Моето заявление за слава

След като разбрах, че ще се издава книга с творби от блога, реших и аз да се включа в надпреварата за слава с една моя творба. В нея разкривам отчайващата, несправедлива неумолимост на съдбата в светлината на първичния грях. Приятно четене.

Normal 0 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Седя пред празната си чаша

Муха по масата ми лази,

А мисли черни, страшни

В главата ми прииждат на талази.

 

Пленници сме на съдбата,

Да не си правим илюзии.

Ударена здраво в главата

Пада надеждата с тежка контузия.

 

Не се молете, спасение няма

От раждането си на смърт сме осъдени

Разсърди се Бог на Адама

И от Рая изпъди ни.

 

Стараем се, живеем,

Но така е било писано

Каквото и да правим не ще успеем

И от тази увереност втриса ме.

 

Напразно ценни сили пръскаме,

Няма милост, няма пощада!

Колкото и да го тръскаме,

Последната капка в гащите пада!