Приятели

Човешката библиотека ще участва в тазгодишния Събор на българската книга от 31 октомври (петък) до 2 ноември (неделя). (Самият събор започва още в понеделник, 27 октомври.)

Мястото, както и досега, е музей “Земята и хората“ - бул. Черни връх 4, между Хилтън и Синеплекс.

Имаме цели два квадратни метра щанд - с около 60 книжки върху тях. Няма да са само наши, не - но пък ще са интересни.

Там сме всеки от трите дни, откъм 10 сутринта до 19. (В неделя ще си тръгнем по-рано - към 5 следобед.)

А на 1 ноември (събота), от 17 до 18 часа, правим официална премиера на “Играта“ във видеозалата на “Земята и хората”. Ще присъстват (почти) половината от авторите; и ще дават автографи.

(Във видеозалата - същата, в която провеждахме лекторията “13 национални кинофантастики” - ще се влиза през предния вход на музея и залата с кристалите, покрай щандовете на издателствата. Ако се объркате и не ни намерите - питайте охраната.)

Ta:

Ако никога не сте ни виждали на живо - баш ще ни е драго!

Ако отдавна не сте ни виждали на живо/на едно място - или все не е достатъчно - какъв по-уютен повод? Завет, красота кристална, много книги, малко хора… рай!

(Това за малкото хора дано си остане само изблик на черния ми хумор. Тъй или инак, тези събори поне досега винаги са били по-спокойни от Панаира на книгата. Тъй че да ни видите спокойно. )

Ако искате да се запознаете с казанлъшките “Светлини сред сенките” - п(р)очетете линковете тук; и елате в събота, 1-ви. Светлинките ще кръжат в музея още откъм 2 часа по обед.

Тааа… Бъдете; аз отивам да си помечтая.

(Лелеееее… Три дни без търчане………)

Кал:)н

П.П. Преди да се отмечтая съвсем - някои от посестримите ни заглавия ги нямаме под ръка и ни трябва повече време да ги вземем. Ако искате от тях - пишете ни предварително!

П.П.П. В момента с ядрото на Човешката събираме пари, така че да покрием пътните разходи на Светлинките. Ще дойдат 6-ма автори. Билетите от и до Казанлък излизат по 17.60 на човек (всички са с 50% намаление), т.е. общо ни трябват близо 108 лева. Искате ли да помогнете и вие - независимо с колко, като жест към каузата? Пишете ни! Самите пари може да носите направо на събора, или дори след него.

Здравайте приятели,
сравнително нов съм във вашето обществено-социална мрежа. Днес се регистрирах, но я следях от месец-два. Желая с първия си пост да поставя един въпрос, който ме вълнува - отношението към различните и по-специално към хомосексуалността.

През вековете нашата цивилизация е преминавала през различни етапи, на отношение към хомосексуализма: От пълното "Осанна" до пълното "Разпни го". Нека припомня, че в древна Елада, хомосексуалната (и по-специално мъжката) любов се е приемала за единствената същносттна любов. И това е съвсем обяснимо: Добрите приятели са общували и са си споделяли мислите и изживяванията (Диалозите на Платон са изключително показателен документ за тези отношения). Завършеният, свободен човек на античността, обаче именно затова е бил завършен, тъй като общувал свободно във всички свои аспекти. Общуването, освен вербално е и сексуално, и за древния елин е било съвсем естествено след приятелския разговор, да се впусне и в любовна игра със събеседника си. Чрез секса се разкриват неща, които не могат да се разкрият чрез речта.
Тук, естествено, някой може да попита: "Добре, но защо пак изключваме жената?" Не, не я изключваме, но съществуват неща, теми, разговори, които могат да се проведат и разберат само от мъже - истинската, напълно завършена любов е едно от тях. Необоснимо е с думи.

Следващата епоха, през която хомосекуалната любов е била  общо приета е италианския Ренесанс. Отново мъжете могат да разчитат на относително спокойно и пълноценно общуване. Резултатите не закъсняват. Ренесансът е период на разцвет на човешката мисъл и творчество.

Всъщност, ако забележете, всеки един исторически период, в който има бум на творческа енергия, по съществя е свързан с едно либерално отношение към хомосексуалността. Някой считат, че генетично в хомосексуалистите е заложен един по-голям афинитет към творчество, аз обаче не съм съгласен с това. Не гените правят твореча, а общуването му с други творци! Всеки мъж е творец. Смятам, че творчеството е резултат от разрешеното пълноценно мъжко общуване. При налагането на някакво социално табу върху мъжкото общуване винаги следва спад на творческите възможности на обществото и обратното, при премахването на социалните пречки - следва творчество.

За да не бъда разбран погрешно. Не отричам пълноценното общуване на ниво мъж-жена - то е необходимо за репродукцията на човека. Но за пълноценно творческо съзидание е необходимо пълноценно мъжко общуване.

Тази констатация може да бъде открита и в най-древната човешка история. Какво иначе представляват мъжките общества, специфично мъжките ритуали, отделянето на мъжетеот жените, инициацията. Нака съвсем накратко да разгледаме кукерството в България. Какво се открива: мъжете се отделят при направата на маските в помещение, в което жените нямат достъп; самите маски притежават силно изразена сексуалност-репрезентираща оплождането на земята. Какво е обяснението на ритуала – борбата със злото. Съвсем очевидно е, че мъжете се отдават на пълноценно общуване. Общуването е „оплождането” един-другиму идеи (създаването на маска е само външния израз на тези идеи) и по този начин правят света по-добър (борят се със злото). Общество богато на идеи е по-добро от общество бедно на идеи.

В този смисъл, може да ме приемете за ретрограден, но съм противник на феминизацията. Има неща, които не могат да бадат обяснени на жените. Ако сте гледали Барака, помислете си за онзи ритуал в Кабоджа, в който мъжете виката „Да-да-да-да”, клатеха се като дрогирани, и всичко това грижриво дирижирано от онзи великолепен, плешив старец с криви зъби. Представете си една жена там. Какво ще прави – ще пита: „Ама това защо го правите?” и тъй като то е необяснимо, ще стигне до извода „Занимавате се  глупости вместо да си гледате семейството!” и ще започне да трови мъжът си всеки пък когато той и каже, че отива да се види с приятели. Мъжът, тъй като няма да може да обясни, защо е там (тъй като, да не забравяме, че пълноценното творческо общуване е чисто мъжко), ще започне да избягва приятелите си и този велик ритуал би западнал. Творчеството би изчезнало, а злото би се възцарило. Ето затова съм против феминизацията. Жената ражда деца, мъжат – творчество!

Това приятели е първият ми пост и се надявам тук да намеря много приятели, за да общуваме пълноценно.

Симеон Аспарухов

Детски фантазии

Може би ще започна с този приятел:

Гърмът си беше гръм, макар че като се замисля от хлапе се занимавам с инженерство... Само че досега никой не ми плащаше за изобретенията. :)

Първо беше музикален синтезатор, който има N на брой магнетофонни глави, които просвирват записи на звука на съответен тон на N безконечни ленти, май преди 14 години. После "проектирах" електромагнитен монохромен дисплей, но подробностите засега ще оставя за патентното бюро, че все забравям да намина. После взех да си драскам суматори в тетрадките...

И десет години по-късно пак драскам логически схеми на листове от тетрадки, но вече - на хвърчащи... Е, и на компютъра...

Инженери решават различни задачи

LREC – Language Resources Evaluation Conference

Това още не се знае, както все нямам време напоследък. Трябва да се доправят разни неща.

Не че някога съм си мечтал да ходя по конференции, но вече почва да ми се ходи. Май ги посещават готини докторантки и привлекателни професори, които все си търсят докторанти. :) Макар че първото е кофти, защото след конференциите всички докторанти си летят нанякъде из света...

Ускорител на изследователската дейност

Поводът за LREC би бил „интелигентния речник“ Smarty, за който така и не пиша из блоговете си. :)

Smarty

Глас 2

Плавен преход между периодични функции в „Глас“

Засега науката е зле в Компютърното творчество. BRUTUS.1 пише смислени разкази, но не се учи да пише по-добре с времето и няма въображение. При поезията е още по-зле, макар че някои произведения звучат добре. „Поетът“ на Кърцуейл например ме разочарова и зарадва едновременно. Вместо „Глас 2“, мислех и за дипломна работа „Помощник за писане“ и/или „Поетичен помощник“ и/или „Писател на кратки форми по зададени ограничения“.

Ще гледам моите творци да имат въображение, да чувстват и да си представят. ..И да се учат да творят стъпка по стъпка, като деца. Ще ми се и да правя  изследвания на детската реч и психология на развитието „на терен“ сред деца,

Докторантура

Тя една магистратура... Java, JSP, XML, Design Patterns, SSL, PGP, Ethereal, SSL, CORBA, COM, DOM, WS, UDDI, WSDL, Servlets и Bullshits. Е, вече има и интересни предмети – Data Mining, информационна сигурност.

Имаше вариант тази есен да карам изследователска магистратура по Компютърна лингвистика в Англия. Много хора ми се чудеха защо не съм го приел с отворени обятия, но аз пък се радвам , че не го избрах. Градът е потискащ, и проектът ми можеше да е не какъвто аз искам, а какъвто ми възложат. При такива условия предпочитам да си творя сам и да търся моята си докторантура. И други варианти има, но остана най-удобният, явно за да мога да се занимавам между другото и с електронно инженерство... :)

Ако успея да измисля нещо добро и работещо, по-добрият вариант може би ще е да създам изследователска компания - Startup, както й викат в САЩ. Вече работя в „Startup“.

Моят "стартъп" би бил компания като от една история, която бях писал преди 6 години - "Истината".

Изследователска фирма за разработка на мислещи машини

В началото фирмата ще се занимава с разработка на интелигентен софтуер, работещ на универсални компютри. Няма да е мислещ, но ще е хитър. Като Smarty, като Ускорителя на изследователската дейност, Помощника в четенето и др. проекти, на които трябва да направя демота...

След това технологиите ще се пренесат на специализиран мислещ хардуер.

Когато това се случи, няма да има проблем да се работи и по разработка на тела за мислещия софтуер и хардуер, макар че винаги съм смятал, че тази работа могат да ни я свършат и японците....

Смятам да стана много разговорлив.

Tosh Universe

Студент в Пловдивския Университет, който живее в Студентски град

Такъв бях през януари и беше сладко...

Наскоро имах честа да се запозная с един интересен човек, който е посветил голяма част от времето си в изследване на проблемите на образованието в Обединеното Кралство. Интересното е, че в хода на тази дейност, той открива един огромен проблем, който засяга образователните системи на всички държави. Като всеки модерно мислещ човек, който наистина желае да промени нещо, той веднага прави една организация – The CreativeCoffeeClub.

С негово позволение, ще направя превод и пусна няколко от наистина интересните неща, защото вярвам, че те са точно за общност „Образование” – един от изключително малкото опити да се направи нещо за същественото подобряване на Образованието в България. (не знам за други, но казвам “един от” за всеки случай).

Друг повод за това е, че наистина вярвам, че системата в България може да се промени доста по-лесно и бързо отколкото в Великобритания или САЩ. Просто сме по-малки и по-гъвкави.

Като начало ето и манифеста на този клуб. Ето и линк към оригинала.

(Начало на превода)

Манифестът на The CreativeCoffee Club

от David Terrar публикувано на 27 Август 2007

........

Защо трябва да се фокусираме на Творчеството

Ние вярваме, че образователната ни система се нуждае от радикална промяна. Тя е проектирана през 19 век за да „произвежда” работници за индустриалната ера, но сега ние живеем в съвсем различен свят на 21 век, информационна ера с невероятни възможности. Може би произвеждаме повече и повече висококачествени специалисти за работна ръка, но ако това е всичко което правим за да се конкурираме в глобалната икономика, значи ще се провалим. Индия и Китай също произвеждат висококачествени специалисти но на 20% от нашата цена. Тук в Великобритания, или в САЩ, или където и да е на запад, ние трябва да се конкурираме по различен начин, и ние вярваме че творчеството, иновациите и по-добрите идеи са ключа към подобряване на нашите резултати. Проблема е, че образователната ни система задушава творчеството, вместо да го развива. Следващото видео от Sir Ken Robinson обяснява изключително добре същината на проблема

В нашите училища, ние постоянно преподаваме заучаването на способности, но рядко преподаваме мисленето на способности. Защо е така? Към края на речта Sir Ken казва:

„Аз вярвам, че нашата единствена надежда за бъдещето е да възприемем нова концепция за човешката екология. Такава, с която ще започнем да предефинираме разбирането ни за изобилието на човешките възможности. Образователната ни система копае нашите умове по начина по който ние копаем земята в търсенето на точно определен ресурс. В бъдеще това няма да е полезно. Трябва да преосмислим фундаменталния принцип по който образоваме децата си”

(край на превода)

Като заключение бих желал да добавя една история от самото видео и два въпроса.

Час по рисуване. Стая пълна с първолаци. На последният ред стои едно 6 годишно девойче, което явно не внимава и вглъбено рисува нещо по листа. Учителят отива при нея и вижда началото на една хубава рисунка.
„Какво рисуваш?” – попитал учителя
„Рисувам портрет на Бог.” – отговоря шестгодишният творец
„Но никой не знае как изглежда Бог.” – учудено казал учителя
„Ще знаете след минутка” - отговорило девойчето

Ето и на какви въпроси ме навява тази история.

1. Вярвам ли че е истинска? - Аз лично да или по точно вярвам, че е напълно възможна.
2. Щях ли да повярвам, че е истинска ако художничката беше на 25 години, завършила Художествена академия? – Би могло, но е много по-малко вероятно. Може би защото в съзнанието ми, с израстването в научни степени, човек все повече знае за това какво и как са правили другите хора преди него, и все по-малко за това, как сам да открива нови начини нещо да се прави по-добре

А защо мисля, че вариант две е по-малко вероятен? – Ето тук открих поредната тъмна, скрита и мрачна дупка. Като всеки един себе уважаващ се заек – не издържах, гмурнах са в мрака с пълна сила, в търсене на морковчета.