Имаме възможност в краткотраен срок да организираме обществото и да поставим всеки на устойчив път към подготовка за следващия етап от човешкото развитие. Ключът към обрата на нещата е ново глобално образование, използвайки метод, който ще даде на хора от всички възрасти и с различно минало, основна информация за глобалните процеси. Целта е да дадем възможност послания, като тези от форума в Давос за новата взаимосвързана действителност, да влязат в общото течение.

Защо изведнъж това стана така спешно? Учени, изследващи социалните мрежи, обясняват, че след като достигнат определена степен на взаимосвързаност, мрежите започват да следват свои собствени правила, различни правилата на хората, създали тези мрежи. Нашата глобална икономика достигна повратната точка, в която това, което изследователите наричат произтичащи свойства, започна да кара стандартни икономически модели и други модели на управление, да се побъркват. От взаимодействието и взаимосвързаността на хората и народите, представляващи едно цяло, се появяват нови качества в това цяло и резултатът е: сриващи се финансови системи, растяща депресия, разводи и дори главозамайващ брой деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).

Основен аспект на този процес е нашата консуматорска култура, която изчерпва природните ресурси, замърсява планетата, разяжда колективните ни ценности и успешно е създала цяло поколение от лакоми и егоцентрични хора. Природата повече не може да ни позволява да се измъкваме с това себеразрушително поведение. Трябва да приемем факта, че в днешния свят трябва само да се храним, обличаме и да се грижим за основните си нужди – нищо повече от това.

И, всъщност, няма защо да се оплакваме. Ние се съгласихме с тази система и живеем в нея по общ консенсус. Целият свят се грижи за това, тя да работи. Бавно, но сигурно, през последните 100 години цялата ни ценностна система западна. Банковата сметка на човек стана стандартът, по който той е оценяван. С колкото повече неща се сдобиваме, толкова повече се инициираме, и толкова повече ценни изглеждаме в очите на обществото. В момента, в който обществото започна да се съгласява с тази култура на потребяване и парите пред знанието, всъщност сами сме си изковали съдбата.

През следващите десет години човечеството ще трябва да реши дали иска да поеме по пътя на поправяне – което ще стане причина отношението на природата да се промени моментално; или да започне унищожителна война.

Потапят здрав, нормален човек в специална вана с толкова топъл разтвор, че той даже не го усеща, и покриват лицето му с парафинова маска, за да не чува и вижда нищо. Така се прави при опити за пълна сензорна изолация.

Човек не усеща нищо и за него нищо не се променя. По необходимост всичките му органически потребности се удовлетворяват. И така, колко ще издържи? След няколко часа на такъв „комфортен живот” психиката започва да дава „на късо”: загуба на усещането на тялото, халюцинации, кошмари, последвани от нервен срив и нарушение на жизнеността на организма.

Причината е в пълното отсъствие на сензорни дразнители. Казано по-просто: пълно лишаване от информация, която някога са отнасяли към нематериалните сфери – и изведнъж се оказва, че човек наистина има нужда от нея.

Татко, мама и госпожа Информация

Но ако информацията беше просто необходима: има ви вас, имате необходимата вещ, информация. В крайна сметка, обаче, всичко е много по-сериозно: без информация нямаше да ви има. Нямаше да има това, което вие наричате моя „Аз”.

Всички са чели приказката за Маугли. Всичко е толкова красиво, че забравяш, че приказката е лъжа. И не е лъжа, затова че човек не може да се справи с тигрите – уж в това вече сме преуспели. Просто, получавайки в детството си информация от вълците, човешкото същество обезателно ще стане вълк. Да стане човек е възможно тогава, когато получава информация от човечеството.

Като цяло, това не е тайна за нас. И макар че понякога забравяме за това правило, при все това, отдавна вече не асоциираме понятието „човек” само и единствено с тялото, на което „нищо животинско не му е чуждо”. Нашето тяло го правят тате и мама, а ето че човека в тялото ни го прави информацията.

Израствайки от двуного зрънце в човек, за него информацията остава живителна среда след това през целия му живот. Защото човек през целия си живот се нуждае от постоянна поправка и периодически да „ъпгрейдва” мнението си, своето „Аз”.

С други думи, неговото мнение и личността му може да съществуват само в потока от информация за други мнения, личности и всичко, свързано с тях. Прочети

Дом, в крайна сметка, се нарича не жилището с мебели, прозорци и тапети. Той не е и семейството с цялото домочадие. Даже не е градът, в който си се родил и живееш. И даже не е това място, което ти смяташ за къща. Защото „домът” въобще не е място в смисъла, към който сме привикнали.

Е, помислете сами, дом е, защото е там, където искаш да си преди всичко, нали така? Където е спокойно и безопасно, където има нещо скъпо и важно за теб. Където можеш да отдъхнеш от суетата и безпокойството. Правилно, нали?

Е, така че, къде е това?

Вярно! В главата ни! Само не смей! Защото това е истината.

Ако наблюдаваме известно време и то внимателно, може да забележим, че по-голямата част от времето си прекарваме в мислене. Да, правилно! И у кого има нещо друго?

Къде ти от никого не се страхуваш и се чувстваш уверено? Точно там! Къде искаш да избягаш от суетата и шетнята? Правилно! В себе си! И накрая, къде се намира най-скъпото и най-важното? В теб!

Мястото, където повече от всичко полагаме във вид на усилия, мисли, желания, емоции, започва да формира, на определен етап, някаква реалност. Тази вътрешна реалност изисква въвеждане на порядък, участие в нея, взаимодействие с външния свят, впечатления и преработка.

И ето, същата тази реалност, където преди всичко се намираме, в тази, в която през цялото време се въртим, може да се „намира” на различни етапи.

Така, както някой непрекъснато мисли за кариерата или за властта, някой за създаване на семейство и необходимост от любов, някой за образование и знание, някой за пари и слава. Вариации много.

Но обезателно съществува такова място. Всеки си има свое, където повече от всичко „влагаме” вътре в себе си. И ето, самото място вече се проектира наяве, във вид на съществуваща реалност, с целия ни „багаж” – осъзнат или не.

Може и по друг начин, кажи ми какво има около теб и ще ти кажа кой си. Или даже, кажи ми кой си и ще ти кажа какво има вътре в теб. Това засяга всички сфери на живота.

Но, както и да е, тази концентрирана реалност вътре в нас е този същият, настоящ „наш дом”. Защото именно от него гледаме на всичко заобикалящо ни. Гледаме навън „през прозореца”, установяваме едни или други връзки, почиваме, размишляваме, узнаваме, любим, чувстваме, спорим, изясняваме.

И този наш дом, както и всеки друг, не се явява един и същ през цялото време. Можем много да променяме вътре в себе си, да разменяме, да разместваме, да обновяваме в зависимост от какво? Правилно. От тази система на ценности – религиозна, нравствена, социална, генетично предадена, сформирана самостоятелно.

Това означава, че всичко зависи от нас. Че „носим” вътре в себе си, какъв искаме да видим „своя дом”, кой трябва да го обитава, как трябва да се променя и прочее.

Какъв е той, домът, който ТИ си построил?

Когато се роди първото дете, първата ми мисъл след раждането беше: “Ще кърмя година-година и половина, ще го дам на ясла, а аз ще тръгна на работа – ще изуча фотошоп, уеб-дизайн, ще продължа да уча и т.н. Нищо още не съм постигнала, трябва да успея във всичко“.

Измина половин година. И тази мисъл започна да става не съвсем приятна. Да, тежко ми е. Аз изобщо не знам как да отглеждам детето. Силите не ми стигат. Обливам се в сълзи, умората не ме напуска, цялата съм в мляко и в детско «ако». И чета как се отглежда бебе. Ако имам късмет, се поизмивам. Дори в тоалета ходя заедно с детето. Ям каквото ми попадне. Иска ми се да изкрещя: “Освободете ме от това бреме! Искам да правя това, което желая, а не да обслужвам ревящо парченце месо“.

Храна, гърне, подмиване, разходка в парка, пак в къщи, къпане, нощ, плач, храна, падане, гърне, подмиване, разходка в парка… Къде ми е фотошопа, къде ми е уеб-дизайна, къде е професията ми, с която ми беше толкова добре.? Ох, как ми се иска да захвърля това бреме. Толкова сладка мисъл – детегледачка, баба, детска градина, и аз – на свобода-а-а-а…

Но нещо в мен не се свързва с тази картина (детегледачка, баба, ясла), нещо се бори в мен и не ми разрешава да постъпя така. Сега всичко някак малко ми се прояснява.

Мама – колко много значи тази дума…

Мама – колко много значи тази дума… не може да си 20 или 30-процентова майка. Или си майка, или – не. Детето – това е ръчна изработка, е не конвейрна лента в завода. Детето се отглежда в семейството и основата си получава тук от самото зачеване. И в неговото развитие няма нито една празна и излишна секунда, за да можеш просто да си “откраднеш“ време чрез яслата или детегледачката. Взаимният контакт учи и двамата – и детето, и майката – да разбират своята роля. Иначе няма да станеш майка, както и няма да разбереш какво е да си дете. Майката бродира по празното платно на детето всеки бод, и така се появява ръчно изработената взаимно – свързана картина.

Детегледачки, ясли – получаваш някаква картина на изхода. Но кой я е създал? Това не си ти… пропуснеш ли я – няма връщане. Това, което сте пропуснали да изживеете заедно, вече няма и да изживееш. Колко губим ние – жените, от това! Как децата ни учат да се включваме в усещането за ближния, да съпреживяваме, да се учим на взаимност. Както казва една позната, многодетна майка: « от 4-то дете, започваш да обичаш всички деца (а не само твоите)». Колко скъпо е това усещане за жените в най-дълбокия смисъл на думата – майчинство по отношение не само към своите деца, а изобщо към децата.

Илюзия за свобода

И най-голямата илюзия е илюзията за свобода…

Няма я там, където ние, майките я търсим, бягайки от децата си. Има реклама, влияние на обществото, желание да се откроя, “някак“ да се реализирам, страх, че няма да постигна онова, в което другите са успели. Зад всичко това стои празнотата и въздействието на обществените стереотипи. Въртя се в кръг, а най-важното е, че така и не съм успяла да разбера своята женска природа. Но затова пък съм създала у дома толкова ненужни неща, които вече се въргалят на боклука, накупила съм си куп парцалки и стоя цялата толкова красива, а нещо в общия език със собствените ми деца не се получава. Ами, картината не е създадена от мен, и нищо вече не мога да променя. Или пък мога?

Какво мога да променя?

Дори и да не усещам, все още мога. Има още бременни, има още млади момичета: ние можем да повлияем на тях, можем да ги поставим на нови релси. Да им покажем, че всичко, за което тичаме, е илюзия, заради, която ние изоставяме децата и семейството. Жената – това е домът!

Представяте ли си само колко ресурси на планетата ще икономисаме, ако жената се завърне в семейството. Колко пъти ще намалее боклукът и ненужните празни вещи, с които покриваме планетата. Да, като резултат и въздухът ще стане по-чист, и децата – по-щастливи – ще има какво да дишат. Ние трябва да се учим как да ги възпитаваме, защото наистина сме се отучили. Къде по-сложно е да възпиташ Човек, отколкото да учиш фотошоп и да извайваш красиви уеб-дизайни.

1.Извънкласните дейности и извънучилищните (ИИД) са форма на организация и взаимодействие между дейността на учителя/лектора и учениците с цел осъществяване на конкретни задачи, свързани с удовлетворяване на интересите и творческите търсения на учениците извън държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Извънкласните дейности се осъществяват на доброволен принцип по желание на учениците със съгласието на родителите.

2. За целите на ефективното изпълнение на проекта и неговия вътрешен мониторинг МОМН разработва самостоятелен електронен модул – „Извънкласни дейности”, съвместим с базата данни от Списък-образец № 1.

3. Извънкласните и извънучилищни дейности по проект УСПЕХ от схемата „Да направим училището привлекателно за младите хора” – ОПРЧР, не се финансират от бюджета на училището, не допускат теми и дейности, предвидени в учебните програми по учебните предмети, включени в училищния учебен план и не дублират съдържателните характеристики на учебните предмети, изучавани в българското училище и групирани в културно-образователните области по класове, етапи и степени на образование.

 4. Заниманията могат да бъдат организирани  със седмичен хорариум или на модулен принцип. Те са:

- извънкласни и се съотнасят към дейност № 2, когато се провеждат през учебната година (включително почивните дни)

- извънучилищни и се отнасят към дейност № 3 - през ваканцията.

Тематичното разпределение  се разработва в рамките на 68 учебни часа, от които 60 за занятия и 8 за две представителни изяви (по 4 часа). Продължителността на учебния час е 45 минути. В един ден могат да се провеждат 1, 2, 3 или 4 часа занятия по извънкласна дейност. Всички часове в които се провеждат извънкласни и извънучилищни дейности (в рамките на 68 часа), трябва да бъдат взети най късно до 30 август, след което от 15 септември започва нов проектен цикъл.

5. Предлаганите тематични направления в едно училище трябва да  обхващат различни области на ИИД. Не се допуска наличие на повече от 25% ИИД от една област на ИИД (таблица с 12 области на извънкласни дейности). Една извънкласна дейност може да е подведена към дейност № 2 или дейност № 3, но не и в двете едновременно.

 6. Тематичните разпределения на часовете се разработват от учителя/лектора в два екземпляра и се утвърждават от директора на училището при спазване на изискването темите и дейностите да не дублират учебното съдържание. Единият екземпляр се съхранява в комплекта от документи по проекта в училището, а вторият – се представя в РИО  заедно със заявката на директора за участие на училището в проекта.

            Тематичните разпределения съдържат информация за:

- темите

- времевия график – ден от седмица, начален час

- място на провеждане

- продължителност – брой часове.

 7. Минималният брой участници в извънкласна дейност е 6 ученици, а максималният - 15. Групи над 15 ученици могат да съществуват, но за допълнителния брой над 15 ученици няма да се предоставя финансиране по проекта. Не се финансират разходи за ИИД, в които броят на учениците е под минималния.

 8. Не се финансират разходи за транспорт на пътуващите ръководители на ИИД.

 9. При отсъствие на лектор по болест или напускане на лектор часовете му могат да се вземат от друг лектор, който трябва да бъде въведен в електронната система.

10. Разходите за участник с повече от 25% отсъствия по неуважителни причини от заниманията в извънкласни  дейности не се верифицират.

 11. Един ученик не може да бъде финансиран в повече от една форма за ИИД и затова не се позволява дублирането на един ученик в две форми ИИД. Не се позволява замяната на един ученик с друг през учебната година. Не се позволява добавянето на ученик в ИИД в течение на учебната година.

12. Един учител или лектор може да води повече от една ИИД.

13. Може да има повече от една ИИД от едно и също тематично направление, но с различен състав.

14. Верифицират се само разходи за дейности, провеждани на територията на страната.

15. След одобряване на училището за включване в проектните дейности, директорът сключва договори с ръководителите на ИИД:

- с ръководителите на ИИД, които са учители в съответното училище, директорът сключва допълнителен трудов договор. Възложените по проекта часове за ИИД не могат да формират или допълват нормата за задължителна преподавателска работа.

- при избор на външно за училището лице за ръководител на ИИД по граждански договор, се спазват процедурите по  ЗОП или Наредбата за малките обществени поръчки.

 16. Разходите за възнаграждения на лицата – ръководители на извънкласните дейности, в държавните и общинските общообразователни училища, участващи в проекта УСПЕХ по бюджетна линия BG 051ро001 – 4.2.05«Да направим училището привлекателно за младите хора», се определят въз основа на вътрешните правила за работна заплата, но не повече от 12 лв., включващи осигуровките за сметка на лицето, за взет учебен час. Предвидени са възнаграждения и на директора и на едно техническо лице  от училище.

19. Броят на учениците в училище участващи в извънкласни дейности не е ограничен и се очаква средно 40% от учениците във всяко училище да бъдат включени в някоя извънкласна дейност.

20. Финансирането за един ученик е 185 лв.годишно, от които най-малко 30% за материали и консумативи по проекта. Не се финансират разходи за закупуване на ДМА, обзавеждане и оборудване.

21. Електронния адрес, на който може да изпращате коментари и въпроси по проекта, е uspeh@mon.bg

22. При организацията и провеждането на извънкласните и извънучилищни форми и дейности по проекта УСПЕХ по бюджетна линия BG 051ро001 – 4.2.05«Да направим училището привлекателно за младите хора», се спазват и всички останали нормативни разпоредби, касаещи системата на средното образование и ОПРЧР.

23. Предстои издаването на подробна инструкция на министъра на образованието, младежта и науката за организацията и правилата по проекта.

Групите за извънкласна дейност и 3-годишната програма за развитие на извънкласните дейности в училище се  приемат с решение на Педагогическия съвет на училището.

..............................

Писмото, както и отговорите на почти 150 въпроса относно проекта, са публикувани на специално направения за целта сайт - http://web.hit.bg/uspeh/, който обаче поради претовареност невинаги се зарежда и невинаги показва коректно страниците.

           
А тук е страницата на РИО, София-град, от която могат да се изтеглят бланките за задължителната документация със слогана и логото на проекта: http://www.rio-sofia-grad.com/

За всеки случай копирам текста с линковете за теглене. 

ПИСМО НА НАЧАЛНИКА НА РИО ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЯ ПО ПРОЕКТ „Да направим училището привлекателно за младите хора„ /Училище за Себеутвърждаване и Подготовка към Европейски хоризонти – УСПЕХ/

Приложение №1-Области на ИИД
Приложение №2-Данни за групата ИИД в училище
Приложение №3-Заявление за участие в УСПЕХ от директора
Приложение №4-Заявление за участие в УСПЕХ от ученика и съгласие на родителя
Приложение №5-Официална бланка

Момче съм, харесвам момичета ( надявам се това още да се приема за нормално ). Предполагам, че повечето от вас са се сблъсквали с любовта и всички нейни отенъци. И аз съм бил влюбен и са ме наранявали, при което все си казвам, добре защо жените ( момичетата ) са такива, защо това защо онова, няма ли някоя, която ще е добра, ще ме обича, ще ме слуша, няма да ми изневерява и прочие. Когато обаче се намери някоя такава, която ти се води по акъла, напълно вярна ти е ( не се знае доколко ), въпросното момиче започва да те отблъсква. Ти започваш да я приемаш за даденост, няма го онова чувсто ( тръпката ), което те кара да се бориш за нея, няма почти нищо. И все пак, да кажем, намери ли сме този човек, и същевременно започват да ни привличат вниманието други хора, които се дърпат например ( говоря за един прост флирт например ). Знам, че и при жените е така. Това животински инстинкт ли е? И за другите неща от живота ли важи?

ПО-МАЛКО НЕРВИ,

ПОВЕЧЕ УСМИВКИ И ВЕДРИНА, КОЛЕГИ!

ЛЕКА И ПЛОДОТВОРНА РАБОТА!

Времето на най-съществените изменения в човешкия характер настъпва тогава когато се появят най-сложните проблеми. С други думи казано измененията настъпват според силата на обстоятелствата. Този факт е валиден за много хора, дори може да се каже за по-голямата част от населението на Земята. По-малка част са тези хора, които съзнателно работят за изменение и усъвършенстване на своя характер. Тази истина  идва да покаже, че и сега когато е толкова необходимо да се постигне промяна в съзнанието на хората, отново ще се задейства първият вариант, т.е. нещата ще променят своя ход според силата на обстоятелствата. Какво трябва да се знае в този случай?

Най-необходимото действие сега е свързано с изучаване на обстоятелствата, в които живеят хората. Увлечени от своето ежедневие хората не си дават сметка какво и защо се случва. Твърде много те са погълнати от собствения си начин на живот. А собствения начин на живот носи почерка на невежеството. Тази констатация не трябва да обижда никого. Действително невежеството е сложило отпечатък върху организацията на човешкия живот. Какво имам предвид? Изостават такива съществени неща като екология, наука за хранене и етика. В същото време напредват такива дейности, които са свързани предимно с огромни печалби. Но Ние – Висшите Учители – не очакваме  да се случи нещо друго, защото човешкият род не позна своя произход, а трябваше от тази изходна позиция да си обясни всичко, което се случва.

Аз сега няма да повтарям казаното вече много пъти в други теми по този въпрос, но не мога да не напомня, че става  дума за Космическа Програма за еволюция на живота във Вселената. Тази Програма неумолимо следва своя ход и затова човечеството трябва да се съобрази със ставащите изменения на планетата. Тези изменения – на този етап от развитието си -  засягат енергийната структура на Земята и вече дават отражение върху нея самата като обект, който се намира под силно енергийно въздействие. Няма да навлизам в подробности, но хората трябва да знаят и да са убедени, че става въпрос за широко мащабни изменения, които настъпват защото това го изисква Космическата Програма за изменение и развитие на Вселената. Хората трябва да осъзнаят дълбокият замисъл на всичко, което се случва и да знаят, че те като част от всичко Сътворено също подлежат на промяна. При хората, обаче има съзнание и то оказва влияние върху ставащото, оказва влияние върху всички процеси, които са в ход за изпълнение на Програмата. Затова човешкият род трябва да приеме истината за Сътворението и да знае, че в случая неговата свободна воля ще бъде ограничена. Измина периода, в който човекът трябваше чрез своята свободна воля да осъществи промените. Той трябваше да приеме Божествения произход на Живота и Вселената като цяло, и да знае, че неговата собствена воля е част от Замисъла на Великото Съзнание за създаване и развитие на Живота. Много малко хора приеха тази истина и тъй като сегашният начин на живот, който води човечеството, излиза от рамките на възможното, той ще трябва да се промени и то така, че да влезе в синхрон с общите действия за изпълнението на    Програмата.

Основната промяна, която се налага като необходимост сега, е свързана със структурата и съдържанието на човешката мисъл. Човешката мисъл притежава много голяма електромагнитна сила. Тя е вид енергия, която може да руши и да създава. Вие все още не можете да осъзнаете силата на своята мисъл. Една незначителна  част от хората работят съзнателно с нея и за съжаление по голямата група я използва за чисто комерсиални цели. Малка част създава добродетелни отношения и добре, че ги има, защото на тях се крепи крехкото равновесие на планетата. Останалата част от хората несъзнателно използват своята мисъл, като е по-правилно да се каже дори, че те я оставят свободно да блуждае в пространството излъчвайки всякакви отрицателни чувства. Мисълта ръководи чувствата и тогава когато човек изпитва чувство на омраза, злоба, завист или неща друго от този род, в резултат на влиянието на мисълта тези чувства се превръщат във вид ментално оръжие, наричат го психотронно оръжие. То е активно и силно там  където се използва  съзнателно и целенасочено и е по слабо когато е резултат от незнанието и неумението да се управлява мисълта. Хората трябва да организират своята мисловна дейност. Ние добре разбираме, че това няма да направят всички, но е необходимо да се създаде движение от доброволци, които да работят за възраждането на добрата, чиста мисъл. Тези хора ще крепят баланса на силите на Доброто и Злото и ще спомогнат за правилното изпълнение на Космическата Програма за еволюция на Живота.

Какво трябва да знаят тези доброволци? Необходимо е те да изградят у себе си дисциплина на мисълта. Това означава,  че те трябва да  бъдат в състояние да елиминират всяка  мисъл, свързана с отрицателни чувства, като завист, злоба, омраза и други такива. Това означава  съзнателен подбор на мислите и пълен контрол  върху тяхното влияние. Хората трябва да знаят, че всяко чувство придобива стойност, т.е. става активно когато го придружава мисъл. Мисълта придава на чувството онова значение, което може да го превърне в разрушител или в градивен фактор. Затова по-горе казахме , че промяната, която е крайно наложителна е свързана с изменението на структурата и съдържанието на мисълта. Всяка мисъл има своя структура и тя се определя от съдържанието на мисълта. Колкото по-грапава и груба е структурата на една мисъл, толкова повече тя се превръща във енергиен баласт, който затлачва чистото атмосферно пространство и създава условия за образуване на зловредни енергийни сметища. Така най-елементарно може да се обясни влиянието на мисълта върху живия атмосферен слой на планетата. Казвам живия атмосферен слой, защото това е много активен действащ  светлинен пояс, който обгръща планетата и дава  възможност на всички мисли да се движат свободно в пространството. На неговата активност се дължи дейността на всички електронни информационни средства. Изобщо цялата информационна база на световната комуникация се дължи на този жив атмосферен слой. Той трябва да бъде запазен чист, за да може да се развива живота. Без този светлинен пояс не би могло да се мисли изобщо за движение и живот на мисълта.  Ако се допусне неговото замърсяване, а вече има такава опасност,  ще рухне цялата умело изградена световна информационно-комуникационна система.

Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com