Радвам се, че
постингът на @Ace Coke предизвика такива реакции, защото за мен те означават, че тук все пак има хора, които се интересуват отдоброто, стремят се към него и не се срамуват да си го признаят.
В тази връзка, скоро прочетох
статията на @zefira в общност Литература, която носи същото послание, но по-артистично изразено. Хареса ми.
Тези две статии ме накараха да се замисля защо всъщност се впечатлявам, когато някой споделя добрината си и околните реагират положително. Какво необичайно има в тази ситуация? Та не е ли тя съвсем естествена? И стигнах до извода, че като че ли не е ... Замислих се за това как всъщност сме възпитавани, че добротата уж е ценност - при това значима ценност - но в действителност напоследък не се възприема като истински положително качество. Достатъчно е само да се вгледаме/вслушаме в случващото се около нас - кои са качествата, които хората искат да притежават?, на какво се възхищават?, кои свои постижения изтъкват? ...
Но настоящата ситуация ми е някак ... странна, нелогична, лицемерна. Уж да си добър е положително качество, но почти никъде няма да чуеш как някой е хвален и даван за пример заради добротата си.
Погледнете само българския Big Brother (който показва до голяма степен мисленето на българина - както посредством участниците, така и чрез гласуването на зрителите). Кои свои качества изтъкват участниците?; за кои хора гласува "народът"? Ако вярваш на Big Brother, излиза че супер голямата ценност днес е да бъдеш "истински човек", сиреч винаги да казваш това, което мислиш, пък било то и първата нетактична глупост, която ти мине през главата; ценност било да си "човек от народа", пък било то прост, необразован, алчен и невъзпитан; ценност било да си "интересен", т.е. скандалджия и по-гласовит от останалите.
Не искам да звуча като някакъв моралист - не се смятам за безгрешна, не съм перфекционистка, нито търся съвършени хора. Аз също харесвам хора интересни, словоохотливи, пъстри, свободомислещи. Но това не е достатъчно, за да е един човек наистина ценен за мен. Като оглеждам своите най-добри приятели, т.е. хората, с които съм избрала да прекарвам времето си, виждам лица най-различни - по външност и "вътрешност", но едно нещо ги обединява. За мен те са добри. Те не са не наивни, глупави, простодушни, лениви, незабележими или пък страхливи. Накуп на всичките си други качества (интелигентност, амбиция, решимост, широки възгледи, толерантност) те са добри.