BgLOG.net
Размисли
By Omikron , 10 September 2007
същността на психологията в нейния първичен и въздействащ вид

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/ahl_2d434.jpg

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/bn_3e329.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/dp_7ebdd.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/dsir_69300.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/dsni_b89a6.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/dsor_e9d39.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/kk_98b82.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/ib_ad65e.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/ksrr_c8217.jpg

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/oh_38210.jpg

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/pbpj_964b3.jpg

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/pj_12db8.jpg

http://img012.imgshare.eu/i/omikron/pk_4ccf0.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/utpns_5602f.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/vb1_721ee.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/vb2_c9f3c.jpg

http://img02.imgshare.eu/i/omikron/vb3_ad182.jpg

http://img05.imgshare.eu/i/omikron/bj_3e120.jpg

(снимките са от www.photo-forum.net)

(Кликване върху снимката я увеличава.)
Legacy hit count
3749
Legacy blog alias
14589
Legacy friendly alias
АФОРИЗМИ-FB9C0936E7864DD3AA0A14782E9EDCF2
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота

Comments3

momo
momo преди 18 години и 8 месеца
Прекрасно подбрани!


Omikron
Omikron преди 18 години и 7 месеца
Радвам се, че ти харесват и ги оценяваш :)
soulmate
soulmate преди 18 години и 7 месеца
Изпълни ми се душицата! :)
By momo , 30 January 2007
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен...Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. Отново попита студентите дали съдът е пълен... Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пя-сък и я изсипа в сда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен... Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките... Студентите се разсмяха.
"Сега - каза професорът, когато смехът утихна - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен...
Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви...
Пясъкът е всичко останало - малките неща...
И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф... Същото се случва и в живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате време за нещата, които са важни за вас...Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си, излезте с партньора си навън, на вечеря...Винаги ще се намери време да се изчисти къщата и да се подреди. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават...Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък..."
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисъла на бирата?"
Професорът се усмихна: "Радвам се,че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко е пълен животът ви - винаги ще се намери място и за две бири..."

неизвестен автор
Legacy hit count
1959
Legacy blog alias
10875
Legacy friendly alias
Приоритети-в-живота
Размисли
Нещата от живота

Comments1

borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
Хех, свеж финал! И съветът е добър. Макар че за някой в даден момент подредената къща може да е топка за голф:) С което искам да кажа, че приоритетите не са общи за всички и не са константа във времето. Освен това понякога една по-нископриоритетна задача може да е необходимо условие за решаването на по-високоприоритетна.
By momo , 12 December 2006
Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници. Човек не иска да умре, но вече не иска и да живее. Това, от което истински се нуждае е помощ. Самоубийството е един вик за помощ. Трябва да престанем да запушваме ушите си.
90% от хората в определен момент от живота си са мислили за самоубойство. На повечето само им е хрумвало. Други са отделили на тези мисли дни, дори месеци, но не са предприели нищо повече.
Мисълта за самоубийство не означава, че някой е лош човек, или луд, или слаб. Той просто страда прекалено много и често не желае да умира, но не намира друг изход. Защото всичко си има някакви граници. Никой не може да вдигне безкрайно голяма тежест. Никой не може да понесе безкрайно много мъка сам. Тук изобщо не става въпрос за воля.
Глупаво е да си мислим, че определена причина не е достатъчен довод за самоубийство. Никой не знае какво става в душата на другия.
Наивно е да вярваме, че той/тя няма да го направи. Не него/нея може би му трябва съвсем малко. Всичко може да бъде повод. Дори това, че си изпуснал автобуса. Дълбоката, истинската причина често пъти не излиза наяве. Особено, ако е станало твърде късно.
Думите "На мен това няма да ми се случи" са абсурдни. Може да се случи с ваш познат или роднина, дори с човек, за когото никога не бихте предположили.
В статия на news.bg от миналия месец прочетох, че в България се извършват средно по седем опита за самоубийство на ден. Три от тях завършват със смърт. А колко от опитите изобщо не са регистрирани..?
Знаете ли, че един разговор е способен да предотврати самоубийство? Едно разглеждане на проблемите, изслушване и искрена подкрепа... Болката в душата е толкова човешка, колкото това да те боли корем. Способни ли сме да проявим разбиране? Да помогнем?
Едно от най-важните правила, за които съм чела е че не бива да оставяме такъв човек сам. Не и ако се съмняваме, че е способен да посегне на живота си. Трябва да се опитаме да поговорим с него, да спечелим доверието му. Ако бездействаме, не направим нищо или се отдръпнем уплашени, това означава, че сме го убили ние.
Друго правило е да не упрекваме и да не съдим. Целта е да предразположим човека отсреща да се отвори към нас, а не да затвърдим мнението му, че е безсмислен или живота му не струва.
Особено тъжен факт е, че самоубийството е реакция на сегашна ситуация, която по-късно няма да е същата или ще се приема по различен начин. Но след като веднъж сте мъртъв, няма как да разберете това. Проучвания сочат, че често тези, които са опитали да сложат край на живота си и са спасени, няколко дни или седмици по-късно се радват, че са живи...
Самоубийството не е въпрос на личен избор.

1
Legacy hit count
3294
Legacy blog alias
10048
Legacy friendly alias
Никой-не-избира-да-умре
Размисли
Нещата от живота
Коментари
Чувства

Comments6

gargichka
gargichka преди 19 години и 4 месеца
Това последното не го разбрах ... как така не е въпрос на личен избор?
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Не мисля че ако опита за самоубийство е неуспешен, човекът след време ще се радва. Ако дълги месеци или дори години все повече е искал да се самоубие, някакви дни след неуспешния опит /което е по-голямо нещастие/ няма да му се сторят по-добри. Перспективата според този човек е лоша като цяло. Аз също съм на мнение че личния избор е по-важен от всичко останало и че ако искаш край и го направиш всъщност печелиш. Има хора които нищо не ги задържа тук, нищо не ги утешава /може би това е болест/, но повярвайте, че да кажеш НЕ на живота понякога е решение на най-трудната задача - самия живот!!!
momo
momo преди 19 години и 3 месеца
Сега ще отговоря и на двете ви, цитирайки моите си първи два реда:
"Самоубийството не е избор. То се случва, когато болката премине всички граници."
Болката или безнадеждността все едно. Просто човек стига до някъде, откъдето не желае нито да продължи, нито да се върне. Не намира сили или смисъл. Това го кара да стигне до решението за самоубийство. Но самият той никога не е искал или мечтал да има в живота си такъв момент, в който няма да вижда път или смисъл да продължи.
Това е идеята, която се крие в твърдението,че самоубийството не е въпрос на личен избор. То се случва.

Колкото до неуспешните опити за самоубийство, след които хората се радват, че са останали живи - проучвания сочат, че е така в повечето случаи. Факт.
borislava
borislava преди 19 години и 3 месеца
И аз ще се присъединя към несъгласните, че самоубийството или каквото и да е просто се случва. Да, може би човек не е "мечтал" да попадне в безизходица, демек съзнателно да се е стремил към това, но изборите, които е правил, са го довели до това положение. Тоест сам се е довел. А безизходицата сама по себе си също не те кара да се самоубиеш, това е поредният личен избор. А дали е лош, или добър не е ясно. Във всеки случай от гледна точка на оставането жив не е най-добрият. Да не забравяме освен това, че за самоубийството може да има най-различни мотиви, например някаква демонстрация или наказване на друг човек.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 3 месеца
Съгласна съм вече че самоубийството не е личен избор, но също е важно при избор за самоубийство какво точно мислим че е смъртта. Едни вярват в друг живот след смъртта и те се самоубиват с тази мисъл, други вярват на науката и че ние както и душите ни просто изгниваме веднага след като сърцето спре. Такива хора вече се самоубиват за да приключат всичко, просто за да не остане нищо след тях, дотолкова не харесват живота.....
zaharihaliaskov
zaharihaliaskov преди 17 години и 3 месеца
аэ лично пробван един път и не съм доволен че не успях !:(
By momo , 27 November 2006
Всеки човек още от раждането си има нужда от общуване. Хората общуват помежду си постоянно - с думи, жестове, поглед, присъствие.
Защо обаче понякога ни е толкова трудно да кажем нещо на някого? Все не намираме думите или подходящия момент... А толкова много искаме да споделим!
Защо някои умеят да общуват, а други не?

На всички тези въпроси аз не знам отговора.

Преди няколко дни се случи нещо, което ми причини много болка. Най-вече поради неразбирането на себе си. Осъзнах, че не мога да общувам. Бих искала да променя това, но не зная как.

Ето, от много време аз искам бебе, но не смея да заявя гласно това свое желание. Да речем, че има причини да е така. Това не е обезпокоително.
Обезпокоително е следното:
Миналия ден бяхме само аз, моят приятел и таванът. Лежахме си един до друг, беше тихо и хубаво. Аз го обичам, а тогава го обичах особено много. Искаше ми се да му го кажа, понеже чувството ме изпълваше, поглъщаше и имах нужда да споделя това. Сетих се, че никога не съм казвала първа колко го обичам. Винаги само съм добавяла след него "и аз теб". Стана ми тъжно.
Всичко в мен желаеше да изрече "обичам те". Кратко и ясно. Едно непретендиращо за нищо "обичам те".
Половин час размисли и самонавиване, дебнене на подходящия момент и накрая нищо...
Струваше ми се сякаш ей-сега ще го кажа. Ето сега! Отварям си устата и го казвам. Мълчах...
После изведнъж той се обърна към мен и прошепна "обичам те." Думите, които аз трябваше да кажа! Ако беше изчакал още мъничко, щях да го направя... Ако имах капка повече смелост! Ако бях..
И знаете ли кое е най-тъпото в цялата ситуация? Аз само го прегърнах и позволих на няколко сълзи да се изнижат тихо зад гърба му. Дори и след като той ми го заявяваше (а то е нещото, в което никога не съм се съмнявала), аз пак не можах да му го кажа. Моето празно и грозно мълчание ме убива...
Истината е, че боли. Ужасно. Непосилно. Защо думите са се заклещили в мен и не искат да излязат?
Legacy hit count
2835
Legacy blog alias
9773
Legacy friendly alias
-не-умението-да-се-общува
Размисли
Взаимоотношения
Чувства

Comments3

perlata
perlata преди 19 години и 3 месеца
Тази несигурност у нас жените, която се е загнездила в нас и която ни кара винаги да се замисляме, да  премисляме, да се съмняваме, според мен "убива" всички жени. Ние искаме вечно да сме сигурни, да не се излъжем / в партньора, в себе си, в бъдещето, в чувствата си/; това ни кара да мълчим. Ние искаме на нас да ни доказват и въпреки, че ние даваме дори и повече, пак мълчим.Защото сме жени! А жената иска не да и казват или да казва. На нея и е по- лесно да я разбират. Без думи- само с поглед. Една усмивка, прегръдка, сълза или друг  един жест за нас означават повече, отколкото думите.Затова не се упреквай, че не си казала думите "Обичам те!".Ако ти е по- лесно- напиши ги! Това ще е знак и в същото време доказателство за чувствата ти! Хем романтично, хем реално! И просто се радвай, че обичаш и си обичана!Дерзай!
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
Не съм съгласен, че само при жените я има тази несигурност. При мене го има до голяма степен това чуство както при momo. Обичам един човек, влюбен съм в него . ОБИЧАМ ГО МНОГО. Ей, Дени, обичам те, приятел. :))))) Винаги когато се каня да му го кажа, все нещо става или е неподходящ случая.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 10 месеца
Ммм.. Трънчо ако се чудиш дали да му ГО кажеш разбирам несигурността ти. А пък когато се мъчите да го кажете се замислете какво ви пречи да го кажете... :)... май нищо конкретно, ми тогава действайте.... нали знаете Прави каквото трябва пък да става каквото ще.:):)
By momo , 23 November 2006
Много пъти съм чувала, че човекът бил най-съвършеното животно. Той можел да мисли. Животните били глупави, защото разчитали единствено на инстинкта си. Такива неща учат децата в училище от напълно забравилите да живеят истински възрастни. Първо мисли, после действай – това е грешката на цялото ни съществуване.

От много стотици поколения прелетните птици са намерили свое предпочитано решение. Ние, хората, не сме като тях, не ни е достатъчно да разтворим крила и да полетим с ятото, би трябвало да помъкнем и компютрите, и полилеите си, библиотеките и панелните си блокове: става доста неудобно.

А първите четири години са най-чистия, най-реалния период от объркания ни живот. Децата не се страхуват да си изцапат ръцете. Да рисуват по тапетите. Да използват чука вместо четка. Да разглобят нещо, само за да разберат как работи. И да започнат от невъзможното – там, където възрастните обикновено се предават. Децата виждат куче и отиват да го разгледат, но добрият родител ги спира с думите "Не пипай кучето! Ще те ухапе." Това е поредната доза програмиране и с годините, заедно с нас, расте и нашият страх от кучета.

Днешният човек смътно долавя, че нещо не е наред и, докато се опитва да игнорира това, животът му преминава като сън. Той чувства болезнената празнота в себе си, там, където е трябвало да бъдат мечтите, емоциите и въображението; там, където сега се разполага единствено аналитичен ум, програмиран с алгоритми за логично мислене и поведение. "Забързали сме се. За някъде. Времето не ни достига. За нищо. Вглъбили сме се в себе си. Не усещаме. Отчуждили сме се." От живота си. Празни сме.

Хората трябва да мислят за толкова много неща – за телефонната сметка, за края на света, за инфлацията, за смисъла на човешкото съществуване... На тях просто не им остава време да се погрижат за мечтите си. Те нямат мечти. Те са 'умни' и също така реалисти. Те знаят, че са нужни крила, за да се лети и тъй като нямат крила, никога няма да полетят. Хората са отдавна мъртви. Забравили са думите на Камю, че "добиваме навик да живеем, преди да придобием навика да мислим". Първо сме разбрали, че с утрото идва светлината, а с вечерта тихите звезди, после сме овладели изкуството да познаваме часовника. Първо сме тичали по поляните и сме се радвали на цветята, после сме се научили да опаковаме грижливо още свежите им трупове и да ги подаряваме на някого... от нежност. Първо сме правили кюфтета от пясък и сме сервирали въображаем чай в миниатюрни чашки на скъпи гости, после сме привикнали да приготвяме романтични вечери с полуфабрикати.

Неусетно е възникнала у нас голямата дилема кой над кого ще властва. Дали разумът над плътта или тя над него? И кой ще излезе победител? Човек често не осъзнава, че се бори единствено със себе си. Той иска да мисли, когато живее. Навикът му да мисли и навикът му да живее се състезават и взаимно си влияят и се променят. И от всичко най-лошо е равнодушието. Винаги има смисъл да заемеш позиция. С една дума – да се бориш. Да играеш. А в живота човек трябва да играе винаги за победа.

Животът не е сметка и математическа схема, а чудо. Така е било винаги. Ние можем да мислим за същите неволи, същите радости и изкушения, да воюваме със същите дракони и да тичаме подир същите пеперуди – и все пак това е вечно нова игра, винаги красива, винаги опасна, винаги вълнуваща. Защо да я играем по вчерашните правила или по тези измислени от някой друг, изпитани и утвърдени с времето? Не смятам, че трябва да се спра преди да кажа "здравей" на някой случаен гълъб, с когото се разминавам по тротоара и да потисна това в себе си, да го сбутам, колкото се може по-навътре и по-надълбоко, за да не ме обявят за луда.

Страхувам се, че напоследък придобилите навик да мислят, са забравили да живеят. Хората се въртят в мелницата на една баналност и оттам не излиза нищо повече от това, което е влязло. Но в мига, в който спрат да мислят, няма да им се стори нелогично внезапно родилото се в тях желание да пускат сапунени мехури през прозореца.

Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочела да съм щастлива, отколкото да съм права. Винаги.

Защо не хванем детето у себе си за ръка, това потиснато, забравено, приспано дете...? Защо не сънуваме балони летящи по повърхността на езеро, родено от пръстта на един бог? Защо не спрем да погледнем небето и да се запитаме: "Овцата изяла ли е цветето или не?''... И ще видим как всичко се променя...

Legacy hit count
2986
Legacy blog alias
9722
Legacy friendly alias
Разумът-като-вреден-навик
Размисли

Comments4

Katherine
Katherine преди 19 години и 5 месеца
Momo, направо ми се иска да те прегърна за тази хубава статия....

Дали наистина сме станали прекалено разумни? Ние, разумните човешки същества? Искам да бъда неразумна... и малко луда... Но нещо ме спира. Дали това е заради инстинкта за самосъхранение или... ?
borislava
borislava преди 19 години и 5 месеца
Ау, разумът срещу живота! Защо така, бе Момо?! За мене тука не може да има никакво противопоставяне. (Да, от логическа гледна точка. Глей са как не мога да живея!)

Именно разумът е средството за живот на човека. Не знам какво е имал предвид Камю, като е казал, че животът се усвоява преди мисленето... Какво е имал предвид под живот? Но дори да е имал предвид само функциите на тялото - те също се поддържат от разума. 

Как така не мога да летя?! Мога да летя със самолет, с балон, с парапланер, с въртолет... Дори мога да го правя за забавление за разлика от птицата. Не ми трябват криле, защото имам разум. Е, аз не съм измислила нито едно средство за летене, но други са измислили. И са го направили с разума си, а не с умението си да живеят, каквото и да значи това извън разума.

А дали птицата смята, че крилета й пречат да живее?! Едва ли. Защото не може да смята ли?

Още едно невярно противопоставяне - между щастието и правотата. Защо трябва да предпочиташ едно от двете; не може ли хем да си права, хем да си щастлива? А ако не си права, това как ти пречи на щастието? Пък може винаги да си права, без да си щастлива. Но това няма да е, щото си права.

Пак разумът ражда представи, емоции и мечти. Или ти мечтаеш с някоя част на тялото?

Аз няма да те сметна за луда, ако кажеш добър ден на гълъб. Може даже да ти се усмихна. Явно ти самата го смяташ за неразумно.
momo
momo преди 19 години и 4 месеца
Не разумът срещу живота, а по-скоро разумът срещу инстинкта. Според мен точно това е имал предвид и Камю. Човек има инстинктите си много преди да достигне до своите логични доводи.
Да, функциите на тялото се поддържат от мозъка. Но, забележи, ключовата дума тук е НЕСЪЗНАТЕЛНО. Ти не се замисляш дали дишаш. Поне през повечето време.
Битката тук е между природата ни и опитите ни да си наложим някакви граници сами. Искаме разходка в парка, но отиваме на работа. Обожаваме шоколад, но си купуваме само диетична кола. Умираме от жега, но не сваляме дрехите си. Такива неща.
Разумът ражда мечти, но ограничава много от тях. Не искам да противопоставям щастието на правотата, но правотата е, че Дядо Мраз не съществува. По-щастлива ще се чувствам, ако му напиша писмо.
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
Що за анархична мисъл?...не е ли това прекалено много анализиране на малкия ни живо?нека ти кажа нещо...казват че не вежеството е блаженство - неблагодаря...Какви биха били твоите мечти ако не разсъждаваше? да лежиш на поляната сред цветята и да гледашзвездите? това моа да го правя и аз, обичам да го правя... но не бих се отказала от разума си.Как бих могла дазнам какво искам ако не мога да го измисля...харесвам природата, но истината е че мога да буда щастлива в моя забързан свя, с коимпюри телефони цели и мечти...мои мечти и мое бъдеще...как ще знам че обичам ако не мога да мисля(не искам да се изказвам цинично за кучетама, но сериозно...)аз знам че нищо не знам ... но мога да науча и искам...искам да обичам и да разбирам че ме обичат, да се грижа за децата си а не да лая по тях ако ядат от храната ми, да мога да разбирам хората около мен...изобщо невежството не е блаженство, whatever they say:) P.S: а това за диетичната кола и прочеe, това не е разум а либерални медии, които и аз не харесвам толкова:)но в разума е това което ни прави хора: правото да избираме...избери отново(Дан Сиймънс):)
By momo , 23 November 2006
Психологията е наука за човешката душа. Тя се докосва и изследва всички кътчета на вътрешността ни, дори онези, за чието съществуване не подозираме. Опитва се да опознае изцяло нашето АЗ, да свали маските, преструвките, лицемерието и да останем съвсем голи и истински - само по душа и съзнание.
Случвало ли ви се е да не разбирате някого? Не улавяте логиката в неговите постъпки и не проумявате защо той върши едно или друго...
А случвало ли ви се е да не разбирате себе си? Да се съмнявате в това кой сте самият вие? Да се питате какъв съм, каква е моята цел, защо съм тук...?
Искате ли да разберете кое кара малкото дете да смуче палеца си, защо едни израстват като лидери, а други - подчинени, чувствата и мислите възпитават ли се или се раждаме с тях, кое ги моделира и предизвиква?
Надявам се тази общност да бъде полезна с отговорите на част от въпросите, да бъде интересна и да открием много вълнуващи ни теми, които да дискутираме заедно!

За всичко може да пишете на psy (a) dir.bg
Legacy hit count
881
Legacy blog alias
9721
Legacy friendly alias
Общност--Психология---
Размисли

Comments3

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 5 месеца
Ха, честита общност , Момо, ще я посещавам с интерес :)
Katherine
Katherine преди 19 години и 5 месеца
Я, сега видях, че има нова общност :) И на мен ще ми е интересно.
Само, че не се ли пише "psychology" в шапката на общността?
Teri
Teri преди 19 години и 5 месеца
Това ще ми е една от най-любимите общности! Обожавам психологията!
Да, Кейти, права си :) Ще го коригираме :)