Седя пред празната си чаша
Муха по масата ми лази,
А мисли черни, страшни
В главата ми прииждат на талази.
Пленници сме на съдбата,
Да не си правим илюзии.
Ударена здраво в главата
Пада надеждата с тежка контузия.
Не се молете, спасение няма
От раждането си на смърт сме осъдени
Разсърди се Бог на Адама
И от Рая изпъди ни.
Стараем се, живеем,
Но така е било писано
Каквото и да правим не ще успеем
И от тази увереност втриса ме.
Напразно ценни сили пръскаме,
Няма милост, няма пощада!
Колкото и да го тръскаме,
Последната капка в гащите пада!
:-))))))))))))))))))
Прекрасно! :-)))))
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви