VII.    Матрицата.
Деф (мат).    Матрицата е кратък и полезен начин за уникално представяне (на) и работа с линейни трансформации.
Деф. Линейна трансформация е операция върху векторни пространства, при която трансформацията на сумата на векторите е сумата от трансформациите им , а трансформацията на произведението на вектор с число е произведение на трансформацията на вектора с числото.
Линейната трансформация е и праволинейна трансформация – мести си скобките както и се хареса в компанията на не-нарцистични вектори и техните постоянни партньори – константните им числа – множители.
Линейната трансформация не търпи векторен хомосексуализъм – векторите могат да се умножават само с числа, а помежду си – само да се събират и изваждат. Линейната трансформация на два съвкупляващи се вектора не е съвкупление на трансформациите им, следователно тя запазва морала.
Деф. (мат) (проста). Матрицата е правоъгълна табличка с числа.
Не всички матрици за толкова стройни. Някои са тромави и квадратни. Квадратните могат да се обръщат, сякаш са кръгли, ако стъпят здраво на детерминантата си.
Деф. Детерминантата казва дали една матрица може да се обръща  или не. Ако детерминантата е кръгла нула, ама точно кръгла, тогава матрицата се хлъзва на детерминантата си и пак застава в начално положение. Ако ли детерминантата не е съвсем кръла, то матрицата се закрепва обърната.
Повечето матрици са моносексуални – могат да се умножават само по един начин с други матрици – някои могат да са само отляво, други да са само отдясно.
Матриците са и големи сноби – не всяка с всяка се умножава. Трябва да са с определен размер и в зависимост от размера се избира кой в каква позиция да се умножава. Сексуалността се определя от партньора и от размера.
Някои матрици могат да се умножават с всички от своя вид и във всякакви пози – това са квадратните матрици. Те са единствените бисексуални, но  - и те подбират само матрици от техния сой. Не се доближават до по - големите , но бягат и от по – малките. Няма по – развратни от квадратните матрици, защото те могат да се умножават и обърнати.

Деф.(обща). Матрица – Нещо, което установява или конституира място или точка, от която нещо друго възниква, приема форма или се развива.
Матрицата е като утробата в най – общия, абстрактен случай. С някои утроби се проституира, с Матрицата обаче може само да се конституира. За запознатите с латинския език про-ституирането е напредване в посока към ситуирането, докато кон-ституирането е в асоциация със ситуирането. Про-ституторите са хората, които напредват към своето обществено ситуиране, което е статус – уседналост, неподвижност и в по – широк смисъл – смърт. Кон-ституторите се асоциират със ситуирането, даже може да се каже, че го създават, което ги прави в един по – широк смисъл убийци, така както про-ституторите са самоубийци в най – общия случай.
Матрицата създава статуквото.
Матрицата убива.
Матрицата не е задължително в пространството, не само във физическото, в което и да е пространство – тя може и да е точка, от която нещо друго възниква. Като матрицата на Вселената, от която след Големия взрив всичко се е появило. Създавайки статуквото, самият акт на пораждане на статукво е форма на достигане на смърт, доколкото смъртта в най  - общия смисъл е достигането на установено състояние, а животът е непрекъснатата негова промяна.
Утробата ражда статуквото, което е смърт в широкия смисъл на думата.
Матрицата дава живот и така ни убива.
Животът като установено състояние (състояние на живот) е смърт спрямо неговата липса. Умира празнотата, за да се роди животът. Така балансът винаги се спазва.
Деф. (оригинална) Животно от женски пол, държано за разплод.
Матрицата генерира живот, който да послужи на господарите и.
Матрицата е животно.
Животно за разплод.
А те са най – опасните.

Хайде да се упражняваме и четем с буква Вв! Наградката е малко по-трудна!

Чета с Вв.ppt 

 

Това трудно четене! Упражнения с буква Пп и награда.

Искам да чета с п .ppt 

Този път ще четем с буква Б. Естествено наградата е куест.

Искам да чета с б.ppt 

За децата е трудно да направят първите крачки за правилното сливане и четене на срички и думи. Предлагам няколко упражнения за четене с м,н,л,р,с. Освен трудните и "досадни" срички, децата ще разгадаят за награда един куест.

Искам да чета.ppt 

Предлагам ви една позната игра за обяснение и отгатване на думи, можете да сменяте картинките и така да я разнообразите.

Познай думата по картинка.ppt 

VI.    Простота/прост човек
    
Деф. Простота – това е състоянието или качеството на първичността – да бъдеш неделим, несмесен, некомпозиран от други частици.
Всичко просто е и първично, но не всичко първично е просто.
Простотата се достига, когато раздробим Вселената около себе си на множество малки частички, докато стигнем до ниво, под което не можем повече да я разпаднем.
Простотата е изключително сложно нещо, както всеки, изследвал кварките може да потвърди.
Простотата е израз на аналитичната простотия, която смята, че като разделим на неделими части всяка структура, те ще ни кажат защо тя се държи така. Слизаме надолу, дробим, кълцаме, миксираме, пасираме, разбъкрваме, джуркаме, после взимаме отделната трохичка и се опитваме отново да я сложим на място. Анализът и синтезът са като да разглобиш часовник и после пак да го сглобиш – все някое колелце ще остане извън сметката. Както е доказано в математиката, можем да разрежем една топка и после така да залепим парчетата, че да получим две топки. Същото прави всеки научен аналитик – така сглобява първичната структура вторично, че му остават части. Дали има разлика между първичната структура и вторичната, как мислите? Какво разбира той, освен, че може да мами в анализа? Какво разбира за първоначалната структура, когато я унищожава в търсене на причините за нейните свойства – разбира, че не може да я възстанови изцяло  и самата му задача се проваля. Това е така, защото структурата е повече от частите, къщата е повече от тухлите, ябълката е повече от въглерода и водата (иначе щеше да е неотличима от най – новите тръбопроводи от въглеродни влакна). Структурите съществуват само в своята цялост и само в нея, могат да бъдат разглеждани... в общия случай.
Простотата е неделимост. Простотата е остатъкът, границата на смисъла, когато търсиш нищото.
Простотията е опитът да изразиш неизразимото чрез композиции от прости неща, да изключиш синергията от сметката, да забравиш, че има неизчислими задачи и нерешими проблеми. Простотията дарява с титли.

Деф. Просто число е число, което се дели само на себе си и на единица без остатък.
Деф. Прост човек е човек, който дели само със себе си всичко.
Каква е разликата между простото число и простия човек – първото се дели и на едно, а вторият – на нищо и половина.
Простите числа са тухлите на математиката, а простите хора – тухлите на анти-обществата.
Деф. Анти – Общество – неустойчиво неравновесие на взаимно отблъскващи се в ограничен регион прости хора без никакви структури, произтичащи от тях. Задържащата сила на злобата и инатът на неделимостта ги крепят в дезинтегрирания бульон на взаимната невзаимност и в колективната самота на неразбирането.
Простите хора могат да изградят само анти-общества. За разлика от простите числа, хората трябва да са поне малко сложни, да се делят поне малко с другите, за да може да настъпи обществено взаимодействие. Все пак хората не са числа, независимо, че са изброими.
Простотата е началото, а простотията е в опита за край да търсиш началото.
Простото число е фундамент на математиката, а простият човек – на нищетата.
Сложното е повече от сумата на простите.
Разбиеш ли сложното на прости и събереш ли ги обратно, ще получиш друга сложност.
Да си сложен, това може да означава:
-    Да си с ложе
-    Някой да те е сложил
-    Да се слагаш на някого
Има два вида сложни хора – сложен и добре сложен.
Не съществува дефиниция за сложност, за разлика от простотата, която е обяснима.
Извод:
Ако искаш да си с ложе, трябва да го делиш с други!

V.    Стабилност.

Деф. Стабилност на състоянието – ако имаш една система, състояща се от обект на регулиране (без значение дали човек, ябълка или биологична единица) и регулатор (пръчка, целувка или меморандум) и желаеш да премине от едно състояние в друго (от сън в будност, от унилост във възбуда, от измърсяване в чистота, от трезвеност в алкохолен амок), то системата е стабилна, ако премине успешно в това състояние, което ти искаш (събуждане с леген вода е стабилност, да откриеш, че покойникът не желае да се връща към живота е липса на стабилност от най - плашещите).
Стабилният човек прави, каквото му зададат.
Стабилните общества изпълняват всички приумици на регулаторите си – политици, общественици и други curves.
Стабилността е и правата линия на ЕЕГ.
Стабилността е и лежането в хамака, докато светът отминава покрай теб.
Няма нищо по – стабилно от бездействието – освен желаното от регулатора действие.
Стабилността е отрицание на свободата и ода на абсолютната власт.
А е толкова нужна понякога...

Деф. Стабилност на движението – това е, когато искат от теб да танцуват балет и очакват, че няма да се впуснеш в полка. Регулиращите органи имат най – различни размери и степен на нанасяне на тежки телесни и/или умствен повреди в името на целта – не просто скок от състояние на състояние (от зрялост в гнилост, от оргазъм в депресия и обратно – от зрялост в депресия и от гнилост в оргазъм), а елегантно слаломиране между състоянията.
Стабилното движение  е принуденото движение.
Стабилните траектории са гладки и сковани, като скелет в гардероба.
Стабилните цикли са все пак цикли.
А кой регулира регулаторите? –
Quis regulatiet ipsos regulatores?

 Деф. Обратна връзка – това е, теб регулират, но и ти регулираш как те регулират. Обратната връзка може да е стонът на удоволствие за жрицата на Астарта или предсмъртния вик на журналистка за наемния убиец на Путин, но може и да е повече от това. Обратната връзка може да е пръчката, удряща човека с пръчката, кръстил себе си „регулиращ орган”. Обратна връзка е да ти направят това, което ти правиш на другите. Обратна връзка е сигналът, който те кара да премислиш формата и силата на управлението си, преди отново да го приложиш. Обратната връзка е гласът на разума, който те кара отново и отново да премисляш позицията и мнението си, докато откриеш и унищожиш всички грешки в тях. Обратната връзка е причината да си вменяем.

 

В една система, в която регулаторът дирижира обекта, а обектът хаква в гръб регулатора е истински стабилна. Каквото и да означава това.

III.    Схемата на PR-а

Какво е PR?

 PR – public relations.  Означава „връзки с обществеността”. Връзките не са просто нещо и за да ги направиш, трябва да си дързък, следователно може да се преведе и като „дръзки с обществеността”.

 Каква е схемата на PR-а?

 Много просто – ако погледнем формулата на PR-a, ще видим, че тя представлява половин обиколка на окръжност – полуокръжност, защото

L=2PiR (Pi=3.14, R  - радиус)

 Схемата на PR-а идва от формулата на PR-a и е полуокръжност:

 

 

Значението на окръжността е „всичко”. С достатъчно голям радиус, тя обхваща наистина всичко.

 Значението на полуокръжността е „половината от всичко”.

PR-ът казва половината от всичко, следователно казва „половината истина”
Половин истина си е цяла лъжа.

 Лъжа, която не е честна като рекламата, а подла, маскирана като истина, която идва в гръб на фактите, използвайки част от тях като щит.

 В математиката кривата на окръжността затваря един кръг, който има лице

S = Pi.R.R,

 докато полуокръжността не затваря нищо и няма лице.

Истината има лице.

 Половината истина няма лице

=>

 PR – ЪТ Е БЕЗЛИЧЕН, ЗАЩОТО Е ПОЛОВИНЧАТ!

Във физиката, отсъствието на електрон (отрицателно заредена частица) от дадена позиция (набор от електрони) се приема като положителен заряд.

 Липсата на факт в система от факти е лъжа.

 Фактите са безкраен брой, а ние можем да изтъкнем само краен брой от тях, следователно всички ние живеем в несъзнателна лъжа.

II.    Екстремист - оптимист.

Деф. Локален Екстремум – максимална или минимална стойност в околност на точка на функцията.

 

 

Деф. Оптимум – глобален екстремум – за всички стойности на функцията.

 

Мисли глобално, търси локално – това е девизът на оптимистите, наемащи екстремисти да им свършат част от работата.

 

Бъди анти-глобалист – това е девизът на екстремистите, които мразят оптимистите и презират парите им, но им вършат работата и то гладко.

 

Екстремизмът е производен, защото се занимава с производни, със скорости и с равновесия (неустойчивото равновесие на върха на хълма и устойчивото на дъното на долината), той е спортен, агресивен и търси върха или дъното.

 

Оптимизмът гледа голямата картина, не се стреми към паденията и върховете на екстремизма, а към всичко, което може да изкопчи, все едно гладко или не.

 

Песимизмът е обратното на оптимизма, но в математиката не съществува обратно на оптимизма, тъй като той вкл. и максимализма и минимализма, следователно: