Кликнете  тук:

    ПЪТЯТ НА СТЕЛА 1,2,3 глави.pdf                        

ПЪТЯТ НА СТЕЛА 1,2,3 глави.pdf

Всичко се развивало така, сякаш я е карало да не отиде на мача....

Вали, тя почти се отказва, но все пак отива и си купува последният непродаден билет...
"Не съм очаквала, че нещата може да се обърнат по такъв начин, въпреки, че имах някакво странно вътрешно усещане..." - споделя Гергана

Преди осем години това момиче решава да отиде на футболен мач за втори път в
живота си. Сякаш всичко около нея е против това решение, но тя е сериозна и твърдо опитва до последно да намери билет. Най-накрая се добира до последният непродаден билет и успява да влезе... После се случва този зловещ  инцидент, променил нейният и на нейните близки  живот завинаги. Самоделна бомбичка хвърлена от запалянко се взривява в главата и...

Тук може да видите цялото видео

За съжаление човешката история е пълна с подобни случаи, когато хората дават най-доброто от себе си, а сякаш съдбата им е обърнала гръб.

Разказа на Гергана, обаче дава друго обяснение. Понякога се случва така, че ние си поставяме добри цели, правим разумен план за тяхното постигане, решени сме да не се отказваме въпреки трудностите, следваме с постоянство набелязаните стъпки, но въпреки всичко сякаш силата на цялата вселена е обърната срещу нас и ние не можем да преодолеем съпротивата и.

Това е един много важен момент от нашият път към успеха.Това е момента, в който слабите се отказват, а победителите - променят плана си.

Но има и един много важен въпрос. Най-важният!!!

Как да разберем дали трудностите, които се изправят пред нас са просто върхове, които трябва да изкачим или знак от Съдбата, че трябва да променим посоката ?

За  да сме сигурни, че сме направили правилното нещо и Съдбата ще е на наша страна - необходимо е

Да се научим да разпознаваме посланията на нашият вътрешен водач - Интуицията.

Всеки може да го направи с едно решение, тук и сега !!!

Съдба е!

Не бях достигнал още края
на пътя и в тунела спрях -
там ярка светлина съзрях,
помислих си : дали е Раят?

Тогава ясно осъзнах :
да бъда вечно с теб желая!
От страх или съдба не зная,
но пак до теб се озовах.

И истината проумях:
ще бъда, съм и вече бях*…
Разбрах и друго - то ме смая –

в безкрая щом те разпознах
това е знак, че не е грях
да бъдем заедно – съдба е!
--------------------------------------------------- ------------------

* - Интерпретация на Библейския текст- “ Това, което е, е било и ще бъде…”

За приближаващата 2 012-та година в последно време се говори като за съдбоносна година, говори се, че тогава ще се случат невероятно важни за живота на Земята неща.        
        Откъде идва важността? От голямата необходимост да се промени ролята на тази планета за бъдещото съществуване на Вселената.  Сега нейната основна задача е да се създаде живо работещо съзнание за Homo sapiens. Изпълнението на тази задача върви неправилно. Това е видно от досегашния начин на живот. В голяма степен напредва развитието на науката, но това не е онази наука, която беше предвидена в Божия промисъл да се развие. Стана така, че човешкият ум реализира изкористената форма на знания. Това се случи, не защото Бог така е искал, а защото, поради мъдростта на Замисъла Си,  Той  позволи на хората сами   да подреждат живота си. И те го подредиха! Стана така, че желанието на определени хора за пълно господство над света  взе връх. Тези, които искат да диктуват на света как да се развива, имат своя програма, свое виждане за живота на планетата. То се различава от това на Бога, от Неговата Програма, защото предвижда живот за малцина и обезличава останалите, превръща ги в маса роботизирани същества. Впрочем така се изпълни онази част от Замисъла за живот на Земята, която трябваше да “тества” човешкото съзнание, да го постави на изпитание, за да се разбере кога, как и защо съзнанието отхвърля Божия промисъл.

         В условията, в които живее човечеството през последните години, се видя как е възможно човешкото съзнание да се развива:  с наука – за тези, които имаха условия да ползват нови знания; без наука – за тези, които останаха изолирани от напредналата цивилизация; с Бог – за тези, които търсиха духовен живот; без Бог – за тези, които пренебрегнаха изконното Божествено начало и така търсят “ускорения път” на развитие.

         В така сложилите се обстоятелства животът на Земята доби изключително чудновати възможности за своето проявление. Стигна се до невероятни прояви на хуманизъм и демокрация. Изкористените условия за развитие на псевдонаука дадоха тласък само на онези страни от знанието, които можеха и могат да създават печалби. Всяка инициатива пряко се свързва с парите и властта. Сега вече, след като това е много ясно очертана тенденция, следва да се промени пътят и начинът на това “развитие”. Истинският Божий промисъл все още не се е проявил. От първоначалната идея за живот на Земята е осъществена само чисто “техническата страна”, т.е. на биологично ниво, след милиарди години е постигнато условие за създаване на живо, действено съзнание, което познава чувствата и разума. Но това са две направления, две посоки, които все още не са успели да се съберат в една активно действаща, пълноценна изява за богат духовен живот. Това означава, че първоначалната Божествена идея за живот на високо еволюирало съзнание в условията на физическия свят все още не е осъществена. Налага се сегашната форма на действащо съзнание да бъде коригирана. Много са използваните досега средства, чрез които беше обяснявано и се обяснява и сега на човечеството какво е необходимо за новия живот на Земята. За промяна в съзнанието, за нова култура се говори вече 2000 години. Дори въплъщението и възкресението на Христос не донесоха желания категоричен резултат. Вече се знае, че за да се промени човешкото съзнание така, че да гради живот чрез любов, е необходима още веднъж явна Божия намеса. Това ще стане чрез активното участие на Висшите Същества от йерархията на Светлината. Впрочем те вече усилено работят през последните години чрез различни сътрудници на Земята, като изпращат необходимите знания. Най-важното, което сега е необходимо да се знае, е, че с много труд трябва да се създаде здрава нравствена основа за новия живот. Ще оцелее в борбата с хаотичните, цинични изяви  на сега съществуващия морал само онова,  което има здрава нравствена основа.   Така създаденият живот е в пълно противоречие със съществуващите  Космически закони. Точно затова е толкова силно изявена вече  борбата между Доброто и Злото, различията, които ги определят, и всичко, което се случва. В борбата между Доброто и Злото животът трябва да се преустрои. Нужни са светли души, които да подкрепят Благородното, за да може да се постигне живот чрез Любов, дори не с Любов, а чрез Любов. Това, което пречи,  ще бъде отстранено. Как? Само Бог знае как, но вече е писано, че тъмните сили ще бъдат затворени. Те ще бъдат обезсилени, за да се задейства първичната идея за живот на Земята. И това ще започне оттам, където животът е запазил в човешката душа Божествена искра.

По горепосочената и други интересни теми, от подобно естество, може да прочетете в сайта www.Dobrodeteli.com

Седя пред празната си чаша

Муха по масата ми лази,

А мисли черни, страшни

В главата ми прииждат на талази.

Пленници сме на съдбата,

Да не си правим илюзии.

Ударена здраво в главата

Пада надеждата с тежка контузия.

Не се молете, спасение няма

От раждането си на смърт сме осъдени

Разсърди се Бог на Адама

И от Рая изпъди ни.

Стараем се, живеем,

Но така е било писано

Каквото и да правим не ще успеем

И от тази увереност втриса ме.

Напразно ценни сили пръскаме,

Няма милост, няма пощада!

Колкото и да го тръскаме,

Последната капка в гащите пада!

Дали нещо го прави, или то е само ?

И незнам той къде е, как живее, с какво ?

Дали земни закони го владеят ? Защо ?

Да не би, всичко земно да е НИЩО в тоз час ?!

Може би, фактор време го отделя от нас !

Може би, съществува без да знаем дали !

Кой е виждал и знае, нека с нас сподели ?!

Може би празно място, празни думи, съдби ?!

А съдбата какво е ? Просто дума, мълва ?

Може би, всичко друго, но и не свобода !

Може би, свобода е не просто дума, влатта.

То, властта върши всичко, свобода дава тя!

Свободата е право, да си вън от властта.

Част от всичко е НИЩО.Дали НИЩО е тя ?

                  Може би, таз картина,

                  се разтяга в страни,

                  после пак се събира,

                  със въпроса - дали ?!

Кой направи те, НИЩО ? Или, НИКОЙ си ти ?

Дали НИКОЙ днес има, или НИЩО е той ?

Колко дни, ще го има под звездите безброй ?

Дали, в НИЩОто ти си, или нещо е той ?

Дали, личност си НИКОЙ, със характер и цел ?

Всичко ти ли разделяш с време, място, предел ?

Във живота ли ходиш, виждаш ни през стъкло ?

Или някъде бродиш, търсиш, гониш, какво ?

И не мога със мисъл да отида отвът,

да погледна, да видя този път във светът!

Със неясна посока и в неясни неща,

аз разбирам - ще мина, може би, не сега.

НИЩО, пак ще си мисля, дали има съдба,

дали НИЩО и НИКОЙ съществуват сега!

Може би, част от торта е живота ни днес.

Може би, всичко вече е завършен процес.

...

Аз решавам, ще спра с тези думи, съвсем !

Ще забравя за НИКОЙ !

                      Не съвсем... Не съвсем ...

  Тя - светлозелени очите -

пробляскващо жадни за плен.

Някаква песен, сънливо,

преде си зад мен.

С подскоци, фатално комични,

огъва опасна снага.

Тъй сякаш желания скришни

потръпват с вина.

Защо ли посоката знае?!

Нехайна жестокост в тила

е впила. С изящество вае

безмълвна съдба.

Опашка наивно отпуска,

забравила миша вражда.

Обръща се. После се впуска

и чезне в дъжда.    

Поредната трагична новина е факт! :-(

Димитър Екимов (Дими) от "Сленг" загинал при мотоциклетна катастрофа!

Не го познавах лично. Веднъж съм го виждала на живо по време на визитация в родилното отделение.  Освен, че се изяваваше като добър мизукант, работеше като гинеколог в столично АГ отделение.  Твърде млад (38г.) си отиде, като причината за смъртта му ме навява на житейската перспектива за усещането за безсмъртие.  Може би повечето от нас живеем с мисълта, че дълго ще бъдем на тази земя.  Дай Боже дълъг живот всекиму!  Но, тук има едно НО, което лично за мен е като червена лампичка винаги, когато забравям, че животът ни е подарен да го живеем достойно (според субективната ни преценка), без да бъдем господари на съществуването си!

Живей така, сякаш този ден е последният ти !... перефразирам казаното от някой друг.  На мен ми харесва да го правя. И смисъл има, защото така избягвям всеки дребен, нищожен спор, конфликт, недоволство поставени ми на пътя, за да проверят качеството на живота ми.  Смисълът е в израстването ни, в доближаването към величието повече, отколкото до посредствеността.

Мога да съчувствам на Ива (съпругата на Дими).  Болезнената й рана ще тлее цял живот. Може би... всъщност само мога да предполагам. 

Сълзите на Дара (дъщеричката йм) ще се стичат по нежните й детски бузки, в търсене на отговора: "Защо татко го няма вече?".  И нито очакването за връщането на нейния татко, нито поглеждането към вратата, нито видео филмите, нито албума със снимките, нито търсенето на силните бащини ръце да я издигнат високо нагоре, ще успокоят наскърбеното й сърчице !

От този момент животът им няма да е същият!  Съдба...

Бог да им дава утеха и сила!