BgLOG.net
By antoan1981 , 28 March 2015
ЛЮБОВ И МЪДРОСТ ОТВЪД ДВОЙСТВЕНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

ТВОРЧЕСТВО НА НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА:

"Деликатният танц на живота без граници“

 

Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
8920
Legacy blog alias
77425
Legacy friendly alias
antoan1981

Comments

By atanas8181 , 21 March 2015

ИЗВЕСТНА Е С ТОВА, ЧЕ ПИШЕ ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ КНИГИ ЗА ГОДИНА И НЯКОЛКО МЕСЕЦА, С ОБЕМ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПО 100 СТРАНИЦИ ВСЯКА. ПИПНАТА ОТ БОГА. ЕТО ОЩЕ ЕДНА НЕЙНА КГИГА:

Сияйни Лица

 

„Най- вълшебните любовни поеми и стихове, са събрани в книгата „Сияйни лица“. Изящни, грациозни, удрящи с емоционалната си сила право в сърцето, позитивни, красиви, въплътили идеала за любов и мечтата за преживявания, които докосват небето и звездите. Такива, каквито човек би мечтал да съхрани в паметта  до края на дните си.

Книгата е съставена изцяло от любовни стихове и поеми. Концепцията на писателката, която определя цялостното й творчество,  което е само позитивно и изцяло в палитрата на светлината, е че „начинът на мислене, особено когато е въплътен в писмено слово, влияе изключително на света, дори от момента, когато всичко е още в проект и не е споделено с читателя, то вече присъствува като модел във Вселената. Творецът носи голяма отговорност – негова е задачата да трансформира отрицателното мислене и човешките недъзи, за да ги преобрази в друг модел на мислене, в който присъствува прекрасното.”

Мнозина я сравняват с и най- фините и съзерцателни поети, чиито философски възгледи са оставили трайни следи в този свят, променяйки го към по- добро, осмисляйки го през призмата на най- дълбоката мъдрост. Необикновената образност и метафоричност на стиха я поставя сред най-изящните майстори на словото.“

 

КНИГАТА СЕ НАМИРА В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
616
Legacy blog alias
77396
Legacy friendly alias
ПОЗИТИВНО-МИСЛЕНЕ

Comments

By RygitRygit , 24 February 2012

Воля за Любов

Със някой пред олтар се взимаш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Със този някой  деца в неволи и радости имаш,
Пееш, ядосваш се или се смееш.

Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Отбягваш да питаш себе си кое, какво и как,
срамуваш се  -  Дали си с времето във крак?
А  времето в съжителството как да  проумееш?
 
Питаш човека до теб за съвет.
Ох! Уви! Точно сега е тя или той зает!
Да, така е! Нещата трябва да вървят напред!
Ето,  имаш  среща в училище за детето  в пет! 

И пак... Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
И в миг един установяваш, че не сте двама.
А  такааа! Оглеждаш се, другият е тук, но, всъщност, май го няма!
Да, да, да,  тялото е пред печката.... или на дивана.
 

Тук е, но определено вече не сте двама. 
Това филм ли е?  Или драма? Къщата - пълна с вещи, но всъщност е полу-празна! 
Куче, рибки,  папагал, но няма кой да вика Тате... Мама...!
Всяка личност тук се опитва да е вече авторитетна и донякъде куртоазна!

Ежедневно отношение – заучен жест - целувки сухи...
Усмивката  дежурна, важна! Понякога... от  чужда пот влажна! 
А думите откъм същност са все по-глухи и все по–глухи
и от чувство почти изцяло празни, и от нежност все по–кухи и все по-кухи!

Оказва се накрая, че само  Обич не достига,
за да се возим меко и в уют в семейната талига!
Макар че човек  е до огнището – Стара къща, всичко тя си има..
Да, да, топлина, уют, уважение и обич, но май все нещо не ни достига..

Дааа! Не ни достига! Затова и понякога сърцето тръгва само на лов. 
Зарязва Куртоазията, Разума, Душата... 
Нарушава дори  на „кардиологията” правилата...
Сърдито им е, че са се отпуснали и нямат Воля да чуят неговия Зов...

Зов, довел преди време и Разума, и Душата до огнище и до топлина.
Топлина, която с годините и навика превърнали са Любовта във Рутина.
Полепнала по Разума и по Душата, Рутина превърнала се Патинà .
Патинà като прах върху огледало, пречеща на Душевната ни светлина.

Прах във Светлината от блясъка в очите ни любовен
причина е за нов Зов сърдечен, пък бил и той греховен.
Зов обърнал гръб на рутинното... Заповядай! Как си? Моля!
Зов, нуждаещ се от нещо по-силно – нуждаещ  се от Воля.

 Воля, която да изтрие праха от светлината!
 Воля, която да разчупи оковите на рутината!
 Воля, даваща сила на сърдечния ни Зов!
 Воля! Воля! Воля! Силна Воля за Любов!

Legacy hit count
32
Legacy blog alias
49794
Legacy friendly alias
Воля-за-Любов

Comments

By AnatoliyKoychev , 28 January 2011

Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.

На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това...

В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен! А изборът е или да заспиш отново, или да продължиш да се будиш. И тъй като е заличен, то на пробудения света предлага само различни възможности за приспиване. Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново.

А какво е медитацията? Много хора бъркат размишлението с медитацията. Много хора практикуват размишление и твърдят, че медитират. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата, които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.

Светът е заличил избора и първото, което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека, и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане.

Но най-добри и забелязващи се примери за защитници на света от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най-вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на света хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.

За нередностите в света се грижат нейните защитници – програмирани да правят това. Тъй като в случая света те отчита като заплаха, изпращат защитниците да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда - вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето. Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш.

При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. Видях вече прекалено много хора, които бяха променяни вътрешно дори до неузнаваемост. Някои промени бяха равносилни на следния пример – Днес е вманиачен любител на плуването, който от утре без видима причина започва да се ужасява от водата.

От всичко това се явява необходимоста да усъвършенстваш умението си да различаваш. Да отсяваш истината от лъжата, а те са смесени и границата между тях е почти невидима. Ако умееш да различаваш, всичко около теб ще ти е от полза. Каквото и да става около теб, каквото и да ти говорят хората, знай че във всичко се съдържа и истина. А тя ти е необходима да продължиш напред.

Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за света и защитниците му. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да разбираш, че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои...

Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент вижаш, че то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...

След като преминеш през тези изпитания, света ясно вижда, че ти си непоправим и непоколебим и те поставя в изолация. Хората около теб се оттеглят, никой не те търси, нищо не ти се случва. Оставаш сам. Идеята е да се отчаяш и да започнеш да търсиш и да се молиш за внимание и обратно приобщяване към света. Това е много важен момент. Постигнал си известно равенство със света. Цялата история до тук е като една игра на шах, но с програмирана машина, която има предел на възможностите. А ти никога не забравяй, че си човек и си с неограничени възможности. Не се притеснявай от загубите. Важното е да извличаш поуките от тях и да не ги повтаряш. Сега е момента да настъпиш, да атакуваш. И помни, че не е необходимо да нараняваш и да убеждаваш.

Вече чакането е приключило. Ако няма ситуации, сам трябва да ги търсиш. Ако никой не те търси, ще трябва да търсиш ти. Обяви на света, че си тук! Сега вече ще трябва да решаваш и да действаш сам. Бъди твърд и непоколебим. Търси истината и не прави компромис с никого и с нищо, и най-вече със себе си. Ти вече започваш да виждаш все по-ясно и все по надалеко, защото става светло около теб. И това е не защото бог или някой друг осветява пътя ти, а защото ти самият си светлината. И премахвайки всичко, което те затъмнява, ставаш все по-светъл.

И твоята светлина ще освети околните и ще запали светлината в тях.  Теория на робството и свободата

Legacy hit count
50
Legacy blog alias
43575
Legacy friendly alias
Пробуждането-и-употребата-му

Comments

By queen_blunder , 28 December 2010
Ще споделя тук – най-прекрасното за мен място в интернет -  очакванията ми за предстоящата 2011-та година, които са изцяло в човешки план. Не си мечтая за пари и придобивки – мечтая си хората да станат по-добри, по-чисти и по-силни в нравствен аспект. Вероятно от думите ми ще усетите, че написаното е следствие на доста разочарования, които изпитах през изминалата 2010 г. Но това ме вълнува – и за него пиша.

 Много ми се иска да помъдрея дотолкова, че да се науча още по-ефикасно да се боря с Лъжата, Клюката, Клеветата, Суетата, Завистта, Грубостта и т. н. Взех решение през следващата 2011 г. да им обявя безпощадна война - макар и да е много тежка и не обещаваща бързи и лесни победи - защото търпимостта ми към недостойните човешки прояви все пак не е безконечна. И не би трябвало да е. Освен това установявам, че, мълчейки си, проблемите не само, че не се решават, а още повече се задълбочават и разрастват.

Непочтеността не знае граници и няма отърване от нея. Стига дотам, че когато се опиташ да я спреш и игнорираш, тя става още по-нахална. Умее да заблуждава, представяйки се пред незапознатите за невинна жертва, за да може колкото се може по-дълго да си „развява коня”. Да, но всяко нещо си има край, който идва по-бързо, ако не се оставяме на инерцията и пасивността.

Ето затова, скъпи колеги, си обещавам, че през Новата година няма да се откажа да се боря за сбъдването на всичко онова, което си пожелавам днес.



Legacy hit count
3561
Legacy blog alias
43079
Legacy friendly alias
Предновогодишни-размисли-и-пожелания
Размисли
България
Възпитание
Нещата от живота

Comments35

mirelaivanova1
mirelaivanova1 преди 15 години и 4 месеца
Хубаво пожелание дано да стане,защото това е най-хубавото.
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 4 месеца
Благодаря! Дано! :)

Бихме били по-щастливи, ако сами не си усложняваме живота с глупости.
pavlinamahova
pavlinamahova преди 15 години и 4 месеца
Поли, желая ти от сърце всичките ти очаквания да се сбъднат.Е,тази година вече отминава.Нека с нея отмине и всичко лошо и негативно, което сме изпитали.И аз си мечтая хората да станат по - добри, с по - чисти сърца...Дано!
MileMIV
MileMIV преди 15 години и 4 месеца
Не всички могат да бъдат красиви, богати и знатни, но всички могат да бъдат добри./Конфуций/ஐ

  Дай Боже да се осъществят желанията ти , Поли!

 

valentinanedelcheva
valentinanedelcheva преди 15 години и 4 месеца

  В този ред на мисли и пожелания се сещам за една песен -"Ако до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх ..." - и ти пожелавам в тази борба да намериш съмишленици.

Успех!

Marianka
Marianka преди 15 години и 4 месеца
И аз си пожелавам следващата година да станем по-добри, честни един към друг, без злоба и завист.
VqraNenova
VqraNenova преди 15 години и 4 месеца
Поли, може би за някои тези философски мисли ще преминат само, като едно обикновено филмче по екрана и всеки от нас ще си каже: "Аз съм добър, да помислят тези, които не притежават тези качества", факт....Щом като днес е ден на равносметка, аз бих добавила още една сентенция, която не е взаимствана от Интернет! Това са думи, които винаги звучат в ушите ми и в добри и в трудни моменти!

 "ЖИВОТЪТ Е БОРБА".

 Автор на тази сентенция е моят 87 годишен дядо (да ми е жив и здрав още дълги години). Тези две думички "ЖИВОТ" и "БОРБА", събират всичко изказано във философските сентенции на великите учени и философи. Никой не ги е произнесал по този кратък и простичък начин. Винаги, когато съм отчаяна и накърнена си ги повтарям многократно. Повярвайте, това ми помага.

i_ra12
i_ra12 преди 15 години и 4 месеца
    Наистина ще е чудесно, ако всички живеем по законите на тези НЕКА. Тогава  светът би бил хубаво място. Само че и +четата и, --ите са все човешки качества.  И колкото и изтъркано да звучи  - на фона на злото познаваме доброто. Винаги боли, когато се сбъскаш с лицемерие, недоброжелателност и непочтенност, но сигурно трябва да приемем, че хората са различни - тогава и разочарованията няма да са толкова големи. Все пак е хубаво да си помечтаем, че идващата година, ще ни направи ПОНЕ ЕДНА ИДЕЯ ПО-ДОБРИ! И да си го пожелаем!

 

 


chopar
chopar преди 15 години и 4 месеца
Хехех, Поли, откажи се. Мисията ти е невъзможна, дори и да привлечеш на своя страна Том Круз. Ще се бориш с вятърни мелници, а това не е хубаво. Освен това не си малко дете - какви са тези лексиконни пожелания. А аз пък като се огледах и виждам, че отговарям на всички пожелания в презентацията.
shery61
shery61 преди 15 години и 4 месеца
И аз си мисля, че мисията ти, Поли е невъзможна!( извини ме) Някои хора си мислят, че след като премълчаваме сме глупави и както казваш стават още по- нагли! А всъщност са толкова дребни, че освен да ги съжалиш, няма друго наказание! Но знаеш ли, за себе си те са добре- "и тако, и вако"! Успех, мила и весели празници!
RosicaAleksandrova
RosicaAleksandrova преди 15 години и 4 месеца
Поли, всичко е толкова хубаво и добре казано! И аз си мисля, че мисията ти е невъзможна, защото хората сме тоооолкова различни! Но ти не се отказвай! Бори се! Може пък и да успееш нещо да промениш, но не и сама. Трябват ти мноооого съмишленици! Пожелавам ти сбъдване на всичко, което си си пожелала!
zori74
zori74 преди 15 години и 4 месеца
Поли, сърдечно ти благодаря! Аз мисля, че това е правилния път и не трябва да се отказваме от него, не бива да губим надежда... Да, истина е, че живеем във време, лишено от духовни и морални ценности, но нали ние - учителите сме хората, които трябва да посочим правилния път на децата.
Скоро моя ученичка ме изненада приятно с желанието си да разговаряме в часа на класа за 10-те божи заповеди и за 7-те смъртни гряха (беше ги свалила от интернет и ги отпечатала). Колежка ми даде идея да поканя в часа свещеника. Получи се чудесен час, на учениците им беше много интересно, задаваха умни въпроси и поканиха свещеника пак да ни гостува. Не всичко е загубено, има надежда!

 


RuskaTodorova
RuskaTodorova преди 15 години и 4 месеца
Поли, пожелавам ти много сили, за да да се сбъднат тези "НЕКА..." Знам, че ще ти е трудно, но дори една малка част от тях да се случат, ще си е заслужавало усилията. Успех в сбъдването!..:)))
RumianaPetrova
RumianaPetrova преди 15 години и 4 месеца

Поли, "завиждам" ти за умението да се изразяваш така достъпно и......достоверно! Би било хубаво да сме заобиколени с повече такива хора. Накара ме да се размисля...... Всъщност, това е идеала за съвършената личност. Възможно ли е да съществува реално? И ако е я има някъде, до колко ще изтрае в сегашния свят?

Ще се връщам често към този материал.

Пожелавам ти успех в нелеката борба!

pnikova
pnikova преди 15 години и 4 месеца

И аз се замислих над поста ти, Поли. Някак странно ми звучи по празниците. Вероятно разочарованието ти е голямо, за да напишеш това. Войната, както и смирението - не са решение. Пък били те и с Лъжата, Завистта, Лицемерието. Сила ни дават семейството и близките. Мъдростта се измерва не с годините, а със способността да приемаме хората такива, каквито са. Да приемем, че нашата истина може да не е "оная" истина, да се научим да прощаваме.

Толкова огорчение струи от думите ти, че искам да ти пожелая да намериш равновесието и покоя. А приятелите - нека останат истинските. Такива, на които да можеш да простиш разочарованието...

Щастливи празници!

queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 4 месеца
Колеги, благодаря за мъдрите и искрени мнения, които ги чета и виждам като пъстър букет: някои - с общи нюанси, а други - като напълно противоположни становища. Надявам се, че няма да имате нищо против да поразсъждавам върху тях.

Поли, двете Мимета и Валя Неделчева, вие чистосърдечно пожелавате доброто да надделее, а негативното да отмине. Прекрасно е :)  Благодаря ви за пожеланията и позитивизма! :)

Вяра, понеже и ти си борбен тип като мен, вярваш в сентенцията на мъдрия ти дядо, който е абсолютно прав да обобщи, че животът е борба. Или казано по друг начин: за теб и мен, Вяра, животът ще е вечна борба, защото сме си избрали професия, която може да е богата с много неща, но от нея не се получават свръхпечалби, които да осигуряват лек и безгрижен живот. Освен това принципните хора, каквито сме двете с теб, лесно влизат в конфликт, защото не про/предават принципите си. Те са обречени да водят перманентни битки.

Ира, вярна е философската ти позиция, че без Злото Доброто не може да се открои. Тази позиция за пръв път я изрази един мой приятел свещеник преди известно време. Много мислих тогава над думите му и често пъти се връщам към тях.

Чопър и Шери, вие явно също като мен сте се нагледали на простотии от различно естество, щом ме съветвате да се откажа от мисия, предварително обречена на провал - "невъзможна мисия". Думите ви ми напомниха известната сентенция, която гласи, че само две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост. Бих перифразирала същата тази мисъл като заменя "глупост" с "простотия". Мисля, че за нашите ширини би се получило по-вярно съждение.

Роси мила, различни сме, но много ми се иска по отношение на човешките слабости да не се предаваме така лесно. Всеки има някакви недостатъци в една или друга степен, но съм сигурна, че един човек би се харесал повече, когато се погледне в огледалото (говоря фигуративно) и там наистина "види" нещо добро и красиво. Защото можеш да заблудиш целия свят, но себе си - не можеш.

Зори, стискаме си ръцете! Страшно ми допада увереността ти! :)

Русче, благодаря! Ще се радвам и на малкия напредък, ако има такъв! :)

Руми, благодаря за комплимента! Интересно, че снощи, понеже на Стефановден бях на гости, чух същите думи за начина ми на писане от собственика на Балканфолк. Стана ми много приятно - не мога да отрека :)

Ако се върнем на темата - да, няма съвършени хора, но както знаем, смисълът на живота ни всъщност е пътят, а не постигането на дадена конкретна цел. Вървейки по пътя на живота, добивайки мъдрост, ние се променяме. Ние избираме как и към какво да се променим. Употребила съм думата "съвършенство", защото винаги ще има какво още да се подобрява, ако се стремим към съвършенството.

Песъчинке, благодаря за нестандартното мнение! Ти казваш, че "войната, както и смирението - не са решение". Тоест, да не искаме и да не търсим промяна, която вероятно е невъзможно да настъпи, защото хората са "такива, каквито са". Може би, може би... Но на мен ми е трудно да се въздържам от реакция...

Признавам, че когато ме излъжат няколко пъти, не мога да прощавам, а се отказвам да имам отношения с дадения човек. Признавам, че не ми е безразлично, когато говорят зад гърба ми нелепости, измислици, фантасмагории и т. н., само и само да ме очернят, защото ги е яд, че с нещо съм по-различна. 

Изобщо принципното ми мнение по този въпрос е, че никой няма моралното право да засяга авторитета на някого, само защото този някой ходи с вдигната глава, работи повече, знае повече, може повече.

Иначе съм съгласна, че на истинските приятели всичко може да се прости, защото техните грешки са на друга база - извън лъжата, завистта, подлостта, лицемерието.
IlianaToteva
IlianaToteva преди 15 години и 4 месеца
Здравейте, колеги! Отдавна не съм писала, но този пост и коментарите към него ме провокираха да споделя нещо, което преживявам... От началото на учебната година съм класен ръководител на шестокласници. Преминах през много тежки моменти, докато се опитвах да се справя с неща като: ниска грамотност, неустойчиво внимание, липса на мотивация, почти липсващи социални умения, лоша училищна дисциплина, отсъстващи родители,.... и още много, много дефицити. Тръгвах си от работа съсипана. Питах се "това, че не мога да се справя, не е ли знак, че трябва да сменя професията си..." Каквото и да правех, резултатът бе нулев... НО от две седмици насам в класа ми сякаш се случи ВЪЛШЕБСТВО. Всичко започна от една ... значка, на която пише "Доброто започва от теб" /изработена по проект с други деца/. Реших пред целия клас да наградя с нея най-послушното дете. Децата сами определиха кое е то. Обявих пред всички, че ще продължа да давам по една значка в часа на класа на този, който я заслужи с добро поведение. После три дни се питах дали постъпих правилно като не дадох на всички. Накрая не издържах и закичих със значка всички в класа. Обясних, че това е отличителния знак на нашия клас, че носенето и е въпрос на чест, че им гласувам доверие, че това е голяма отговорност и т.н.
На другия ден в училище ме очакваха едни нови деца... Чиста класна стая, вече две седмици отсъствия до минимум, благи и смирени очички,... и най-жадуваното от мен нещо - тишина по време на час. Ходят с разкопчани якета, за да се виждат значките. Толкова слушат, че не се налага да повишавам глас, дори започнаха да учат. Имах открит урок. Представиха се прекрасно - участваха с желание, стараеха се. Отговаряха на въпроси, които мислех, че са непосилни за тях. Всичко това ме кара да се чувствам безкрайно щастлива и да си припомня какво е да обичаш работата си. Те усещат това и ми отвръщат със същото. Знам, че ще има още "подводни камъни", с времето ентусиазмът "да сме добри" ще намалее но щом стигнахме дотук, вярвам, че ще се справим! Дълъг стана коментарът ми. Моля да ме извините, но с децата започнахме да откриваме път едни към други и много ми се искаше да споделя това. :) Бих публикувала дизайна на значката, която се превърна в отличителен знак на моя клас, но не знам защо, не успявам.
IlianaToteva
IlianaToteva преди 15 години и 4 месеца
Мисля си, че може би не трябваше да се включвам с моята история, но не ми се искаше да пускам за това отделен пост. Дано не се сърдиш, Поли...
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 4 месеца
Iliana wrote :
Мисля си, че може би не трябваше да се включвам с моята история, но не ми се искаше да пускам за това отделен пост. Дано не се сърдиш, Поли...


Хееей, Илианче, ама как ще се сърдя?! :) Първо, коментарът ти е съвсем по темата. Второ - та ти разказваш за едно вълшебство, което се е случило заради това, че си успяла да провокираш желание у децата да бъдат добри. Вълшебство, което при децата е реално възможно и достижимо. Затова контактите с тях, поне за мен, са много зареждащи и стимулиращи, въпреки трудностите в работата, тъй като усилията ни рано или късно дават резултат.

Питам се дали при възрастните е възможно да се роди едно такова вълшебство? Способни ли сме да се променим, до колко и в каква посока? Толкова ли е невъзможна промяната към по-добро, както колегите споделиха тук? Ако е така, то тогава накъде отиваме?

В тази връзка някои наблюдатели смятат, че заради манталитета си българите са способни да се самоунищожат. Както в онзи известен виц за адския казан, до който нямало дявол да пази, защото там се пържели българите и всеки от тях, който тръгнел да изпълзява нагоре, бивал смъкван обратно от някой негов сънародник.

(Между другото, този месец бях в Рига, Латвия. Там видях други хора и един съвсем различен свят. Оттогава не мога да спра да сравнявам какво е тук и какво е там. Предполагам, че още не съм излязла от така наречения "културен шок" и затова силно ме вълнуват такива теми като настоящата.)
GinkaKosturkova1
GinkaKosturkova1 преди 15 години и 4 месеца

Има една поговорка -" Когато изядеш една торба сол с някой, тогава разбираш що за човек е ." А една торба сол се изяжда години наред, понякога и цял живот. Не е ли причината разочарованието при нас да се случва, защото бързо приемаме някой за приятел, доверяваме му се, дори сме готови да променим работата си , навиците си, принципите си, преди тези приятелства да са изпитани в трудности. А колко често си задаваме въпроса: "А как ли изглеждат нещата от гледна точка на другия?" Може би тогава по- лесно ще вникнем в неговите постъпки и ще ги разберем. Мисля си / годините ми  са повечко от вашите и понатрупах  доста житейски  опит/, че РАЗГОВОРЪТ  на 4 очи , откровения разговор, може да реши проблемите и да запази приятелствата. При мен се е случвало. Опитай, Поли! Желая ти успех!

DaniParvanova
DaniParvanova преди 15 години и 4 месеца

Всеки търси и открива своята истина в живота си, която му става като пътеводна светлина (май звучи доста клиширано, но в момента не намирам по-точно обяснение).

Аз съм открила своята... Ще използвам и аз израза "Животът е борба"... Да, така е. Но имам ли право да се намесвам в чуждите борби? Кой определя, че моето разбиране за честност, доверие и истина са най-правилните? Трябва ли да ги натрапвам на хората край мен и да ги убеждавам да мислят по моя начин? Не, не мисля... Аз имам право и мога да им покажа моя начин на мислене, но те трябва да направят своя избор и да се борят така, както ги съветва техният вътрешен глас. Това, че тръгват по път, различен от моя, не трябва да е причина или повод да съм разочарована, натъжена, обидена или нещастна. Имам два избора:

1. Приемам другата гледна точка, приемам човека такъв, какъвто е и не се опитвам да го променям, защото не бих искала и мен някой да ме променя. Аз съм човек - мислещ, разсъждаващ, усещащ и имам право да бъда такава, каквато желая. Но същите са правата и на другите хора.

2. Не приемам другия човек (не ми допадат неговите виждания за света около нас) и просто не контактувам с него. Но защо да се боря и да се терзая, че не става като мен? Длъжна съм да уважа неговия избор, но просто аз няма да бъда част от живота му. Аз съм спокойна, другият е спокоен и всеки си гледа живота според своите разбирания.

Преди малко попълних анкетата на Руми Неминска за толерантността. Толерантността е в приемането на човека с неговите добри и лоши страни, без да го съдиш. Току-що ми хрумна и друго... Та нима децата са съвършени??? Допускат грешки, правят бели, но всеки родител си ги обича и ги приема такива, каквито са. Споделяш опита си с тях, но им даваш право да допуснат грешки, за да се научат да носят последствията от своите действия. Показваш пътя, но детето само се учи да върви по него и да търси своята истина. "Смеленият" урок е мечешка услуга и не върши работа на никого. Още по-малко на детето. Същото е и с приятелството, Поли! Никога не съм се опитвала да променям приятелите си. НИКОГА! Приемам ги такива, каквито са - добри или лоши; понякога нежни, друг път груби; понякога искрени, понякога лицемерни. Светът е шарен и многообразен и всеки един от тях е уникален и неповторим.

RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 15 години и 4 месеца
Поли, приятелството ти със словото е толкова красиво и силно. От това печелим всички! Продължавай да ни водиш по пътя към доброто по своя си начин, моля те! Подейства ми като изповед пред съвестта ми. Тя, естествено, отново иска да ме напляска- заслужено. Но ми става по-светло пред очите, защото зная откъде да почна с пожеланията си. Илианка е открила вярната отправна точка- "Доброто започва от теб". В това изречение се крие истината, която сътворява вълшебствата. От сърце желая  на повече хора да се случат!
CvetaGergova
CvetaGergova преди 15 години и 4 месеца
Ех, Поли, пак успя да провокираш мислите, чувствата и усещането на всички съблогери! Явно е , че след цялата тази пъстрота от виждания има надежда към по-добро. Иска ми се, с много позитвина енергия и добри чувства, да ти пожелая настоящата  година да бъде наситена с радостни моменти, положителни емоции и наистина да почувстваш обичта на хората около себе си. А приятелите ти не са никак малко!!!Просто не задържай в ума си лоши мисли и неприятни усещания - остави ги да отплуват като надпис върху течаща вода.Човек, като теб с изключителен голям авторитет, с хиляди публикации, с творческо виждане, с новаторски идеи...не бива да хаби силите си в предварително обречена война. Насочи енергията си във всичко, ценно което умееш да създаваш.

 И последно нещо, към което аз винаги се придържам: " Засегната и обидена съм само от хората, които истински обичам. Останалите просто не ме вълнуват."

 Разкажи ни за Рига, толкова дълго чакаме вече!

 


queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 4 месеца
Най-ценна е онази дискусия, в която хората изразяват спокойно, ясно и мотивирано своите гледни точки. Мисля като Цвети, че този път тук се получи. Дори и нищо да не се промени за вбъдеще, смятам, че размислите в края на изтеклата година имат смисъл, като надникване навътре към себе си и като равносметка на ценностите, в които вярваме и които търсим да открием у другите.

Грети, напълно съм съгласна с теб! Всички беди на света идват от липсата на информация или от некоректното поднасяне на информацията. Затова, ако изядем „торба сол” с някого, се предполага и се очаква да го познаваме напълно и че няма да ни се сервират неочаквано неприятни изненади.

Само че при нас, хората, нещата стоят малко по-различно, защото ние се променяме – понякога по-динамично, понякога – не толкова бързо, и не си даваме сметка, че онзи, когото сме убедени, че познаваме достатъчно добре, с времето се е променил, а нашата представа за него си е останала същата.

Така че нищо не може да ни гарантира, че един ден няма да изпитаме разочарование, ако внезапно установим, че промяната е с обратен знак. Което от друга страна ме кара да си задам въпроса – трябва ли да се превърнем в мнителни песимисти, за да се предпазим от огорчения? И си отговарям: всъщност, да си мнителен песимист е достатъчно тежко и огорчаващо душата състояние.

Ще вметна и за разговорите, които някой път помагат проблемите да се изяснят… Ако проблемът не се корени в някакви същностни личностни различия между хората, съм убедена също като теб, че всичко може да се изясни, реши и коригира с разговор, но ако двама души нямат нищо общо като манталитет, разговорът едва ли би помогнал.

Дани, и с теб съм напълно съгласна. Разбира се, че всеки прави своя избор, че никой никого няма право да променя (освен ако този някой не е собственото му дете) и да бъде негов съдник. Не съм си и помисляла да натрапвам моите възгледи и вкусове на някого. Когато с един човек сме тотално различни, напълно естествено и нормално е да не бъдем приятели. Само че не за приятелството иде реч, а за междучовешките отношения.

Ще отречеш ли, че има такива хора, които влизат грубо в твоя живот поради вече споменатите (в поста) причини и се стремят да ти навредят по един или друг начин заради завист и злоба? Как може да се спре една такава помия? С премълчаване, с някакви действия (като например публично осмиване) или по някакъв друг начин? Не съм съгласна, че трябва да си трая в такива случаи.

Рози, може ли само да ти кажа, че си прекрасна? Думите ти са пълни със светлина и обич и искрят като скъпоценни камъни. Дори и да се познаваме предимно чрез интернет, съм убедена, че ти си способна на такова истинско приятелство, което рядко се среща между хората. Което окрилява човека и стопля душата му.

Цвети, съкровище, благодаря за прекрасните пожелания и те прегръщам! Желая ти слънчевата ти усмивка да не слиза от лицето ти, защото ти си душевно богат човек – щедър и позитивен. Такива хора като теб връщат надеждата, че на този свят има невероятни личности, които творят само добро и го разпръскват около себе си.

Лошите мисли тровят душата и трябва да се пропъждат, да! Обещавам, че ще те послушам и ще изпълнявам всичките ти добронамерени и мъдри съвети. За Рига – въпрос на време е да почна да публикувам.
gala_hope
gala_hope преди 15 години и 4 месеца
Зрънцата, пръснати наоколо, могат да нахранят много гладни души.Зрънцата от всичките коментари и размисли! Благодаря, Поли, благодаря, колеги!

 

Краят на годината е повод за равносметка, но и хранилище на нови надежди, да дадем път на всичко достойно и мило, за да може да пребъде доброто!


DaniParvanova
DaniParvanova преди 15 години и 4 месеца

queen_blunder wrote :
Ще отречеш ли, че има такива хора, които влизат грубо в твоя живот поради вече споменатите (в поста) причини и се стремят да ти навредят по един или друг начин заради завист и злоба? Как може да се спре една такава помия? С премълчаване, с някакви действия (като например публично осмиване) или по някакъв друг начин? Не съм съгласна, че трябва да си трая в такива случаи.
.

 

Не, Поли, няма да отричам, че има такива хора. Има ги всякакви около мен. Хората са различни. Мой е изборът да реша къде е моето място сред тях. Да избера, но без да съдя. Да разговарям, без да обвинявам.

През цялото време си мислех, че става въпрос за приятелството, а не за отношенията между хората по принцип. Може би и по тази причина отговорите ми са конкретни. Получавала съм доста шамари и то от приятели. Това няма да ме спре да вярвам в хората и няма да съм подозрителна и мнителна, очаквайки непрестанно нещо лошо да ми се случи. Очаквам доброто и хубавото, вярвам и се надявам и си давам усмивката на всички. Може и да съм наивна, може би и аз не съм си научила уроците от живота, но съм такава. Харесвам се такава и нямам желание да се променя.

Казваш, че не искаш да си траеш... Ами добре. Хубаво е човек да е наясно с нещата, които му се случват в живота и да иска всичко да е ОК! Обаче...  Каква е разликата между хората? Аз бих постъпила като Грета, сядайки за разговор с човека или с хората, които са ме накарали да се чувствам некомфортно (ако въобще държа на бъдещите си отношения с тях). Не искам да говоря по принцип, а визирам себе си. Каква е ролята на интернет в решаването на моите конкретни проблеми? Да речем, че съм се скарала с приятелка от детските години, която е постъпила некоректно с мен и ми е "забила нож в гърба". Ще пусна публикация в нета и ще получа безброй мнения и съвети как да реагирам с "предателката". Как това ще реши моя конкретен проблем? Ще ми стане ли по-леко от това, че зад мен (съвсем условно) застават стотици виртуални "приятели", когато реалният човек, с когото имам проблем не разбира какво мен ме мъчи? От това, че хора, стоящи зад някакви монитори пишат неща, които се доближават до моята гледна точка, реалните хора не се променят и не започват да мислят по начина, втълпен от участниците в даден форум. Ами ако моята приятелка-предателка е казала едно, което е било предадено като второ, а до мен е стигнало трето...  Ами ако и тя не одобрява дадено мое поведение, защото е различно от нейните мисли и схващания за живота?

Животът не е толкова сложен, колкото ние се опитваме да го представим. Нещата са простички (поне според мен). Ако човек иска да вижда хубавото и красивото, ще вижда него.

Понякога истината изглежда по-различно и не е такава, каквато ни се иска да е. Може да е грозна и дрипава, но е такава... Друг път е красива е изящна.  И хората понякога са лъскави и чистички, говорейки и вършейки хубави неща. Ама човещинка си е... Друг път и тях ги хваща дяволът и вършат някои нелицеприятни неща. Това не означава, че човекът като цяло е лош. Трябва да обсъдим дадена постъпка, а не да слагаме етикетче "ЛОШ".

Май мноооооооооого се отплеснах.... Принципно не обичам писанията във форумите и разговорите в нета, защото не се усеща интонацията в разговора, не се виждат очите, не е истинско. Писането просто ей така си е разчесване на езика и словесен ексхибиционизъм... Предпочитам истински разговор.

queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 4 месеца
Гале, благодаря! Копирам си думите ти, които много ми харесаха:

Краят на годината е повод за равносметка, но и хранилище на нови надежди, да дадем път на всичко достойно и мило, за да може да пребъде доброто!

Дани, четох, четох и изпитах усещането, че се страхуваш от етикирането, давайки примери като „предателка”, лош”. Вероятно от някакво евентуално етикиране от моя страна, но бързам да те успокоя, че лично аз етикети не използвам. Смятам го за силна своя страна, особено по време на спорове, а такива съм водила немалко в интернет.

Няма да намериш в деветстотинте ми поста нито една дума, която да е прикачване на обиден етикет към някого, защото първо - не си позволявам нехайство към думите, и второ -  мнението ми за хората като носители не само на недостатъци, но и на добродетели, до голяма степен съвпада с твоето – с тази разлика, че при едни човеци преобладават положителните качества, а при други – отрицателните. На света има и един много малък процент идеално добри и идеално лоши същества. Първите след време ги обявяват за светци, а с вторите е по-добре никога да не се срещаш.

Та за етикирането да доизясня. Да, не бива то да се допуска, особено от нас, учителите, но не съм съгласна, че нямам право да коментирам действията на някого, когато те са в моя вреда. Да кажа на някого, че ме е засегнала лъжата му (когато умишлено ме е заблудил) или че няма право да пуска в публичното пространство невярна информация по мой адрес, е мое човешко право. Когато той го прави, той нарушава моите човешки права. Трябва ли да си мълча в такъв случай?

Ако зависеше от мен да не се срещам с хора, които не харесвам, щеше да е прекрасно, но за жалост не зависи.

Ти казваш, че си наивничка. Изборът е твой и го уважавам. Наивността помага по-леко да се приема светът и хората в него. В същността си тя е човешка чистота и раздаване на пълно доверие към околните, но дали някой няма да злоупотреби един ден с него - не е сигурно.

Моята равносметка във връзка с наивността обаче е друга. Когато се обърна назад, установявам, че всичките ми сериозни, дори съдбоносни понякога житейски грешки са били точно заради проявена наивност и доверчивост от моя страна. Този урок все още не съм го научила, защото все забравям, че хората не са само добри, честни, достойни и затова Животът продължава да ми го преподава, докато един ден го схвана.

За публикациите в нета, като тази за „предателката”, и съветите, които ще се чуят… По принцип не пускам такива постове, но това не значи, че за много хора този тип виртуални контакти не са чисто човешка потребност да споделиш с някого онова, което те измъчва. Неслучайно социалните мрежи стават все повече и повече. Обикновено човек избира да споделя с другите, когато разговорът с онзи човек, който е предизвикал огорчението, е невъзможно или безпредметно да се провежда.

Дори нещо конкретно да ме е провокирало да напиша някаква публикация, целта ми е била винаги да се говори обобщено и аналитично. Да се извеждат изводи, да се обменят мнения и опит. За мен постинги като настоящия ми е много полезен, защото обичам по-задълбочените разговори, които излизат извън конкретиката и в тях пъстрее многообразието на гледните точки.

А за разликата с реалността си права. Много по-истински са нещата, когато се общува на живо. Интернет лесно подвежда по отношение на хората, които държат да изграждат добър имидж в очите на другите, прикривайки недостатъците си. То е идеалното място и за онези, които искат да отпушат във виртуалното пространство цялата си негативна енергия, което не значи, че в реалния си живот са точно такива, за каквито се представят. Често пъти това са скромни и тихи люде.

Хубаво би било да се водят разговори очи в очи, но за съжаление не е практически възможно. Затова интернет е мястото, което лично аз използвам за бърза и лесна комуникация с много хора и чрез което съм научила доста интересни неща за Вселената, Живота и Всичко останало.
Rossiross
Rossiross преди 15 години и 4 месеца
А аз си пожелах през новата година повече въздържание- защото от това, че отстоявах позиции си спечелих разклатено здраве.Убедих се на свой гръб, че завистта на посредствените няма почивен ден и час, глупостта, лъжата, клюката, интригата и другите негативни човешки качества ни заобикалят и на моменти задушават.А как искам това да се промени..

igeorgieva
igeorgieva преди 15 години и 4 месеца

Когато нещо си отива с надежда гледаме към бъдното, пожелавайки си доброто да тържествува. Накараме да се размисля /виждам не само мен/  към какво добро се стремя!  Светът се крепи на Донкихотовци!!!

 Усмихната година, Поли!

RositsaAtanasovaMin
RositsaAtanasovaMin преди 15 години и 4 месеца
queen_blunder wrote :
"Ще отречеш ли, че има такива хора, които влизат грубо в твоя живот поради вече споменатите (в поста) причини и се стремят да ти навредят по един или друг начин заради завист и злоба? Как може да се спре една такава помия? С премълчаване, с някакви действия (като например публично осмиване) или по някакъв друг начин? Не съм съгласна, че трябва да си трая в такива случаи."

 Очевадни истини не могат да се отрекат. Философията на Дани относно пъстротата на индивидите в живота ни много ми хареса и се сетих също  като Вяра за моя дедо и неговите думи, затова че ще ти отговоря ,Поли, с притчата, която той обичаше да ми  разказва в моето детсство, като се опитам да ти я предам с неговия речник  (ще ме извиниш за натуралния изказ, но дедо ми тъй казваше:

 "Фърчал си идин врабец из небесата, ама нали зима било, студ, фуртуна, как си фурчал, поизмръзнали му крилата, схванала му се шийката и той тууууп на земята вкочанен. Нещеш ли, задала се по пато ина крава, зела че минала покрай врабеца и хоооооп отгоре му едно големо, топло кравешко лойно снесла. Да, лойното миризливо, ама топло! Стоплило то врабеца, отпуснали се вкочанените му крилца, размразила се шийката му, поочоловечел се хубустника и решил да се поогледа. Понадигнал главичка от лойното и точно да размаха крилца, минала една котка , скочила върху врабеца и му сдъфкала ширгуня! Е, деде, речи ся к'ва е поуката от тая притча?" - питаше дедо ми и макар, че аз я знаех след толкова пъти разказване дигах рамене, за да я чуя от него пак - "Поуката дедовото е, че не секой, който ти сере отгоре ти мисли злото и не секой кой те вади от гуното ти мисли доброрто! Е те т'ва е!

 Не знам дали тази притча не ми е въздействала така силно, че в последсвие да съм толкова благодарна на тези дето ачкат отгоре ми? ;)

 Продължавай да търсиш философския камък, Поли! Аз за себе си съм го открила!

 

RosicaAleksandrova
RosicaAleksandrova преди 15 години и 4 месеца
Малееееее, колко истина има в тези няколко редаааа! Чувала съм я тази притча, но на нашенски диалект, а той звучи по-грубо! :)
VqraNenova
VqraNenova преди 15 години и 4 месеца
Ехеееее, за първи път чувам тази притча, но със сигурност ще я запомня! Човек се учи докато е жив! Поли, постъпи както ти диктува сърцето! То най-добре ще ти подскаже верния път!
feyata
feyata преди 15 години и 4 месеца

Пожелавам на всички колеги здрава, щастлива, ползотворна и благодатна година! 

chopar
chopar преди 15 години и 4 месеца
valentina nedelcheva wrote :Нека  забравим тази нощ Лъжата, Клюката, Клеветата, Суетата, Завистта, Грубостта и т. н. и да посрещнем една щастлива Нова Година!

 Правилно, и след полунощ веднага да си ги припомним за да не нипаднат през новата година.

MeryNikol
MeryNikol преди 14 години и 4 месеца

И аз се зарадвах на мъдростта на притчата! Полиии, и като отидеш на фронта да воюваш срещу онези ГРОЗОТИИ с многото имена, да викаш бойната си другарка! Противопоставянето е въпрос на гледна точка и характер- един ще се реши да им противостои, дори да си даде сметка, че ще си навлече неприятности, друг ще се сниши ,точно защото ще си ги навлече.

Разликата обаче е, че при първия има шанс нещата да поемат в положителна насока, докато при втория мълчанието и траенето няма да родят нещо положително и градивно. В това съм абсолютно убедена.

Хайде, да сте живи и здрави всички тук през Новата година!

By DoburDobrodetel , 13 October 2010
За човечеството предстоят много и трудни изпитания. Те са свързани преди всичко с устойчивостта на волята и правилното разбиране на това, което се случва. А това, което се случва и което ще се случва е повече от обикновено ежедневие, повече от съществен момент, то е нещо, което слага ново начало и може да се нарече предел между две епохи.

Да! Вие сега се намирате в преходното време, което ви отдалечава от епохата на мрака и ви води към епохата на Светлината. Това преходно време не може да се определи като конкретен отрязък от време и все пак има свое начало, а е предвиден и неговия край. Началото започва в първото десетилетие след Втората световна война. Още през петдесетте години на миналия век започва зазоряването, което носи изключително мощния потенциал на научно-техническия прогрес за човечеството. Беше направен и един изключително силен експеримент: бяха създадени две различни политически системи – капиталистическата и социалистическата. Беше направен опит да се създаде нов свят, но се оказа, че съзнанието на хората не е готово за него – липсваше нравствената основа и идеята беше опошлена и унищожена в една значителна част от държавите. И все пак - хората започнаха да осмислят по нов начин своя живот и започнаха да приемат много повече себе си като личности. От само себе си се разбира, че това не е достатъчно, защото става въпрос за наченки на тези прояви, а не за тяхното масово изявяване. Дори и сега все още не може да се говори за повсеместна промяна на човешкото съзнание по най-актуалния проблем: добротворчеството. Все още хората подминават онези съществени моменти в своя живот, които могат да ги направят доботворци.

С какво се характеризира периода на прехода? Преди всичко с отношението на хората към себе си и отношението им към Природата. Това, което се случва в тази насока, за съжаление все още не е достатъчно. Хората не са осъзнали значимостта на своето отношение към проблемите на живота. Те все още не са проумели колко голяма е силата на тяхната мисъл и колко съществена е нейната роля за настъпващите промени.

Важно е да се знае, че когато говорим за преход, нова епоха и нейното значение за живота, винаги трябва да се разбира Замисъла на Великото Съзнание за тези промени. Замисъла включва изменения в Природата и изменения в човешкото съзнание. За сега активно вървят измененията в Природата. Те вече са видими и за обикновения човек. Измененията в климата ще поставят основата на нови промени в човешкия живот. Ще се промени начина на хранене на хората, ще се промени тяхната здравна култура, ще се промени и екологичната им култура. Това ще става бавно, но устойчиво ще се развива, защото друга алтернатива няма. Не може човечеството да продължава да живее по начина, по-който до сега е живяло, защото това е неправилния подход към живота изграден на погрешното разбиране, че битието определя съзнанието. Така хората не разсъждават върху собствения си интелектуален потенциал, не търсят възможности за изява на вложените в съзнанието им добродетели. Добродетелите са основна част от интелектуалния човешки потенциал и въпрос на разбиране и воля е да бъдат използвани. Въпросът е да се проумее истината, че съзнанието определя битието. Затова пишем тази тема, за да подскажем на хората за пореден път, още веднъж, колко много вече закъсняват с промените в своето съзнание. Ние знаем, че това е процес и той не може да бъде осъществен с един замах. Затова се радваме на всяка добра инициатива, на всяко добро дело, което има добродетелна основа. Когато говорим за промяна в съзнанието трябва да се разбира, че ние търсим преди всичко изява на онези човешки добродетели, които показват уважение, внимание към другия човек и Природата, ние търсим най-малкото добро, което сте способни да направите като жест към себе си, към своите близки и приятели. Промяната изисква още да бъде създадено отношение на нетърпимост към алчните и злобни хора. Те трябва да бъдат изолирани от обществото и да разберат, че времето на техния свят си отива, за да дойде светът на Любовта. Това е предвидено в Замисъла на Великото Съзнание и от страна на Висшите светли сили се прави всичко възможно, за да бъде подпомогнато човечество в своето развитие. Разберете, че докато не промените съзнанието, няма да се промени и битието ви. Знаем, че това е въпрос върху, който твърде много се пише и говори напоследък, но Аз считам за свой дълг и сега, чрез този текст, да ви кажа още веднъж, колко съществено важно е за хората да проумеят истината: съзнанието определя битието. Вие ще имате светъл и радостен живот, ако промените мисленето си в тази посока. Затова започнете да работите. Събирайте се в малки духовни общности, събирайте се по групи и разговаряйте за добродетелите като за основа на човешките взаимоотношения. Вземете само пет от всичките добродетели: достойнство, добродушие, благоразумие, благородство и човеколюбие. Достатъчно е да вникнете в същността на тези думи, за да разберете колко голям смисъл е вложен в тях. Тези думи ще помогнат на всеки добронамерен човек да осъзнае силата на своите възможности. Тези думи са началото, което може да ви постави в предверието на света на Любовта. Чрез тези думи вие можете да се превърнете в добротворци и така да създадете условията за проявление на Любовта. Така ще изпълните със смисъл и съдържание времето на прехода – преход от мрака към Светлината. В този период има и ще има много изкушения и изпитания. Те ще се засилват толкова повече, колкото вие се бавите и тъпчите на едно място. Културата на вашите взаимоотношения трябва да се развива в положителна насока. Без тази промяна не може да се стигне до определената цел: Света на Любовта – Новата епоха на светлина и благоденствие, на добротворческа изява за всяко човешко сърце. Бъдете доброжелателни, поне това поискайте, за да можете да се отправите по пътя към Новия свят. Вашето забавяне предизвиква друго отношение към вас – това на принудата. Ще ви принудят самите обстоятелства да приемете новия свят, но колко от вас разбират тази категорична необходимост? Ще възникнат ред катаклизми в Природата, които ще ви научат да бъдете състрадателни и да си помагате един на друг, но защо този резултат трябва да се постига с цената на жертви и разрушения? Затова Моят призив към вас е: бъдете благоразумни, бъдете благородни, проявете добродушието си, изявете достойнството и човеколюбието си, за да се промени света. Имайте тези пет добродетели* като свой най-близък съветник и правете всичко възможно вашите близки, приятели и познати да станат ваши съмишленици в светлия път към Новата епоха.

* Пряката работа с петте добродетели е разгледана в книгата “Новото светоусещане”, която е представена в този сайт, конкретно в темите: “Петте добродетели”, “По-конкретно опознаване на петте добродетели” и “Практико-приложен метод за усвояване на благородното знание”.

Темата беше споделена от www.Dobrodeteli.com
Legacy hit count
309
Legacy blog alias
41640
Legacy friendly alias
В-ПРЕХОДНОТО-ВРЕМЕ

Comments1

Donkova
Donkova преди 15 години и 6 месеца
Любопитно ми е авторът на този текст къде поставя себе си, по отношение на останалите хора, които напътства дистанцирано: "вие сега сте....", "събирайте се в общонсти...", "вникнете...." и т.н. ? А лично не се чувствам изкушена да отида на добродетели. КОМ след това анонимно нравоучение.
By dobrodeteli , 23 July 2010

Времето на най-съществените изменения в човешкия характер настъпва тогава когато се появят най-сложните проблеми. С други думи казано измененията настъпват според силата на обстоятелствата. Този факт е валиден за много хора, дори може да се каже за по-голямата част от населението на Земята. По-малка част са тези хора, които съзнателно работят за изменение и усъвършенстване на своя характер. Тази истина  идва да покаже, че и сега когато е толкова необходимо да се постигне промяна в съзнанието на хората, отново ще се задейства първият вариант, т.е. нещата ще променят своя ход според силата на обстоятелствата. Какво трябва да се знае в този случай?

Най-необходимото действие сега е свързано с изучаване на обстоятелствата, в които живеят хората. Увлечени от своето ежедневие хората не си дават сметка какво и защо се случва. Твърде много те са погълнати от собствения си начин на живот. А собствения начин на живот носи почерка на невежеството. Тази констатация не трябва да обижда никого. Действително невежеството е сложило отпечатък върху организацията на човешкия живот. Какво имам предвид? Изостават такива съществени неща като екология, наука за хранене и етика. В същото време напредват такива дейности, които са свързани предимно с огромни печалби. Но Ние – Висшите Учители – не очакваме  да се случи нещо друго, защото човешкият род не позна своя произход, а трябваше от тази изходна позиция да си обясни всичко, което се случва.

Аз сега няма да повтарям казаното вече много пъти в други теми по този въпрос, но не мога да не напомня, че става  дума за Космическа Програма за еволюция на живота във Вселената. Тази Програма неумолимо следва своя ход и затова човечеството трябва да се съобрази със ставащите изменения на планетата. Тези изменения – на този етап от развитието си -  засягат енергийната структура на Земята и вече дават отражение върху нея самата като обект, който се намира под силно енергийно въздействие. Няма да навлизам в подробности, но хората трябва да знаят и да са убедени, че става въпрос за широко мащабни изменения, които настъпват защото това го изисква Космическата Програма за изменение и развитие на Вселената. Хората трябва да осъзнаят дълбокият замисъл на всичко, което се случва и да знаят, че те като част от всичко Сътворено също подлежат на промяна. При хората, обаче има съзнание и то оказва влияние върху ставащото, оказва влияние върху всички процеси, които са в ход за изпълнение на Програмата. Затова човешкият род трябва да приеме истината за Сътворението и да знае, че в случая неговата свободна воля ще бъде ограничена. Измина периода, в който човекът трябваше чрез своята свободна воля да осъществи промените. Той трябваше да приеме Божествения произход на Живота и Вселената като цяло, и да знае, че неговата собствена воля е част от Замисъла на Великото Съзнание за създаване и развитие на Живота. Много малко хора приеха тази истина и тъй като сегашният начин на живот, който води човечеството, излиза от рамките на възможното, той ще трябва да се промени и то така, че да влезе в синхрон с общите действия за изпълнението на    Програмата.

Основната промяна, която се налага като необходимост сега, е свързана със структурата и съдържанието на човешката мисъл. Човешката мисъл притежава много голяма електромагнитна сила. Тя е вид енергия, която може да руши и да създава. Вие все още не можете да осъзнаете силата на своята мисъл. Една незначителна  част от хората работят съзнателно с нея и за съжаление по голямата група я използва за чисто комерсиални цели. Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата. Останалата част от хората несъзнателно използват своята мисъл, като е по-правилно да се каже дори, че те я оставят свободно да блуждае в пространството излъчвайки всякакви отрицателни чувства. Мисълта ръководи чувствата и тогава когато човек изпитва чувство на омраза, злоба, завист или неща друго от този род, в резултат на влиянието на мисълта тези чувства се превръщат във вид ментално оръжие, наричат го психотронно оръжие. То е активно и силно там  където се използва  съзнателно и целенасочено и е по слабо когато е резултат от незнанието и неумението да се управлява мисълта. Хората трябва да организират своята мисловна дейност. Ние добре разбираме, че това няма да направят всички, но е необходимо да се създаде движение от доброволци, които да работят за възраждането на добрата, чиста мисъл. Тези хора ще крепят баланса на силите на Доброто и Злото и ще спомогнат за правилното изпълнение на Космическата Програма за еволюция на Живота.

Какво трябва да знаят тези доброволци? Необходимо е те да изградят у себе си дисциплина на мисълта. Това означава,  че те трябва да  бъдат в състояние да елиминират всяка  мисъл, свързана с отрицателни чувства, като завист, злоба, омраза и други такива. Това означава  съзнателен подбор на мислите и пълен контрол  върху тяхното влияние. Хората трябва да знаят, че всяко чувство придобива стойност, т.е. става активно когато го придружава мисъл. Мисълта придава на чувството онова значение, което може да го превърне в разрушител или в градивен фактор. Затова по-горе казахме , че промяната, която е крайно наложителна е свързана с изменението на структурата и съдържанието на мисълта. Всяка мисъл има своя структура и тя се определя от съдържанието на мисълта. Колкото по-грапава и груба е структурата на една мисъл, толкова повече тя се превръща във енергиен баласт, който затлачва чистото атмосферно пространство и създава условия за образуване на зловредни енергийни сметища. Така най-елементарно може да се обясни влиянието на мисълта върху живия атмосферен слой на планетата. Казвам живия атмосферен слой, защото това е много активен действащ  светлинен пояс, който обгръща планетата и дава  възможност на всички мисли да се движат свободно в пространството. На неговата активност се дължи дейността на всички електронни информационни средства. Изобщо цялата информационна база на световната комуникация се дължи на този жив атмосферен слой. Той трябва да бъде запазен чист, за да може да се развива живота. Без този светлинен пояс не би могло да се мисли изобщо за движение и живот на мисълта.  Ако се допусне неговото замърсяване, а вече има такава опасност,  ще рухне цялата умело изградена световна информационно-комуникационна система.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

Legacy hit count
710
Legacy blog alias
40372
Legacy friendly alias
СИЛАТА-НА-СВЕТЛАТА-МИСЪЛ

Comments1

SeoKungFu
SeoKungFu преди 15 години и 9 месеца
Със сигурност има хора, които намират това за врели-некипели, но се присъединявам специално към частта "Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата."

Прекрасна публикация, bro/sis  !

By dobrodeteli , 24 May 2010

Великия празник на Христос се провежда месец след Весак (Велик източен духовен празник) в момент на пълнолуние в Близнаци. Неговата основна идея е “човечеството устремено към Бога” и олицетворява различните подходи за общото действие на призива-молитва. Този ден идва отново, за да може у човешка душа да се събуди съкровеното усещане за нейната чиста и силна духовна връзка с Бога.

 От 1952 г Всемирния Ден на Призива. се отбелязва в същия ден на пълнолуние и в настоящата година ще се състои на 27 май.

 

Всемирния Ден на Призива – това е ден за молитва, когато мъжете и жените принадлежащи към всички духовни направления, се обединяват  за съвместен зов към Божественото като употребяват Великия Призив. Заедно те призовават любовта, светлината и духовното ръководство, необходими за създаването на свят, в който цари справедливост, единство и мир.

В началото на новото хилядолетие ние констатираме, че материалните ценности са довели човечеството да  дълбока криза. Отсъства мъдрост и воля да бъдат нахранени гладните, като богатите споделят своите обилни ресурси, и така да се намери решение на многочислените критични проблеми, с които е длъжно да се справи човешкото семейство.

Такова решение има. Едно от най-големите достижения на нашето време се заключава в това, че човечеството осъзнава взаимозависимостите между всички форми на живота. Днес милиони хора споделят убеждението си в съществуването на вътрешно духовно единство на човечеството, което да побеждава каквито и да било външни различия предопределени от расите, националностите или вероизповеданието. И когато в целия свят мъжете и жените  с добра воля изразяват това убеждение в своя живот, произлиза планетарен процес на трансформация. Възниква нова цивилизация, включваща всички народи и основаваща се на духа на братство и правилни човешки отношения.

Проблемите в целия свят се създават от човечеството, затова точно на него му предстои да ги разреши. Но трябва да знаем, че ние не сме сами в тази действителност на духовния живот. Духовната енергия е достъпна в изобилие, и във Всемирния Ден на Призива  човечеството използва енергията, която би му позволила да създаде нова цивилизация.

Днес завръщането на Световния Учител се очаква от хиляди привърженици от всички вероучения; те очакват Аватара под такива имена като Христос, Владика Майтрея, Кришна, Имам Махди, Месия и Бодхисатва, употребявайки Великия Призив – един от най могъщите инструменти за подготовка на човешкото съзнание за нова среща с този Световен Учител.

От 1952 година, хората всяка година отбелязват в целия свят Всемирния Ден на Призива, обединявайки се в убеждението си, че човечеството е единно, че у нас е жива и животворна връзката с Бог и човечеството е отговорно за  осъществяването на Божествения план на земята. Бъдещият Световен Учител ще вземе под внимание не толкова резултатите от отминалите грешки и несъответствия, а изискванията позволяващи  създаването на нов свят на основата на  духовните ценности и реорганизираните социални структури.

Не искате ли вие да вземете участие в отбелязването на Всемирния Ден на Призива като използвате Великия Призив и го предадете на ваши близки и познати, и така да събудите интереса и на други хора към този ден?

 

ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

 

От извора на светлина в ума на Бога

да бликне светлина в ума човешки,

да слезе светлината на земята.

От извора на любовта в сърцето Божие

любов да бликне към човешките сърца,

Христос да се завърне на земята.

От центъра където Божията воля знаят

цел малките човешки воли нека води.

Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра наречен род човешки

нека на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни

и нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

възстановяват  Промисъла на земята.

ОМ    ОМ   ОМ

              * Всемирна Добра Воля – това е международно движение, което помага за мобилизиране енергията на добрата воля и за  създаване на правилни човешки отношения.

 Информацията е споделена от www.Dobrodeteli.com

Legacy hit count
372
Legacy blog alias
39538
Legacy friendly alias
27--МАЙ-2010-г----ПРАЗНИК-НА-ХРИСТОС-И-ВСЕМИРЕН-ДЕН-НА-ПРИЗИВА

Comments

By dobrodeteli , 22 April 2010

Всъщност става въпрос за онези конкретни фактори, които  изискват, и другите, които определят Промяната. Разбира се първо трябва да уточним, че отново става въпрос за Промяна на съзнанието, Промяна в мисленето на хората и от там в техните действия. Промяната, която предопределя края и началото. Край на сега съществуващото поведение на хората и началото на тяхното ново отношение към себе си и към света.

Няколко са основните фактори, които могат да създадат новото отношение на хората към всичко съществуващо. Това са  основните моменти изграждащи човешкото светоусещане. Те са Силите на промяната, защото формират различното в човешкия живот.

От къде трябва да се тръгне? От възприемането на себе си. Сега хората не забелязват себе си. По-скоро не отдават необходимото внимание на своята духовна същност. Тя е пренебрегвана във всички отношения, което ще рече, заличена като фактор за формиране на поведението.

За да се прояви духовната същност на един човек, трябва да се поставят основите на неговия духовен живот. Това изисква  от човека яснота по въпроса, що е духовен живот. Духовният живот се определя от потребността на душата да изяви Божественото в себе си. Т.е. тогава, когато човек почувства в себе си потребност да бъде учтив, внимателен, благ и отзивчив  към другите, то значи, че той е дочул гласа на своята душа, който му говори за добротворчество. Стремежът към добротворчество е първата Сила на промяната. Стремежът като действие изисква мобилизиране на човешките възможности и  концентриране на усилията, за да може той да се реализира. В този смисъл стремежът към добротворчество изисква да се обединят всички усилия на човека за взаимност и доброжелателство. Така той ще сътвори добри човешки взаимоотношения. Правилно построените форми на общуване, изявата на човешката душа в създаването на човешките взаимоотношения – всичко това са фактори, които стоят в основата на духовния живот. Да твориш в областта на човешките взаимоотношения е висше призвание за благородните души. Какво означава това? Това означава да търсиш най-благата дума, най-светлият поглед, най-нежният тон, най-мъдрото слово, за да създадеш връзката си с ближния. И така , първата  Сила на Промяната е  Добротворчество в човешките взаимоотношения.

Друг съществен момент за Промяната е отношението към ближния. То в голяма степен е свързано с Добротворчеството в човешките взаимоотношения, но това не е достатъчно. Изискването сега към всеки човек е да почувства себе си като Божествено творение и тогава ще може да възприеме и ближния си като Божествено творение. Възприемането на този факт веднага променя поведението. Преди всичко отношението към Божественото винаги е съпроводено с респект, с уважение, признателност и Любов, най-вече с Любов. За съжаление болшинството от хората не могат да възприемат Любовта като свой начин на живот. Хората все още не могат да живеят с и чрез Любовта, затова Ние призоваваме към благоразположение и доброжелателство. Ако човешките взаимоотношение се изграждат на тази основа – на основата на благоразположението и доброжелателството, тогава ще настъпи съществена промяна в живота на хората, в света изобщо. То няма да е Любов, но ще бъде много близо до нея и ще може да я събуди за живот, ще може да я възкреси. Така, че втората Сила на Промяната е благоразположението и доброжелателството.

Има и още една – трета необходимост, за да може промяната да настъпи. Това е Желанието на хората да поискат промяната. Сега, независимо от затлачените човешки взаимоотношения и почти катастрофалното състояние на екологията, твърде много хора се чувстват уютно и не търсят промяна. На други пък не им достигат силите. Те разбират нещо, но не могат да се организират, за да го осъзнаят и приемат като свое поведение. Има и такива, които изобщо не искат да разсъждават. Те отхвърлят всякакви доводи в интерес на промяната и не искат да я приемат като необходимост. Неразбиране, повърхностно отношение към живота и липса на всякакъв интерес определят липсата на желание за съществена Промяна на  съзнанието. Ние посочваме конкретно тези факти, за да можете да ги разпознаете и да разберете колко е неправилно да продължавате все още да се придържате към тях. А необходимостта от Промяна на съзнанието е повече от необходима. За нея говорим в почти всички теми напоследък. И не само Ние. Всички Духовни учения, Висшите Учители – всички високо развити Духовни Същества говорят за тази Промяна. Тя е повече от наложителна, за да може човечеството за навлезе успешно в следващия етап от еволюцията на Вселената. Забележете, че тук не става въпрос конкретно за планетата Земя, а говорим изобщо за Вселената. Дълбоки и съществени са измененията, които съпътстват еволюцията. Те са необратимия ход на развитието, на изпълнението на основния Промисъл на Сътворението за живот във Вселената. Затова всичко съществуващо се свързва и се подчинява на процесите на изменение, които настъпват. Всичко съществуващо в Природата, включва и човешкото  съзнание, респективно и човешкият организъм. Вече обяснихме тази необходимост в предходните теми и сега няма да се спираме подробно отново. Ще кажем само, че желанието за промяна  изисква правилно мислене, което предполага добре изяснено отношение към Живота.

Сега да обобщим. Три основни фактора можем да определим като Сили на Промяната.

І. Стремежът към Добротворчество.

ІІ. Благоразположение и доброжелателство

ІІІ. Желанието за Промяна

Може би трябваше на първо място да поставим желанието за Промяна. Но Аз искам да кажа, че никой от тези три фактора не може да бъде изваден от контекста и да съществува самостоятелно. Те са взаимно свързани и имат еднаква степен на важност. Вярно е, че ако няма желание нищо не може да се случи, но също толкова вярно е, че ако имаш желание и не разбираш същността на добротворчеството, благоразположението и доброжелателството, нищо няма да постигнеш.  Голямата, силната и гореща препоръка на Висшите Учители е  всеки да потърси Божественото в своята душа и да го превърне в живот, за да има Живот.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Legacy hit count
413
Legacy blog alias
38978
Legacy friendly alias
СИЛИТЕ-НА-ПРОМЯНАТА

Comments

By TinyFeya , 16 February 2010

 

 

Оттегли се в един ъгъл и прекара през паметта си дълга редица лица, върху които от много години бе простряна тъмна завеса. Отново си ги припомни едно по едно. Бе ги извадила от забравата и сега не беше лесно да ги покрие с мъртвешкия саван, който тъй дълго ги бе скривал. Тук имаше лица и на приятели и на врагове, и на мнозина, които бяха почти чужди хора, надничащи натрапчиво от тълпата, имаше лица на млади и цъфтящи момичета, които сега бяха стари жени; имаше лица, засипани и изменени от гробищната пръст, които обаче Споменът, по-мощен от нея, все още кичеше със старата им свежест и красота, като оживяваше бляскъа на очите, ведростта на усмивката и лъчистото сияние на душата, проникващо през глинената и маска. И тази сила на Спомена шепнеша за красотата отвъд гроба, променена, но само, за да стане още по-голяма, и отнета от земята, само за да бъде издигната като факел, който разпръсква меката си и нежна светлина по пътя към...Рая!...

Legacy hit count
421
Legacy blog alias
37388
Legacy friendly alias
Силата-на-Споменa

Comments1

smal_girl
smal_girl преди 16 години и 2 месеца
Много е въздействащо. Както текстът така и рисунката. Браво!