Последната седмица ми беше малко претоварена и за жалост не ми остана много време за блогаване. За жалост утре заминавам за САЩ и ще мога да блогвам на спокойствие сигурно след 4-5 месеца. Дотогава ще гледам да пиша редовно какво се случва с мен в общност "Пътешествия". Там е и последното ми сбогуване с вас. Няма смисъл да се повтарям и да пиша едни и същи неща, макар, че пътешествия е отделен блог и може да се каже, че е независим от нашия. Но все пак. Времето ми е кът, за което моля да ме извините и да ви препратя към горенаписаната общност и да прочетете какво искам да ви кажа за последно от България. Ако не искате не се и мъчете де. В БГЛог цари демокрация и всеки може да прави каквото си поиска, стига да е в рамките на правилата.

Сега отивам в държава, в която уж демокрацията е доста добре развита. Честно да ви кажа, не мога да сравнвам, защото единственото друго на което мога да се опра е България, а тука всеки знае каква демокрация се развива. Там поне хората наистина се чувстваст свободни да правят повечето неща, които на повечето българи са забранени поради финансови обстоятелства. И най-важното чувстват се свободни да раждат деца и го правят. Не е проблем да се гледат. Така че, който му се стои тука и има възможност му пожелавам да прави деца по много красив начин и да ги отгледа по още по-красив и достоен... какви ли глупости ме подхванаха...това пък е за общност "Бебе"...

Ами това е от мен народе. Ако не искате и вие да плампате глупости си опичайте акъла, както обича да казват татко и майка и мислете преди да говорите и пишете. А докато чакате да ви дойде музата можете да прескочите тук, или да гласувате за Фотография в БГТоп, ако ви е харесало садържанието.
Чаоооооооооооооооооооооооооооо на всички. Целувки и не ме забравяйте.


ПС: Преди малко се сбогувах с баща ми. В момента той си ляга, а утре е от 4:30 сутринта на работа и ще се видим чак след 4-5 месеца. Вече започнах да осъзнавам, че заминавам

Ама по-голямо от първото ми пътуване до Ловеч беше...
Сутринта, когато се събудих и направих уговорката с Краси и Васко, звънна Наско и го поканих и него. Така напълнихме Киата на пълен капацитет от пътници и не остана място за стопаджии, както бях намислила да качим някого. То пък и стопаджии нямаше.
Взехме Краси от 8 блок, а Васко и Наско от Орлов мост, те даже се бяха запознали вече. Захванахме се да пътуваме в шеги и закачки.
Айде по Царигардско шосе. Лаф-мохабет и....изтървана отбивка. Тъкмо им разправях, че така можем да си стигнем до Пловдив и от там за Ловеч, ама на тях май не им хареса идеята. Лорди намери все пак някаква отбивка, върнахме се към София, че после до околовръстното и общо-взето почти в Симеоново, хаха. Намерихме някаква отбивка и в крайна сметка, геройски потеглихме по верния път...
До разклона Русе-Варна. Мъжкият съвет единодушно реши, че Плевен е по посока Русе, а Ловеч е до Плевен и се бамна в отбивката за Русе, макар да се опитах да обясня, че едно време за Ловеч ни качиха в отбивката за Варна. Усетихме се малко по-надолу и пак се върнахме до разклонението, за да поемем към Варна...
Благополучно пристигнахме в 14.30 (тръгнахме в 11.30). Паркирахме колата, обадихме се на Адаша и Денеб_50 и тръгнахме на разходка. С Денеб и жена му се видяхме почти веднага. Те ни разведоха из Стария град...ох, извинявам се, Вароша, в една галерия, в историческия музей, в етнографския музей, в църквата на Поп Кръстю, горе на крепостта...Страхотно обогатяваща разходка беше, благодаря им много за гостоприемството! :)
После Адашът се присъедини към компанията и седнахме да ядем на някакво заведенийце, където се опитаха да ме убедят, че два картофа, нарязани на дребно , са 300 грама, ама някак не им хванах вяра...Та хапване на шкембенце, пийване на бирица и сладки приказки.
После дойде време за концерта и се запътихме към сцената.
Първо пяха Ренегат, които на мен ми бяха симпатични, но имаше хора от публиката, които ги освиркваха. Много ми е непонятно това с освиркването по подгряващи групи. Въобще освиркването ми е грозно....След това пяха 6th sense, руска група, която на предния ден е пяла в София по случай День Победъй, поне Краси от там ги познаваше. Та те са доста добра група, а и направиха страхотно впечетление на публиката с китарното соло на Мила Родино и съответно прожекторите в бяло, зелено, червено. Беше страхотно.
След това половин час мотане , слушане на тъпи реклами и накрая излязоха Twisted Sister. Те, по мое мнение, направиха жестоко шоу. Много, много добър звук! Отдавна не съм чувала така ясен звук на концерт, може би и това, че е на открито имаше значение...Също много добри светлинни ефекти. Бяха и много забавни, въпреки постоянното псуване (може да слушам метъл, ноооо това постоянно motherfuckers и fucking  ми идваше множко), имаха жив контакт с публиката.
За съжаление, на мен точно в края на концерта, на I wanna Rock, ми стана зле и трябваше да излезем, та го догледахме на стена прожектиран. Имаше и бис. Те ни снимаха от сцената и казаха да търсим снимки в сайта. Сутринта, когато погледнах обаче, още ги нямаше. Ама те едва ли са седнали на лаптопите веднага след концерта, де.
Ние се хванахме и тръгнахме обратно за София.
Мислите, че нацелихме пътя от първия път? Хаха, оптимисти. Първо отидохме до Троян, върнахме се до Ловеч и хванахме някаква отбивка уж за София, но се оказа за Варна. Питахме едни хора на една бензиностанция и те казаха, че сме 8 мите за тази вечер, които са объркали пътя. Яко, а?! Върнахме се и по някакъв странен късмет, нацелихме пътя за София. Оставихме Краси, Васко и Наско по къщите и ние се прибрахме, без да се загубим в София. Щото и тва сме правили де, 2 пъти - все се бъркаме как да се приберем от Наско до нас. Да се надяваме, че вече научихме.
Снимки по някое време, че сега съм нощна.