Имало едно време един дервиш. Веднъж той замръкнал в град в пустинята. Попитал хората кой е най-богатия човек в града и те отвърнали, че това е Хасан. Отишъл дервишът в дома на Хасан и той му предложил своето гостоприемство. Стоял дервишът при Хасан няколко месеца и решил да замине. На тръгване казал: "Благодари на Аллах за това, което имаш!"
"Не се подвеждай по очевидното", отвърнал Хасан, "всичко отминава".
    Заминал дервишът по своите дервишки дела и се върнал след година в същия град. Потърсил дома на Хасан, но там имало само руини след ужасен пожар. Тогава дервишът отишъл при втория по богатство в града - Али. Похлопал на вратата и ... вратата му била отворена от слугата Хасан. Хасан му разказал, че в рамките на един ден пожар изпепелил дома му, а страхотно наводнение унищожило реколтата и стадата му. Али се смилил и приел Хасан като слуга. "Но не се подвеждай по очевидното, всичко отминава", казал отново Хасан.
    Дервишът погостувал, заминал си и след няколко години пак се завърнал в града. Отишъл в дома на Али и какво да види - господар на дома бил Хасан. Али починал, като преди това завещал всичко на Хасан, доволен от работата му. "Казах ли ти, че всичко отминава?", попитал Хасан дервиша.
На другия ден глашатаи обявили, че халифът на страната ще даде торба със злато на този, който го научи как когато е най-щастлив да изпитва по мъничко тъга и как когато е най-тъжен да изпитва радост и надежда.
    Дервишът му подарил пръстен и получил наградата. А на пръстена пишело: "Не се подвеждай по очевидното, всичко отминава"

Надежда...

Съжалявам, но не искам да бъда император.

Това не е моя работа. Не искам да управлявам или завоювам никого. Бих искал да помогна на всички:Евреи. Неевреи. Черни. Бели.

Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива са хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим взаимно. В този свят има много плодородна земя и тя може да изхрани всички.

Живота може да бъде свободен и красив, а сбъркахме пътя. Лакомията отрови човешката душа, издигна стени от омраза, накара ни да маршируваме в кръв.

Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Изобилието от блага ни остави незадоволени. Нашите знания ни направиха цинични, нашите умения груби и жестоки.

Мислим толкова много, а чувстваме толкова малко.

Повече от машините, се нуждаем от хуманност. Повече от интелигентността, се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества, животът би бил насилие, а ние сме загубени...

Самолетът и радиото ни сближиха. Тези изобретения изискват добрината на човека,

изискват всеобщо братство, единство на всички ни. Даже сега гласът ми достига милиони, милиони отчаяни мъже, жени и деца, жертви на системата, която кара човек да измъчва и затваря невинни хора. На тези, които ме слушат казвам: не губете надежда. Нашите страдания се дължат само на алчността на отмъстителността на хората, които се страхуват от човешкия прогрес. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат, а тяхната власт ще се завърне при хората. Докато хората са смъртни, свободата никога не ще загине. Войници, не се оставяйте на тези гадове тези, които ви презират, ви поробват, контролират живота ви, казват ви какво да мислите и чувствате

които ви внушават, държат се като с добитък и ви използват като храна за оръдия.

Не се давайте на тези хора, хора - машини, с глави - машини, със сърца - машини.

Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора ! Носите любовта на човечеството в себе си. Не мразете ! Само необичаните и неестествените мразят.

Войници, не воювайте за робството, борете се за свобода ! Свети Лука в евангелието казва :

„Царството божие е в човека."

Не в един човек, не в група, а във всички хора. Във вас ! Имате силата да създавате машини, силата да създавате щастие. Силата да направите този живот свободен и прекрасен, да направите този живот чудесно приключение. В името на демокрацията нека използваме тази сила. Нека се обединим и да се борим за един нов свят, свят, който ще даде шанс на човека да работи, който ще даде на младежта бъдеще, на възрастните сигурност. С тези обещания, гадовете се издигнаха.

Но те лъжат ! Няма да изпълнят това обещание. Никога! Диктаторите са свободни, но заробват народа. Сега нека се борим за изпълнението на това обещание!

Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да се освободим от алчността, омразата и нетърпимостта. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогреса ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

Чуваш ли ме ?

Където и да си, вдигни очи!

Облаците се разпръсват, слънцето си пробива път. Ние излизаме от мрака,

за да влезем в по-светлия нов сят, където човек ще се извиси над омразата, алчността и насилието.

Погледни нагоре!

На човешката душа и поникнаха криле и тя полетя към дъгата към светлината, на надеждата, към бъдещето, славното бъдеще, което принадлежи, на теб, на мен, и на всички нас!

Великият Диктатор

Чарли Чаплин