От най-дълбоката, от най-светлата, от най-ефирната част на „Извора на живота” се сътвори тя – душата на твореца. Идването и’ бе съпроводено с невиждан блясък и другите души, които бяха сътворени в същия момент разбираха, че тази е някак по-различна, по-специална и очакваха с нетърпение да видят какъв избор ще направи душата на твореца. Дали ще остане векове да танцува своя ефирен бляскав танц около бялата светлина на „Извора на живота” или ще предпочете оковите на материалното тяло?

Но тя – душата на твореца - бързаше да твори и с нетърпение избра първото тяло дошло на бял свят заедно със собственото и’ сътворение. Беше едно много сладко момченце, което в първите дни изключително много зарадва своите родители, но с времето започна да се превръща в истинско изпитание за тях, докато в един момент те разбраха, че той е тяхното съдбовно наказание.

В началото плачеше, после ревеше, накрая направо се дереше от рев, но душата на твореца намираше във всеки тон на този непрестанен рев някаква красота и живееше с надеждата, че този ревльо ще стане изключителен певец.

Трябваше и’ доста време, за да разбере, че никой друг не се диви от способността на бебето да издава ужасяващи тонове, но въпреки че със всеки изминат ден да разбираше, че пеенето е изгубена кауза за този малък човек, душата на твореца знаеше, че той има някакъв изключителен талант и все някога ще го изяви. И точно, когато бебето проходи, душата на твореца разбра, че от него няма да стане танцьор.

Просто до този момент изключителният му талант не се беше проявил, но пък имаше безкрайно много време да го изяви. Затова душата на твореца проявяваше разбиране към растящото дете и чакаше онзи изключителен момент, в който той щеше да стане творец и да сътвори нещо изключително.

Така на душата творческа и’ се наложи да почака докато човечето поне се научи да чете. И той се научи. Но това не беше най-любимото му занимание, а понеже четенето не го привличаше душата скоро откри, че и’ писането няма как да го привлече, следователно от това дете нямаше да стане писател. Уморена от чакане душата на твореца започна неистово да крещи:

-         Гладна съм! Глаааадна съм! Гладна съм!

Усетил позива на глад отвътре малкия човек се зарови в хладилника и започна да омита всичко що можеше да се изяде. Когато се измори да нагъва салами, кашкавали и какви ли не други боклуци отиде в хола пусна си телевизора на детския канал и продължи да набива чипс, пуканки, семки.

Когато душата се умори да крещи колко е гладна, хлапето хвърли небрежно поредния изпразнен плик от някаква храна, оригна се шумно и се замисли какво да прави, а едновременно с това се учуди, че може и да мисли. И като се замисли само...

Душата на творецът пък се зачуди какъв гладко шлифован мозък може да роди такива мисли.

Та мислите бяха: „Ами сега, като няма какво да се прави, дали да не взема да викна някой да си поиграем? Но мама като не дава да си играем у нас, къде да идем да си играем?”

В края на краищата малкия човек не достигна до никакви мислителски открития и душата съвсем отчаяна от резултата реши да си почине от своя приемник и се сгуши в най-тихата част на пухкавото му телце, прииска и’ се да заплаче, но после мислено и съвсем добронамерено се самоуспокои и си каза:

-         Та той е още дете. Още не е открил твореца в себе си. Аз малко ще почакам. Може би след няколко години той ще намери своята същност и тогава ще сътвори нещо голямо.

Така сгушена в дълбините на едно незаслужаващо я тяло душата на твореца прекара тихо няколко години в очакване детето да открие себе си, но с времето нищо не се променяше. Малкия човек стана голям човек и душата откри, че малкият мързеливец вместо в творец се е превърнал в голям мързеливец.

Това може би щеше да продължи още мнооого дълго, но в един прекрасен момент се появи ТЯ – неговата първа любов. Усетила трепета на сърцето душата на твореца се размърда, направо изскочи от убежището си и с нетърпение зачака момчето да прояви таланта си. Душата така жадуваше този миг, че закрещя:

-         Жадна съм! Жаднааа съм! Жадна съм!

А младия човек вместо да запретне ръкави и да сътвори нещо изключително в името на любовта просто измъкна една бутилка с алкохол и се напи до безсъзнание.

Душата се отчая и за първи път заплака, но пияното тяло, което я държеше в плен изобщо не чу болката и’, така както през всичките тези години не бе разбрало нито предназначението и’, нито нуждите и’.

Душата бавно събра смачканите си ефирни крилца, избърса сълзичките си и пак се прибра в убежището си.

Беше сигурна, че ще чака още много дълго миг на прозрение, а може би този миг изобщо никога нямаше да  дойде, защото въпреки че тя беше душа на творец все пак не беше избрала за свой дом тяло на творец и затова с цялата си същност вече разбираше, че това тяло няма да разгърне творчески способности, защото по никакъв начин не разбираше душата, която носеше в себе си, така както душата не бе разбрала какво тяло е избрала да я носи твърде многооо земни години.

В своето хилядолетно съществуване човечеството търси спасение от злото. Казва се най-общо от злото, защото такава е човешката нагласа – да приема света разделен на две: на Добро и Зло. И тази нагласа придава  смисъл и съдържание на целия човешки живот. Съществуването на Доброто и Злото се приема като принцип, който влияе на човешкия род от както свят светува След като е така, значи има някаква твърде голяма сила, която го предопределя. И тук стигаме до истината, че нищо не би съществувало, ако Бог не е решил.”Всичко чрез Него стана”. Тогава обективната истина изисква от нас да си отговорим на  въпроса, защо е определено така да съществува светът и доколко човешкият ум има дял за този начин на живот. И още нещо: защо човечеството още от преди 2 000 години е очаквало Спасител и след като Той е дошъл не Го е познало?

Защо е определено така да  съществува светът?

Има определение, но няма предопределеност. Мъдростта на Висшето Съзнание е предвидила две различни форми на развитие, които взаимно се допълват. И точно тук е най-съществения момент от цялостния модел на съществуването на света -  човечеството да осъзнае потребността от наличието на двете форми. Те са създадени като необходимия фактор за развитие на обществото и затова е предвидено взаимно да се допълват. В какъв смисъл можем да говорим за тяхното взаимно допълване? Смисълът се предопределя от необходимостта от еволюционно развитие. Творецът, като Висше Съзнание е заложил основите на двата фактора Добро и Зло, за да може човешкият ум да работи с тях и като ги използва да постигне развитие. Тези две морално-етически категории служат като инструмент за изграждане и усъвършенстване на човешкия ум.  Точно затова казваме, че те взаимно се допълват и сега ще поясним в какъв смисъл трябва да се разбира това твърдение.

Доброто и Злото са основни импулси на живота. Те създават условията за укрепване на човешката воля и разум. Чрез тях животът се превръща в училище.

Злото  в смисъла, в който е създадено трябва да служи като провокация за осъзнаването и развитието на човешките умствени способности. То е импулс дотолкова, доколкото е определено да предизвиква към себедоказване и самоутвърждаване. Злото е било предвидено като различни форми на усложняване на човешкия живот, като препъни камъка по пътя, за да може умът да се научи да разсъждава, да обобщава и анализира, т.е. да се научи човекът да мисли. В сегашния си уродлив вид, то е създадено от човека в резултат на неговия стремеж да си спести трудностите или от невежество. И забележете: човекът краде, защото не иска да работи; убива защото иска бързо да забогатее или поради алчност, или злоба, което е все неразбиране ценностите на живота. Така, подведен от собствения си ум, човекът е постигнал крайно видоизменение на първоначалния замисъл за Добро и Зло. Дори доброто се възприема неправилно. То се приема като даденост, която ни принадлежи по рождение, т.е. Бог ни е създал, за да сме щастливи и трябва да ни осигурява всички необходими възможности за щастието, което ни принадлежи. Всъщност Доброто ни е дадено като отправната точка, от която нататък можем да употребим свободната воля. А тя е внедрена в живота като задължително условие за съществуването на човешкия род. Доброто е основата, а Злото е предизвикателството, което трябва да помага на ума да направи съществуващото Добро, още по-добро. Затова те взаимно се допълват. Ние трябва да възприемаме всеки срещнат проблем като упражнение за ума, а не като нещастие за душата. Гледната точка определя смисъла.

Христос ни учи да не се противим на Злото и в тази препоръка е вложена изключителна мъдрост. Да не се противиш на злото не означава да се примириш с неудачите в живота си. Да не се противиш на Злото изисква разумно възприемане на обективната действителност и правилно подреждане на приоритетите и възможностите. за преодоляване на възникващите проблеми. Всяко от желанията ни трябва да има своето място във времето и то да е съобразено както с нашите собствени способности и умения, така и с обективната действителност. Не може да си поставиш като главна цел, например да си купиш луксозен автомобил, когато имаш в джоба си ограничени средства. Ако си поставиш такава цел ти веднага създаваш Зло. В какъв смисъл се изразява злото? Незадоволеното, необмислено желание създава неудовлетвореност и поражда напрежение както в съзнанието на човека, така и между него и заобикалящата го среда.  Ако целта не е автомобил, а е определена длъжност в службата, ако е притежание на определени вещи или нещо каквото и да било, но надвишаващо умствените или финансовите възможности на човека, то несъмнено поражда неудовлетвореност и в голяма степен кара човека да се чувства нещастен. За него в такъв случай непостигнатото желание се превръща  в злото, което му пречи да живее щастливо. Така е и по отношение на умствените способности и умения. Ако те са посредствени, няма как да се стигне до по-високия пост. Така че нека всеки да е наясно, че една от причините за съществуващото зло е необмисленото човешко желание. Това може да се каже по отношение на правилното подреждане на приоритетите и възможностите. 

Друг е въпросът когато възникват, например социални проблеми. Всички хора осъждат социалната несправедливост и в същото време никой не се чувства достатъчно силен да я отстрани от живота. И действително, как може един обикновен работник или чиновник да се противопостави на своя работодател, когато трудът му явно е експлоатиран? Сам той нищо не може да направи, защото колкото и да се противи на сполетялото го зло, т.е. както и да изразява своето несъгласие, работодателят му няма да го послуша. Няма да го послуша защото той вече е създал по-голямото зло в ума си: целта към богатството. Той не иска да печели така, че да има и за него и за другите, той иска да забогатее. Когато целта на всеки работодател е забогатяването, естествено че ще има и експлоатация. Значи какво трябва да направи работникът попаднал при такъв работодател? Той трябва да си отговори защо е попаднал в тези условия, какво иска да му каже Животът? И когато си направи лична преценка на обективните и субективни фактори, да си даде сметка как и по какъв начин би могъл да си помогне. Осъзнаването на главната причина – целта на работодателя към забогатяване от мнозинството работници, може да създаде различни условия за тяхната работна среда. Осъзнатото мнозинство може да бъде фактор в случая, защото е в състояние да използва принципните правила на законодателната власт. Така че когато Христос е казал да не се противим на злото, той е имал предвид да не отговаряме на злото със зло, а да използваме разумните  възможности, чрез които можем да се освободим от злото. През годините Животът е доказал, че насилието поражда насилие. Остава съвременния човек да възприеме толерантното, спокойно, но последователно отношение към проблемите на обществото, за да може да се постигне промяна. Някой би казал, че тук отново призоваваме към търпение и обезличаване. Не е така! Защото личността се изгражда точно когато се използва конструктивния подход към разрешаването на проблема. Ако всеки участва в разрешаването но проблемите с ума си, т.е. има свое последователно, упорито отношение към задачите на обществото, той ще изгради своя лична позиция, ще се докаже като личност. Всеки човек когато разсъждава израства духовно. Така той ще има положително участие в еволюцията на човечеството. И когато говорим че има определение, но няма предопределеност за съществуването на Доброто и Злото, трябва да разбираме точно тази възможност за изява на човешките мисли и чувства – да се завиши тяхната роля в изграждането на лична позиция. Така човек ще постигне осъзнато отношение към всеки от проблемите в живота. Ето, по този начин можем да си отговорим на въпроса за дела на човешкия ум по отношение на принципното съществуване на Доброто и Злото като морално-етически категории. Благоразумието и благородството трябва да определят стойността на този дял.

Защо човечеството не позна Христос преди 2000 години? А ако сега дойде ще го познае ли? Или ще продължи да мисли, че  Христос като е дошъл тогава е изкупил греховете човешки и сега всеки може да си живее живота както си знае?

В голяма степен битува убеждението, че Христос е дошъл да изкупи греховете на хората и така от само себе си се налага мнението, че едва ли не хората са освободени от кармичното си наследство. А какво е то? Хората не се научиха да работят със законите  в природата. Хората и до ден днешен все така неграмотно общуват с природата и помежду си. Главната заръка на Твореца за живот чрез любов и до ден днешен не е изпълнена. Любовта е все още теоретично съществуващо мнение, защото не се прилага в живота. Нейната роля все още е недооценена, тя за съжаление продължава да бъде неопознато чувство. Поради това неразбиране все още не може да се осъществява  замисъла за взаимно допълване на Доброто и Злото, а това пък от своя страна забавя еволюцията на човешкото съзнание. То все още стои в сферата на ограниченото разбиране за съществуващия враг, с който трябва да се бори. Така се оформя кармичната обремененост, т.е. трупат се грешка след грешка, защото хората продължават да търсят причината за съществуващите проблеми вън от себе си. И да чакат Спасителя си.

(тема с продължение)

РАБОТА С МИСЪЛТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА  В ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗНАНИЯТА

За да се употребява правилно  мисълта, е необходимо да се живее и работи в чисто и светло помещение. Това е задължително условие! Личната хигиена също е част от задължителното условие. Храненето трябва да бъде умерено, без преяждане  и с преобладаващо присъствие на плодове и зеленчуци.

І практическо упражнение. Въображение

Непосредствено след събуждане, още в леглото, визуализация на изгрева на Слънцето. Представяте си, че сте стъпили боси върху мека зелена трева.  Вас ви облива жизнената енергия на изгряващото Слънце. Вие се наслаждавате на  свежестта и красотата, които ви заобикалят и пожелавате: „Нека денят ми да е изпълнен с жизнерадост  и доброта!”

Както забелязвате,  във всичко, до което се докосвате в тази визуализация, присъства светлината. И това не е случайно, защото светлината е в основата на явленията в природата и състоянията на душата ни, на съзнанието ни. Не само Слънцето, но и мисълта за жизнерадост и доброта също носят светлина, те са изпълнени със светлина! Така още в началото на деня поставяме основата за  добронамереното отношение към всичко, което ще вършим през деня.

ІІ практическо упражнение. Внушение

На излизане от дома, преди да отворите вратата, изправете се и си кажете: „Нека там, където отивам, с добро да ме посрещнат хората,  с добро и аз да им се отплатя.”

С това пожелание привличаме  към  себе си съзидателната, чиста енергия  на Великите светли същества, които ни помагат в изпълнението на това, което сме замислили за  деня. И още нещо: така ще трябва да сложим в ума си петте добродетели. Те трябва да бъдат с нас във всяка наша мисъл и действие, иначе ще попречим на пожеланието да се осъществи.

ІІІ практическо упражнение. Самоанализ

В края на деня, след като е приключил работният ден, в удобно за вас време останете сами и си отговорете на въпроса: „Днес бях ли по- добър от вчера?” Така, като задавате този въпрос, трябва да се постараете да си дадете сметка не само как сте се представили пред хората, на работното си място и сред приятелите, но преди всичко пред себе си. Пред себе си – това означава да сте наясно какво и защо сте правили, почувствали ли сте радост и удовлетворение от стореното  и съумели ли сте да благодарите  за това, което сте получили.  Критерий за правилен отговор може да ви бъде първото чувство, което ще ви посети, след като сте задали въпроса.

И един  съвет: Никога не заспивайте с огорчението и злобата от деня, ако все пак сте ги допуснали до себе си. Бъдете благодарни на всичко, което сте срещнали, на всичко, което сте чули и видели, защото това е вашият живот. Поискайте да го изживеете с радост!

* * * * * * *

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

(тема с продължение)

ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

            Човек, който познава чувството на благодарност, носи в душата си силата на благородството.

            Каква е връзката между благодарността и благородството?

            На този въпрос можем да отговорим само, ако потърсим светлина от Мъдростта. Ето на какво ни учи тя:

            Никога не забравяй, кой те е създал!

            Това означава да приемеш истината за твоя Божествен произход.

            Ти, който носиш в себе си душа, който можеш да усещаш, който можеш да чувстваш,, който можеш да обичаш, но и да мразиш – ти си Божие творение. Създал те е Бог, за да получиш живот чрез силата на духовното израстване.

            Бъди благодарен!

            Бъди винаги светъл!

            С това пожелание Мъдростта ти казва, да носиш в съзнанието си чисти мисли. Ако не си обременил ума си с мисълта за собствената си непълноценност, ти ще живееш с достойнство, защото ще имаш способността да изявиш добродетелите, които Създателя е вложил в душата ти. Изхвърли чувството за непълноценност, защото то ще замърси  живота ти като те подтикне да бъдеш подлец, лъжец и страхливец. Създателя се е погрижил да имаш вяра, любов, воля и желание за успехи, но ти е дал и правото сам да избираш пътя си.

            Бъди благодарен!

            Никога не унивай!

            Това не е само пожелание. Това е изискване, то е правило за пълноценно използване на условията, в които живееш. Ако се оставиш на отчаянието, това означава, че не знаеш нещо много важно за твоя живот – ти не си сам. Създателят – Творец се е погрижил да имаш духовен водач, а ако имаш необходимото желание и Учител. Твоят духовен водач винаги е с теб – и в тревога и в радост, но ти поиска ли да го разпознаеш, поиска ли да го чуеш? Научи се да слушаш, когато той ти говори, за да успяваш в живота си. Приеми съвета, който ще получиш и

            Бъди благодарен!

            Търси силата на Духа!

            Това е напътствие, което ще ти помогне да бъдеш винаги решителен и прозорлив. Да познаеш Силата на Духа, означава да си осъзнал истината за  Божествената любов в човешкия живот. Ако някой иска от теб да бъдеш решителен, да имаш воля, да успяваш  във всяко добро начинание, да обичаш и да бъдеш обичан – този Някой те е създал с любов. И още нещо: Той ти  е създал и условията, в които да се прояви Силата на Духа. Като приемеш, че си създаден с любов, ти ще отвориш съзнанието си за Светлината на Духа, а Той ще те научи как да изявиш добродетелите, с които си се родил. И тогава,

            Бъди благодарен!

            Сега вече отговорът за връзката между благодарността и благородството идва от само себе си.

            Ако ти си осъзнал колко е важно за теб да живееш с чувството на благодарност, означава че си възприел Божествената любов като средството, чрез което трябва да се развива и усъвършенства животът на тази планета. Тогава всяка твоя постъпка ще се  ръководи от благородното желание да  създаваш добро, да бъдеш творец във всяко от начинанията си. Силата на благородството ще определя характера на всяка твоя постъпка. Затова този, който познава благодарността носи благородна душа.

         Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Запей, Сърце, ако можеш -
с разкъсани  струни, запей!
Ако  това не щеш да сториш,
по-добре, навеки занемей.
Запей, за любовта красива.
За несбъднатите ми мечти.
За ужасната  тъга, тъй сива,
на обречените глухи дни.

Запей,  Душа, ако можеш -
със стиснатия от болка глас.
За полети неизбродни молиш
в горчивия си  пречупен час.
За вяра и неверие, за сила и страх.
За думи ,бездумие, за мигове зли.
За страдание, че любовта е грях.
За трепети нежни в тъжни очи.

Запей, Луна, сестрице сияйна -
за полети в твоето звездно небе.
За танци бурни в нощи омайни.
За думи прошепнати  от  сърце.
Запей , сестрице, пак сме двете,
преплели ръцете  с лунни лъчи.
Аз пак ще дам на тебе обета -
в дар да  даря кристални сълзи.

Запей, Ветре, луд и лекокрили -
яростна песен с барабанен звук.
Нека кръвта заври, закипи ми.
Ела и отнеси ме далече от тук!
Запей, Животе, мой, омачкан -
да излезне буцата лед от теб.
Хубав миг дали ще дочакам...
По-добре млъкни! Бъди проклет!

(тема с продължение)

Времето, в което живеем не ни дава много възможности за самоподготовка. И все пак този, който има в ума си мисълта за своето духовно израстване може да намери време и като живее по-организирано да създаде свой духовен живот. Желанието на всеки поотделно ще определи и неговите реални възможности за развитие. Както беше казано по-горе, пък и в издадените вече книги “Пътят на човека”, “Посланието на добродетелите”и “Новото светоусещане”, че дори и в “Езотерични записки”, всеки човек се ражда с определен интелектуален потенциал. Една част от този потенициал е вложена от Твореца, а другата сам той създава в различните периоди на своите животи. В този раздел на Програмата за духовно развитие ще срещнете различни предложения за самоподготовка свързани с живота на духа, душата, ума, свързани още с формиране на желанието и волята. Първото нещо, което искаме на всяка цена да се знае от всеки попаднал на тези страници е свързано с неговото лично отношение към самия себе си. Затова трябва задължително да си отговорите на следните въпроси:

1. Обичам ли себе си?

2. Какво искам за себе си от другите хора?

3. Какво търся в този живот?

Когато си отговорите на тези три въпроса, ще сте постигнали минималното изискване за вашето самоопределение. То е първото и задължително условие, за да можете да вървите, в която и да било посока.

Да обичаш себе си, да знаеш какво искаш от другите хора и какво търсиш в своя живот, означава, че си наясно със себе си. Това ще рече, че имаш необходимото уважение към себе си, че имаш изграден подход в общуването с другите хора и че си наясно със своята основна цел в живота си. Значи ти можеш да се самоопределиш като личност, което ще рече да направиш своя нравствен избор и да се приобщиш към определена морално-етическа категория. Обикновено това са Доброто и Злото, но никой не е само добър или само лош. А това е така, защото във всеки човек са вложени необходимите качества, за да може той да се развива като разумна човешка личност. И тъй като добродетелите са основна, изначална форма за живот и развитие на човешката душа, те трябва да бъдат потърсени и използвани, за да послужат като основа на добродетелния живот.

- КЪДЕ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- В СЪЗНАНИЕТО.

- КОЙ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- УМЪТ! Той е силата, която ръководи човешкия живот.

- КОГА УМЪТ ТЪРСИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Когато се появи желанието.

- ЖЕЛАНИЕТО ЧУВСТВО ЛИ Е?

- Желанието е стимул за действие. То има две основни направления: връзка с ума и връзка с чувствата. Желанието може да се появи като израз на едното или на другото. Затова човек трябва да познава своята разумна същност. Когато се появи импулсивно желание, значи то е рожба на чувствата, а когато желанието се изявява като уравновесено, последователно отношение към целта – то има връзка с ума.

- ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ЖЕЛАНИЕТО,  ЗА ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Не? Трябва и воля. Желанието без воля се превръща с времето в намерение. Само силната воля може да определи стойността на желанието.

- КАКВО Е ВОЛЯ?

- Сила на творческото начало. Това е волята. Казано с други думи, волята е траен стремеж. Но тя се проявява точно като траен стремеж, защото е изява на творческото начало. Волята е изява на творческото начало у човека, а то е божествена искра на Сътворението. Всеки човек, във всеки момент може и заслужава да бъде творец.

- ВОЛЯТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Волята е добродетел, защото помага на човешкия дух да изяви устойчивите и добри качества от своя характер. Няма воля при злодеянията. Волята се проявява само при добротворческата човешка дейност. Тя е положително качество  и осъществява духовното развитие.

- ЗАЩО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ СА В СЪЗНАНИЕТО, А НЕ В УМА?

- Защото човешкото съзнание е еманация на Великото съзнание. То е негова опорна точка в творческия и опознавателен процес на Сътворението. Казано накратко, съзнанието носи началото. Но то е и продължението, то е всичко онова, което може да се нарече знание и познание, защото съхранява изначалната информация и всичко стойностно открито в процеса на живеенето.

- УМЪТ КАК МОЖЕ ДА ОТКРИЕ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ В ЕДНА ТОЛКОВА ОГРОМНА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА?

- Чрез желанието с помощта на волята. Когато желанието е истинско, а волята устойчива, умът получава целеустременост. Когато той знае какво търси, при това условие задължително ще го намери. Важното е да използва ясна и конкретна мисъл.

- КАКВО Е МИСЪЛ?

- Концентрирана енергия на разумната Божествена същност. Чрез мисълта Великото съзнание работи с човешкия ум. Мисълта, която носи силен творчески заряд съществува в Пространството във вид на информационно-силови полета. От там, чрез енергийно-информационните канали тя стига до човешкия ум. Това вече се изучава от квантовата физика и се превръща в доказателство за Божествената същност на Сътворението.

- ЧОВЕКЪТ ИМА ЛИ САМОСТОЯТЕЛНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ?

- Да. Но тя обслужва предимно неговия бит и форма на общуване. Човешкият ум е създаден като посредник между Света и човешкото съзнание. Той може да отиде навсякъде във Вселената и да докосне всяка нейна съставна частица, стига да притежава необходимата проницателност.

- КОЙ УМ Е ПРОНИЦАТЕЛЕН?

- Този, който винаги има подкрепата на волята и се опира на вярата в Бога. Вярата като качество от човешкия характер носи изключителната сила на Божествената мъдрост. Тя се проявява в две степени: вяра в себе си и вяра в Бога. И двете проявления имат еднаква стойност, защото  вярата в себе си означава вяра в Божественото творческо начало на човешката личност.

- ВЯРАТА ДОБРОДЕТЕЛ ЛИ Е?

- Да. Вярата е добродетел, защото винаги дава сила на добронамерените мисли и действия. Чрез вярата всеки човек може да успее в начинанието, което е започнал и да постигне благороден живот.

- МОГАТ ЛИ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ДА ПРОМЕНЯТ СВЕТА?

- Да. Ако всеки човек повярва в силата на Божественото творческо начало и го открие в себе си, той ще постигне добродетелен живот, защото ще живее с благородно съзнание. А благородното съзнание на всеки отделен човек ще изгради колективното благородно съзнание. Когато колективното съзнание добие такава сила, че да може да въдвори мир и благоденствие по цялата Земя, тогава човешкият ум ще е изпълнил своята основна задача – опознаване и възвисяване силата на добродетелите. Знанието, което носят те е разковничето за разумния живот на планетата.

- КАК ДА ОПОЗНАЕМ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ?

- Без страх от трудностите. Опознаването на добродетелите изисква от човешката личност известни усилия и вяра в собствените сили. За да  бъдат проявени те, човек ще трябва да прояви воля, а това вече изисква готовност за лишение от някои “удоволствия”. Думата е в кавички, защото това са привидни удоволствия: излежаването, преяждането, употребата на алкохол,  клюкарстването, т.е. желанието да одумаш колега или приятел. Това са все фалшиви удоволствия, които не носят никаква полза за човешкото развитие. Опознаването на добродетелите изисква приложение на наученото. Без приложение, нищо от техните знания не може да бъде в полза. Теоретичното знание за добродетелите може само да подобри красноречието и нищо повече. Усвояването на добродетелите задължително изисква приложение. Може ли човек да бъде добродетелен, ако само говори за благоразумие, искреност, любов, човеколюбие или достойнство? Просто не се получава, ако не се прилага. Така се опознават добродетелите – чрез приложение. За целта могат да се правят някои практически упражнения, които да помогнат на отделната личност да потърси в себе си добродетелите и да ги използва. В следващата публикация ще предложим някои от тях.

(тема с продължение)

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com