Здравейте, колеги!
Тази година съм първокласничка. Подготвих сценарий за посрещането на първолачетата. Стиховете от първата част са лично творчество. Сценката за Вълчо и Червената шапчица е позната на всички. Сценария с Пипи взех от блога и малко го промених. Може би вече сте готови , но може и да свърши работа на някого. Приятна подготовка!
СЦЕНАРИЙ
ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА ПЪРВОКЛАСНИЦИ
След празничната програма в двора на училището учениците влизат в класната стая. На вратата ги посрещат ученици и им подават хапка от празнична пита, натопена в мед, за да им е сладко учението като мед. Учителката им подарява букетче листа от здравец, завързани с червена панделка за здраве.
Петокласници ги приветстват.
Всички: Мили първолачета, да ви е честит първият учебен ден!
Ученик: Виждам, всеки днес е пременен, но и мъничко смутен.
Ученик: Преди четири години,
пак през септември,
ние седяхме на чиновете като вас,
изпълнени с трепет и много вълнение,
обзети от страшно нетърпение –
кога ще отворим новите букварчета,
дали ще открием добри другарчета,
дали химикалките в наште ръчички
ще пишат букви и цифри в прави редички.
Ученик: Дали при толкова много задачи за деня
ще ни остава време за любимата игра?
и дали няма детето глава навело,
да мисли за безгрижните дни
при баба и дядо на село!
Ученик: И сега във връзка с тази тема,
ще изпеем една песничка за вас,
която ще научите във трети клас.
Песен: „ Помощничка”
Ученик: През лятото цялото семейство
с показалец повтаряше,
че ако искам шестици да получа,
ще трябва много аз да се уча.
Ученик: Със сигурност можем да ви заявим,
че тук ще учите, но и ще играете,
ще смятате, но и ще мечтаете,
ще се трудят вашите ръчички,
но ще са доволни всички!
Ученик: На чиновете в час ще кротувате,
но и из България ще пътувате!
и често, мили момичета и момчета,
ще звучат в песни вашите гласчета.
Ученик: И за да разберете,, че това не е лъжа,
ще изпеем за вас една песен-шега,
която беше любима за нас
в четвърти клас.
Песен : „ Ученик да си”
Ученик: Между нас казано,
не всичко тук е само забавление.
Ще си признаем,
че понякога с лошото си поведение
учехме госпожа Буранова на търпение.
Ученик: Но когато човек е изпълнен с добри намерения,
той бързо се справя с всички затруднения.
Ученик: Госпожа Буранова винаги казва,
че във всяко дете
е скрито едно малко добро сърце.
Ученик: Добрите отношения помежду си запазете,
за да можете като нас,
когато завършите четвърти клас
да бъдете една сговорна чета
от задружни момичета и момчета!
Ученик: Ние вярваме, че ще сте
дисциплинирани и трудолюбиви,
здрави, весели и щастливи,
понякога палави, но по-често разумни,
за да израстете от нас по-умни!
Ученик: А ние, млади мечтатели,
оставаме ваши верни приятели!
Всички: На добър час в първи клас! / Махат с ръка за довиждане/
/Звучи музика, докато учениците се отдръпнат встрани./
Приветствие от учителя
Мили първокласници, уважаеми родители и гости,
Ето че дойде най-радостният миг за вас – първият учебен ден!
За вас, скъпи деца той е много тържествен и вълнуващ, защото вие за първи път с ученически чанти на рамо прекрачвате училищния праг и за първи път сядате на ученическия чин.
Това е нашата класна стая, в която ще учим през цялата учебна година. Оттук заедно ще поемем по дългия и интересен път на познанието. Вървейки по него вие ще ставате все по-големи и все по-умни.
Вълнение е изписано и по вашите лица, драги родители. Мисля, че заедно с радостта, всеки от вас изпитва и мъничко гордост, че децата ви вече са пораснали, че пред тях вече има ново предизвикателство – знанието.
Поздравявам ви с този празник и ви пожелавам всички ваши очаквания да се сбъднат!
Вълнувам се и аз! Това е първият ми учебен ден с вас, деца, и аз се надявам съвместната ни работа да бъде интересна и успешна.
Скъпи първокласници, за вас днешният учебен ден започна по стар български обичай с пожелание „На добър час!”, с питка, мед и здравец. Хлябът е символ на плодородието. Медът е символ на трудолюбието на неуморните пчелички. Да сте неуморни и трудолюбиви като тях! А със здравеца ви пожелавам да сте здрави през цялата учебна година!
Нека погледнем, какво има пред вас на чиновете? Виждам, че сте любопитни. Това са първите ваши учебници. От тях ще научите много за света около нас, за нашата красива родина, за труда на хората, за живота на децата по света.
Разбира се ние няма да забравим вашите любими песни, игри и приказки.
Още сега ви предлагам да се пренесем в приказния свят. Но кого да поканим на тази разходка? Ще ви задам една гатанка и ако я отгатнете, ще разберете кой ще бъде първият приказен герой.
Сив, див, нападлив,
изгладнял е за месце,
търси агънца, овце. / вълкът/
Щом децата изговорят тази дума, се появява вълкът.
Вълкът: Кой ме вика? Ш-ш-шт! По- тихо! По- тихо! Никой не трябва да разбере, че съм тук, защото чакам едно момиченце. Трябва бързо да се скрия!
Червената шапчица: /Пристига пеейки/ Здравейте, деца! Можете ли да познаете от коя приказка съм аз? Да сте виждали някъде страшния вълк? Да? О, тогава трябва да побързам да се скрия, защото знам, че иска да ме изяде.
Вълкът: Ааааа! Ще бягаш, а? Страх те хвана, така ли?
Червената шапчица: Ами, от какво да ме е страх! От тебе ли глупчо, дето не знаеш колко прави 1+1?
Вълкът: Кой, аз ли не знам? Знам много добре! Едно плюс едно е равно на… пет!
Червената шапчица: О-хооо! Чувате ли го деца? А бе , Вълчо, как така? Питай децата! Дори те ще ти отговорят правилно. Я кажи ти, момиченце, колко прави 1+1?
Разбра ли? Едно плюс едно е равно на две, а не на пет! Ама ти не си ли ходил на училище, не са ли те учили да събираш и да изваждаш?
Вълкът: Училище ли? Какво е това? Нещо за ядене ли е?
Червената шапчица: Вълчо, не се излагай! Ние с теб в момента се намираме в училище. Това е една голяма сграда на няколко етажа. На всеки етаж има по няколко светли и уютни стаи, в които са подредени много чинове. На тях седят децата. Върху чина си слагат тетрадките, учебниците, химикалките и започват да учат.
Вълкът:Ама какво е това да учат? Спят ли, ядат ли, какво?
Черв. шапчица: Не, Вълчо! Децата учат букви, пишат и четат думи и изречения и цели текстове. В други часове решават задачи, пеят, рисуват, играят физкултура.
Вълкът: Ей, че то май е много хубаво! Ама как запомнят всички това? Как се справят?
Черв. шапчица: За това им помага учителката. Тя се грижи децата да научат всичко. Например в часовете по математика…
Вълкът: Какво? Матикатика ли?
Черв. шапчица: Не, Вълчо! МА-ТЕ.МА-ТИ-КА! Ти съвсем се излагаш пред децата! Деца, я му обяснете какво правите в часовете по математика! / Едно дете обяснява./
Ето, тази топка има кръгла форма. В математиката тази форма се нарича кръг. Погледни тази тетрадка – тя има правоъгълна форма. Излиза, че ние сме заобиколени от правоъгълници и кръгове, които се срещат и в математиката. Не е никак трудно , нали?
Вълкът: /Държи топката и я разглежда/ Значи това е правоъгълник, а пък това / разглежда тетрадката/ е кръг. Хм!
/Чука се на вратата. Влиза Пипи./
Пипи: Привет-мривет!
Учителят: Здравей, миличка! Деца, познавате ли това момиче?
Децата: Пипи, Пипи!
Учителят: Би ли ни казала трите си имена?
Пипи: Аз нямам три имена. Не знам колко са, но ако искате, можете да ги преброите! Пипилота Транспаранта, Виктоалия Ментолка Ефраимова Дългия чорап. Ха сега, кажете колко са! /6/
Учителят: Благодаря ти, Пипилота! Ще останеш ли при нас?
/ Пипи поглежда към пакетите с учебници и пита:/
Пипи: Днес рожден ден ли има някой?
Учителят: Не, днес е по-голям празник! Първият учебен ден за първокласниците. Това са първите им учебници.
Пипи: Хм! Каква голяма купчина! В училище само ще учат ли тези малки първолаци?
Учителят: Не. В часовете ще учат, а през междучасията ще играят.
Пипи: Ха! Аз зная една игра! Казва се „Нещотърсачи”. Искате ли да си поиграем?
Днес ще търсим буквичките си. Можете ли да си ги познаете? / Пипи показва буквичките за оцветяване, с които започват имената на децата от класа и ги дава на децата ./
Аз зная много други игри, но за днес достатъчно. Трябва да тръгвам, защото и аз бързам за училище. В моето училище е строго забранено да си учиш уроците. Случва се някое дете да се скрие в гардероба и да учи. Но тежко му и горко му, ако го пипне майка му!
Аритметика! Ако някое дете знае колко прави 12 плюс 15 си изпросва наказание за цял ден.
И още нещо! Моето училище е свързано с голяма тръба с бонбонената фабрика. По нея в училище идват много бонбони и учителката не прави нищо друго освен да маха обвивките. Ох, трябва да тръгвам! Хапват ми се бонбони. Ако искате, елате някой ден при мен! Довиждане!
Довиждане, деца!
Довиждане, Пипи!
Учителят: Деца, хареса ли ви играта? Браво! Вие всички си познахте буквичките! Нашият първи час е към своя край След всеки урок се дава домашна работа, която се изпълнява вкъщи или в занималнята. Вашето първо домашно е да оцветите буквичките и картинките. С тях ще украсим нашата класна стая. С нетърпение очаквам утрешния ден! Ще ви посрещна тук .
Накрая имам поздрав за вас! / Пускам презентация със снимки на децата и с кадри от първия учебен ден/
Нашият първи учебен ден завърши. Довиждане! Желая на всички много настроение през този ден!
На двора или в класната стая правим колективна снимка за спомен от този ден.
Успех на децата в Годишното утро, на Госпожата търпение и много вдъхновение за напред!
Много ми хареса сценария, Роси! Поздравления!!!
+ + + + + !!!!
Нямам думи за презентацията. Думите не стигат.Отлична работа. Добре подбран и подреден снимков материал.Кара ни да сме горди ,че сме българи. Благодаря ,че я сподели с нас.
Comments1