Чета аз днес новините и какво да видя - в Русе масово отивали хората да работят в Румъния. Отиват там и печелят два пъти повече пари от тези, които им плащали в България. Вместо 300 лв., получават 300 Евро. Тоест, двойно повече пари.
В Русе в същото време работодателите се оплакват, че нямали работници, всички избягали да работят в Румъния. Затова обмисляли вариант да внасят чужденци да им работят. Я виж ти, пазарна логика. Давайте по 300 лв. заплата и като няма кой да работи за тези пари, внасяйте чужденци. Вместо да повдигнат заплатите така, че българите да не ходят да работят в Румъния, те щели да се опитат да привлекат чужденци. Най-вероятно филипинци, виетнамци, китайци и др.
Останах много учуден от тези новини. Някак си, българските работодатели сякаш живеят в някакъв техен си имагинерен свят.
Виждате, улиците са пълни със скъпи и лъскави коли. Един бизнесмен да речем има около 20-30 служителя, които му докарват месечно такива пари, че той има възможност да си вдигне палат, да си купи колкото коли пожелае, но няма част от тези заработени пари да ги инвестира и в работната ръка под формата на увеличение на заплатата и бонуси. От служителите се очаква да работят на заплатата, която са им определили, независимо от това, че същите тези служители произвеждат благата за собственика.
Естествено, служителите напускат, намират си по-добре платена работа, а работодателят почва да се вайка. Ще му замине бизнеса, как ще поддържа новата къща, кола и яхта? Почва да се жалва от ниската производителност на българските работници, не виждайки, че за същата производителност тези хора получават двойно повече пари.
Не разбирам аз тази логика. Вярвам, че ако един работодател получава добри доходи от работата на служителите си, той трябва не само да мисли за това как да реинвестира печалбата в машини и имоти, но да инвестира и в служителите си. Когато предприятието е на печалба, служителите да получават повече пари. Но не е такава логиката в България за съжаление. Затова и ще имаме скоро филипинци, виетнамци и китайци, а ние българите ще продължим да скитаме по света немили-недраги.
Бил съм свидетел как една фирма, която беше почти на върха се срина, защото активните хора, тези заработили благата на фирмата взеха че си тръгнаха. Босът чак тогава осъзна, колко много е загубил, но вече беше късно.
Защо ни е такава изкривена държавата? Защо?
Comments9
А това с напускането на ценни кадри и сриването на работеща фирма се случва всеки ден, но на никой шеф няма да му уври главата и да се сети, че понякога незаменими хора има. По-добре един добре работещ екип да го задържиш с цената на повече разходи, отколкото да рискуваш с нови хора, които ще имат определен период на адаптация, съответно и грешки. Последните пък са разходи, които често не могат да бъдат предвидени изобщо.
Отиваш на интервю за работа, като преди това си нямаш и на представа каква ще бъде заплатата ти в конкретната фирма. И там хоп, вземат, че те питат един такъв въпрос: "Каква заплата очаквате?" Ха сега де!!! Какво да отговориш на това? Мънкаш нещо, чудиш се, как да си го кажеш барем? И ти става едно такова неудобно и вземеш, че сам на себе си поставиш оценка"2+". Ами да, на толкова се самооценяваш. Чувал си за едни заплатки между 200 и 500 и понеже отлично знаеш, че тъкмо това се очаква от теб да кажеш и ти точно така и правиш. После се прибираш у дома и се замисляш. Разбираш, че сам по себе си подобен въпрос е крайно манипулативен. Защо те питат за заплатата, а сами не ти я кажат. Ето тук е уловката. По принцип работодателят е този, който поставя условията. И ти отлично знаеш това. Да, но сега се получава различно - той тебе пита, т.е. търси твоето мнение. И ти се чувстваш дотолкова поласкан, че ти става едно такова неудобно да не секнеш добрия тон и привидната отзивчивост на новия си евентуален бос. И мислено благодариш на този благодетел. Да, всеки обича да търсят собственото му мнение. Това значи, че си ценен, уважаван, че твоето становище е от висока важност и значение. Точно на това се залага, когато се изправиш лице в лице с един нищо и никакъв си работодател. На него някой му го е казал. Не че е много умен, де. То просто си стана една обичайна практика. Един доста изтъркан и евтин трик. Разчита се още на това, че ти от неудобство ще си кажеш каквото трябва, т.е. ще споменеш за една мижава цифричка, която даже не е в състояние да покрие месечната ти сметка за тока през зимата. Ако все пак дръзнеш да си кажеш истината, пак си прецакан. Я си казал по-високата стойност, я са те дисквалифицирали от кастинга. Ето това си е чист капан. Още не си встъпил в длъжност и вече ти залагат капанчета. Ето я другата уловка. Да речем, че вече работиш от 2-3 години в дадената фирмичка, станал си истински професионалист, работиш извънредно часове, звънят ти по телефона за щяло и нещяло и то в почивните ти дни. И един ден решаваш да си го кажеш,т.е. влизаш в кабинета на своя шеф и с треперещ глас му заявяваш, че е дошло време за увеличение на заплатата ти. Казваш му, че тя не ти достига и тем подобни. А той какво ти отговаря:"Но скъпи ми приятелю, та нали преди време те попитах каква заплата очакваш от своята работа и ти сам си я определи. Защо се отмяташ сега, де?" Хоп, ново капанче. Няма излизане. Хитро, нали. И евтино, мооого евтино.
А какво ли ще стане в обратната ситуация:
Отиваш на интервю и босът те пита:
- Каква заплата очаквате?
Ти:- А какво се очаква от мен? Първо ми кажете какви ще са задълженията ми, за да мога да определя и собственото си възнаграждение.
Той: Описва детайлно отговорностите ти.
След като внимателно Го изслушаш, му заявяваш:
- Вижте, г-н "X".Едно е какво очаквам, а друго е какво искам. Имайки предвид описаните от Вас задължения, както и собствените си качества, цените на пазара и мащабите на Вашия бизнес, заплатата, която ми се иска да получа и която напълно смятам, че ще е заслужена и адекватна на настоящата ситуация в България, е в порядъка да речем на 2000 лв. Което между другото е също така крайно недостатъчно за оцеляването на едно семейство. Но да кажем, че като стартова заплата ме удовлетворява. А що се касае до това, какво очаквам, честно да Ви кажа, очаквам, че след казаното от мен вече нямам никакви шансове да получа желаната работа. Очаквам също, че моето място ще бъде заето от човек, чийто труд не бихте оценили на повече от 400 лв. Но това естествено си е ваш избор. Щом сте готов да заплатите 400, значи от дадения работник се очаква да работи като за 400. Аз лично определям собствения си труд за 2000, но това означава, че възможностите ми не струват по-малко от 2000. Зависи на какво залагате, дали на евтина и недотам професионална работна ръка или на качеството на работа. Когато влезем в магазина, там има сирене от по 3 лв, но и има и такова, струващо ни 6 лв. Едното само наподобява на сирене, а другото е с високи вкусови качества. Съгласете се, че не може и двете да бъдат на една цена. В случая вие се стремите хем към чифта, хем към тека, хем всеотдаен радотник, хем ниско струващ ви. Е, такова животно чифтек нема.
Какъв може да е изхода от подобно интервю. Ами вариантите са основно два - да Ви вземат или не на работа. Какво губите? Ами нищо!Ако никога не ви се обадят повече, това значи, че само сте спечелили. За какво ви е такъв шеф, който не цени вашата откровеност, личното ви мнение, не зачита това, че сте различен и готов на лоялност и всеотдайност към работата. А всичко си има цена все пак.Ако ли пък Ви назначи, това значи, че сте открили най-готиния шеф на света. Сами изберете!!!
Наистина, това с питането "каква заплата очаквате" е един въпрос, който води до автогол за работника. Не може работодателя да не знае как би оценил този или онзи труд.
Много е вярно, че има сирене за 3, има и за 6. Лошото е, че работодателя ще направи разлика между Москвич и Мерцедес, когато си купува нова лична кола, но няма да направи тази разлика за служител! И това е тъжното в нашата родна действителност. Трябва нещата да се променят, но се страхувам, че докато се натрупа нужната мениджърска мъдрост ще минат още много години.
Всичко, което си написал е самата истина. Смятам, че проблемът е крайно сериозен и всеки един от нас би трябвало да се замисли по-задълбочено върху него. Вярно е, повечето работодатели са некоректни и даже не знам как съдбата ги е толерирала през всичките години. Все си мисля, че някой ден всеки си получава заслуженото. Но важно е да не се забравя, че отговорността за възникналата ситуация по отношение на некоректността на българския работодател, се пада върху всеки един от нас. Вина си имаме и ние, простичките работници. Защото повечето хора се боим да поставяме своите условия, примиряваме се с наложените правила и до края на живота си нито веднъж не дръзваме да се противопоставим. Аз смятам, че проблемът е общностен, т.е. нещата са в ръцете не на работодателите, а на цялата бълг. общност. Затова, когато прекланяме глави, нека не мислим единствено за себе си, а да осъзнаем, че с подобно поведение сваляме летвата на една цяла общност, съставляваща по-голямата част от българското население. Ние сме тези, които понижаваме собствения си стандарт, благодарение на всякаква липса на взискателност, критичност и себеуважение. Процесът на подобрение условията на труд ще бъде дълъг и мъчителен, но само ако в него участие вземе всеки един от нас. Защото ако всеки постави своите условия, то тогава за работодателя няма да има благоприятни заместители и само тогава нашите собствени изисквания ще бъдат удовлетворени.
На мен ми се е случвало да искам едни пари на тоз въпрос - а да получавам повече.
Е случва ми се и да искам повече и все едно на шефа клизма правя.
Един колега казва: Той те е наел да му свършиш работа, следователно трябва да си плати за таз работа. Абе кат си викнеш майстор вкъщи, така ли се пазариш. Та нали ако не му платиш кат хората, втори път няма да го видиш.
За съжаление, когато ти трябват пари за бъдеща наложително- спешна джиджавка или разход, щеш нещеш се хващаш и за по-малко пари.
Има и нещо друго и то е много гадно.
- Например в дадената ти област - бачкаш си и изведнъж про-проблем, звънваш на колега и той: Ти знаеш ли колко време и пари ми е струвало да го науча !?
Тва е неква супер тъпотия - не си прави сметка, че и той незнае все и некои ден ще потърси помощ.
- Или пък питаш за нещо, което засяга сума си народ от офиса и чуваш масово: Тва не е мой проблем, кат ми стигне до главата ще го мисля.
- Или пък: намираш начин да съкратиш част от работата с нововъведение и пак те гледат тъпо и ти казват: Ние не работим така!
Ако има някакви минимуми за дадена професия кат пари, ще е значително по-лесно.
Опита ни при разни бързозабогатели некадърници е много поучителен и ако не друго, те вдигат и опита и самочувствието ни. И все някои ден ще си намерим мястото.