Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Книгата: "Нали съм птица“

Книгата е сборник от любовни стихове и поеми. Посветена е изцяло на любовта и красотата, на радостта от живота, която човек открива в най-дребните и ежедневни детайли на битието- в общуването с хората, природата, с изкуството и любовта. Опитвам се да дам отговор защо когато липсва мъдрост- човек страда в любовта, защо поставя изкуствени прегради и ограничения, защо не се бори със собствените недъзи на душата, а се оставя на инерцията на живота? Как да черпи от извора на щастие и позигивизъм, който се крие в неговата свободна природа, в целия потенциал, който вселената му е оставила като дар, още в мига на неговото раждане. И без да се бои от смъртта- как да опознава законите на живота със свободно сърце, черпейки любов от цялостната духовна атмосфера, от лъчите на всяка душа, отвъд всички граници, в безкрайното движение на битието?

 Лирика и проза са съчетани в една книга. Лириката се състои изцяло от любовни стихове и поеми. Прозата е свързана с размисли и наблюдения върху природата.

Във всичките си книги с проза, следвам формата на краткостта – старая се да извая фразата като хайку в прозата. Избягвам обяснителния и пространния принцип на описание и оставям читателят да доизгради картината чрез недоизказаността.

" В цялостното си творчество, писателката Настя Байрактарова черпи от виталния дух на природата като в сблъсъка на личността с "големия свят“, се разкриват космическите мащаби на свободата, доброто, щастието, обичта, излязла от рамките на ежедневното и проникнала в най- тънките и фини светове на възприятие, на наслада".

НАМИРА СЕ В САЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Парфюм на птица с просветлено сърце

Книгата е богата колекция от хайку и стихове.

Преливаща от хайку поезия, която отразява „света“ на морето и „света“ на планината. В анализите се засяга темата защо човек трябва да пази природата като собственото си тяло, като свещен къс от живота. Интерпретират се и въпросите за толерантността между хората – без оглед на пол, религия, раса, политическа и социална принадлежност, образование и таланти.

„Светът в книгите на Настя Байрактарова, не остава на кръстопътя между злото и доброто, а в душевната нравственост на този свят, авторката предлага изхода, светлината в тунела, която ще ни изведе на пътя отвъд страданието и мрака. Стиховете й са напълнени с великолепните символи на красотата. Нейната поезия е разговор с Бога, покорявайки ни с белите лястовици на надеждата, които политат от всеки стих. Творчеството на Настя Байрактарова, разперва криле над дребнавото ежедневие и сивотата. В нежните цветя на невинността, където човек открива необикновената любов и живот, по- силен от смъртта. Авторката изживява реално тази фатална и съдбоносна любов и я въплъщава във всичките си стихове, посветени на онзи, който я спасява от душевна смърт и нищетата на битуването в ниските слоеве на живота. Предполага се, че прототипът на нейния лирически герой ,на границата между живота и смъртта, я дарява с нов живот, изпълнен със смисъл и великолепни изживявания. Само влюбена душа може да нарисува поезията си с толкова светлина, оптимизъм и съвършенство, с такъв емоционален заряд! Във всичките петдесет книги, написани за няколко години, тридесет и четири от които са сътворени за осем месеца, писателката остава вярна на себе си- не отстъпва от любовта и положителните модели на мислене и изказ, които будят у възхищение у читателската аудитория.“

НАМИРА СЕ В:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E

Ето че отварям тази много важна тема, защото поводи за оптимизъм ИМА(!). Редно да си ги споделяме тези неща, за да не си мислим, че тъпчем на едно място... поне ние - събраните тук.

Направо ви казвам, че аз съм сериозно обнадежден.   Повтарям в известна степен това, което писах в големия форум: от началото на май из интернет сайтовете на български се появиха 5-6 забележителни статии/интервюта, чертаещи пътя, изхода от това положение. Покрай тях се свързах с други луди глави, които заявиха готовност да помагат за развитието на нашето "Ново образвание".

За да съм по-подреден, ето номерирано какво съм свършил за времето на моето "мълчание":

1. Срещнах се с Банчева от МОМН - добър герой, който ще помага.
2. Срещнах се с Румен Петров от Българския институт за отношения между хората в НБУ (който вече е сред нас тук). Говорихме си 3 часа! Освен всичко друго, ще ни предостави помещение в центъра на София. "Новото образование" ще има собствен реален дом!
3. Оговорил съм със (екс)съученичка от София да организираме съвсем професионално комуникационната стратегия на "Новото". Стига да си изясним желанията си: какво,на кого, кога да комуникираме.
4. Намерил съм може би вече 2-ма доброволци за превода на немската книга. Единият е моя племеница, учеща в Австрия, другият е една позната на Румен (Петров).
5. Преводът ми на канадския закон за училището е на член 130, от общо 280 члена. Не тича, но върви.
6. Не се съмнявам, че скоро министърът ще откликне на поканата ми за сътрудничество.
7. Имам намерение да преведа и пусна на българския пазар една изключителна книга - „Демократичното образование. Началото” на Яков Хект.
8. Мисля да ви предложа да напишем ние една: всеки, който има светла идея за бъдещето, да я напише и опише как вижда развитието й, и какво прави в момента по реализацията й.

Негативизмът пречи, а прекаленият оптимизъм води до лековерие.

Особено през лятото... Мен ме напада една еуфория и ми става лекичко и веселичко докато не престъпя прага на ресторанта, в който работя, там някак ми идва сериозността, не че не ми харесва работата, но аз по принцип съм мързелива и просто трудът не ми е песен, пък и трябва да се правя на възрастна и сериозна. Ама как да стане като не ми идва отвътре, нали съм си смехурана и ако не ми е весело ще ми е смешно, а ако не ми е смешно ще ми е иронично, а когато всички наоколо са сериозни, замислени и изморени, някак ми налагат сериозно отношение към работния процес – е...ати наказанието. Забелязала съм, че само шефа ми ме търпи, такава усмихната, другите все се чудат защо ми е толкова весело и все не ме разбират, а аз пък не им обяснявам, само лекичко и тъничко им се подигравам, толкова тъничко, че с дни не се досещат, какво се е случило или поне докато шефа си направи труда да им обясни. Не мога да разбера как хората могат да се приемат толкова на сериозно, че не могат да понесат някой да е постоянно щастлив, дори и без специален повод. На мен пък ми харесва да си правя живота весел и ако някой не умее да му се зарадва мога да накарам всички наоколо да се радват за негова сметка и то до припадък.

А що се отнася до лековерието, не съм забелязала някой да ми вярва, аз съм болезнено несериозна, толкова несериозна, че края на света да дойде, ако аз го съобщя, никой няма да ми повярва. Не си мислете, че това ме прави нещастна, напротив, това е една от хубавите черти в характера ми, така мога да съм напълно директна, да си казвам цялата истина на място и без заобикалки и всички да си мислят, че си правя майтап. Хуморът за чувство е добра дарба, когато искам да съм откровена, макар че това ми е основното състояние, вероятността да излъжа на сериозно е по-малка, отколкото да кажа истината на шега.

    Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: “По- добре от това не може да бъде” Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата… и тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:”Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?” Джери се усмихна и ми каза:”Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора- добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна”. “Но това не е всеки път така лесно”, казах му аз.”Напротив, лесно е, каза Джери, всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо- всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота.”

    Няколко години по- късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. 

     Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори “По- добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?” Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката.”Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора- да живея или да умра. Реших да живея.”А не те ли беше страх”, попитах го? “Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите “той е мъртъв”. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах “На куршуми.” Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах “Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.”

    Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно.

   Винаги имаме избор, ако смятаме, че чашата е наполовина пълна...!!!