Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук.
Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.
Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......
Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.
Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!
Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.
Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!
Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.
А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......
Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите.
Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!
Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини.
Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.
Comments9
Професоре, забелязала съм, че в живота нормалните неща се срещат твърде рядко. Ако имахме директор на място, щеше да е лесно, но... нека да почакаме да мине конкурсът за директори, и дано Бог е милостив и ни прати човека, който да въздигне училището ни, защото то го заслужава, и ще ви разкажа за моралния облик на нашия началник.
Ще направя само една бърза илюстрация с днешна дата. Една колежка, на която вярвам, ми каза, че вчера директорката е говорила пред мои родители, че аз съм неграмотна и нищо не разбирам от български правопис. Тези хора, доколкото разбрах, има вероятност да преместят детето си в друг клас, силно повлияни от нейните думи. Защо го е говорила ли? Защото не съм от хората, които си мълчат. Аз съм от неудобните и не се срамувам от това.
В конкретния случай, описан в постинга, директорката е извикала бащата на ученика. Какво ще стане оттук нататък - не знам. Аз изобщо не вярвам на тази жена, защото съм била много пъти обект на интриги.
Въпросният татко не дойде миналата година, когато го повиках. Явно нямаше доблестта да го направи.
Изобщо всичко е много сложно, за съжаление... :(
От години мечтая за нормална обстановка, в която да започна пълноценно да си върша работата. Ако с предстоящия конкурс за директори нещата отново се оплескат като предишния път, ще си търся работа в друго училище.
А за този сайт - това е моето скрито оръжие :) Може един ден да го използвам, ако се наложи :)
затова повечето колеги, които напускат училището са доволни от работата си - повече пари, по-малко тревоги.
Причините може да са всякакви-от обикновена простотия и лошотия до добре обмислен тормоз.
Някои мои разсъждения :
Изпратил е бележка на учителя и иска подпис.
Няма право.
За отсъствията се допуска "медицинска бележка", "бележка от родителя","бележка от клуба в който спортува"-пазят се за проверка.
В графата "Забележки" на ученическата книжка писал възражения.
Няма право.
Бащата не знае правилника на училището.
Сериозна грешка.Съмнения за безотговорност.
Трябва да бъде извикан по този повод. Отказа му може да се тълкува като родителска безотговорност, а от своя страна това е повод да бъде уведомен служител от "Закрила на детето".
Всеки учител в училището е длъжен при такова отношение към негов колега, веднага да приложи стриктно наредба №3 за системата на оценяване в частта за задължителния минимален брой писмени изпитвания и мотивите към тях. Индивидуалните писмени изпитвания на детето да се съхраняват при директора.
Класният ръководител в допълнителния час да запознае бащата с пропуските му по отношение на училищните дела и да изисква спазването на установените правила.
На родителска среща да бъдат уведомени родителите.
Много неща могат да се направят стига учителят да има подкрепата и разбирането на колегите си и ръководството на училището.
Учителката по английски все пак има мъж, логично е да отиде и да го пребие.
Жалко за детето.
Днес се наложи да замествам колежката от занималнята и едва сега съм онлайн. Не бих искала да пропусна да направя коментар към всяко изказване, затова ще следвам хронологичния ред.
Стеф, имам същите наблюдения върху такъв тип директори. Ако искат да вгорчат живота на учителя, подобен случай е добре дошъл за тях. Те са способни да изопачат истината по такъв начин, че цялата вина да се прехвърли върху учителя.
Нашата шефка не съм я виждала от вчера. Тя онзи ден ми е спретнала интригата, за която всъщност вчера сутринта научих. И понеже, за да е пълно удоволствието ми, моята класна стая е точно до дирекцията - една стена ни дели - и аз мога да усетя дали директорката е там, или не. Искаше ми се само да я погледна, защото с поглед мога да й кажа всичко, което мисля за нея, а с думи вече смятам да не контактувам.
Знаех от колегите от среден курс за вчера, че директорката е насрочила разговор с таткото. По-късно той се е обадил да каже, че е възпрепятстван. Обещава днес да дойде. Само че и днес той не идва. Странна работа. Нито директор се появява, нито родител, а се пуска в обръщение слухът, че някой с някого ще се среща.
Професоре, мнението ти за мен е твърде високо :) Ще ми се да отговаря на истината, но нека не забравяме, че колкото и да сме способни, не сме идеални, нали? Но ти си моят мил мотиватор, за което отново ще ти благодаря.
За чудесата – те ще се случат, щом вярваме в тях. Пък и нещата не стоят на едно място, а са в постоянно движение. Директорите идват и си отиват. От лошите директори всъщност има полза, защото те ни правят по-силни, по-информирани и по-мъдри. В борбата си с тях ние мобилизираме силите си и едва тогава осъзнаваме на какво сме способни.
Това съвсем не означава, че искам директорът ми да е от този вид, разбира се.
Асенси, чудя се коя дума да избера, за да изразя онова, което почувствах, след като прочетох твоя коментар. Трогната, впечатлена, развълнувана, поласкана, зарадвана – никоя не е достатъчно точна, но и не е твърде далеч от усещането, което изпитах.
Ако си позволя малко да помечтая, мисля, че с един директор като теб, който се вслушва в мненията на учителите, могат наистина да се постигнат чудеса. Онези чудеса, за които говори професорът. Един такъв шеф може да сформира екип от креативни хора, които да генерират постоянно нови идеи и да ги реализират. Страшно вълнуващ и неотразим би бил животът в едно училище, благодарение на него.
Само че реалността ме сваля на земята и ми казва: „Къде си тръгнала? Та ти, за да отидеш на работа в 51 СОУ, трябва да станеш преди 5 сутринта, защото пътят ти до там е около час и половина с градския транспорт. Общо с връщането стават три. Цели три часа от денонощието, което и без това не ти стига никога, за да свършиш всичките си поставени задачи!”
Освен това силно се надявам в нашето училище да дойде точният човек. Ако обаче това не стане, ще подам молба за работа, адресирана до г-н Александров. Пък ще пътувам и ще ви разказвам преживелици от градския транспорт. Да не забравяме, че там могат да се наблюдават какви ли не интересни случки. Мога да припечеля някой лев, като посъбера материал и издам книга, озаглавена „Невероятни случки в градския транспорт”.
Асенси, благодаря за подкрепата :) Няма да забравя жеста ти!
Доротея, случва ми се да ме питат защо толкова много пиша в блог „Образование”, като не ми плащат. Досега отговарях, че имам сериозни причини, като една от главните е, че това е моята трибуна. От днес нататък ще добавя още една. Ще обяснявам, че представяйки се в блога, имам възможност да се презентирам. А това не е никак малко. Пожелавам на всички пишещи учители в „Образование” да бъдат оценени по достойнство от качествените директори.
Илко, ако не знаех, че си ми колега, щях да си помисля, че си директор или поне помощник-директор. Познаваш изключително добре нормативните ни документи и отлично умееш да си служиш с тях. Да, не всички възможности сме използвали, защото не сме се сетили за някои, които ти изброяваш, но утре ще обсъдя с колегите и останалите предложения.
Благодаря ти за съветите! :)