Невролингвистичното програмиране е основано на идеите на антрополога Грегори Бейтсон, развити през 70-те години от Ричард Бендлер и Джон Гриндер. Гриндер се е занимавал с лингвистика, а Бандлер - с математика и информационни технологии. НЛП предлага структуриран подход към човешкото мислене и поведение, поради което е лишено от всякаква мистика. Може да се използва навсякъде: в спорта, медицината, образованието, личностното развитие, в управление на персонала и взаимоотношенията с клиентите и т.н.

      Компонентните му части могат да бъдат описани както следва:

      Невро - базира се на изследвания относно това, как работят неврологичните процеси;

      Лингвистично - как се представят горните процеси посредством вербалния и невербалния ецици;

      Програмиране - модели на мисленето и поведението, които използваме последователно, за да се сдобием с желания резултат.

        Ако в този момент се питате има ли нещо общо НЛП с психологията, отговорът е ДА. Голяма част от изследователите го обозначават като така наречената "нова психология", тъй като то предоставя модерни средства за постигане на определени модели на поведение, водещи към реализирането на стоящите пред всички нас задачи.

        Какво може да ни даде НЛП

        НЛП помага бързо да се достигнат поставените цели. Казано с други думи, с негова помощ можем да се сдобием с желаното или да станем такива, каквито бихме искали да бъдем. При това се активизират такива умствени способности (невро), за съществуването на които дори и не сте подозирали. Освен това НЛП помага по особен начин да се използва езика (лингвистично) за достигането на целите. И накрая, с негова помощ можем да се научим да управляваме състоянието на своя разум, психиката си, да въвеждаме ценности и убеждения, съотвестващи на желаните резултати (програмиране).

        Такова ниво на самоконтрол ще доведе до повишена самооценка и саморазвитие, а теорията и практиката на НЛП помага творчески, изобретателно да се решат възникващите в живота проблеми и трудности.

        НЛП отделя повече внимание на практиката, отколкото на теорията. Именно с това се обясява и бързото постигане на поставените цели.

        И така, най- общо казано, теорията и практиката на НЛП помага:

        Как да го използваме

        Сега ще опиша някои от изходните постановки и упражнения, за да добиете по- конкретна представа. Важно е да се започне от самото начало, тъй като то е основата, върху която се гради всичко останало. Добрата новина е, че изобщо не се налага да сте добър психолог или дори някога да сте се занимавали с това. Вие ще постигнете успех и ще разберете написаното независимо от това, защото НЛП е практична наука с постъпково изградена методология.

        Вземете един неголям предмет, поставете го пред себе си на маса или стол и се съсредоточете върху него. Не сдържайте мислите си, нека възникват свободни асоциации, свързани с вашата представа за този предмет. Неговият цвят, например, може да ви върне към спомени от детството, а фомата - да предизвика игра на въображението. В момента, в който престанете да разглеждате предмета обективно, съзнателно, и позволите на подсъзнанието да изтълкува видяното, възниква някакво съдържание. Благодарение съзерцаването на предмета в главата ви нахлуват нови мисли.

        Затворете очи и мислено си представете този предмет. В едни случаи ще успеете да откриете връзка между предмета и мислите, които той предизвиква, да намерите логическо обяснение за своите асоциации. В други случаи, обаче, въртящата се в главата ви мисъл може да ви изглежда съвършено нелогична, въпреки че няма никакви съмнения, че тя по някакъв начин също е свързана с избрания предмет.

        Този процес често се осъществява в състояние на задрямалост или на размисъл, като при това всеки път, когато се съсредоточите в същия предмет, това ще предизвика различни асоциации. И всеки индивид възприема света по свой съвършено субективен начин, който именно и определя неговото поведение. Съзерцавания предмет може да предизвика тъга у някои хора, а у други радост, доколкото у тях се пораждат различни асоциации.

        Към "субективните преживявания" се отнася това, което се извършва в нашето мислене, в нашата психика, в нашия вътрешен свят. Никой от нас не знае как, нито какво мислят другите. Така, различните хора имат различни преживявания. Всеки от нас възприема света, в който живее, по някакъв собствен образ, съвършено уникален и субективен.

        В НЛП преживяванията се описват с помощта на прости модели, базирани на това, че начинът по който мислим и онова, за което мислим, влияят върху нашите постъпки. НЛП показва как това, което възприемаме чрез органите на чувствата, се превръща в разбиране. Обяснява се как с помощта на 5-те сетива сигналите от външния свят добиват съдържание, водят към разбиране и предизвикват преживявания.

        "Изменяйки своите мисли, вие започвате да се държите по друг начин и се сдобивате с нови резултати"

        Ние сме склонни да правим това, за което мислим най- често. НЛП ни дава възможност да променим начина си на мислене, така че желаното поведение да стане присъщо за нас.

        "Успехът е нещо, което може да бъде моделирано."

        Той е във вашите ръце, или казано по- точно - във вашия ум. Вие можете да осъществите стремежите си като контролирате и управлявате мисленето си в съответната посока. В това няма никаква мистичност. Всичко се свежда до извършването на вътрешен анализ, който в началото се контролира от вас, но след известно време ще стане присъщ за вас така, че ще се извършва автоматично от вашия мозък и без никакво усилие от ваша страна.

        Светът в който живеем е еднакъв за всички ни....въздухът, който дишаме....сградите, които обитаваме.......горите.....водната обвивка...... Различен е начинът, по който всеки от нас възприема заобикалящата го среда. Но ние живеем в едно общо място и независимо от гледната ни точка, светът не е различен за всички ни, защото гледната ни точка е израз на едно субективно възприятие. Основна идея в НЛП, базирана именно на тези централни постановки в психологията, е:

        "Картата, това не е самата територия"

        Всеки от нас има своя собствена "карта" на света. На нея е изобразено всичко, моето протича в живота ни и има значение за нас, всички наши чувства, личният ни опит.. Всеки път, когато се опитваме да разберем обкръжаващият ни свят, ние работим с тази карта. Територията е самата действителност, а картата - начинът, по който осъзнаваме тази действителност или това е субективното възприятие. Приемането и разбирането на тази идея е от изключителна важност за вас. Тя ви предпазва от потребност да влизате в излишни спорове, да се борите за неща, които са безсмислени и да пестите време, оползотворявайки го по най- добрия за вас начин. Лежи в основата на добрите взаимоотношения с околните и на вътрешната борба с гнева. Така вие ще разберете, че това което мислят другите е свързано не със истината за самата действителност, а с техният личен опит, желания и надежди. Всеки е прав от своята гледна точка, тъй като тя именно отразява личното му битие. Това, което е добро за вас, не е задължително да е добро и за другите. Знаейки това, вие ще бъдете наясно, че противоречивите мнения на другите не застрашават вашите идеи и постепенно ще се научите да разбирате силата и качествата на събеседника си дори само по начина, по който той възприема света. А това ще ви освободи от гнева и ще върне вашата сила.....

        Но как се постигат желанията.......

        Има безброй начини и средства, които водят до реализиране на вашите цели и стремежи. Те са толкова много, колкото хора има по света. Тук ще се спра само на тези от тях, които са присъщи за НЛП. Допълнителна информация, излизаща извън пределите на невролингвистичното програмиране, ще намерите в частта за Програмиране на ума, където са моите лични виждания по въпроса.

        Сега да се върнем на НЛП...

        Всеки от вас познава хора, които никога нищо не постигат просто защото нямат ясни цели. От друга страна се срещат хора, които ежемесечно, ежедневно, ежечасно си поставят цели и се сдобиват със забележителни резултати. Техните успехи се обясняват със съсредоточаването върху точно определени и достижими цели. Идеята е да се поставят разумни цели, а не такива, които още в самото начало са обречени на провал. В НЛП се прилага четиристепнен модел на успеха:

        Този прост модел се извършва в нас при всяко действие, без дори да го забележим или осъзнаем. Но именно неговото съзнателно изпълнение е това, което дава информация за нашите грешки, за възможните бъдещи провали и как да ги избегнем. Осъзнатото действие е важна стъпка към успеха.

        Границата между успеха и неуспеха е много малка. Причините за провалите обикновено се обясняват с недооценената важност на някои от изброените четири етапа (например невнимание към уроците от миналото).

        И така, първият етап е определянето на целта, известен под термина "SMART" (Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Timely):

        Съществуват 6 основни принципа, които следва да се спазват при определянето на целта:

        1. Формулирайте своята цел в положителни термини.

        Много хора говорят не за това, което искат, а за това, което не искат. Не повтаряйте тяхната грешка, изяснете си какво в действителност желаете. Отрицателното формулиране на целта няма да доведе до търсения резултат. То е само загуба на време и енергия, защото ви отдалечава от същността. "Това, което преди всичко занимава вашите мисли (съзнателно или несъзнателно), обикновено се отразява във вашето поведение и става явно."

        Определете това, което в действителност желаете.

        Да се научите да мислите положително съвсем не е лесна задача. Но резултатите, които ще постигнете си струват усилията. Така ще насочите мозъка си в правилната посока, към осъществяването на вашите желания.

        И така, формулирайте желана от вас цел в полжителни термини и четете нататък.

        Въпроси за оценка на целта:

        2. Съотнесете своята цел с контекста.

        Задайте си въпроса кога, къде и с кого желаете да се сдобиете с набелязания резултат? За избора на подходяща цел не е достатъчно тя да бъде записана на хартия. Вашата цел образува цялостна вътрешна реалност, мултисензорен (въвличащ всички сетива) план на това, което възнамерявате да създадете.

        "Това, което виждате, чувате и чувствате във въображението си, дава представа за реалните събития в бъдещето."

        Ако не можете да си представите обстоятелствата точно, задавайте си въпроси: какво? къде? кога? с кого? Мислено проигравайте сцената, когато отговаряте. Набелязаните резултати стават конкретни и съдържателни когато са съотнесени към контекста на реалния живот и можете да видите как точно ще се впишат в него.

        Въпроси за оценка на целта:

        Задайте си описаните по- долу въпроси, които ще пренесат набелязания резултат в контекста на реалния живот и ще ви помогнат да си го изясните. Ще разберете доколко вдействителност желате този резултат и дали той не влиза в противоречие с други ваши стремежи.

        3. Изразявайте своята цел ясно, в сензорни категории.

        Какво именно ще видите, чуете и почувствате, когато се сдобиете с набелязания резултат? Опитайте се да си представите как това ще ви донесе дълго удоволствие. Какви усещания биха ви се понравили най- много? Пренесете се в бъдещето, така че предварително да извлечете удоволствие от замисленото. Така например, ако целта ви е да си купите нова дреха, то си представете какъв ще бъде нейния цвят, каква ще е материята, как ще се чувствате, движите с нея.....Визуализацията е важна... ако не можете да си представите това което желаете, шансовете ви да го постигнете се намаляват с 60%. Ако имате проблеми с визуализацията, посетете частта за Програмиране на ума, където описвам подробно как бихте могли да се научите.

        Въпроси за оценка на целта:

        Сега ви предстои самостоятелно да формулирате тези въпроси, които стимулират вашето въображение. Отговорите не бива да се изразяват само с думи, но и да включват мислени картини, звуци, чувства...

        4. Изберете такава цел, която можете да постигнете със свои собствени сили.

        Не се занимавайте с целите на другите хора. Те са си техни. Да достигнете целите си означава да достигнете вашите цели, а не тези на другите. Всяка цел, която искате да постигнете, третирайте като своя лична, независмо от това, за кого ще донесе полза. Не значи да се откажете от помощта на другите, но да приемате чужди цели е неправилно. Така например, ако работите в група, то срока за завършване на проекта не е във вашата власт.

        "Управлявайте това, което може да бъде управлявано и не се тревожете за останалото."

        Изберете си цел, която е във вашия контрол.

        Въпроси за оценка на целта:

        5. Трезво оценявайте последствията от реализирането на вашата цел.

        Какво ще се случи, когато постигнете своята цел? Няма ли да изгубите нещо, което притежавате сега и искате да запазите? Длъжни сте да обмислите вашата цел в широк мащаб, включително и нейното влияние върху хората, на които държите. Например, успехът в кариерата може да влоши семейните отношения, поради това, че няма да разполагате с достатъчно време за тях. Трезво обмислете това, което можете да загубите, преди да пристъпите към реализирането на дадена цел.

        Постигането на резултата означава преход от едно състояние към друго. Дайта си ясна представа за всичко положително, с което разполагате сега. Каква част от него искате да запазите на всяка цена и какво можете да пожертвате. Какви ще бъдат новите продобивки, когато постигнете желанието си? Какво ще загубите? А какво ще спечелите?

        Въпроси за оценка на целта:

        6. Избирайте си такива цели, които заслужават да бъдат постигнати.

        Избраната от вас цел трябва да си струва усилията и вложеното за нейното постигане време, независимо от това, дали тя представлява интерес за другите хора или не. Важно е да е значима за вас.

        Въпроси за оценка на целта:

        Задавайки си посочените по- горе въпроси и отговаряйки искрено и задълбочено на тях, вие ще направите първата стъпка към формулирането на една реална, достижима и способна да мобилизира вътрешните ви сили цел......Това обаче е само началото.

Учени са провели многобройни изследвания и са формирали шест начина за това, как да станем по-привлекателни за противоположния пол в търсенията си на идеалния партньор, съобщава списание New scientist.

1. Позволете на тялото си да говори вместо вас.
В действителност нашето тяло може да каже много още преди да сме казали и дума. Според изследователите, когато за първи път се срещнете с някого, първото впечатление за вас около 55% зависи от външността и езика на тялото, 38% - от вашия маниер на говорене и само 7% - от това, което казвате. Какво означава това? Че съществуват ред действия и жестове, които изпращат на другия човек сигнала: "Ти ми се харесваш." Откритата поза (не скръствайте ръце) и огледалното възпроизвеждане на позата на вашия събеседник ще спомогнат да се създаде усещане за близост. Освен това е полезно да се изработят маниери, които да подчертават вашата мъжественост или съответно женственост.
Можете да използвате и т.нар. "танц на жестовете", синхронизирайки своите действия с тези на човека срещу вас - например да отпиете от чашата едновременно с него.

2. Преживейте заедно някаква стресова ситуация.
Драматична обстановка може да даде тласък на вашите отношения. Ако при среща с даден човек, психиката се намира в състояние на повишена възбуда, това увеличава шанса да се появят и романтични чувства. Между тревогата, възбудата и влечението съществува тясна връзка.
Психолозите твърдят, че жена на висок люлеещ се мост изглежда много по-романтична и сексуална, отколкото на улицата. Увеселителните паркове също могат да помогнат - влакчетата на ужасите допринасят за създаването на възбуда и увлечение. Двойките стават по-любвеобвилни и след съвместното гледане на трилър например, отколкото след гледането на някакъв скучен филм.

3. Посмейте се заедно.
Съвместно преживеният опит, предизвикващ смях, създава чувство за близост. Класически пример за това е експериментът, проведен от американските психолози АртърАрон и Барбара Фрейли. Хора, които не се познават, е трябвало да научат заедно танц. Единият от партньорите е бил със завързани очи, а другият е имал сламка в устата си, за да не може да говори. Звучи глупаво, но опитът е показал, че любовта и смехът вървят ръка за ръка.

4. Изберете подходящата музика.
Психолози от Масачузетс са доказали справедливостта на думите на Шекспир - "Любовта се храни с музика". Това особено се отнася до рок-музиката. Жените намират мъжете за по-привлекателни, ако слушат именно такъв тип музика.

5. Използвайте... любовен елексир.
Странно, но факт - спрей за нос, съдържащ хормона окситоцин, може да накара хората да ви се доверят. Засега обаче няма доказателства, че той може да ги накара и да се влюбят във вас. Забранени препарати като кокаин или амфетамин могат да стимулират чувството за еуфория, възникващо при влюбването, повишавайки нивото на допамин, но същият ефект може да се постигне и с физически упражнения. Фетилетиламинът е друг невромедиатор - наричат го "молекулата на любовта", който предизвиква чувство на възбуда и неясно предчувствие. Той се съдържа в големи количества в шоколада.

6. Погледнете се в очите.
Всяка кокетка знае, че зрителният контакт е акт с изключително силно емоционално въздействие. Психолозите твърдят, че когато двама души се гледат един друг в очите, възниква чувство за близост. Неврофизиолозите обясняват, че когато се срещаме с някого чрез погледи, се възбужда този участък от мозъка, който е свързан с получаването на награда. Зрителният контакт прави чудеса, но бъдете внимателни, защото партньорът срещу вас може да не отговаря на погледа ви.

zdrave.bg

Епифизата е органът, който определя влиянието на светлината  и цветовете върху нас.
Епифизата е малка жлеза в мозъка, която секретира мелатонин в зависимост от светлината. Цветовете и светлината играят голяма роля в контрола на денонощния ни ритъм. Ние живеем в океан от енергия, където цветовете работят вътре в нас. Слънчевата светлина съдържа в себе си всички дължини на вълната от видимия спектър.
Човешкото око, обаче е способно да възприема не повече от 1% от електромагнитния спектър. То не може да види инфрачервените лъчи, които се излъчват от всеки топъл предмет, например от радиатора в стаята, камината или дори от самите вас. Ултравиолетовите лъчи също остават скрити, а те са навсякъде около нас.

Как ни влияят цветовете?

Облеклото!
Цветовете на дрехите, които носите се отразяват както на вашето настроение, така и на тези около вас. Вие, може би, изпитвате определено желание да облечете дреха с даден цвят точно днес. Това обикновено означава, че оцветяването ви е необходимо, за да попълните определена липса, например, на знание, увереност, сила, любов... Направете си експеримент:

ВНИМАНИЕ! Хромотерапията е много интересна област от алтернативната медицина, която според съвременните проучвания има предимно психологичен ефект. Ако имате сериозни заболявания не опитвайте да използвате статията за самолечение. Тя съдържа материал, който има за цел да информира, а не да лекува!

източник: медицинско списание (C) 2007 E-placebo

Така, дори преди техните езикови способности да им позволят да се изразяват свободно, малчуганите могат да използват рисунката си, за да предадат важна информация към техните родители. Но може ли драсканиците им да ни предупредят за някоя тревожна случка или ситуация? “По принцип, докато децата нямат конкретен образ на рисунката в съзнанието си е невероятно трудно да се открият определени тревожни сигнали”, казва д-р Уинтър. “Но ако детето, не изразява интерес към рисуването в тази възраст, това може да бъде сигнал на забавяне на развитието му.

От 3 до 5 години
В този период децата започват да “назовават” своите драсканици. Когато добият представа за света около тях, елементите в рисунките им ще се затвърдят и ще приемат по-ясни форми.
Умението им да говорят е решаващо на етапа, когато те описват своите произведения. Оставете ги те да се изкажат сами без да им пречите. Вместо да интерпретирате рисунките им – “О, виж, това е цвете, нали така? – попитайте, “Ще ми разкажеш ли за рисунката си?”
“Задавайки им така въпроса”, Уинтър продължава, “детето няма да се чувства притеснено, описвайки рисунката си, а доволно и гордо от постижението си”. Ако родителите не оставят детето им да се доизкаже и започнат да отгатват обектите от рисунката му, “то ще се съгласява с вас, стараейки да се хареса. Въпреки, че това не е основната картина в представите им”, казва той.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка е често пъти показателна. Децата в тази възраст са вродени егоисти. Дете, което последователно рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране.