Млад мъж се разхожда в Централния парк на Ню Йорк. Изведнъж вижда как един питбул напада малко момиченце. Притичва се на помощ и се опитва да се пребори с кучето. Успява да го убие и така спасява живота на детето. Наблизо имало полицай, който успял да види всичко това, приближил се и казал на мъжа: „Ти си герой! Утре във всички вестници ще четеш „Смел нюйоркчанин спасява живота на малко момиче”. М...ъжът обаче му отвърнал: „Ама аз не съм нюйоркчанин!”, при което полицаят казал: „О! Значи ще пише „Смел американец спасява живота на малко момиче”. Младежът пак го поправил: „Но аз не съм и американец!”. Полицаят учудено го попитал: „О, а от къде си тогава?” „От Саудитска Арабия съм” отвърнал мъжът. На другия ден във вестниците пишело: „Ислямски екстремист уби невинно американско куче”

Хапвате, хапвате. И аз хапвам. Вкусни са. А да забелязахте как сериозно поскъпнаха след настъпването на евроНовата еврогодина? Неприятно – да.

А знаете ли защо? И аз не знаех до неотдавна. Причината е, че част от търговската политика на ЕС е да облага с високо мито внасяните от Латинска Америка банани. А в България всички банани май идват оттам. Та поради това се изцедиха от потребителското ни джобче допълнителните 40 до 60 стотинки на кило.

Далаверата е опасна: Чичко Евробюрократ подкрепя банановите плантации в бившите си и настоящи колонии като налага по главата латиноамериканската конкуренция с голямото вносно мито. Същевременно дава субсидии на малките тъжни негърчета, дето гледат банани по задморските департаменти и така ги прави малки щастливи негърчета. А същевременно, злите концерни като „Чикита бананас”, които в свободното си време убиват профсъюзни лидери и изсичат тропически гори, ги облагаме с вносно мито, за да им е зле. От една страна ЕС подкрепя честните земеделски производители, а от друга се бори за социална справедливост, като глобява лошите чичковци.

Ама по-опасната далавера е, че колкото и ЕС да им дава субсидии, малките щастливи негърчета не могат да дадат повече от 15-16% от бананите на европейския пазар и Чичко Евробюрократ пак си внася от Еквадор, от Коста Рика, от Гватемала и отвсякъде другаде, където те пречукват, ако искаш по-голяма заплата, където на 9 години ходиш на плантацията, а не на училище и където към работата получаваш безплатно дишане на отровни препарати.

И не само това, в на практика неконкурентния пазар на банани вносното мито отдавна се изцежда от джоба на ЕС-потребителя(както видяхме – и на българския), а не от припотения свински врат на алчния латиноамерикански робовладелец.

И така, Чичко Евробюрократ хем се прави на социално отговорен, хем не е, хем събира жълтички за бюджета, хем потребителят плаща повече. Ама ти си бил голям тарикат, бе, Чичко Евробюрократ!

Като искаш да си социално отговорен, внасяй от другаде, бе, Евробюрократ-Тарикат! Внасяй от там, дето работниците са свободни, и най-вече: навършили 18 години! Внасяй, пък свали малко проклетото мито, дай шанс на свободната конкуренция! Евробюрократът не чува.

А в това време всеки ден окървавени, изкривени, смачкани от работа детски ръце се протягат към узрелите златни банани. Всеки ден крехки детски гърди вдишват дълбоко фунгицидите, които самолети на компанията пръскат с тонове от небето. Оскъдна храна, мизерен живот в първобитни колиби, мръсотия и бедност. Всеки ден честни мъже и жени са обричани на позорно уволнение и бавна гладна смърт, само задето са дръзнали да изрекат прокълнатата дума „профсъюз”. Ако, разбира се, не излезе по-евтино да ги убият.

„Чикита”, „Фаворита”, „Бонита” – все инфантилно приветливи имена, зад които се крие по един малък латиноСатана, ежедневно принасящ в жертва на златния банан безброй човешки животи.

Ужасяваща несправедливост, кошмарни престъпления, липса на всякакъв морал и човечност, разплакани детски очи, окървавени човешки трупове само в името на дрънкащите в касата парички. Хапвате ли бананчета? Вкусно ли е?

Но как да спра това аз, как да го спрете вие, ние, дребните, нищожни капчици в огромното потребителско море?! С какво нашата малка човешка силица може да разклати дори за миг мракобесния трон на корпорациите-поробителки?

Честно казано – не знам. Но вече ям ябълки.
_________________________________________________
Бележка под линийка:Моля да ми простите поостарялата давност на тези думи, но прекалено късно открих красотата и свободата на блога.

Допълвам си по темата от предния пост - към Ани и Куини, продължение от коментарите за американската система на обучение:

Аз не проумявам как от тази добра училищна система се пръкват местните тикви - много ми е странно... Учебникът по география за 7 клас на Калоян е около 250 стр. и прилича на една съветска енциклопедия. Включва информация за всичките континенти и държавите там (с физически карти, политически, климатични, и прочие - точно както са при нас). Един урок пак си е на 7-8 стр., с илюстрации и снимки, и карти и пак прелива от информация за страната, точно като нашите.

Сега къде е разликата - един урок се учи поне седмица, ако не и две, например последният им урок за Бразилия е вече втора седмица. Правят проекти по него, домашни върху историята на страната и промишлеността й (това беше Калояновата), после друг докладва за градовете в страната, друг за туризма, друг за тропическите гори... Какво слушат и запомнят в клас не знам точно, защото съм си Тома Неверни, но той определено знае нещата и ги ползва в ежедневието си.

Учебната година е разделена на 4 четириместъра (quarters), всеки 2 от които образуват т.нар. "срок" (semester). Оценки имат всеки четириместър, а от първите два се получава оценката за срока. Не знам дали е аритметична или по осмотрение на учителя, но миналата година ми се стори, че като че ли вторият от двата четириместъра опредлеят срочната оценка. Срокът завършва сега на Коледа, и много искам да видя като как ще е резултата.

Първият четириместър Калоян имаше трудности по трите ключови предмета - география, математика и Science (има от вс.науки - почнаха с физика и геология, сега са на биология - учат човешкото тяло и системите). Трудни му бяха и термините, и изреченията, и огромните уроци, особено математиката - с разните Combinatorics и Factoring, дето татко му трябваше да поспре да пътува, за да има кой да ги обяснява, че мама даваше на късо.. Калоян беше развял бялото знаме и кротко си беше намушкал главата в пясъка. Дълбоко, дълбоко...

Обратната информация долетя веднага с депеша – детето ви има проблеми, изкарваше високи оценки, сега вече не – ако ви интересува, елате да говорим. Ама как! Дотичахме, говорихме, оказа се, че те дори не подозирали, че той не разбира неща като чете, защото говорел като роден в Щатите и те го определили просто като поредното мързеливо и незаинтересовано дете...

Оттогава ходи на консултации при всеки от тях след часовете (Калоян учи от 7.45 до 14.45) и стои при някой от тях поне до 3.30-4 ч. Резултатите паднаха веднага. Но добрите оценки не са достатъчни - те искат от него постоянство. И тримата учители пишат имейли за обратна връзка, а освен това цялата информация за прогреса на ученика е онлайн – от отсъствията до всеки един тест и оценката от него по вс.предмети. Няма скрито-покрито.

Учебникът по природознание/физика/биология (Science) също е онлайн, с опции за аудио-следене на уроците, плюс интерактивна допълнителна информация за всеки урок и най-накрая тест върху урока. Сега учат например за храносмилателна система и са едни анимации на стомаси, перисталтики, панкреатични сокове и жлъчни сокове, само дето не са направили анимация анусът как функционира нагледно - свенливостта е надделяла!

Учебникът по математика е също съветска енциклопедия, с много добри обяснения и много, много задачи. Там също се учи постъпателно, по 2 урока седмично – не повече. И после канонада от тестове и всеки ден домашни. Харесват ми учебниците, имат много информация, но като цяло не са така затормозяващи за учениците. И всичко е стъпка по стъпка, с време за затвърдяване.

Учебниците се раздават безплатно от училището, като книга от библиотека. Само на вътрешната част на предната корица, там където някога на залепеното листче вписвахме кога трябва да върнем книгата обратно, има списък кои са децата позлвали учебника преди Калоян - първият е от 1999 г. Значи - оттогава този учебник не е преиздаван, не е сменян... Как става така?
 
Нищо не се купува, освен списък с помагалата за началото на годината (по наша преценка на стойност около 35-40 долара на дете) с тетрадки (точен брой), папки-фолдери еди-какви-си, големи папки с еди-колко-си пръстена, транспортир, пергел, калкулатор, и хей такива неща. Определена им беше стойност 20 долара, ама ние май сме купили нещо по-скъпо в престараването, та затова. Тоест - може и в 20 долара да се побереш.... Учебниците се дават безплатно, ученикът се подписва и носи отговорност да го върне запазен и ненадраскан. И го пази яко!

Не съм търсила досега статистики за процента приети ученици от нашия град в колежи, защото още ни е рано да търсим инфо по темата, но на пръв поглед, като цяло, родителската маса няма вид на посещавала колежи – затова така съм я описала типичната мама-американка, а пък някои читатели решиха, че било женска злоба. Родителите имат силно незаинтересован вид за обучението на децата си, а така ни казаха и самите учители – че родители като нас, които искат детето им да не се отпуска и да преодолее всеки спад в успеваемостта си, били абсолютна рядкост. Затова и им вярваме, защото и нашите впечатления от родителската маса са такива.

Бащите много държат синовете им да спортуват успешно – най-вече амер.футбол, бейзбол и баскетбол. Голям брой момчета след гимназията влизат в колежи заради спортните си постижения – така допринасят за добрата спортна слава на колежа си, а по-късно и на университета си (ако стигнат до това ниво на обучение). На спорта се държи много, но на оценките – не чак толкова. Майките, пък, имат дори още по-малко заинтересован вид от успеха на децата си.

Голяма част от съседите ни, както и от роднините на наши познати, са хора без дори завършен 11 клас. Дори и наследствено заможните не са пожелали да се изучат  – създавали проблеми, избягали от вкъщи и пристанали на 16-17 години, после с 3-4 развода, с по 1-2 деца от всеки развод – ей такава боза....

Учителката по английски на Калоян, която му е и училищен наставник, каза че отдавна не е виждала двама родителя заедно на родителска среща за едно дете. Това било рядкост. А нас това ни изумява и разсмива, но явно е така. Така че, при подобни родители – как точно децата да поискат да учат и да се мотивират за колежи и университети, като в къщи е само ядене, пиене, безхаберие, телевизия, папагали, котки и кучета, пица и хамбургери с кока-кола? Това са интересите на родителите. Това е средата на децата им.

Ако бяхме живели в някой друг град – може би представата ни щеше да е по-различна, но тук е много автентично. Истинска американска действителност - неподправена! Имаме само един местен „градски” познат, който е бил университетски преподавател по философия и има второ висше – архитектура. Уникат! Това е единственият образован човек, за който се сещам. За съседите ни отсреща се говори, че и двамата били бакалаври с колежи и затова са надути и не говорят и не поздравяват никого наоколо, защото махалата не била на нивото им. Аз възразих на съседката отдясно, че ние с Жорката и двамата сме магистри от университети (то в Бг кой ли не е магистър) и тя май е разнесла мълвата, защото съседката отсреща нещо се спихна и вече дори не гледа към мен... Мъка, насмотахме я на образование...

Такива работи с образованието тук. Много здрава и хубава училищна система. Библиотеките на училището са на висота, библиотекарят праща имейли какви книги чете детето ни и колко пъти месечно го посещава. Да се чете е направо модерно. И детето не казва "Мамо, как ще ходя в бибилиотеката, да ми се подиграват всички после!" Не, срещат се приятелите в библиотеката и си избират заедно книги... Където влезеш по кафенета, разни чакални или например (зъбо)лекарски чакални – хората си четат книжките, които си носят. А в книжарниците е като светая светих. Хората дори седят по мокета на пода и четат с часове, защото меката мебел там е винаги заета...

Е, да, но пък аз имах разговор с жива дама, която ме пита какво правя аз, докато чакам Калоян да си свърши урока по рисуване – 2 часа? Аз й казах, че това ми е единственото време за четене, защото школата по рисуване е в центъра, а къщата ни е в жилищен квартал (те по принцип са извън централната част) на 18 мили оттам. Вместо да карам Пловдив-Асеновград, за да го закарам на урок, да се върна, и после пак да отида и да се върна, аз си стоя в колата и си чета.

„Е, какво четеш в момента?”, пита тя, щото то в момента трябва да четеш едно, после друго, нали така правят всички. Обяснявам й, че си препрочитам любими разкази на Селинджър, защото много ги обичам – за Семейство Глас и други от него. „А кой е този автор?”, пита тя. Как кой, Селинджър, бе, Селинджър! „Той или тя съвременен автор ли е?” пита пак дамата. Абе, каква „тя”, Джеръм Дейвид Селенджър, вашият американски писател! Не си ли чела поне „Catcher in the Rye”? Catcher where?, продължава разговора... Е, как да й обясня? Може би, че ръжта е онова, от което се прави ръженият хляб, който тя яде, за да е здравословна, понеже прекарва 2 часа в фитнес-залата всеки ден, за да може мозъкът й съвсем да се свие до стафидка...

Има ли нужда от допълнително уточняване за какви родители говоря... То това е на всяка крачка и американците са пословични с липсата на всякаква информация и с демонстрацията на пълната си незаинтересованост да я получат. Но пък имат и много образовани хора из други точки на държавата, които често се и срамуват от неграмотността на великата си нация. Надута, надменна, самовлюбена нация... "Да пием бира, да ядем пържоли и бургери и да пърдим на публични места, защото сме велики...."

Как от това съвестно училищно образование излизат тези хора ми е направо непонятно...