Като учител, с ръка на сърцето си ще ви споделя, че посрещам своя професионален празник със смесени чувства. И това не го казвам, за да се оплаквам или да моля за съчувствие, а защото имам сериозни основания да се тревожа за бъдещето на българското образование и за съдбата на българския учител.
Не мога да подмина сериозните притеснения на колегите блогери, които пророкуват с право, че ако продължим да вървим по пътя, очертан от нашите управници, отреждащи ни ниски заплати и въвличащи ни в противоречия заради несправедливи диференциации, в скоро време няма да останат квалифицирани учители в България.
Не мога да не изпитам болка, като чета за теглилата на един достоен наш колега –
Нина Георгиева, която се бори, за да й бъде позволено да упражнява правото си на труд, но вместо благодарност и уважение, тя търпи вече шест години тежестта на бюрократичната машина. Дори днес ме заболя сърцето, щом научих, че нейният работодател за пореден път безобразно я е унижил и когато я е видял в района на училището, извикал полиция, за да я пропъди.
Не мога да не спомена и за скъсаните ни учителски нерви, когато некомпетентни хора отгоре диктуват правилата, а ние, учителите, сме поставени в положение на слушащи и изпълняващи, на хора без каквито и да било права, без да се зачита мнението ни, но иначе носещи цялото бреме на отговорността.
Трудно е да си учител, да, и никога не е било лесно, но като че ли в днешното объркано време най-голямата радост и удовлетворение ни носи единствено контактът с децата.
Ще се отклоня за малко, за да илюстрирам с кратък пример.
Във вторник нямах първи час, но отидох по-рано на работа заради безбройните ангажименти, свързани с приключване на учебната година. Минах през дирекцията, където се беше събрало ръководството на училището, и без да изпадам в детайли, само ще ви споделя, че излизайки от там, вече ми се плачеше от демонстрациите на неуважение към моята личност. Би звънецът за излизане и аз се качих в моята класна стая. Още преди да кажа на децата „Добър ден!“, те ме посрещнаха с такива радостни овации и слънца в очите, сякаш не сме се виждали цяла вечност, от което веднага ми грейна усмивката и си казах, че май заради един такъв миг си струва да изтърпиш всичките неволи и страдания на учителството.
И все пак 24 май е, и ще си остане, най-хубавият български празник! В негова чест бих искала да отправя само най-чудесни пожелания към всички вас, прекрасни хора, които пишете в образователната общност – ученици, учители и родители. Нека не забравяме, че този ден е свят за всички българи, а за да остане непомрачен, е нужно усилието и желанието на всеки от нас.
Comments33
Приемете и моите най-искрени поздравления, момичета ! Много се радвам за вас . Да ви е честито .
За вас, с уважение!
Радвам се за вас, Тони, Руми - работим цяла година заедно, споделяме, помагаме си и отлично знам колко заслужен е успехът ви!!!
Продължавайте така!!!
Благодаря Ви за сърдечните поздрави, колеги!
Днес цял ден се подготвям за заминаване на зелено училище и едва сега седнах уж за малко пред компютъра и видях с изненада публикацията на Поли...
Аз съм убедена, че всички Вие заслужавате високи отличия за своя безкористен и всеодаен труд в името на децата! Пожелавам Ви от все сърце на предстоящия празник да получите най-високо отличие - ОБИЧТА НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ!
С ПОКЛОН ПРЕД ВАС:
Антоанета Миланова- с ник: antoineta
ПП - Вече поздравих Руми лично, но ще го направя и тук..
Руми, прекланям се пред твоя професионализъм и неуморен дух. ЧЕСТИТО!
Честито, Руми и Тони! Поздравления за отличието!
Поздравления и за Руми, и за Тони! Крайно време е да започне да се цени подобаващо трудът на учителите! Поклон пред труда ви!
Да са ви честити наградите, Руми и Тони! Бъдете живи и здрави! Сейте дълги години семената на просветата в душите на малките българчета!
Адмирации и поклон пред труда ви!!!
Още един закъснял поздрав, но от сърце.
Честити награди, Руми и Тони!
Заслужени за това, което вършите ежедневно в класната стая.
Pagination