(II част на текста "Тракийската идея може да промени...света")

Както отбелязахме в I част, властта в Тракия, а и после в Гърция се чувства застрашена от безконтролността на масовата, дионисова мистериалност, от нейната мистична, но тревожна близост с хаоса, мрака, стихийното буйство. Властниците в Тракия и Гърция се чувствали застрашени от демократичността вложена в дионисовата обредност, затова те усилено започнали да прокарват за свой символ светлоносния, благомерния Аполон, бог на реда, красотата и  Разума. Тези процеси се оказват изключително значими за планетата с оглед влиянието им върху Гърция , особено в периода 7-3 в. пр.н.е.. Тогава там натискът на чуждото верско и културно-битово  влияние станал непоносим. Този период може да определим като Нахлуване на свръхмярата в Гърция.

Ще разберете по-добре текста ако сте виждали неговата I част.
За тези, които не са чели или искат да си припомнят:

 вижте I част на текста

 Това е бил краят на стара Гърция. Това, което не разбират, това от което се плашат гърците изглеждало, че скоро ще ги залее. Оставала една единствена надежда- да се появят те, спасителите на Гърция, на „благия“, упорядъчен свят, тези, които днес смятаме за големите умове на Гърция. Те единствени можели да спасят гръцката цивилизация, като покажат как може да се съществува съвършено, идеално -в идеална държава, със съвършени произведения, пълни, рационални и енциклопедични знания.  Тези велики гърци щели да покажат как разумът може да бъде господар в света, което ще бъде и спасително за стария гръцки живот и ще принуди тракоманията да замлъкне. Хаосът, дионисовото трябва да бъдат надскочени и забравени. И така става... Поздравления, съседи!
Философията, превръщайки се в наука, знание, право и изкуство,  успява да построи нов свят благодарение на бягството от нашите предци и с помощта на няколко велики завоевателни империи, продължителки на тази гръцка кауза. Това обаче продължава и до днес и води до пълно изтласкване, до тотално забравяне влиянието на тракийския светоглед и неговата световна алтернатива.  На този етап ние искаме просто признание за културния стимул дошъл от траките за гръко-европейския светоглед, но скоро ще дойде времето да се разбере, че става дума и за пълно неразбиране на същността на тракийската култура. Нещо повече, с новото осъзнаване на тази култура ще се възстанови за света и най-голямата алтернатива срещу всички неудачи на съвременния свят, най-силната алтернатива за една по-добра форма на отношение към света, на разбиране за света. Но сега да се върнем отново назад.
Всъщност, въпреки че траките имат една от най-интересните и безспорно най-дълбоките религии за всички времена, те парадоксално са по-характерни със силното си чувство за реалност, с познаването на всички изяви на живота и природата, дори в най-крайните им проявления и дори със съюзничеството им с тях. Гръцкото изискване за умереност за траките е странно, защото хаосът, буйството, екстатичността нито са им чужди, нито ги заплашват или водят към разпад. Много митове и исторически разкази кодифицират това, което се е разигравало в умовете на хората, през тези епохи. Например Аполон /както присвоено го разбират гърците/, този застъпник на умереността и благата музика, е предизвикан от Марсий и траките с веселостта, буйността и неовладяната емоция в музиката им и изведнъж виждаме как този прехармоничен бог лесно става жесток и отмъстителен. Как така? В очите на гърците Аполон е убиецът на Питона, тази сцена обаче става и образът на големия сблъсък между гръцката светогледна нагласа( бъдещата европейска и световна нагласа) и тракийския, демоничен, мрачен, идващ от недрата и задушаващ всичко Питон. По-дълбоко той е символизиран от Дионис- богът на земните недра и пропастта, на безформената, хаотична сила. Ние сме дяволът, дами и господа, ние сме дяволът в световната история, но за да сме по-умни от своите окарикатурители трябва да видим докрай как бил преименуван и дамгосан този Сатана, за успее нашият аполоничен свят да се барикадира и префини в съвременния си вид . Ще видим какво е хубавото на това и какви тумори растат като следствие от "щастливото" за света събитие. Ще разберем и защо името на Дионис и това, което символизира в тракийството, е прикрито и забравено с хилядолетията и защо това е било жизнено важно на европейските поколения! Важното при новия подход към тракийската идея, е че с нея не става дума да си повдигнем самочувствието, да се утвърдим допълнително, а за нещо по-важно, като това да възстановим една погубена от аполонистичния свят алтернатива за съществуването на света, за един нов подход към живота и смъртта, за отношението на хората към всички неща и главно за формулата на щастие. Твърдя, че ако има някакви проблеми в настоящето и бъдещето те произтичат от изчерпаността и заложените вътрешни нерешими противоречия в аполонистичния модел за съществуване и разбиране на живота. Това ме подтиква да не се отказвам да напомням на Запада, че в лицето на траките се пропуска една спасителна светогледна алтернатива, която от Античността до днес е била отхвърлена и демонизирана за „добро“!

Аполон за гърците е имал роля да възпира, овладява Дионис. Но не мислите, че това твърдя само аз. Дионис е „един чужденец: при това той е бил страховит пришълец (враг във всяко отношение), достатъчно силен, за да разруши гостоприемната къща“ /Ницше, Дионисовият светоглед/. Пак Ницше издава как възприемат и утвърждават европейците гръцкия принос. В „Раждането на трагедията“ Ницше казва, че гърците с невероятна гениалност овладяват чрез Аполон дивият, груб, брутален Дионис от кланящите се на низшите си нагони ръце на примитивен чужд народ и така успяват да създадат светло преклонение пред живота, изкуство и знание. Клеветите срещу траките, както виждате, нямат край. Ако някой от негръцките племена като траките показва умни, самобитни хора, то те веднага били оприличавани с гърците. Примерите са безброй, но да кажем Плутарх пише, че Спартак се отличавал не само с физическа сила, но и с ум и мекота на характера «повече приличаща на образован елин, отколкото на човек от неговото племе»  /Plut., Crass., 8./
Но да се върнем на основната линия.  Казват: „Аполоновият елемент не позволява на ирационално свръхестественото да се надигне“ /Дионисовият светоглед, Ницше/. Едновременно с тези думи авторът казва, че дионисовото стои в душите на гърците, защото цялото това богатство и знание вече го има при гърците. Странно защо гърците, този по думите на автора „безкрайно чувствителен народ“ не създадоха изкуството към което имат предразположеност от чистата си необходимост към идеалност и красотата, преди напора на Дионис и вакхическото влияние отвън?! Все пак Ницше, не може да не признае, че чрез Дионис „се разгадава в трагедията световната загадка и мировия ужас“, но разбира това става само чрез гръцкото духовно влияние. Как това обаче не се лансира от гърците? Как това знание не се изкарва на преден план, а се премълчава от самите тях и как не е повод на гордост за гърците, ако те са неговите създатели?  Ницше и някои други европейски мислители стигат до там да кажат, че едва елинския Аполон свързва разкъсания Дионис, одухотворява го, спасява го от разкъсаността му. Това е много наивно, защото ако се проследи тракийското разбиране докрай, ще се види, че при самите траки Дионис се възстановява като едно цяло, възражда се за ново разгръщане, до новото си разкъсване и така в един неспирен кръговрат. На тракийския Дионис не му е нужна помощ, за нещо, което му е присъщо!
Много "очарователна" е българската национална агресивност към собствения ни етнос. Не бива сега да засягаме въпроса колко силно са залегнали в психологията ни изразите "Българска работа", "Да не забравяме, че сме в България" и т.н., това заслужава едно друго разглеждане. Става дума за наивната ни деликатност и недоученост, когато не споменаваме, за да не засегнем чужди народи (в случая Гърция), че национални митологически символи като Дионис са всъщност наши по тракийска линия! Може би затова заслужаваме да ни правят гръцки ресторанти с името "Дионис", затова заслужаваме и да чуваме, че Дионис е "гръцкият бог на виното"!
В края на тази част формулирам ясно:  Гръцкото изкуство и знание са опит да се забрави, отхвърли и завоалира нахлуващият дионисов светоглед, дионисовото изкуство, а това е и редът на възникването на “високата” гръцка класика. Дионисовата мъдрост и изкуство не се появяват като следствие, украса и драматично задълбочаване на аполоновото, а обратното. Това преобръща всички, подчертавам всички основни скрижали на мисленето ни, науката за древността и съвремието, както и на самопознанието ни като хора.

Ровейки в сайта, който представи Dorodtea,в коментара си към

Кратки приказки по английски език за 1 и 2 клас

си мислех колко много сайтове в резултат от международни (най-често европейски) партньорства има. Тези сайтове или блогове потъват в забрава и това наистина е ужасно прахосване на труд, усилие, талант.

Какво ще кажете да съберем такива адреси ... и да продължим да ги събираме :-)

Куини направи отделен блог Проекти, който виждам че си стои почти безлюден, но там идеята е друга - да се даде възможност да се използва платформата на БГлог.

 Платформи много, възможностите да създадеш сайт или блог вече са безбройни. Тук и сега ви предлагам - без значение кога и къде е публикуван резултата от работата по проект, хайде да ги съберем. Къде точно, не съм измислила. Затова и идеята ми е половинка. Давайте предложения.

http://dox.bg/files/dw?a=45bd9c3f0b

ГОДИШНО УТРО В ПЪРВИ КЛАС

/сценарий – В. Димова – СОУ „Й. Йовков”, гр. Тервел/

Дете: Септември беше този ден

          със нова чанта, пременен,

          събуден рано сутринта

          дойдох аз тука да чета.

Дете: Бе тиха есен, капеха листата,

          звънчето пееше с приятен глас.

          Отворихме страхливичко вратата

          и влязохме за първи път във клас.

Дете: Училищната стая свети

          тържествено във тоя час!

          Навред цветя, навред букети

          и грейнали лица кай нас...

Дете: На изпита годишен

          родителите идват,

          на децата си обични

          успехите да видят.

Учител: Скъпи първокласници, днес е празник на славянската писменост и култура, но за вас този празник е още по-щастлив, защото успешно завършихте първи клас. Всеки от вас очкваше с нетърпение последния учебен час, защото с последния училищен звънец започват вашите първи ваканционни дни, изпълнени с игри и веселия. Затова ще посветим последния учебен час на игрите.

Дете: Днес е ден на книжнина велика

          сътворена от перо и меч.

          Късайте божур и перуника

          и славете българската реч!

Дете: Братските народи с букви кой дари?

          Кирил и Методий – братята добри!

          Днес венец им вие цялата страна.

          С гордост славим ние тези имена!

Дете: Буквите като дечица

          Тичат, скачат, като в надпревара:

          ту се хващат за ръчица,

          Ту се крият из буквара.

          Не играйте днес на жмичка,

          мои буквички добри!

          Ще ви събера самичка,

          ще ви преброя дори!

          Зная – всичките сте трийсет!

          К, не крий се! М, ела и ти!

          Я елате най-отпред –

          с вас започват имената

          На двамина славни братя.

          Кирил и Методий с вас

          искам да напиша аз!

                                                                ПЕСЕН  „БИКВИЧКИ”

Учител: 1 игра /РК/: А сега нека поиграем с тези чудни букви. На дъската съм направила малка кръстословица. Трябва заедно да я решим. И ако работим вярно, то в първата колона ще прочетем ,мого скъпо за всички нас име.

1

б

у

к

в

а

р

2

ъ

г

ъ

л

3

л

а

л

е

4

г

л

а

в

а

5

а

з

б

у

к

а

6

р

а

к

7

и

г

р

а

8

я

б

ъ

л

к

а

1.      Моят пръв учебник  /буквар/

2.      Част от геометрична фигура. /ъгъл/

3.      Пролетно цвете. /лале/

4.      Част от човешкото тяло. /глава/

5.      Какво са създали Кирил и Методий? /азбука?

6.      Водно животно с щипки. /рак/

7.      Любимото занимание на децата. /игра/

8.      Вкусен есенен плод. /ябълка/

Учител: Какво е за нас България? Коя е нашата столица?

Деца изпълняват стихотворенията:

-          „Татковина” –

-          „Родна стряха” –

-          „Аз съм българче” –

Учител: 2 игра/Литер./: Литературни телеграми-гатанки:

   1. Моят сън предречен продължава сто години.

       А за всичко е виновно островърхото вретено.

       Бодна пръстите ми фини, сякаш беше зла карфица

       и за цели сто години станах...  /Спяща хубавица/

   2. Аз съм малка и засмяна,                 3.    Аз от приказка вълшебна

       баба болна е, лежи.                                на дървото се родих

       Тичам през гора зелена,                        и затуй сега съм златна,

       кошничката ми тежи.                            най-красива на света.

       Кумчо Вълчо ще ме срещне,                От една ламя ме пазят

       приказката съм прочела,                       трима братя в нощен мрак,

       ще ме хапне без да мигне,                    само третият юнак

       пак поука не е взел.                               мене ме спасява пак.

       Днес ловецът ме спаси,                        /Златната ябълка/

       баба също е спасена.

       Кумчо Вълчо, ти не си

       хитър, умен като мене.

       /Червената шапчица/

4.   Аз край ниското огнище в стара, избеляла риза

      чистя лещата, ориза.

      Сръчно мия всяка чашка и се казвам......../Пепеляшка/

Учител: 3 игра/БЕ/: Пословици: Открийте скритите зад числата букви и прочетете пословиците.

           1. Човек се учи докато е жив.                  2. Здравето е най-голямото богатство.

ПЕСЕН ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Учител: 4 игра /Матем./:Венец за Кирил и Методий: За да направим венеца за двамата братя, всяко дете трябва да сложи своето цвете, след като правилно реши задачата, написана на гърба му.

Учител: 5 игра: /Матем./ На дъската съм нарисувала царя на страната на Математиката. Нека заедно разкрием неговата тайна. /Той е нарисувам с помощта на всички цифри и децата трябва да ги разпознаят правилно и бързо/.

Учител: А сега няколко деца ще ни кажат весели задачи-шеги:

Дете:  Рибар ловил риба.  Попитали го колко риба е уловил. А той отговорилтака: „ На осмицата половината, шестицата без главата и девятката без опашката.” Е, колко риба е уловил рибаря?

Дете: Две момиченца красиви с тях и 3  момченца

          си поръчват сок от киви дружно на бщфета.

          Леличката се уплаши, смята и пресмята

          колко общо пълни чаши трябват за децата:

          три веднъж и още две или пък две и още три?

          Ха иди, та разбери!!! Две и три или обратно?!

          Губи само време златно, че в какъвто да е ред –

          три и две, две и три – трябват общо точно пет.

Дете: Имам на ртцете 10 пръста аз.

          Ако свия два само на едната, колко са тогаз?

          Осем?  Да! А от тия още два щом свия?

          Ще останат шест. А още три тогава?

          Да – ще останат три!

          Ала вече спри, че без още три, както сме чевръсти,

          край на всички пръсти...

                                               ПЕСЕН ЗА МАТЕМАТИКАТА

Учител: 6 игра: Балони:  В цялата стая има разпръснати разноцветни балони. Повечето от тях са съвсем обикновено, но има и 7 от тях, които крият в себе си малки тайни. За да разберем какви са тайните им, трябва да ги ... спукаме. Хайде всеки да си вземе балон  и да го пукне.

              Нека децата, намерили „съкровище” в своето балонче, дойдат отпред и да се опитаме заедно да подредим думите в изречения.

              Сега нека заедно да ги прочетем: „НИЕ ЗАВЪРШИХМЕ ПЪРВИ КЛАС!” и „ЗДРАВЕЙ, ЗАСМЯНО ЛЯТО!”

Учител: Поздравява децата с успешното им представяне в игрите.

Деца: 1.Последният звънец удари. И ние сме на крак.

             Стои сред весели другари и учителят ни драг.

          2. И книгите ни върху чина отдъхват този час.

              Свърши учебната година, завърших я и аз!

          3. Любимата ни класна стая от гласове ехти.

              Дойде на ученето края, започват веселби!

         4. Сбогом на тетрадки сини! Сбогом, и ти - чин любим!

             Чантата ми днес е пълна само с песни и игри!

         5. Има много игри, на които играят децата.

             Но най-добрите игри им донася горещото лято!

             Колко много слънце! Колко синева!

             Пред красиви гледки погледът замира...

             Ала всяко лято носи и това –

             мене с теб разделя, тебе с друг събира!

         6. Първи клас! Първи клас! Ти приятел беше с нас!

             „Сбогом!” -  казваме с тъга, но втори клас очаква ни сега!

ПЕСЕН „ПЪРВОКЛАСНО”