пусна някоя и друга снимка за гледане. Може някой да се вдъхнови и да напише нещо, което да става за четене, пък и за коментиране.:)))/

Това лято ходих до о-в Скиатос  и още не съм се похвалила,

затова ще се възползвам сега.

Първата спирка е Амиаполис - пристанището, където се качихме на

круизера " Елизабет-Димитра".

Времето беше много странно и през целия ден се променяше. Снимките изглеждат сякаш не са снимани в един и същи ден.  Но пък така са по-интересни.

Сутринта, когато тръгвахме беше слънчево.

Когато се върнахме от о-в Скиатос в Амиаполис, времето така се беше начумерило, че щом се качихме в автобуса и заваля дъжд, като из ведро.