(първоначално заглавие: "За училищата в Колорадо и разликата с варненските такива")

По повод болезнения блог на cable за боя във варненското училище…:

Ето какво се случи миналата седмица с нашия 11-годишен син Калоян, който тук, в Колорадо Спрингс, е шестокласник.  Та докато GeorgeAtha се подвизаваше на тридневна командировка в столицата Вашингтон, аз имах "интересно" събитие в училището на сина ни.

По време на изчакване за влизане в час по  Science, съученик на име Брайън (белокожо момче) чукнало подигравателно няколко пъти по рамото Калоян, който стоял пред него. Не бива да пропускате факта, че ние тук се водим „Legal Aliens”, което освен като „легално пребиваващи чужденци” може да много точно да се интерпретира и като „легално пребиваващи извънземни”. И ни карат да се чувстваме точно като такива, въпреки дръжелюбните усмивки. 

Та, вероятно, момъкът Брайън е искал да разбере материята от която нашият балкански Калоян е сделан, и го е проверил мануално, чуквайки го по рамото. Ние, балканците, обаче сме най паче докачливи, особено когато русокоси US мадами-съученички ни гледат какво ще направим, когато някой се бъзика.

Калоян се обърнал и казал: “I don’t like that.You should stop it”. Пичът, обаче, йок – пак го почукал по рамото. Тогава балканското дете се обърнало и втори път казало:”Stop it”,  обаче американото – пак си го почуква, щото онзи не е извънземен. Тогава нашето родно извънземно го чукнало в отговор по неговото рамо.

Тогава Брайън, който е с около половин глава по-дребен от Калоян (който пък има зад гърба си 1 година карате и 3 години айкидо) изпраскал Калоян в корема, а Калоян (който има денонощни инструкции, че Империята не може да отвръща на удара - за нищо на света!) сграбчил Брайън за раницата и го отделил от земята, казвайки му, че ако още веднъж му посегне, ще го изравни със земята. Е, дотук как ви се струва, така по нашенски? Май Калоянчо е бил една мека Мария и не се е поставил подобаващо пред дребния белокож американски нахал? Да, ама не… Нека сега ви съобщя какво стана по-нататък.

Обадиха ми се на мобилния, за да ми оставят съобщение, че синът ми е участвал в bullying, и ми пратиха рапорт, че Калоян има поведенчески проблем, защото „с готовност участвал в конфликт свързан с насилие’. Трябваше да се обадя в училище и да съобщя, че "съм известена за хулиганското поведение на детето ми", и на сутринта в 8 часа да съм при заместник-директорката, която е психолог по образование (британка, пристигнала и тя като извънземна в планетата Колорадо преди 10 години…)

Ето какво се оказа – тук имало много здравни закони за bullying и ако не искаш да те забъркат в гадни училищни разследвания, рапорти и запис в досието ти за остатъка от учебните ти години, следваш следната схема (всички разбирате английски, така че го помествам в оригинал, ок?):

1. Ignore the person who is bullying you 

2. Move away  

3. Ask kindly 

4. Ask firmly  

5. Give a warning that you will tell the teacher  

6. Find a teacher and tell them

Тук излезе, че принципа от планетата БГ „Оправяй се, мама, сам – ако те удрят, удряй, но покажи, че си мъж” не важал… Било все пак друга планета… Тук всичко се рапортува, все едно, че училищните власти са полицията. Не вадиш пистолет на улицата и не стреляш – има органи, които трябва да те пазят. Значи, оплакваш се на училищните власти.

Звучи криво за нас балканците, но тук в Колорадо е имало инцидент през 1999, в Денвър, когато торзмозени зайци в гимназия (т.нар. „инцидент Колумбайн”) търпели старите пушки да се гаврят с тях доста време, преди да вземат на татитата оръжията и да застрелят в столовата насилниците си плюс допълнително хора покрай тях. Оттогава са приети здрави закони и всеки е длъжен да ги спазва. Точка.
  

С британката заместник-директорка се влюбихме от пръв поглед, тя каза че оценява високо позицията ми на майка, която държи детето й да бъде наказано, за да се научи как се постъпва тук, каза че такива като мен на тая планета са малко (значи – ще облагородяваме района със семето си…), но наистина пичът Калоян трябвало да си го отнесе НАРАВНО с пича Брайън, защото се се саморазправил със сила, а не е следвал указанията и правилника за вътрешния ред. 
 

Двамата подрастващи хулигани прекараха деня в изолатор, заедено с останалите провинили се пичове от предходния ден, под вещия контрол на супервизиращи учители, след което имаха „сдобряваща сесия”, изпълнена със разяснения колко е важно да се разбират без насилие. Сега и двамата посещават допълнителни занятия за „How to Handle Bullying” и повярвайте ми, влагата държи.  

За нас с GeorgeAtha може и да странно, че някой се меси така мощно в саморазправата на децата, защото все пак „опикаването на района” в детска възраст е било тъй важно за всички нас, но сега е друго време, ние сме на друга планета, и тук е така. Здрава ръка пипа с много хладна ръкавичка. Редът в училище е доста удивителен – казвам го, защото аз имам опит с преподаването на английски език на училищно и университетско ниво, и при нас не е било чак така.. Никак така дори. Беше си много „по така”. Не че беше лошо, но беше различно, някак разкрепостено… А тук само изглежда неглиже, обаче като прочетеш училищния правилник и ти става хладно.  

Децата не може да ходят с раздърпани дрехи, с невъзпитани надписи по тях, мацките не може да ходят с прозрачни дрехи, с презрамки, с прашки, изобщо нищо, което да разсейва момците в клас. Моята кръв, която не търпи окови, веднага кипва да се пртивопоставя на ограниченията върху личността на децата – но я да се замислим пак….? Май има резон в това. И който не спазва разпоредбите – се връща в къщи за преобличане. И му се пише отсъствие. По неуважителни причини. Между другото - една от няколкото причини за избора ни да дойдем тъкмо в Колорадо е съветът от американци за качеството на училищното образование тук. 

Нашият син по принцип почти спи с бейзболен каскет, който винаги в БГ е носил навсякъде (дори и в училище – обяснение: има избелване на единия клепач и за да не се разпространи по останалата част от лицето му – каскет, задължително, с голяма козирка, да пази….)  

Да, ама тук – не. Тук в училище има “No hat policy” и правилникът не позволява дори да донесе шапка до училище. Като на извънземни – веднага ни позволиха да идва с каскет и да го носи на двора. Е да, ама той се чувства още по-извънземен, и в училище го държи в раницата си. Кето не е същото, обаче (сега слушайте внимателно!!!) на Калоян му е кеф от правилника и той иска да го спазва, което го прави равен на всичките в училище. Равен на синчето, което сутрин го карат с Порше, и на онова с 15-годишната одрана бричка… Иначе татетата няма да играят голф заедно на игрището пред терасата ни, обаче в училище всички са равни.

Защото е държавно училище. Ако искаш стойки – моля, в частното. Обаче и там ръката е здрава и хладна. Може старта да не е равен, но привидното равенство е задължително. И няма GSM-и, скъпи маркови дрешки, и прочие…. Каквото се стори лъскаво и разсейващо, или евентуално ще постави останалите деца в неизгодно положение – по правилник се конфискува в офиса, и се дава само след като родителят дойде лично в училището.  

Ще продължа пак по темата допълнително. При нас като бивши земляни тече процес на аклиматизация към планетата с правилници. Не че да спазваш правила е лошо. Просто за нас е различно. Все пак съм шофирала толкоз години като джигит в БГ, а тук трябва да карам с най-много 5 мили в час над ограничението… Което значи да включиш мисъл във всичко това. И знаете ли – никак не е лошо…