BgLOG.net 13.05.2016 Teri 262 прочитания

Работна събота

Истинско безсмислие е да се отработва в събота. Поне с такова впечатление съм през последните години. 
Моето мнение се основава на моите наблюдения през последните години. Гледам хората около себе си, виждам колко празно е метрото, дори забелязвам засилен трафик към уеб сайтовете.
Защо се получава така?

Всичко е много просто. Събота е. На никой не му се работи. Най-малко му се отработва. Съответно това се случва с почти всеки и работата намалява дори в сектори, които иначе работят добре. Примерно в сферата на обслужването работата намалява, защото много хора си взимат отпуска този ден. Други пък са на работа, но някак работата не спори. Далеч по-интересно е да се разгледа фейсбук или пък да се прочете някой виц. 
И това е нормално според мен. Някак съботата си се приема за свещена. Ден в който се почива, правят се приятни неща със семейството, пикник, разходка из природата, посещения на интересни места, дребни ремонти в къщи... 
Подсъзнателно на човек му е трудно да се настрои на работна вълна. Още по-зле става, ако навън е слънчево, птичките пеят своята песен прекрасна, въздухът ухае на люляк...

Затова си мисля, че отработването в събота е безсмислено. Нито е продуктивно, нито носи полза на бизнеса, най-малко на хората които се налага да изтърпят един безсмислен ден на работното си място. Ден в който нито има работа, нито ти се работи.
Така ли е и при вас? 2016 г. ни донесе доволно количество празници и поне няколко съботи отработихме. Какви са вашите впечатления? 

Коментари

SeoKungFu
SeoKungFu преди 9 years 11 months
Ходенето на работа е отживелица от миналия век, казвам го от позицията на SEO Manager-а на глобалната анализаторска медия с която работя от кръчми, кафенета или с краката вирнати на леглото. Работя с тях от 2010-а, с известно прекъсване от 2013 до лятото на 14-а.
През 2014-а прекарах един месец в един офис с една хотелска резервационна компания, но ме изхвърлиха заради странно тираничните им представи, че ако си взимам обедната когато пожелая не пасвам на компанийната им култура, въпреки че както обикновено набирахме невероятна скорост и се задействаха доста хубави процеси. Явно т.нар. им мениджъри са супер изплескани в тиквичките.
Инак ми бе много интересно, преди това за последно ходех на работа може би до февруари 2009-а, когато бях редактор в една почти екологично ориентирана медия. Отиването до офиса, разговори с мацките там, пиенето на кафета на терасата и т.н. ми бяха занимателни и приятни преживявания, и тъкмо да посвикна пак да съм с работно време и да ходя на работа и да вземат да ме УВОлнят.
Инак темата е ефективността - естествено, че след като тъпият говнермент е решил да се отработва вече дадена ваканция, и то в определен за почивен ден в стандартния работен режим, на никой няма да му прекипява от ентусиазъм да се труди. Отделно и най-вече, стандартният работен режим не пасва с личните върхове и подеми на вдъхновение за работа, и именно откакто си извоювах доверието и отговорността да работя тогава, когато имам устрема, желанието и порива за това, резултатите са невероятно блестящи.

Но Свободата се извоюва, и освен това носи огромна отговорност !

Teri
Teri преди 9 years 11 months
Това с гелосаните мениджъри мога да си го представя. Гледат като попарени ако не правиш нещата по начина по който очакват. Обикновено те са си изградили някаква представа как трябва да стават нещата и всяко нещо, което излиза извън релсите ги стряска. Накрая това вкарване на всичко в коловоз им оказва лоша шега, но е късно. Тъй че чест ти прави, че си отстояваш свободата! Не позволяваш системата да те смели и пречупи!
SeoKungFu
SeoKungFu преди 9 years 11 months
Но прагматичният резултат е, че сега работя повече, по-качествено, по-продуктивно и по-ефективно, отколкота когато някой ме надзирава - мога да поемам отговорността за себе си и вложеното време работа, но когато искам да изляза, да тичам, да се разхождам, да кркам, да чета, да правя каквото и да е съм свободен да го правя. А инак от самото начало преговорих това да не съм в офис, и докато се опознавахме и изграждахме нужното доверие, идвах в два дни - вторник и четвъртък за по няколко часа. До пролетта, това започна зимата на 2010-а, вече бях свободен да идвам в офиса само по желание. И идвах заради кафето на аванта и заради това, че се виждам с хора.