Свети Георги да помага, че винаги сме в нужда...;)

 още за празника и за веселата част

 На всички именици "НАЗДРАВЕ !!!"

Поздрав за всички колеги от Общността за предстоящия празник - едно видео върху чудесната песен. С радост споделям, че заедно с колегата Снежа Добрева ще представим Шумен на Националната конференция "Училището - желана територия на ученика" - едно признание за труда на клуб "Златно ключе". На страхотните деца, негови  членове посвещавам това изпълнение!

http://www.mediafire.com/?ygendrwzazc

Един поздрав по случай настъпването на чудесния празник. Надявам се в София на Националната конференция "Училището - желана територия на ученика" на 29.04 - 1.05. да се срещнем отблизо с много колеги, с които се познаваме само задочно от Общността. Ще имам честта и удоволствието заедно с колегата Снежа Добрева да представим Шумен.

http://www.mediafire.com/?oomomozyzmt

Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява видовете молитви:
   • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
   • молитви - като към Бог;
   • молби - като към Съдия на делата ни;
   • благодарения - като Творец и Подател на благата.

С просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.

Истински вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно, а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал простичко: "Бог забавя, но не забравя!"

Някои вярващи подсилват молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова, което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!

В дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност, хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във всяко време.

Най-тържествена форма на християнско моление са свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.

В православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми почит към тебе!"

Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта към ония, които ни мразят.

Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!

По форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра, смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния (Великденския) период християнинът да не коленичи!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия. Амин!

Съвършен образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата "Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.

По стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители. Молитвеният кът е задължително на източната страна. Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.

Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма"

      ДА СЕ ПОМОЛИМ И НИЕ НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК -  ГЕРГЬОВДЕН !

Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява видовете молитви:
   • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
   • молитви - като към Бог;
   • молби - като към Съдия на делата ни;
   • благодарения - като Творец и Подател на благата.

С просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.

Истински вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно, а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал простичко: "Бог забавя, но не забравя!"

Някои вярващи подсилват молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова, което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!

В дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност, хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във всяко време.

Най-тържествена форма на християнско моление са свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.

В православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми почит към тебе!"

Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта към ония, които ни мразят.

Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!

По форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра, смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния (Великденския) период християнинът да не коленичи!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия. Амин!

Съвършен образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата "Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.

По стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители. Молитвеният кът е задължително на източната страна. Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.

Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма"

      ДА СЕ ПОМОЛИМ И НИЕ НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК -  ГЕРГЬОВДЕН !

   Още преди приемане на християнството, настанилите се в нашите райони славяни тачат наред с Перун още и Волос, или Велес - бог и покровител на стадата и особено на овцете, които осигуряват при добри грижи на овчаря мляко, сирене, вълна, месо. За омилостивяване и спечелване покровителството на Велес всяка година в определен ден на пролетта местното население коли агънце като курбан на божеството на стадата.

   В началото християнската църква се противопоставя на този езически празник, но постепенно се приспособява към него и прави всичко възможно да го подчини на новата обредност. По такъв начин мястото на езическото божество Велес се заема от свети великомъченик Георги Победоносец.

   До този ден никоя майка, на която са умирали деца  -кърмачета, не е посмявала да се облажи с  агнешко месо, защото било "грехота".

   На този ден, рано сутринта, още призори пускали овцете да пасат само до обяд наред из ливадите, пасищата и нивята. Стадото се съпровождало от най-стария мъж в семейството, а младите отивали в гората за цветя - гергьовче, божур, заешка китка /заешка сянка/ и други цветя. От тях девойките приготвяли два венеца - за агнето, определено за курбан и за овцата, която води стадото.

   Жените месели шарени хлябове, между които и един специален, по-голям, върху който изобразявали обор с овце и овчар. Приготвяли и малки кръгли хлебчета, наречени кравайчета и един по-голям кравай за млада булка.

   На обяд, като се приберели овцете с овчаря, момците и девойките посрещали стадото и поставяли единия венец на овцата -водач. След това пускали определеното за курбан агне да бозае, а в това време давали на овцата майка да отхапе от шарения "гергьовски хляб". Останалите овце издоявали. След това извиквали свещенника да му пее в къщи, или отнасяли агнето в черквата.

   Обредността продължавала в къщи, където поставяли агнето с венеца върху синията, а най-възрастният се прекръствал и казвал: Господи боже, с живот и здраве да дочакаме пак Гергьовден догодина, до амина! С нарочно наточения нож заколвал агнето. Не било позволено кръвта да пада на земята или пода, затова тя се събирала в нарочно приготвен съд.

   След това колачът извиквал при себе си децата, потапял показалеца си в кръвта и ги бележел с кървави точки по челото, бузките, нослето. Като свършел с това, казвал на децата: Ха така, да сте ми чевръсти като агнето!

   Кожата на агнето не се надувала по касапски. Стопаните постъпвали така, за да бъдат здрави овцете и да не се надуват.

   Докато не се опичало агнето, никой от семейството не хапвал нищо, а овцете не се изкарвали на паша. Когато курбанът станел готов се слагала трапезата /синията/ с три покривки отгоре, назовавани месали, три шарени хляба, бъклица с вино и печеното агне.

   Цялото семейство се нареждало около трапезата, всички стояли прави, пристъпвали от крак на крак и гледали към агнето. В това време най-старата жена донасяла ръжена с ярки въглени, пускала върху тях тамян и го предавала на овчаря. Стопанинът се прекръствал, с него и останалите членове на семейството, кадел трапезата и казвал: Господи боже, Господи боже, да дочакаме нов Гергьовден с живо, със здраво, с повече овце, с повече агънца!

   Тази молба се повтаряла три пъти, сетне /след това/ ръженът с тамяна се предавал на бабата, която го поставяла в един от ъглите на одаята /стаята/, за да може пушекът да прогони дяволите и нечистите сили от къщата, хамбара, обора.

   Идвал ред дядото да разчупи печеното агне на малки парчета, сядали със стопанката и чак тогава се чувала подканата на стареца: Ха сега на ядене!

   След като хапнели от печеното агнешко, идвал ред на пиенето на вино. Първа вземала бъклицата най-старата жена, която казвала: Ха да ни е живо и здраво стадото, да дава Господ здраве и живот на овчаря, да сме здрави и живи ние всинца, все така да посрещаме и изпращаме Гергьовден, ха сега наздраве на всинца! В отговор другите членове на семейството пожелавали: Да ти е наздравичко! И бъклицата преминавала от ръка на ръка все с пожеланието за здраве на овчаря и стадото. Жена първа отпивала от виното, за да бъдели на следващата година женски агнетата. В основата на тази обредност стояло желанието за нарастване на плодородието.

 Костите на агнето се събирали в една торба и на другия ден ги отнасяли в нарочно избрана местност. Заравяли ги в мравуняк, за да се множат овцете като мравки. По този начин се преплитала езическата традиция с християнската обредност...

   ........Дядо ми беше овчар. И сега ми е пред очите. Навън люта зима, преспи, сняг, виелица, снежна вихрушка / зима, каквато има само на север и в полето, от всякъде навява, няма какво да спре вихрушката/, а той намотава опинките, навущата, взима торбата, която баба ми му е приготвила, намята огромния в детските ми очи опанджак /ямурлук/ и тръгва за кошарата. А кошарата на километри от селото, но овцете чакат, "другара"му е свършил храната. На всяка цена трябва да стигне до кошарата, ако ще и вълк да му се изпречи на среща....

На 05. май (вторник) започва сезонът Начало на лятото. В този сезон развитието на природата е бурно, а дъждовете имат много благоприятно влияние за това развитие.

Според Академия Ханлин, в този период енергията се концентрира в зоната юй джън на тила на главата, като подпомага преминаването на чи през това място, което иначе лесно се запушва.

Много е добре да се възползваме от хубавата възможност, и през дните около 5.май да се занимаваме с повече медитация и разходки сред природата.

Източник: Академия Ханлин

"Хубав ден - Великден, дваж по-хубав - Гергьовден!" Сигурно е прав народният певец. Герьовден със своята зеленина и цветя е един от най-хубавите и богати на обредност празници. С учениците от всички клубове в нашето училище се опитахме да го пресъздадем на сцена. Надявам се чрез презентацията да докоснем душите на много хора и да ви донесем усещането за настъпилата пролет, така както я усетихме ние.

http://www.mediafire.com/download.php?tdmzalgoyyq