BgLOG.net
By momo , 14 January 2007
Почти сигурно е, че този въпрос съществува още от древни времена. Първият любител социален психолог, който вероятно е живял в пещера, несъмнено се е питал какво да направи, за да накара човека от някоя съседна пещера да го харесва повече или да го мрази по-малко — или поне да не го удря с тоягата по главата. Вероятно той е оголвал зъбите си, за да покаже на съседа си, че има работа с як човек, който би могъл да отхапе парче месо от крака му, ако съседът се държи агресивно. За щастие този прост жест е оказал въздействие и оголването на зъбите, днес наричано усмивка, постепенно се е развило в социална условност — в начин да убедим хората да не ни причиняват зло, а може би дори да ни обичат.

Когато питам моите приятели защо харесват едни от познатите си повече от други, получавам най-различни отговори. Най-типичните са, че хората харесват най-много
1) тези, чиито убеждения и интереси са сходни с техните собствени;
2) тези, които притежават известни умения, способности, с други думи хора, които са компетентни;
3) тези, които притежават някои приятни или „достойни за възхищение” качества като лоялност, мъдрост, честност и доброта;
и 4) тези, които също ги харесват.
Тези причини са логични. Те съответстват и на съветите, които Дейл Карнеги дава в книга, чието заглавие ,,Как да печелим приятели и влияем на хората" навява мисълта за безстрастна манипулация. Въпреки манипулативното си заглавие тази книга, изглежда, е била точно това, от което хората са имали нужда: тя става един от бестселърите на всички времена. Книгата бе преведена на 35 езика и се четеше жадно в целия свят. Съветът на Карнеги е измамно прост: ако искате някой да ви хареса, бъдете приветлив, дръжте се така, сякаш го харесвате, показвайте интерес към нещата, от които той се интересува, раздавайте щедро похвали и бъдете любезен.
Вярно ли е това? Резултатна ли е тази тактика? Изследвания сочат, че ние харесваме хора с приятен характер повече от онези, които имат неприятен характер; тези, които се съгласяват с нас, харесваме повече от онези, които не се съгласяват; тези, които ни харесват, харесваме повече от онези, които не ни харесват; хората, които са готови да сътрудничат с нас, харесваме повече от хората, които се състезават с нас; хората, които ни хвалят, харесваме повече от онези, които ни критикуват, и т.н. Тoва може да се обедини в едно широко обобщение: харесваме хората, чието поведение ни предлага максимална награда на минимална цена.
Факт е, че харесваме хората с хубава външност повече от онези, които са с непривлекателна външност, защото хубавите хора ни доставят „естетическа” наслада. Склонни сме да харесваме хората, чието мнение е сходно с нашето, защото, те ни поощряват, като потвърждават нашите убеждения — т. е. помагат ни да повярваме в „правилността” на мненията си.
Нещо повече, един от начините за намаляване на предубедеността и враждебността е да се манипулира заобикалящата среда така, че индивидите да взаимодействат помежду си, вместо да си съперничат. Взаимодействието води до привличане. Независимо дали заобикалящата ни среда е летен лагер или класна стая, наблюдава се засилване на взаимната симпатия, ако хората прекарат известно време в съвместна дейност. Поведението на сътрудничество е само по себе си възнаграждаващо — човекът, който сътрудничи с нас, ни оказва помощ, вслушва се в нашите съвети, прави предложения и разделя отговорностите ни.
Друг факт е, че индивидите харесват също неща или хора, заради които са страдали. Например лицата, преминали през тежък ритуал на приемане, за да станат членове на една група, харесват групата повече от лицата, които стават нейни членове, като плащат по-ниска цена във време и усилия. Къде е наградата в този случай? Не е ясно.

Из "Човекът-социално животно", Елиът Арънсън
Legacy hit count
1728
Legacy blog alias
10036
Legacy friendly alias
Защо-хората-се-харесват-
Нещата от живота
Взаимоотношения
Статии

Comments

By momo , 30 November 2006
Съперничество заради парите
„Недопустимо е да печеля по-малко от Нея" - макар че често предлага помощ на жена си, Той не може да понесе мисълта, че Тя получава по-голяма заплата от него. "Чувствам се нищожен. Тя никога не ми е натяквала. че благодарение на нея оцеляваме и въпреки всичко се чувствам виновен, че жена ми издържа семейството ни."

Мнението на психолога
Дали наистина Той се притеснява единствено, че приносът му за семейния бюджет е незначителен или има и друга причина?
Може би зад това съперничество се крие друго, по-дълбоко. Той вероятно не може да приеме факта, че Тя се справя по-добре от него в някои сфери на живота.

Съперничество в обществото
В личния си живот Тя и Той са в прекрасни отношения, но в обществото - по време на приятелски или служебни вечери, те не спират да си противоречат и апострофират взаимно. И двамата имат една и съща потребност околните да им се възхищават, но знаят, че е невъзможно това да стане едновременно.


“Той започва да нервничи, когато събудя интерес у събеседниците ни, като се покажа духовита или добре осведомена по някой въпрос. Става сърдит и мрачен, сякаш съм му отнела нещо", споделя Тя.
“Тя е ревнива. Непрекъснато ме упреква, че флиртувам с жените, а аз просто се държа дружелюбно", казва Той.

Мнението на психолога
Този тип съперничество трудно се преодолява, тъп като конфронтацията става пред свидетели и обикновено е съпроводена с опити партньорът/партньорката да се унижи. Удоволствието да блеснеш в обществото е толкова силно, че малцина заради любовта си към половинката биха се отказали от това поведение.
Двойката устоява на този тип съперничество, ако в личния й живот отношенията са по-мили.


Съперничество в любовта
“Ако действително ме обичаше, нямаше вечер да се прибираш толкова късно", нахвърля се върху Него Тя.
"Ако ти пък ме обичаше, щеше да приемеш факта, че работата ми е изключително важна за мен", отговаря Той.
Никой не ги е принуждавал да живеят заедно. В крайна сметка решението за брак са го взели те и въпреки това всеки един от тях прекарва времето си, като доказва на другия, че той не умее да обича.

Мнението на психолога
Този случай напомня малко отношенията брат-сестра с техните постоянни караници. Връзката е белязана от чести караници, които обаче не застрашават хармонията й. Най-разумният начин да се откажете от подобен безсмислен конфликт, предимно словесен, е да приемете, че той с нищо няма да ви помогне.
Спрете навреме, преди в отношенията ви да прераснат в агресия.

Съперничество по отношение за децата
Преди време Той и Тя били сплотена двойка. Отношенията им се обтегнали, когато се родила дъщеря им.
Тя няма доверие на мъжа си що се касае до отглеждането на детето. Убедена е, че Тя е човекът, който най-добре знае от какво се нуждае дъщеря им и как точно да се грижи за нея. Въпреки това според близките им Той е перфектен баща, нежен, любящ, винаги на разположение на детето си. Тя приема като упрек към нея самата комплиментите, отправени към съпруга й.

Мнението на психолога
Появата на бебето разклаща двойката. Жената инвестира твърде много в ролята си на майка. Тя често си задава въпроса: "Дали наистина правя това, което трябва?" Тази вътрешна тревога намира израз в укори към другия: "Аз по-добре знам от какво се нуждае детето", което всъщност е начин да се успокоят собствените съмнения. След спор в присъствието на детето, родителите трябва да обсъдят насаме различията в становищата си и да постигнат съгласие.


източник: Rozali.com
Legacy hit count
1221
Legacy blog alias
9844
Legacy friendly alias
Съперничеството-между-НЕГО-и-НЕЯ
Нещата от живота
Семейство
Взаимоотношения
Статии

Comments

By momo , 24 November 2006
Червеният цвят е въплъщение на жизнена енергия, активност. Това е цветът на страстта. Той сякаш гори в себе си. Обичат го смелите, волеви и любознателни хора, живеещи пълноценен и съдържателен живот. Те са силно емоционални натури, склонни да рискуват.
"Червените", като цяло са общителни и доброжелателни, но ако усетят противодействие, могат и да избухнат. Те често вземат решения вместо другите, честолюбиви са и не са равнодушни към житейските блага. Психолозите отбелязват, че не е трудно да бъде съблазнена жената в червено.Оптически жълтият цвят безпокои човек, боде го, дразни го. Ако се сравни с някое човешко състояние, то той би могъл да съответства на безумието, сляпото буйство.
Жълтият цвят символизира интелект, непринуденост и интуиция. Избират го хора с висока самооценка, уверени в себе си. Те изпитват потребност от емоционално общуване, обичат да им се възхищават.
"Жълтите" като цяло са оптимисти. Те са независими, нетърпеливи, понякога са непоследователни. Често пъти се стремят към пълно освобождаване от проблеми и грижи. Обичат всичко ново и непознато, адаптират се лесно.Зеленото е най-спокойният цвят. Той не се движи наникъде и няма дори и оттенък на радост или печал. Това постоянно отсъствие на движение действа благотворно на изморени хора, но може да доскучае с времето.
Зеленият цвят е знак за стабилност и увереност. Той се харесва на хора, които са способни да претеглят и преценяват вярно благоприятните възможности. В обществото те предпочитат лидерската позиция, понякога потискат околните с авторитета си, при това обаче са склонни да помагат на другите дори в личен ущърб. Те са настойчиви, понякога твърде упорити при достигане на целите си, акуратни и педантични.
"Зелените" хора са приветливи, но доста потайни, стараят се да не пускат никого в своя личен свят. Те са доста придирчиви в запознанствата си - заради прекалената си критичност не винаги се разбират добре с околните.Синьото предразполага към вглъбяване. Колкото по-дълбок и по-тъмен става синият цвят, толкова повече тласка човека към безкрайното, буди в него глад за чистота и стимулира свръхчувствителност. Много тъмно- синьото дава усещане за покой. Синьо близко до черното получава оттенък на печал. Когато става по-светъл, синият цвят придобива равнодушен характер и изглежда далечен и безразличен на човека, също както небето. И колкото по-светъл е, толкова по-беззвучен става. Синия цвят предпочитат хора, които се стремят към емоционален комфорт, спокойствие. Те ценят подредения живот и държат на доброжелателното отношение на околните. Често пъти тези хора са чувствителни, нерешителни и, като правило, изпитват страх пред трудностите.
"Дамите в синьо" са по-често затворени, склонни към самоанализ, срамежливи, но при това се справят добре с традиционно женските си задължения.Оранжевия цвят предпочитат хора свободолюбиви, емоционални, хора, които умеят да се владеят. Притежават богата интуиция, мечтателни и склонни към размисъл. Любителките на оранжевия цвят нерядко се влюбват до пълно самоотричане.Оранжево-жълт цвят харесват хора "демонстративни", стремящи се да бъдат в центъра на вниманието. Като правило те нямат особени проблеми със здравето, нито с общуването. Те са рационални, късметлии и дружелюбни, готови са да се притичат на помощ. Добри познавачи на чувствените удоволствия.При добавяне на черно към червеното се появява тъпото, грубо и неспособно да се движи кафяво.
Кафявия цвят избират хора, които се стремят към спокоен живот, онези, които твърдо и сигурно са стъпили на земята. Най-високо от всичко те поставят дома, семейството, приятелите и традициите. Нерядко кафявият цвят привлича онези, които са в конфликтна ситуация или изпитват физически дискомфорт и се нуждаят от почивка.При добавяне на синьо, зеленото става замислен цвят.
Синьозелен цвят обичат онези, които се смятат за избрани. За тях са характерни студено-любезен маниер на общуване, високомерие, известен снобизъм. Хора, които предпочитат по-тъмните оттенъци на синьозеленото, са по-необщителни и са склонни към самолюбуване.
Тревистозелено харесват властните и волеви личности. Това е цветът на мизантропи и циници, които умеят да заобикалят сложните ситуации. Те често пъти се стремят да наложат своята воля на другите, но предпочитат да действат не веднага, за да не изпаднат в неудобно положение.Виолетовият цвят - той е като изстуден червен цвят и затова звучи в известна степен болезнено, като нещо потушено и печално.
Виолетовото издава подсъзнателно желание да бъдеш харесван и кокетство. Обичат го творческите натури, намиращи се в душевен смут. Доста често деликатни и емоционални хора, с високи духовни претенции, изпитващи понякога потребност да избягат от реалността в света на копнежите и мечтите, също избират облекло именно в този цвят. Тези хора имат особен естетически усет и нерядко създават около себе си атмосфера на хармония и съгласие, макар че са склонни да подлагат всичко на съмнение.Лимонено жълто се харесва на хора проницателни, активни и любознателни. Те мислят нестандартно и са твърде критични, но не понасят критиката, отправена към тях лично. Добре се владеят и умеят ловко да избягват компрометиращи ситуации. На пръв поглед радушни и скромни, понякога са завистливи и не приемат да им се отказва. Нерядко любителите на лимоненожълтия цвят страдат от сексуална студенина.Розовият цвят е популярен сред романтичните и нежни натури, изпитващи потребност от любов и ласка. Предпочитат го и хора лекомислени, сантиментални, понякога незрели, дори инфантилни. Те са пасивни, но и емоционални и понякога се нуждаят да бъдат ръководени. Ярко розови тоалети обичат съвсем младите дами, склонни да се показват пред всички.Небесносиният цвят символизира мечти и копнежи. Избират го онези, които се стремят към равновесие, хармония и съгласие. Любителите на небесносиньото се привързват лесно, умеят да бъдат верни. Сред тях има много фантазьори, безгрижни и лекомислени натури, които в моменти на беди лесно се отчайват.Често определят бялото като "липса на цвят". То е символ на мира, в който изчезват всички цветове, всички материални свойства. Затова белият цвят действа на нашата психика като мълчание. Но това не е мъртво мълчание, а обратно - мълчание пълно с възможности.
Белият цвят традиционно символизира невинност и чистота. Той се асоциира едновременно със студ, сняг, но и със сиянието на светлината. Харесва се на онези, които се стремят към лекота и свобода. Хора, които искат да подчертаят чистотата, акуратностността си, които умеят да избягват неприятностите, отхвърлящи всичко мрачно и "мръсно", обичат да се показват в обществото изцяло "в бяло". В известен смисъл те са малко темерути и скучни хора. Понякога белият костюм говори за стремежа на собственика си към обновление, издава желанието му "да започне нов живот".Черният цвят действа като нещо без възможности, като мъртво петно, като мълчание без бъдеще.
Черният цвят е символ на тайнственото, загадъчното, дори зловещото. Изборът на черния цвят говори за отсъствие, липса на нещо важно за човека. Черното облекло като че ли огражда, защитава от външни въздействия.
Любителите на черното са склонни към негативно възприятие на действителността и често търпят поражение в битките със съдбата. Като правило, те имат повишена потребност от независимост, съпротивляват се на външните влияния и не признават чуждия авторитет. "Черните" обичат да спорят и се отличават с краен субективизъм. Смятат своите идеали за непостижими.Равновесието между бялото и черното дава сиво, а естествено сивият цвят не може да предизвика нито движение, нито звук. Сивото е нямо и статично, но тази статичност е по-различна от тази при зеленото, родена от два активни цвята - жълто и синьо. Затова сивят цвят е безутешната неподвижност.
То е неутрален, "неемоционален" цвят. Предпочитат го, онези, които съзнателно се изолират от външните въздействия, за да съхранят спокойствието и вътрешната си стабилност. "Хората в сиво" най-често са потайни, не обичат да афишират чувствата си. Те са благоразумни, предпазливи, предпочитат да остават в сянка и да контролират ситуацията (често ги наричат "сивите кардинали").
източник: електронно издание "HighStyle"
Legacy hit count
1223
Legacy blog alias
9738
Legacy friendly alias
Цветовете-E0763C69B43D471893626221E4BB14FF
Статии
Символика

Comments3

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Има нещо вярно :)
Katherine
Katherine преди 19 години и 5 месеца
Аз направо си отрязвам долната половина на схемата :)
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
По тая схема съм флегматик. Гледай ти.