ЕС – това предното е Хубаво – учители –деца в къщи – и горчиви Мисли
Сбъркано време сбъркани хора. Дали са свързани – не знам.
Днес си мислех: какъв меланхоличен ден! Един такъв сив, безрадостен – на хоризонта нищо ново, нищо предизвестено интересно не ме чака... Просто поредният: на работа, в къщи – и там същото... Да, ама не! (някои може би си спомнят за г-на, който казваше така – Петко Бучаров). Все още съм си в Моята си Странна ситуация – детенце в къщи, я тоже. Работя си от дома, щастливка съм да мога да си го позволя... Та збъркана е тази история – ако ми бяха казали, че шест седмици учителите целокупно ще стачкуват, е – нямаше да повярвам. Не ми се струва, че изобщо някой го е очаквал.
Но
това си е един от предвестниците на промените, които... ни очакват. Влязохме в Съюза! Ура! Европейци сме вече, признати... кой ли се заблуждава не знам. Но както и да е.
Хранителните стоки вече ни удариха под кръста, все пак има добра новина – още нищо сериозно не ни се е струпало на главите.
Време е да разбера, че нещата се променят и да поприсвия повечко гънчиците в главата си. Това упражнение ще си го наложа, понеже има толкова много неща, които не ми допадат. А някак си ми омръзна да казвам – това не е наред, леле колко е мръсно и запуснато навсякъде навсякъде навсякъде около нас, ама как може толкова никой да не обръща внимание на това, на онова... Време е да видя какво мога да направя аз, за да се чувствам по-добре. За да се чувствам по-уютно в моя свят. Защото моят свят е проекция на Света – и обратното би трябвало да е валидно?
Европейският Съюз е нещо, което ни се случва вече от 10 месеца. Гражданското Общество се събуди.
Учителите последваха примера на по-напредналите в това отношение нации. Ето: те отново са Будители, подбутват с остена улежалите се народни маси.
Друго: еколозите набират инерция, надигат главица, провеждат кампании, протестират, множат се J.
ЕС е готов да дава пари. Има фондове – само Дай Боже проекти и хора, които да ги пишат.
А в частен план – правя си разни неща, може и изтъркани да се, нищо ново – но се чувствам мъничко по-добре.
Разделям отпадъците в къщи. Страдам от това, че няма разделно събиране на компост – ето тема за размисъл: дочух, че в Германия например вече е практика.
Когато във входа на блока стоварят купчина рекламни материали тихомълком ги прибирам и пренасочвам за рециклиране... иначе някое бабе ще ме изпревари и ще ги бухне в казана за боклук. Защото, ако за пластмасите рециклирането в България все още е в зародиш (имам вътрешна информация – скоро ще започне строежа на завод за рециклиране на всякакви видове но не питайте за подробности, моля), то това на хартия си е с традиции.
Използвам гадните найлонови торбички по няколко пъти.
Старая се (ама е много трудно, пробвайте и ще видите) да вземам минимум найлончета от разните там магазини – отказвам на любезните продавачи, нищо че в квартала вече ме смятат за не съвсем у ред. Имам си 3 платнени пазарски чанти! Едната е много красива – тази отhttp://forthenature.org/actions/35
Между другото, ако някой се поинтересува, мога да ви кажа адреса на чуден магазин за прекрасни нещица, където продават и хубави платнени торби, както и Истинска кафява нерафинирана захар от тръстика.
Забъркано време забъркани хора – оптимист съм, ставаме все повече.
Comments1