BgLOG.net
By antoan1981 , 28 March 2015
ЛЮБОВ И МЪДРОСТ ОТВЪД ДВОЙСТВЕНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

ТВОРЧЕСТВО НА НАСТЯ БАЙРАКТАРОВА:

"Деликатният танц на живота без граници“

 

Книгата е посветена изцяло на Безкрайността и представя по-оригинален и различен поглед върху света – как да преодолеем всичките си ограничения – това е процес, до края на живота ни- и да достигнем до състоянието на вечно щастие и блаженство, на това, което мъдреците са назовавали Свобода на Духа. На това ниво на битуване и живот, вече светът не се дели на позитивно и негативно, на „аз“ и другите, на противоположности. Човек достига до друга степен на осъзнаване на битието – като вечност и единна природа.

НАМИРА СЕ ВСАЙТА:

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E1%E0%E9%F0%E0%EA%F2%E0%F0%EE%E2%E0

Legacy hit count
8920
Legacy blog alias
77425
Legacy friendly alias
antoan1981

Comments

By queen_blunder , 17 September 2011
С най-добри благопожелания към всички именници! 


Legacy hit count
4523
Legacy blog alias
46240
Legacy friendly alias
Вяра--Надежда--Любов--Честит-празник-днес-
България
Приятели
Възпитание
Взаимоотношения

Comments7

pavlinamahova
pavlinamahova преди 14 години и 7 месеца

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!НЕКА НАДЕЖДАТА, ВЯРАТА И ЛЮБОВТА БЪДАТ ВАШИ СПЪТНИЦИ В ЖИВОТА!

DaniNikolova
DaniNikolova преди 14 години и 7 месеца
Честит празник, мили момичета!
Eli_an67
Eli_an67 преди 14 години и 7 месеца
Честит имен ден,колежки!
Любовта и Надеждата да не изоставят никога Вярата Ви!
VqraNenova
VqraNenova преди 14 години и 7 месеца

Поли, получавала съм много подаръци, получавала съм много изненади, но поздравът, които отправи днес към всички именици ме просълзява за десети път слушайки тази песен, която крие много истини! Сърдечно ти благодаря, мила!

Благодаря ви за милите пожелания и прекрасните букети Марги, Поли, Дани, Ели, Вили! Знаете, че всяка една от вас заема частичка в моето сърце! Роси, това е един прекрасен повод, на днешния ден отново да осмислим думите, които изрече Стийв Джобс. Благодаря ти!

НЕКА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ЖИВЕЕ ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС!

RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 14 години и 7 месеца

Вярата, надеждата и любовта са твоята сила, мило момиче... не само заради името! Заради самото съдържание, скътано във всяка твоя частица.

Бъди много щастлива! Бъди обичана, така, както заслужаваш! Желая здрави и пълни с вдъхновение дни!

queen_blunder
queen_blunder преди 14 години и 7 месеца
Vqra wrote :

Поли, получавала съм много подаръци, получавала съм много изненади, но поздравът, които отправи днес към всички именици ме просълзява за десети път слушайки тази песен, която крие много истини! Сърдечно ти благодаря, мила!

Благодаря ви за милите пожелания и прекрасните букети Марги, Поли, Дани, Ели, Вили! Знаете, че всяка една от вас заема частичка в моето сърце! Роси, това е един прекрасен повод, на днешния ден отново да осмислим думите, които изрече Стийв Джобс. Благодаря ти!

НЕКА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ЖИВЕЕ ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС!



Вяра, ти носиш най-прекрасното име и дано моите думи не ти прозвучат шаблонно.

Днес имах преизпълнен с прекрасни изживявания ден, в който най-вълнуващият момент беше свързан с молитвеното писмо, което изпратих до отец Серафим - вълшебникът, сбъднал досега и най-невъзможните мои желания. Помолих му се да ми помогне да си върна Вярата в Доброто, която напоследък губя...

Вяра, искам да ти направя още един подарък - каня те на кратка фото разходка из София, направена днес, в празничния ден, който все още не е свършил: http://bglog.net/BGLog/46258 
VqraNenova
VqraNenova преди 14 години и 7 месеца
БЛАГОДАРЯ, ПОЛИ! БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛИ! ОБИЧАМ ВИ!
By blackmoon , 17 February 2011

Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”,  защото Тя  сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваше да й подари усмивка, дори мъничко настроение в началото.... И сега тя си тананикаше една песен, която й  напомняше за него. Нощта напредваше. Но и тази вечер той не й писа....Не, че не беше там....Но просто за него тя си беше все онази непозната, с която просто си говореше отвреме - навреме, когато нямаше какво друго да прави. А  Тя очакваше твърде много от  него , тя желаеше той да бъде част от нейния живот....Но това нямаше никога да се случи, защото сърцето му беше обвито със студена обвивка и нейните думи и сълзи нямаше как да  го впечатлят, нито да разтопят този лед , който го обграждаше.... Той не се интересуваше от това, че за нея беше като мъничка искрица, която озаряваше мрака в деня й,  и вероятно не предполагаше ,че ако го нямаше него тя вероятно щеше да потъне напълно в  царството на  Тъмнината....
Тя се обърна и погледна леглото. Страхуваше се да си легне в неговата самота и безнадеждност. Но песента беше толкова хубава – какво пък, ще си легне, на пук на всичко, на пук на самотата, на страха, на спомените... Тя изключи компютъра и легна. Зави се хубаво – студено е. Затвори очи и зачака съня....
Изведнъж усети нечия ръка да я гали по челото. Не смееше да мръдне или да отвори очи. Просто лежеше, а ръката продължаваше да я гали. Прокара ледените си пръсти по бузата й, по леко извитата шия, стигна до рамото... Тя събра смелост и попита без думи:
- Кой си ти?
Аз съм Самотата. Хайде да се любим!
Но ти си жена... и си толкова студена...
Тя усети още една ръка, още по-студена.
Аз съм мъж и съм по-силен от нея, люби се с мен.
- А ти кой си?
- Аз съм Страхът.
Но аз не се страхувам.
- Страхуваш се – от нея.
Самотата и Страхът продължаваха да я галят със студените си длани. А тя искаше да крещи, но гласът замираше в гърлото и. Изведнъж усети малки топли ръчички, които галеха краката и.
А ти кой си?
Аз съм Надеждата.
Допирът ти е приятен, продължавай, моля те!
И Надеждата вливаше топлина във вкочанените и крака – нагоре и все по-нагоре... Надеждата я целуваше, галеше я нежно с топлите си ръце, но колкото по-топло и ставаше от Надеждата, толкова по-студени, непоносимо студени ставаха ръцете на Страхът и Самотата. Те не искаха да я оставят, те я желаеха толкова силно и не можеха, да й позволят, да се отдаде на една малка никаквица, каквато според тях беше Надеждата. Душата на жената изкрещя вместо нея. И... Тя усети как по-студените следи, оставени от Страха и Самотата премина една силна, топла и нежна ръка.
- Аз съм Сънят за твоя рицар на бял кон. Люби се с мен, аз ще те стопля, ще те отведа на най-прекрасните места, ще те закрилям и ще отнема болката от теб, ще те накарам да се чувстваш като преродена...
- Да, остани, искам да се любя с теб!- почти извика тя. И той остана. Но Страхът, Надеждата и Самотата не си тръгнаха. Усещаше и други – по-мънички или по-големи, по-студени или по-топли ръце. Това бяха нейните Спомени. Ръцете и усещанията се преплитаха... Тя разбра – това са нейните чувства и мисли. С отчаяние се огледа, потърси Вярата. Та нали точно тя се бе появила, когато си тананикаше онази хубава песничка. Но Вярата я нямаше никъде. Тя се отпусна в галещите я ръце, безсилна да се бори повече. Но когато към тях се появиха и черните дращещи ръце на Болката, тя намери своя глас и изкрещя. Всички се отдръпнаха. Тя взе от пода своето плюшено мече. Самотата я зави със своите студени завивки. Страхът се скри под възглавницата й. Надеждата се сви като вярно кученце в ъгъла на леглото, до краката и. Спомените се мушнаха бързо в раклата, където... откриха уплашената Вяра, Болката се настани на топличко до сърцето й, а Сънят за Рицаря на бял кон седна на раклата до главата и и започна да пее.
На сутринта Тя се събуди . Разбудиха се и нейните нощни приятели. Сънят избяга, уплашен от светлината на утрото. Спомените подадоха рошави глави от раклата, с бързи, топуркащи крачки се разпръснаха из всеки ъгъл на дома й. Страхът се почуди какво да прави и реши да ходи все по стъпките й, за да не я изгуби. Вярата се поогледа и остана свита в раклата. Болката не искаше да мърда от топлото местенце в сърцето й и си остана там. Самотата реши да остане в сигурното си убежище – леглото, защото от там никой не можеше да я изгони. А Надеждата се повъртя като вярно кученце в краката й и после се сгуши в скута и, като една мнооого мъничка надежда, че денят ще я дари с поне една усмивка.
Тя пусна отново компютъра , който в последно време й беше станал единстеният приятел... А някъде там в ъгъла се спотайваше плахо Любовта, която беше причината да я преследват всичките тези чувства....


Legacy hit count
1050
Legacy blog alias
43889
Legacy friendly alias
Прави-любов-с-мен-
Любов
Болка
Вдъхновение

Comments

By TonyPanayotova , 2 May 2010

Всеки човек има трудни моменти в живота. Мигове, когато е обезкуражен, когато проблемите са го смазали, когато му се струва, че всичко е безмислено. Дори и в такива мигове си заслужава човек да опита отново.

Опитай пак и пак.ppt

Legacy hit count
441
Legacy blog alias
39165
Legacy friendly alias
Опитай-пак-и-пак
Размисли
Възпитание
Ежедневие
За всекиго по нещо

Comments3

RozalinaPaskaleva
RozalinaPaskaleva преди 16 години
Ех, тази красивата, упоритата и водещата напред мечта. Закъде сме без нея? Ако не опитвахме отново и отново, нямаше да създаваме... въпреки трудностите и напук на обстоятелствата. Проверена истина! Запазвам си го с голяма благодарност!
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години
Безспорно има такива мигове. Те като че ли по-често се изживяват от по-самокритичните хора, които си поставят и по-високи цели. Знам само, че трудните моменти идват и си отиват, а ползата от тях - като добиване на опит и мъдрост е по-голяма, отколкото когато се чувстваме спокойни и щастливи.

Неслучайно ни е съдено да срещаме Щастието рядко - сигурно, за да имаме достатъчно време да поработим над себе си и да го заслужим, а не да се отказваме заради трудностите.
GalinaNinova
GalinaNinova преди 16 години
Наистина понякога забравяме мечтите си, търсим причини, разчитаме на опита и допускаме гордостта да надникне в душите ни. Благодаря, Тони, че ни окуражаваш да следваме мечтите си!
By TinyFeya , 3 February 2010

Едно съвсем егоистично писание...мрънка ми се.

Рядко ми се случва, такива сантиментални глупости да ми се въртят из главата. Или не...по-скоро рядко ги споделям с някого.

В главата ми е каша. Скачат, въртят се, пълзят разни мисли, мислички и образи, а когато някоя от тях крещи понякога с весел глас, аз започвам сериозно да подозирам, че тя е в нетрезво състояние.

Тежък период, но и това ще мине:

 

-         няма кой да ме гушка;

-         средата на сесията и изпитите;

-         3 важни рождени дни февруари;

-         + че трябва да си платя семестъра – отново до края на февруари;

-         Инка...;

-         установих, че ме мислят за престорена и още ми тежи...малко;

-         невероятни мизерии от човек, когото съм обичала и за когото толкова съм направила...ето затова никога не допускам напълно някого в живота и сърцето си;

-         самотно ми е;

-         фонд – най-невероятните сандали на PaoloBotticelli:).

 

Това за личните ми терзания, иначе трагедията на Хаити; онзи проект, който ме вълнува от известно време; колегите; работата; непочистените улици...и още и още...

Разбира се по законите на Мърфи, рано или късно най-лошата комбинация от обстоятелства се случва, но нищо не е чак толкова лошо, че да не може да се влоши.

 

 

 

 

 

 

 

Legacy hit count
582
Legacy blog alias
37051
Legacy friendly alias
Надеждата-умира-последна---но-и-тя-умира--

Comments

By Deneb_50 , 23 December 2009

Змей-Горянин се върна от неговите си дела,кисел и сърдит.Жена му-бялата Змеица не му обърна никакво внимание,защото по това време, това беше обичайното му настроение.

А чуеше ли коледни песни,змеят така се вкисваше и се възпламеняваше от яд,,че не един път след Коледа се налагаше да сменят обзавеждането на пещерата.

….Но всичко това си имаше предистория.

Някъде през  деветата година от 21 век,докато  беше още малко змейче,точно по това време на годината,като всяко хлапе той летеше над планини и паланки.Отгоре  зърна някакво дърво,което блестеше с украшенията си.Слезе по надолу да го разгледа.Разбра,че е уморен  и реши да си почине на  него,кацна и се уви около дървото,не усети как се унесе в дълбок сън.

Люспите му от слънчевата светлина засветиха  с всички нюанси на дъгата.

Привлечени от необичайното искрене на елхата,започнаха да идват деца и възрастни.

 Изведнъж Змеят се пробуди,стреснат от неимоверната  гълчава.Първата му мисъл беше да отлети бърже,но нали все още  беше дете,макар и змейско реши малко да се позабавлява.Когато кметът на  това градче реши,да запали светлините на коледното дръвче,вместо да замигат разноцветни лампички,от дървото се разнесе истински огън(досущ като от рекламата на “Петрол”),но змеят нямаше откъде да знае това,защото нямаше телевизор и съзнанието му не беше отровено с никакви реклами.

Тълпата изпищя  уплашено- очароващо и се дръпна бързо настрани от пламъците,излизащи  от устатата му.Само две момичета не се стреснаха от представлението му.

Едното смело се опита да влезе в  избълваните от него пламъци,но докато тръгна напред,другото измъкна отнякъде пожарогасител и започна смело да пръска в пламъците.Змеят така се стресна,че не разбра как погълна част от пяната.Вбесен,той се изкашля един-два пъти и реши веднъж завинаги да покаже на какво е способен.

Опита се отново да избълва внушителни пламъци,но за негов ужас от  устата му излезе само бял гъст дим.Всички хора на площада се разсмяха,защото помислиха,че това е част от коледното представление.

   Оттогава Змеят не понасяше всичко коледно,понякога му идваше мисълта,че е  

по – добре да е мечка за да може да проспива това отвратително комерсиално време измислено от хората.

  Само,че никой не разбра дали с пламъците си запали нечии надежди или ги изгори със тях, та дори и самият той.

Legacy hit count
547
Legacy blog alias
35906
Legacy friendly alias
Една--най-обикновена-Коледа-
Забавление
Невчесани мисли
Човекът и природата

Comments6

pestizid
pestizid преди 16 години и 4 месеца
Благодаря, :))
От разпозналите се, :))
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 4 месеца
Ха-ха! Много се чудя дали да се разпозная :))). Само че, надеждите никога не горят, огнеупорни са до свършека на света, нали? Чудесна приказка, благодаря.

 


Deneb_50
Deneb_50 преди 16 години и 4 месеца
 И аз благодаря,макар да се чувствам малко особено,обикновено разпозналите се ми пишат минуси :-))))но както се казва-Традициите не са това,което бяха"

 Още  веднъж благодаря и се радвам,че ви е харесала


pestizid
pestizid преди 16 години и 4 месеца
Sluchaina, очаквах и друго момиче да се разпознае, :))
Ама сме се събрали компанията, :))
Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
 Интуицията ми подсказа, че наоколо се навърта змей и въпреки, че ме е обгърнала снежна топлина пред камината, а интернет се заиграва с ледените морски вълни, се присъединявам към компанията пред коледното дърво, за да поздравя змея и да ви уверя, че има чудеса и те се появяват, когато надеждата почти изчезне, бавно разтапяйки се под слабите, слънчеви лъчи! :)))
shellysun
shellysun преди 16 години и 4 месеца
аха. Весела Коледа на всички! Змейче, има все още някъде елхи с истински стъклени топки и истински свещички по тях, точно като в първите години на 21-вия. Чакат те да ги запалиш.

By mimaor , 22 December 2009

Колеги, желая Ви здраве, търпение и любов !

За мен ваканцията започна от днес ! Искам да Ви напомня, че има програма на МОМН за развитие на образованието и младежта за 2009 - 2013 г., която сигурно ще се конкретизира във времето ! Нека надеждата  за по-добро бъдеще да не ни напуска !

Освен това за Коледа има и добра финансова новина - изплатиха парите за старши и главен учител !

Legacy hit count
1100
Legacy blog alias
35887
Legacy friendly alias
Весела-коледа--колеги--

Comments11

RosiLambeva
RosiLambeva преди 16 години и 4 месеца
Кога изплатиха парите за кариерното развитие ? При нас не е оповестено.
mimaor
mimaor преди 16 години и 4 месеца
Днес, има ги в картите !
LadaPetrova
LadaPetrova преди 16 години и 4 месеца
Извинете роси и мимаор,къде са изплатени,при нас във Видин ги няма тия пари!
mimaor
mimaor преди 16 години и 4 месеца
 В Стара Загора, ние сме професионална гимназия !
RosiLambeva
RosiLambeva преди 16 години и 4 месеца
 При нас в Свищов ги няма до този момент.
LilijaRacheva
LilijaRacheva преди 16 години и 4 месеца
А знаете ли дали тези пари са преведени в общините?
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 4 месеца
Минусът е излишен... При нас все още не е минал изборът за главен учител.

Радвам се, че при вас всичко е наред :) Дай, Боже, и при нас да се случи :)

 


TaniaA
TaniaA преди 16 години и 4 месеца
При нас също не е минал изборът за главен учител. За старши не са привели нищо.
neli_60
neli_60 преди 16 години и 4 месеца
При нас също не са изплатени - общинско училище, делегиран бюджет, София. В същото време РИО София иска справка от директорите за изплатените суми по модул "кариерно развитие" и за преходния остатък. Кажете при вас изплащани ли са суми и какви?
mstpetrova
mstpetrova преди 16 години и 4 месеца
При нас парите също не са изплатени. На учителите от основното училище ги дадоха, но на нас - не. А сме в едно населено място и сме общински училища.
svetlanajeleva
svetlanajeleva преди 16 години и 4 месеца
Здравейте! И при нас в Б-ска обл., нямаме още нищо. Но днес разбрахме, че за тази година ще се изплащат само по 20 лв.чисто.
By ValentinPetrov , 19 September 2009

ВЯРВАЙ И ТИ

Ти се усмихваш въпреки тъгата.

Казват, че след нощ настъпва ден, нали така?

Твоята усмивка поразпръсна мъничко мъглата,

спирам се и ти подавам своята ръка.

 

Вярвай иживей живота си без поза.

Нищо, че оставяш друг интимен свят.

Все едно, че всяка подарена роза

не разпръсва вечно своя аромат.

 

Аз ти вярвам - ти си млада и красива.

Ще забравя старите мечти.

Аз ще те обичам и ще си щастлива.

Забрави, повярвай ми, обичай ме и ти!

Legacy hit count
1
Legacy blog alias
33148
Legacy friendly alias
Повярвай-3873685CDBC241AE89106B3FC756759A

Comments

By MagiNazer , 10 September 2008

                                     Доброто в мен

                      Есе на Маги Назер,ученичка в НГДЕК

          Ден след ден се лутаме безспирно: между любовта и омразата, между доброто и лошото, между живота и смъртта. Набелязваме си високи цели, жадуваме за пари и известност и колкото повече си мислим, че сме себе си, толкова повече се отдалечаваме от същността си. Горчиво плачем за изгубеното- любовта ни се размива от вечната алчност за повече, надеждата ни се струва все по-далечна и недостижима, остава ни единствено прошката, но на всеки е ясно, че да простиш на себе си е най-трудно…

         Къде съм аз в този кръговрат от отчуждение и злоба? Къде е мястото ми в този свят, изпълнен с болка и сълзи? Тук съм, но въпреки това ме няма. И може би се страхувам повече от това, че и аз мога да се превърна в част от тази ужасяваща реалност, повече и от самото разочарование и мъка. Понякога си мисля,че имам прекалено огромни изисквания и очаквания към хората, без значение дали са роднини, познати или приятели, понякога си задавам и друг въпрос, а именно дали самата аз отговарям на тези критерии .Твърде вероятно не, но има ли значение, щом се опитвам и стремя да го постигна. Знам, че не съм нито най-хубавата, нито най-умната, но желанието ми да се развивам, обогатявам и променям ме прави не по-малко достоен човек, напротив. Всеки си има своите слаби моменти, отклонения от правия път, дни, венчани със знака на неуспеха и отчаянието и може би донякъде основната ни цел е не да се научим как да намалим броя им, а по-скоро как от всяко изживяване да извличаме най-доброто. Такава съм си аз- искам от всичко да опитам, да изживея всеки един момент, било той щастлив или тъжен.Искам да си спомням болката, за да оценявам максимално дори и дребните неща, които животът ми е поднесъл, но искам и да не забравям щастието, за да намирам сили за изправяне след всяко падане. Искам да съм дете- да бъда неподправена, импулсивна, себе си. Ако да стана възрастен, означава да изгубя способността си да преценявам (и съответно да греша), да обичам (и съответно да страдам), то определено никога не бих желала да се откъсна от детството.

          Дълго се търсих , сякаш бях изгубила себе си... И колкото повече ме болеше и колкото повече лица сменях, толкова повече се отдалечавах от собственото си Аз... Отчаяна от живота, от хората и собственото си безсилие, бавно крачех към смъртта- сама и изгубена! Но ето, че един ден, макар отдавна да бях изгубила надежда за това, животът ми се усмихна- посочи ми пътя, по който да тръгна... Аз знаех, че ще срещна много трудности, ясно ми бе, че тъгата и разочарованията да съпътстват всяка моя крачка... Знаех, че малко ще ме подкрепят, но предпочетох да бъда себе си (и следователно да бъда мразена от някои), пред това да живея чужд живот (харесвана от всички). И не съжалявам- много спечелих!Да знаеш, че си себе си във всеки един момент от живота си, да си неподвластен на чуждата омраза, да живееш своя живот, по своя начин е безспорно най-силното и велико чувство! Щастлива съм! За първи път от много време насам, нямам нужда от ничие одобрение, защото знам, че хората, които истински ме ценят и обичат, ще ме подкрепят във всичко.

          Казват, че когато искаш да се почувстваш богат, е достатъчно да преброиш всички неща, които не си купил с пари. Съгласна съм, но също бих добавила, че е много повече от щедрост да даряваш на хората това, от което знаеш, че се нуждаят най-много ,просто за да ги зарадваш. Много пъти в живота си съм се чувствала самотна, тъжна, изоставена... Колко пъти само мъка е издаряла сърцето ми, но днес вече знам- след всеки залез следва изгрев, просто трябва да се въоръжим с малко повече търпение и оптимизъм, да не губим увереност и да се учим от грешките си, защото винаги има начин, винаги има как...

           За съжаление предубеждението е станало неотлъчна част от сивото ни ежедневие. Разделението започва още от училище- метъли, емота, фешъни… , животът затяга примката около врата ни още повече. Но какво от това, че си се доказал пред обществото, щом душата ти се е превърнала във вехта дрипа. Още от пръв поглед човек си създава впечатление за събеседника си, тъжно е обаче, че напоследък се отделя много повече внимание и “почит” на дрехите и стилът на обличане като цяло, отколкото на очите, излъчването… На повечето хора стилът ми ще се стори дързък, донякъде арогантен (щом подборът на цветовете е извън черно-бялата гама) и дори признак на лош вкус, но за мен това е моят макар и символичен начин да изразя себе си, да влияя на околните… Дръзка съм! Чувствителна и преливаща от емоции. Сега се усмихвам, след 5 минути може да заплача- незрялост, противоречивост- както щете го наречете, такава съм и не искам да се променям!Искам да творя,да създавам,да преоткривам хората,да им въздействам…Помислете си само колко красиво би било, след уморителен работен ден да ви бъде подарена просто една усмивка, един топъл жест от човек, който дори не познавате… Друг въпрос е, че от личен опит съм разбрала, че усмивките не винаги са споделени, но дори и тогава ми остава тайната надежда, че все пак съм станала повод за един размисъл- за отминалата младост и скътаните надълбоко спомени на някой отдавна пораснал Пораснал… И както си седя в метрото започвам да си представям какъв е бил на млади години, какво е научил от живота, с какво чувство би посрещнал смъртта, че дори и какви пакости е вършил, какъв ученик е бил, с какво ли е ядосвал родителите си… И ето, че въобще не осъзнавам как съм започнала да се смея- силно и на глас, без никаква видима причина, без никакъв повод, другите ме гледат втренчено, а в очите им чета хем упрек, хем мъничко завист за тази бодрост,  жизнерадостност и младост.

              Твърде често си мисля, че сякаш не съм за тук- за този свят, за тази планета… Отварям широко прозореца с плахата надежда, че някоя звезда ще влезне в стаята ми, за да разсее това тягостно чувство… В тези моменти усещам как просто не се вписвам в света на околните, по същия начин, по който и те не се вписват в моя… В моя розов свят, както биха го нарекли някои, свят само мой- чист и изпъстрен с красота, любов, мечти, спомени и моменти…Свят, където не ме е срам да изплача неудовлетвореността от собствените си постъпки или постижения, както и огорчението от чуждата омраза. И макар да знам колко сила се крие в мен, макар и невидима с просто око, се чувствам все толкова крехка и уплашена. Хората винаги ме нараняват…Четох в една книга, че има вярване, според което всеки човек, преди да се роди, избира как да протече живота му, все едно, че са му предложени няколко сценария, от които трябва да избере един. Човек обаче отново избира и сам моделира собствения си характер каква личност да бъде и докъде да стигне в духовното си израстване ,посредством способността си да променя настоящето. Основното според мен е сам за себе си да разбереш какъв искаш да бъдеш и да положиш воля и устрем в постигането на целите си. Моите цели- да допринеса с нещо за всеобщото съществуване, да изградя от себе си не Човек, а Личност. Не е въпросът в това да натрупаш определен капацитет от знания, знанието не е равносилно на мъдрост. Мъдростта се изгражда на основата на житейския опит, на способността да виждаш невидимото… А аз искам да помагам на хората, да им даря от своето щастие, да им покажа,че има много прекрасни неща, които очакват да бъдат видяни, че има много върхове и места, очакващи своя откривател. И не е нужно да си Магелан или Колумб, за да ги превземеш: ”Търсенето на дребни победи осуетява извършването на велики дела”. Да,може би съм наивна до глупост, може би изречените от мен до тук неща граничат с богохулство, но аз вярвам- вярвам в любовта, макар да съм била разочарована, вярвам в приятелството, въпреки че са ме предавали и съм повече от убедена, че мога да постигна всичко, щом го правя по моя начин и с моите средства- без фалш и измама, без лицемерие и с много любов.

            Каква съм аз и дали пазя доброто в себе си, оставям на всеки да реши поотделно.Тази година преживях много неща, израснах неимоверно много благодарение на училището си- моето училище- и на своя собствен стремеж към това. Прекарах най-тежката зима (период на дълго търсене и голям преход), но и най-незабравимата пролет, затова желая на всички да открият и пазят повече от всичко на света истинското си “Аз”, да даряват обич и радост, да се радват на всяко едно разцъфнало цвете, на всяка прелетяла покрай тях птичка, на всяка макар и безвъзвратно отишла си любов!

 

           

 

Legacy hit count
704
Legacy blog alias
21997
Legacy friendly alias
Доброто-в-мен

Comments

By kelvinator , 25 December 2007

Пак е Коледа. Май че ще я посрещам за четиресет и осми път. Много го обичам този празник. Вършиш простички неща, леко и с удоволствие общуваш с най-близките си хора и с радостно нетърпение чакаш удоволствието да раздадеш подаръците, които е оставил при теб дядо Коледа.

Преди време пуснах пост за анализа на успеха. Замислям се и сега. Хм. Излиза, че повечето ми желания, някак си неусетно и от само себе си са се сбъднали през годината. Как е станало това? Като се знам какъв мързеливец съм, не ще да е за това че съм работил повече. Знам и че не съм идеалния всезнаещ и всеможещ агент в средата, в която оперирам, така че със сигурност нещата са се случили повече от само себе си. Тогава какво? Постепенно започват да се открояват някои мисли. Какво се беше случило?

На първо място явно съм бил силно раздразнен и недоволен от ситуацията в която съм се намирал в началото на пътя. По правило аз съм оптимист и си бях изградил навика да отхвърлям отрицателните мисли. Този път се потопявах в чувството. Позволявах си да се чувствам неприятно и да усещам дълбоко зоната "неприятно".

Но съм правил и още нещо. Мечтал съм безумно. Мечтал съм така, както децата го могат. Представял съм си не само постигнатата промяна, но и всичко на което би повлияла тя. Представял съм си как случването на мечтите ми променя към добро живота на много хора. Изпитвал съм радостно нетърпение. И някак си съм успял да свържа тези чувства от неприятното към приятното.

И по пътя на този вектор съм вървял, вървял, вървял.... печелейки все повече и повече съюзници. Търпеливо съм чакал и вярвал в Чудото.

И за това и днес си казвам: Господи оставям на Теб всичките си дневни грижи, а аз тъй като съм малък и слаб, ще правя това, което мога - "ще нося вода" и "ще цепя дърва".

Пожелавам на всички весела Коледа и щастлива Нова година! Нека бъдем здрави, радостни и богати! Заслужили сме го!

Legacy hit count
795
Legacy blog alias
16612
Legacy friendly alias
ЗА-ЧУДЕСАТА--ОПТИМИЗМА--РАЗДРАЗНЕНИЕТО-И-СЛУЧВАНЕТО-НА-ЖЕЛАНИЯТА

Comments3

entusiast
entusiast преди 18 години и 4 месеца
Амин!

Страхотен пост! И аз се опитвам да да мисля по този начин. Не винаги успявам, но май това е начинът!
GeorgeAtha
GeorgeAtha преди 18 години и 4 месеца
Мите, много ти благодарим за това супер пожелание за Коледа. Да си жив и здрав!
kelvinator
kelvinator преди 18 години и 4 месеца
Благодаря приятели!
Щастието винаги има причина. Нека бъдем щастливи по пътя на достигане на мечтите. Може би в това е смисълът. Как мислите?