За доброто | Положителни новини

Радвам се, че постингът на @Ace Coke предизвика такива реакции, защото за мен те означават, че тук все пак има хора, които се интересуват отдоброто, стремят се към него и не се срамуват да си го признаят.

В тази връзка, скоро прочетох статията на @zefira в общност Литература, която носи същото послание, но по-артистично изразено. Хареса ми.

Тези две статии ме накараха да се замисля защо всъщност се впечатлявам, когато някой споделя добрината си и околните реагират положително. Какво необичайно има в тази ситуация? Та не е ли тя съвсем естествена? И стигнах до извода, че като че ли не е ... Замислих се за това как всъщност сме възпитавани, че добротата уж е ценност - при това значима ценност - но в действителност напоследък не се възприема като истински положително качество. Достатъчно е само да се вгледаме/вслушаме в случващото се около нас - кои са качествата, които хората искат да притежават?, на какво се възхищават?, кои свои постижения изтъкват? ...

Но настоящата ситуация ми е някак ... странна, нелогична, лицемерна. Уж да си добър е положително качество, но почти никъде няма да чуеш как някой е хвален и даван за пример заради добротата си.
Погледнете само българския Big Brother (който показва до голяма степен мисленето на българина - както посредством участниците, така и чрез гласуването на зрителите). Кои свои качества изтъкват участниците?; за кои хора гласува "народът"? Ако вярваш на Big Brother, излиза че супер голямата ценност днес е да бъдеш "истински човек", сиреч винаги да казваш това, което мислиш, пък било то и първата нетактична глупост, която ти мине през главата; ценност било да си "човек от народа", пък било то прост, необразован, алчен и невъзпитан; ценност било да си "интересен", т.е. скандалджия и по-гласовит от останалите.

Не искам да звуча като някакъв моралист - не се смятам за безгрешна, не съм перфекционистка, нито търся съвършени хора. Аз също харесвам хора интересни, словоохотливи, пъстри, свободомислещи. Но това не е достатъчно, за да е един човек наистина ценен за мен. Като оглеждам своите най-добри приятели, т.е. хората, с които съм избрала да прекарвам времето си, виждам лица най-различни - по външност и "вътрешност", но едно нещо ги обединява. За мен те са добри. Те не са не наивни, глупави, простодушни, лениви, незабележими или пък страхливи. Накуп на всичките си други качества (интелигентност, амбиция, решимост, широки възгледи, толерантност) те са добри.

Добави коментар

Тагове

доброта (1)

добро (1)

Категории

Невчесани мисли

Нещата от живота

Коментари

pavvvlina преди 18 години и 11 месеца

Да, и аз прочетох статията на Зефира току-що, просто нямаше какво да изкоментирам.Напълно съм съгласна с нея, че да запази добротата си, означава, че човек е силен и е победил света - и съвсем естествено получава това, което заслужава. Познавах едно момиче, което нямаше много висок успех в училище и твърдеше, че толкова й били възможностите. Аз се опитвах всячески да я убедя, че не е така и ако иска, ще постигне всичко, което пожелае.И когато тя повярва в себе си, постигна за отрицателно време повече, отколкото аз с години - а най-смешното е, че тя често се възхищаваше на мен:))))За какво? Сега има хиляди неща повече, за които да й се възхищавам! Тя е такава, защото за нея няма нищо невъзможно и защото знае, че любовта и приятелството са най-ценните неща - и никога не е прествала за миг да бъде внимателна и предана :)))Мисля си, че дори хората да имаме 1 милион качества, постоянната убеденост, че от нас трябва винаги да лъха доброта, независимо с какви хора се сблъскваме и какво ни се случва, е наистина един вид победа над света -победа, която в един момент ще привлича красиви неща към нас:) Защото откъде Вселената ще знае, че можем да понесем да получим добро,ако не сме й показали, че можем да понесем да го даваме?:))))

mishe преди 18 години и 11 месеца

Не зная дали Вселената има нещо общо с потребността и стремежа към доброта. Важното е да си добър заради самия себе си, защото така ти идва отвътре, а не защото очакваш някой, пък било то и Вселената, да ти върне добрината.

pavvvlina преди 18 години и 11 месеца

С това последното визирах хора, които се спират да направят нещо добро, защото очакват да им се върне, а ако не стане, то тогава губят желание да го направят. Идеята ми е, че ако човек прави добро заради самия себе си и защото така му идва отвътре(както самата ти казваш), без да очаква нищо в замяна, то тогава и на практика нещата се получават по друг начин.Ако човек направи нещо добро и не се замисля дали ще му се върне дължимото, той си живее спокойно, не очаква и нещата един ден се получават. Ако обаче човек иска нещо в замяна, той чака всеки ден, и малко да се забави доброто, което се кани да го сполети, той започва да недоволства, почва да се оплаква от света и в един момент се отказва да прави добро и ходейки унил, с наведена глава, даже не обръща внимание на хубавите неща, които идват в живота му - той просто не ги вижда. И ако повечето хора в света са такива, това нещо,погледнато отстрани, вече започва да изглежда като "вселенска" закономерност - а не е, това ми бе мисълта.

Аз също дълбоко подкрепям принципа "Направи добро и го хвърли в морето." И се старая да го следвам, доколкото мога :))))