Скъпи читатели,

преди дни публикувах в коментар към блога на iffi

 http://iffi.cc/blog/2009/02/metodologia-na-nauchnoto-poznanie/#comments

един анализ на текст, изваден от учебник по дисциплина, преподавана в Социология I курс (неуточнен университет). Предоставям ви и двата текста (цитат и анализ), тъй като положителната реакция на съдържателката на блога ме изправи на мисълта (аз не обичам да се навеждам), че евентуално и други хора ще харесат написаното (или по – скоро евентуално някой няма да го хареса и тъй като „event” означава събитие, то това ще е уникалност в контекста на универсума ) :

1.     Текстът:

“Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи”

2.     Анализът:

„Исторически релативизъм” = историята е вярна както и да я погледнеш, затова да си я нагласим удобно. Справка "1984".

„Да освободи етическите норми от техния формален характер” = Къде е дълбочината в "Не убивай? " Щом не се поддава на тълкуване, е твърде формално.

„Да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” ”=    

                               =   моралът се дефинира от културата, т.е. в някои племена изнасилванията са обичай, значи всичко е наред и е морално. Кавичките на нравственото дори не смятам да ги коментирам.

„По такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.” = С такава "етика" и "етическа наука" не може без кавички, по - скоро е "езическа наука". Емпирични основи - учене от опита. Ако е за науката, а не за "етиката" е добре, но ако "етиката" се определя емпирично, то тогава е " " етика " "

Послеслов.

Ако преведем „евентуално” като „събитийно” и изведем „събитие” от „Съ-Битие”, т.е. от „Споделено Битие” или „Колективно Битие”, то „евентуалното” е споделянето на битието, изразител на колективното начало в живота на хората, което е вероятностна оценка. Евентуалното е колективно (битие) и колективното (битие) е евентуално.

Заб. Послесловът е това, което остава след думите – прашни, оръфани термини, концепции, понятия, фрази, думи, звуци, които някак си се слобяват, за да не се изхвърлят, не се учудвайте от получилото се „развеселяващо плашило”

Сигурно много от вас помнят тази книжка  с автор и художник Симеон Спиридонов.

Чудна е, аз си я пазя от детските години.

И ето как мишката не може без книжката - използвах илюстрациите за онагледяване на материала за АНТОНИМИТЕ.

Играта ,,Кажи обратната дума" е любима за някой деца, но мисля, че когато сме пред компютъра можем и да играем на ,,Кое какво е?"

                            koe_kakvo_e.ppt

Ако ви допадне - пишете, за да си сверим часовниците! Децата от групата още не са я видели и се надявам скоро да играем.

I.                  Нормален.

Деф. Нормален в математиката означава перпендикулярен.  Нормален човек си, ако си перпедникулярен на всички останали, т.е. ако си независим от тях – не можеш да се изразиш чрез тях или те чрез теб, ако по никакъв начин тяхната комбинация не прави теб, ако си нов.

Ако си нормален, си различен.

Нормалният вектор задава ориентацията на равнината, по нормалните се определят всички останали, нормалните са естествените водачи на другите хора, защото всички други са израз на комбинация от нормалните.

Ако си нормален, си водач на другите.

Всички ненормални хора представляват някаква дозирана комбинация на качествата на нормалните хора.

Нормалните създават ненормалните.

Ненормалните не могат да създават нормални.

Нормалният вектор е перпендикулярен на всичко. Така е и с нормалния човек. Само стотна от градуса настрани и вече не е нормален.

Няма малко или много нормални хора. Или си нормален, или не си.

Не можеш да си успореден на нещо и да си нормален.

Добавянето на нормални вектори в пространството (базисни) увеличава размерността му.

Нормалните създават многообразието

Ненормалните са многообразието.

Нормалните без ненормалните не могат.

И обратно.

Когато пътувам из страната, по родните шосета, за миг се вглеждам в табелите отбелязващи началото и края на дадено селище. Причината да се заглеждам в тях е не само информативна, но и от чисто любопитство за названието на крайпътното селце. Струва ми се, че и цял живот да минавам през него, никога няма да спра, най-малко заради името му, което започва изписано върху бялата пътна табела и завършва отново на нея, зачеркнато от край до край.