Не се бяхме виждали от цял месец и нещо с моите малки ученици по обясними причини. Днес се срещнахме след дългата раздяла, наречена учителска стачка, и още от пръв поглед установих, че те са пораснали и като че ли са станали по-зрели. Никое от дечицата ми не показа по никакъв начин неодобрение към мен – напротив, стори ми се, че родителите вкъщи са се погрижили по най-добрия възможен начин да обяснят на рожбите си що е то учителска стачка и защо тяхната госпожа, а и цялото училище, не е работило. Благодаря им!
Уважението към институцията училище е било съхранено и това много лесно се установява от цялостното поведение на първолаците и най-вече от ясните им погледи, в които можеш да прочетеш за всичко онова, което децата си мислят и чувстват.
А ако трябва само с една дума да изразя тяхното отношение към мен, тяхната учителка, бих избрала думата НЕЖНОСТ и мога да обясня защо. Защото те самите са такива - мънички, нежни цветенца, които мило ти се усмихват и са много, много послушни. Ето така ги възприемам и гледайки ги, мога да си позволя само съвсем внимателно да ги докосвам и да им се радвам с очи. Понякога може да им се скарам, но задължително - с нежност.
В междучасието две дечица ми се хвърлиха на врата да ме прегръщат и целуват. Момиченцето каза, че аз съм най-добрата госпожа от всички госпожи в детската градина. Усмихнах се на сравнението, но като се замислих, установих, че детето е абсолютно право: разбира се, че трябва да бъда сравнена с учителките в детската градина, та нали други учителки, работещи в училище, то не познава?
А пък момченцето, което невинаги има нагласата да пише и рисува, но някак до този момент чрез някоя и друга учителска хитрост все пак успявам да я създам, ме обяви за най-добрата в целия свят! Ехе-е-е! Не можете да си представите какво невероятно преживяване е да чуеш за себе си такива красиви слова, изречени спонтанно и непреднамерено от детски устица!
В часа зададох въпрос към всички как са се чувствали вкъщи, докато е траяла учителската стачка, а те единодушно отвърнаха, че им е било МНОГО СКУЧНО. О-о-о, изразих съчувствието си към тях, и ги попитах как се чувстват в училище. Отговорът беше, че в училище е МНОГО ЗАБАВНО!
Така е, забавно е, напрегнато е, вълнуващо е и просто скуката няма място в училищния живот. Само онзи, който е бил учител, може най-добре да разбере какво е да си сред учениците си.
Comments4
Я да изкажа и аз малко нежност за моети двуметрови "първолаци"...
Ние започнахме първи час във вторник с едно и също послание - обръщение от нас, учителите на 138-мо СОУ към нашите ученици - отговор на въпроса "Защо стачкувахме?" в духа на всичко казано и почувствано тук, в блога. Едно беше писмото за начален курс и друго - за среден и горен. Беше прието много добре, някъде с аплодисменти. Имаше и силно развълнувани момичета, които се мятаха на прегръдки, при това хора, от които не съм очаквала да са така ангажирани... Други пък са объркани. Има много да се говори...
Настроение, след всички разочарования, които преживяхме около стачката, като че ли ние, учителите, нямаме нагласата точно за извинение. Едно е да благодариш за добронамереното отношение на родителите към учителите, представляващо задължителната морална основа, над която всеки учител изгражда и развива личността на детето, а съвсем друг е разговорът за учителската стачка. По-скоро в нашите редици се срещат леко разсърдени колеги, които с право твърдят, че ако родителите истински ни бяха подкрепили, резултатите от протестните ни действия щяха да са по-успешни. Ние ясно заявихме, че се борим не само за заплати, а за по-добро образование на техните деца - наши ученици.
Благодаря на родителите на моите ученици, защото можеше да бъде друго, ако те не бяха възпитани и интелигентни хора. Има случаи, в които бащи и майки ругаят учителите в присъствието на децата си, а това оказва много силно отрицателно въздействие върху подрастващите. В училище ефектът от подобни наблюдавани родителски реакции се изразява много често във формата на отказ от учебен труд и в неспазване на правилата, водещо нерядко до невъздържано поведение и неприятни инциденти. В тези случаи детето не зачита и не уважава нито училището, нито личността на учителя, нито труда му, защото копира отношението към училищната институция от своите най-близки хора. Това е и причината така бурно да реагирам, когато се появи постинг или коментар, засягащ достойнството на учителя.
Знаете ли... От години сърфирам из руските сайтове, и то най-вече образователни, но никога не попаднах на място, в което да прочета една лоша дума по адрес на учител – изглежда в тази велика страна са оценили високо нашата професия и с право. Това обяснява защо в момента по отношение на образованието руснаците се намират на светлинни години пред нас.
Въпреки двата отрицателни вота, които явно са дадени, защото постингът ми е подразнил някого с нещо, искам да споделя и днес моите впечатления от първолачетата. Това, че са страшно сладки, защото са малки, е едно на ръка, но те са абсолютни бебета по отношение на начина на изразяване. Онзи характерен детски чар, за който говори Корней Чуковски в книгата си „От две до пет”, е съхранен и у тях, въпреки, че това са шест-седемгодишни деца.
Посъбрах няколко такива чудни детски изказвания и то само за два дена, защото децата са извор на невероятно словотворчество.
Сутринта пристигна едно момченце, което вчера отсъстваше, и се извини с думите:
- Госпожо, вчера не бях на училище, защото гърлото ми беше заседнало.
(В тази връзка съм чувала и друго обяснение: "Не бях на училище, защото вдигнах много висока температура - 25 градуса.")
Вчера предупредих моите ученици да не забравят да си вземат спортните екипи, защото ще имаме физкултура на следващия ден. По този повод един мой ученик ме попита още с пристигането си сутринта:
- Днес ще спортираме ли?
След леко одраскване чух следното оплакване:
- Пръстът ми потече.
Понякога децата много весело заместват една дума с друга. В междучасието две момиченца от другия клас минаха покрай колежката и й казаха:
- Отиваме до магазина! – а имаха предвид лавката.
Това ме подсети за още синоними на думата „лавка” – така нова за малките ученици - които съм чувала. Учениците са я наричали също така и „кафето”, но най-фрапантния случай беше, когато един бивш мой ученик ме попита може ли да отиде до шкафа. Аз не разбрах в първия момент какво ми казва и му обясних, че за да отиде до шкафа, не е нужно да иска разрешение – шкафът се намира в другия край на класната стая. „Не”, поясни той, разбирайки, че аз не съм схванала въпроса му, „до шкафа, за да си купя закуска”. „А-а-а”, стоплих най-накрая, „искаш да кажеш до бюфета, ясно”.