ЕС – това предното е Хубаво – учители - деца в къщи – и горчиви Мисли

 

Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.

 

Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.

 

Но

 

това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.

Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.

Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?

 

Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.

Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.  

Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се !

ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.

А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.

Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.

Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.

Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.

Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35

Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.

 

Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.

Вече е обед а за съжаление още не виждам някой да се е събудил достатъчно за да се сети, че днес е празник! Празник на будителите и празник на събудените.
И вместо да се упражнявам в излишно словесно майсторство и в умствено заиграване с темата за стачката, учителите и политиката на образованието искам простичко да кажа:
Честит празник на всички онези истински Учители, които все още се чувстват отговорни за събуждането на едно успало се в консуматорския и печалбарски сън общество!
Честит празник на онези Будните, които не нарушават здравия сън на уморените но будят с грохотен шум на тимпаните си онази маса от живи мъртъвци, онези лентяи, които дори на знаят, че сънуват своя "успешен" самодоволен живот!
Честит празник и на всеки, кито е тръгнал по пътеката на зората и след мик ще зърне изгряващото за нов ден Слънце!
Честит празник БУДИтели!
И следвайте Слънцето

Днес си говорих с една колежка за добрите новини и ужасните новини.
Тя работила няколко месеца в Труд или 24 часа, един от тези вестници. За нейно щастие е покривала културната рубрика, така че не и се е налагало да се рови в негативни новини. Веднъж обаче, едно лято, мисля че било съботен и топъл ден, чуруликали птички навън, децата си играели и в редакцията нахлули няколко криминални репортери и ядосани попитали:
- Днес да сте чули за някое убийство, нещастен случай?

Колежката ми ги изгледала много странно. После си говорихме с нея, че и заприличали на лешояди, които имат едничка цел да запълнят с лоши новини (кървища, убийства, изнасилвания) своите страници от вестника. До там били стигнали, че за тях този вид новини да не са нещо което да може да ги трогне, а да ги търсят.Говорихме си с колежката, че може би тези хора си лягат с мисълта - "Дано утре има повече убийства!".
И двамата се отвратихме от това предположение, но навели глави и вървейки по пътя към редакцията чувствахме, че тези предположения за съжаление са верни.
Погледнете съдържанието на "24 часа" и "Труд". Също и на "Шок", "Жълт Труд", "Нощен Труд" и още куп такива вестници. Безумни заглавия, новини пълни с трупове, кръв и пикантни клюки. Като се има предвид, че това са най-тиражните вестници в страната ни лесно ще можете да си извадите извод за една голяма част от българското население. Колкото и мъчно да ми е, така мисля - голяма част от българите вече са зомбирани. Лягат си с шоуто на Слави, гледат Вип Брадър със садистично и воайорско задоволство, черпят с пълни сили от негативните новини...
Сигурно после се тресат от нерви, дейни подбудители са на семейни скандали, а във фирмата изявлени клюкари и възбудители на фирмени интрижки.

За съжаление този махленски манталитет се толерира в нашата държава. Той се е превърнал в държавна политика - промий мозъците на хората, накарай ги да мучат като телета от задоволство, накарай ги да вярват, че съдбата им се решава от късмета (най-вече колелото на късмета, лотарията, тотото, бингото, поредния SMS по телевизионната игра, обещаващ хилядарки), осигури им евтина чалга и ето ти - електорат мечта! Електорат, за който всичко е шоу, реалността и тя.
За съжаление това усещам аз като "Българската действителност". Тая надежда обаче, че това ще се промени. Че хората ще се събудят. Че ще се появят нови Будители, които да възродят ценностите на хората. Защото такива будители са ни нужни днес и то много!
Още по темата в публикацията на Mishe "За Новините и позитивните новини".